РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Раднево, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100022 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ
чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Фератум България“
ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.
146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че на
27.11.2021 г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски
кредит № 1091678/27.11.2021 г., с който ответникът се задължил да му даде
кредит в размер на 3000 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника
сумата от 4050 лв. на 18 вноски. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора за
кредит се задължил да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“, по
който се задължил да плати възнаграждение от 2970 лв., разсрочено в
погасителния план към договора за кредит. Твърди, че договора за кредит е
нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, както и
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а при условията на евентуалност и клаузата
на чл. 5 от договора за кредит като противоречаща на добрите нрави и
1
неравноправна. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
установи нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите
нрави, неравноправност и заобикаляне на закона, евентуално на клаузата на
чл. 5 от договора като противоречаща на добрите нрави и неравноправна.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Фератум България“ ЕООД, действащо чрез юрисконсулт Г., в който взема
становище за допустимост на исковете, но поддържа тяхната
неоснователност. Твърди, че действително е сключен процесния договор за
кредит и била отпусната на ищеца сумата от 3000 лв., която била усвоена от
него, и се бил задължил да я върне ведно с възнаграждение при ГЛП от 35 %
и ГПР от 49,66 %. Развива съображения за валидност на договора за кредит и
на клаузата за неустойка, за липса на нарушение на добрите нрави при
сключването на договора, както и за липса на неравноправност на договора и
клаузата за неустойка. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете
като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 27.04.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 27.11.2021г. е сключил с ответното дружество договор
за потребителски кредит № 1091678/27.11.2021 г., с който ответникът се
задължил да му даде кредит в размер на 3000 лв., а ищецът се задължил да
върне на ответника сумата от 4050 лв.; че ищецът е усвоил кредита от 3000
лв.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр.
чл. 24 ЗПК твърденията си за нарушаване на добрите нрави и
неравноправност на клаузите на договора за кредит, а ответникът да докаже
насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит,
2
чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.
С оглед установените безспорни факти е видно, че ответникът е получил
в заем сумата от 3000 лв. и се е задължил да я върне на 18 вноски по
погасителен план /непредставен по делото/ и при падеж на първа вноска
27.11.2021 г. /виж чл. 2 на договора на л. 7 от делото/. Уговорен е лихвен
процент в размер на 35% /чл.3 от договора/. В чл. 4 на договора е посочено,
че годишният процент на разходите по кредита е 0, което съдът намира за
нелогично, тъй като в ГПР се включва ОЛП, който в случая е 35%, тоест ГПР
не може да бъде по-малко от 35% в случая.
В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Multitude bank. Съгласно договора за
гаранция (поръчителство) /л.6 от делото/ , същият е сключен между „Фератум
банк“ p.l.c. и ищеца А. М. за обезпечаване на задълженията по договора за
кредит, като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията
по кредита, за което е договорена такса, в размер на 2970 лв., разсрочена
заедно с месечните вноски по кредита – 18 броя, дата на първо плащане
27.12.2021 г., краен срок – 21.05.2023 г.
Сключеният между страните договор попада и под правната
регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата
на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче
договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата
дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР
3
в нулев размер. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на
всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите,
които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита. В случая в
договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на
данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихва в размер на 1050
лв., при лихвен процент от 35%, не става ясно как е формиран ГПР от 0 %.
Това се равнява на липса на посочен ГПР, тъй като както се посочи по-горе
ГПР в случая не може да бъде по-малък от 35%. Така посоченият ГПР в нулев
размер е невярно изчислен.
Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР,
което възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не
надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата
сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи потребителя във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е
и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е
въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент". Тази разпоредба е транспонирана и
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
4
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в
чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че
ако в ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство, то размерът
му неминуемо би надхвърлил максимално определения праг на ГПР от 50%.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и и 11 ЗПК и не поражда целените правни
последици.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
тези, предявени при условията на евентуалност.
Изцяло в горния смисъл е постановеното решение № 25 от 23.01.2023 г.
на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 462/2022 г., 2 търговски състав, касаещ
абсолютно идентичен от правна и фактическа страна спор и със същата
финансова институция.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 162 лв. внесена
държавна такса.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. М. М.
от АК-Пловдив за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 400
лева, платимо от ответника, с оглед осъщественото процесуално
представителство по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във вр.
с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожен договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1091678 от 27.11.2021 г., сключен между А. Г. М., ЕГН **********,
с адрес гр. Раднево, ул. ********, и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
5
*********, с адрес на управление гр. София, Ж.К.Младост 3, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, поради противоречие със
закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл.
22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К.Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.
А, ет. 9, офис 20, да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево,
ул. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на
162 лв. /сто шестдесет и два лева/.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К.Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.
А, ет. 9, офис 20, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр.
Пловдив, бул. ********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на адвокат М. В. М.
от АК-Пловдив по чл. 39 ЗАдв. в банка „УниКредит Булбанк“ ЕАД, IBAN:
**************.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6