Решение по дело №446/2019 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 26.07.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №446/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на *между *и ответника е сключен договор за потребителски кредит *, съгласно който дружеството му е предоставило кредит от 1350 лв. Изтъква се, че съгласно договора ответникът се е задължил да върне сумата от 1576,68 лв. в срок до 23.05.2018г. на 12 месечни погасителни вноски, включващи главница по кредита и договорна лихва. Изтъква се, че 23.03.2017г. между горепосочените страни и ищеца е сключен договор за гаранционна сделка /поръчителство/, с който последният поел задължение към кредитора да обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя срещу възнаграждение от 1519,56 лв., платимо от ответника на равни месечни вноски съвпадащи с погасителните вноски по кредита. Ищецът твърди, че на *между *и ответника е сключен и договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит *, с който кредиторът се задължил да го финансира като разсрочи и заплати на поръчителя възнаграждението по договора за поръчителство на 12 месечни вноски по 126,63 лв., а кредитополучателят се задължил да му заплати стойността на предоставената услуга с вноските по договора за кредит. Навеждат се доводи, че след 26.09.2018г. ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договорите като е платил на кредитора сумата от 452,81 лв., с които е погасил част от главницата, договорната лихва и лихвата за забава по договора за кредит и част от главницата по договора за допълнителни услуги. Изтъква се, че във връзка с покана от 26.09.2018г. ищецът е заплатил на *сумата от 2760,84 лв., от която 1251,99 лв. за главница, 193,30 лв. за договорна лихва от *до 26.09.2018г. и 27,30 лв. за лихва за забава от 24.06.2017г. до 26.09.2018г. по договора за кредит и 1288,25 лв. за главница по договора за допълнителни услуги, в резултат на което е погасил задължението на ответника по тях като за него е възникнало регресното право да претендира връщането й от длъжника. Ищецът твърди, че във връзка с вземането е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2966/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.  Ищецът твърди, че претендираната сума по договорите за кредит и за допълнителни услуги към него е дължима, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1442 от 03.10.2018г. по частно гражданско дело №2966/2018г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който оспорва предявения иск. Изтъква, че липсват доказателства за извършени плащания по процесните договори като отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *между *в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит *. Кредиторът предоставил на ответника финансиране в размер на 1350 лв., която сума му е предадена при сключване на договора. Ответникът се задължил да я върне заедно с начислената възнаградителна лихва в общ размер на 226,68 лв. в срок до 23.05.2018г. на 12 месечни вноски в размер на 131,39 лв., с падеж на първата вноска 23.06.2017г., като при неизпълнение в срок се задължил да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора ответникът поел задължение в срок от 48 часа от сключването му да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство от две физически лица или чрез банкова гаранция, а в чл. 3, ал. 2 от същия се съгласил при неизпълнение да упълномощи *да сключи от негово име и за негова сметка договор за поръчителство с одобрено от кредитора дружество за обезпечение на задълженията му с дължимо от кредитополучателя възнаграждение за поръчителя от 1519,56 лв. На същата дата между страните по делото и *е сключен договор за гаранционна сделка /поръчителство/, с който * поел задължение към кредитора да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задължението му, а последният се задължил да му заплати възнаграждение от 1519,56 лв. на равни месечни вноски съвпадащи с погасителните вноски по кредита. Във връзка с искане от ответника за предоставяне на допълнителни услуги, на *между него и кредитора е сключен договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит *, с който *се задължил да му предостави допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на възнаграждението на поръчителя от 1519,56 лв. на дванадесет равни месечни вноски, съвпадащи по падежи с тези на вноските по кредита. Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя, *** 26.09.2018г. кредиторът поканил * в качеството на поръчител да му заплати сумата от 2760,84 лв., от която 1251,99 лв. за главница, 193,30 лв. за договорна лихва от *до 26.09.2018г. и 27,30 лв. за лихва за забава от 24.06.2017г. до 26.09.2018г. по договора за кредит и 1288,25 лв. за главница по договора за допълнителни услуги. С платежно нареждане от същата дата поръчителят превел горепосочената сума по банкова сметка на *, а на 01.10.2018г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за заплащането й, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2966/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 03.10.2018г. издал заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Установено е съществуването на заемно правоотношение от 23.05.2017г., по силата на което кредиторът е предоставил на ответника сумата от 1350 лв., което е удостоверено с подписания от ответника документ. Договорът е действителен тъй като при сключването му не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Годишният процент на разходите от 47,74 % не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за допълнителни услуги, обаче съдържа допълнителни разходи по кредита от 1519,56 лв. във връзка с възнаграждението за поръчител, които не са включени в горепосочения годишен процент на разходите и с тях размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК вече се надвишава. При това положение, договорът за допълнителни услуги като част от договора за кредит е сключен в противоречие на закона и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК се явява нищожен, а вземането по него - недължимо. С оглед гореизложеното, за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора само заетата сума заедно с уговорената възнаградителна лихва от 226,68 лв. в срок до 23.05.2018г. на 12 месечни вноски. Определената в договора възнаградителна лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва и не накърнява добрите нрави тъй като кредитът е необезпечен и съответства на поетия от кредитора риск от евентуалното му непогасяване поради неплатежоспособност на длъжника. От събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът е изпаднал в забава на 24.05.2018г. с оглед изтичане срока на договора, в резултат на което за кредитора е възникнало правото да начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва, което е в съответствие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК. При това положение е налице валидно задължение само по договора за потребителски кредит. Съгласно договора за поръчителство е възникнало и правоотношение, съгласно което ищецът е поел задължение да отговаря безусловно пред кредитора за изпълнение на задължението на ответника. На основание чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, между кредитополучателя и поръчителя е възникнала солидарна отговорност за изпълнение на задължението по договора за кредит за връщане на отпуснатата сума, което е породило правната възможност за кредитора да претендира изпълнение от всеки един от тях. След изтичане срока на договора ищецът валидно е изпълнил задължението на ответника като е погасил сумите от 1251,99 лв. за главница, 193,30 лв. за договорна лихва от *до 26.09.2018г. и 27,30 лв. за лихва за забава от 24.06.2017г. до 26.09.2018г. по договора за кредит, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №2966/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД в тази част се явява основателен и следва да бъде уважен. Поради недействителността на договора за допълнителна услуга и във връзка с чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, плащането от поръчителя на сумата от 1288,25 лв. за главница по него е извършено без основание, като претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и за възнаграждения за особен представител от 292,42 лв. както и разноските за държавна такса в размер на 29,46 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2966/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на И.Д.И. с ЕГН: ********** ***, че дължи на *, *, сумата от 1472,59 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сбор от заплатени 1251,99 лв. за главница, 193,30 лв. за договорна лихва от *до 26.09.2018г. и 27,30 лв. за лихва за забава от 24.06.2017г. до 26.09.2018г. по Договор за потребителски кредит * от *сключен с *, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №1442 от 03.10.2018г. по частно гражданско дело №2966/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Отхвърля като неоснователен предявения от *, *, срещу И.Д.И. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 1472,59 лв. до 2760,84 лв., представляваща заплатена главница по Договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит * от *сключен с *, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №1442 от 03.10.2018г. по частно гражданско дело №2966/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда И.Д.И. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *, сумата от 292,42 лв. /двеста деветдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 29,46 лв. /двадесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №2966/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №2966/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: