№ 407
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000502258 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 900592 от 26.04.2021 год., постановено по гр.д.№ 71/2020 год. по описа на
Благоевградския окръжен съд, ГО, 11-ти състав, А. И. И. е осъден на правно основание
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ да заплати на Гаранционен Фонд сумата от 35 000 лева,
представляващи заплатено обезщетение за причинени на Д.А. Г. неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 11.07.2015 год., ведно със
законната лихва от 26.05.2020 год. до окончателното изплащане, като са разпределени
разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника А. И. И., чрез процесуален представител, като се
навеждат оплаквания за неправилност с конкретни доводи за погрешните изводи на съда
относно процентното съотношение на приетото съпричиняване, тъй като водача не е имал
възможност да възприеме внезапно изкочилото на пътното платно дете. На следващо място
се правят оплаквания против размера на изплатеното обезщетение, като счита същия за
прекалено завишен, тъй като не е бил съобразен с преживени от пострадалия болки и
страдания.
Въззиваемия Гаранционен Фонд не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач Д.А. Г. също не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
1
Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ с оглед момента на настъпване
на деликта, за заплащане на изплатено обезщетение на трето пострадало лице за
причинените му неимуществени вреди, вследствие пътно-транспортно произшествие,
станало на 11.07.2015 год., реализирано по вина на водач на МПС за което нямало сключена
застраховка по риска „гражданска отговорност“.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на дължимото на пострадалия обезщетение за причинените неимуществени вреди и
наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото
стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на 11.07.2015 г. в гр.Петрич, на ул. Отец Пайсии”, в района на
ПГИТ „Д-Р Асен Златаров”, при което водача на АТВ А. И. И. е блъснал третото лице
помагач Д. А. Г.. Така от показанията а свидетелите С. и М. е установено, че в този ден
заедно изграли с пострадалия на криеница. Когато АТВ-то приближило по улицата,
свидетелите се качили на тротоара, а Д. се криел зад кола, паркирана на отсрещния тротоар
и не видял преводното средство. Водачът на АТВ също нямал видимост към него. Малко
преди АТВ-то да се изравни с края на паркирания на тротоара автомобил, Д. се изправил и
се затичал да пресече улицата, без да се огледа и водача го видял в последния момент и
опитал аварийно спиране, но въпреки това последвал удар и детето паднало на асфалта.
Приетата автотехническа експертиза, която и настоящия състав кридитира установява, че
АТВ-то не се е движело с безопастна скорост. В случай, че скоростта не е надхвърляла 15.5
км/ч, произшествието е нямало да се случи. В случая тази скорост на движение е била 39.6
км/ч.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещо лице неврохирург се установява, че пострадалия, вследствие на произшествието е
получил контузия и отток на мозъка; контузия и подкожен хематом в ляво фронтално и
около орбитата вляво; разкъсно-контузна рана на горната усна вляво; отток на носа и
охлузване на коляното. Получените увреди са ноложили болнично лечение за срок от 20
дни, а периода на възстановяване е продължил около 3 месеца. Към момента липсват
остатъчни мотори явления от страна на неврологичния статус и вещото лице приема
напълно възстановяване. Отделно от това не е имал епилиптични прояви.
От заключението на вещото лице психиатър пък се установява, че към моминта на
освидетелстване пострадалия е клинично психично здрав, не страда от интелектуално-
мнестичен дефицит или психогенно или органично обусловено психично разстройство.
При определяне размерът на обезщетението дължимо на пострадалия в конкретния случай
въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната
практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне
размера на обезщетението при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му,
2
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и т.н.. Съдът следва да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на
увредения, получените травматични увреди и проявлението им върху пострадалия.
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в недостатъчна степен всички
обтоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените телесни
увреди. Установи се по делото от събраните доказателства, че пострадалото лице е търпяло
болки и страдания вследствие на произшествието за срок от около 3 месеца. Следва да се
вземе предвид и проведеното болнично лечение, продължило 20 дни, през което време е
било приложено интубирани и в последствие – екстубиране. Действително детето веднага
след произшествието е страдало от посттравматично стресово разстройство, което е
отшумло около една година след произшествието. При определяне на обезщетението също
следва да се има впредвид, че към моминта на освидетелстване пострадалия е клинично
психично здрав, не страда от интелектуално-мнестичен дефицит или психогенно или
органично обусловено психично разстройство.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юли 2015 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 35 000
лева адекватно ще обезщети причинените на пострадалия неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ищеца относно наличието на принос за настъпване на
вредите/евентуално за неговото увеличаване в стойностно изражение спрямо основната вина
на прекия извършител.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. По делото се установи безспорно, че
пострадалия е изтичал внезапно на пътното платно – място, необозначено за преминаване на
пешеходци, с което е нарушил установените с чл.114 и чл.113, ал., т.1 ЗДвП правила за
пресичане, но е вярно също, че районът на местопроизшествието – градската зона, е с
множество жилищни сгради – обстоятелство, което несъмнено налагащо изключително
внимание от страна на водача на процесното АТВ. Следователно при установената ясна
видимост на пътя и вмененото на водача на увреждащия автомобил общо задължение
по чл.20, ал.2 ЗДвП, което изисква да предприеме такава скорост на движение, позволяваща
му да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна
опасност избраната скорост, макар и в рамките на разрешената, се явява несъобразена с
3
наличните пътни условия по см. на горецитираната разпоредба. Неспазването на чл.20, ал.2
ЗДвП, означава непроявена дължима грижа от страна на водача на увреждащия автомобил –
фактор, който обуславя и правен извод, че приносът му превишава значително този на
пострадалия.
Съобразени данните по делото и изложените вече съображения дават основание да се
приеме, че поведението на малолетното дете, в качеството му на пешеходец, е било
несъответстващо на установените в чл.114 и чл.113, ал.1 от ЗДвП изисквания за пресичане
на пътното платно, към релевантния за настъпване на пътно - транспортното произшествие
момент. Чрез тези си действия, нарушаващи ЗДвП и намиращи се в причинна връзка с
поведението на делинквента - водач на увреждащото моторно превозно средство,
малолетния пострадал е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, създавайки
условия за същия. Следователно въведеното в процеса защитно възражение на ответника,
основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, е основателно. Налице е принос на увреденото лице, който не е
тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде определен на 30 %. Според така
приетото съотношение на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия и
определения общ размер от 35 000 лева на обезщетението за обезвредата му, който
настоящият съдебен състав счита за справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД, на пострадалия е
дължима сума от 24 500 лева, паричен еквивалент на понесените от него неимуществени
вреди.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера, решението ще следва
да се отмени за сумата от 10 500 лева, представляваща разликата между присъдената от
първата инстанция сума от 35 000 лева и действително дължимото обезщетение от 24 500
лева, като вместо това искоата претенция за разликата да бъде отхвърлена. В останалата си
осъдителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част над размер от 1 890 лева,
вместо присъдения от първата инстанция размер от 2 700 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 900592 от 26.04.2021 год., постановено по гр.д.№ 71/2020 год. по
описа на Благоевградския окръжен съд, ГО, 11-ти състав, в частта в която А. И. И. е осъден
на правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ да заплати на Гаранционен Фонд сумата над
24 500 лева до 35 000 лева, представляващи заплатено на Д.А. Г. обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
11.07.2015 год., както и в частта в която А. И. И. е осъден да заплати разноски в размер на
810 лева, представляващи разликата между сумата 2 700 лева и дължимата сума 1 890 лева,
4
И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Гаранционен Фонд против А. И. И. иск с правно основание
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ за сумата от 12 500 лева, представляващи разликата над 24 500
лева до 35 000 лева, представляващи заплатено на Д.А. Г. обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
11.07.2015 год..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищцовата страна – Д.А.
Г..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5