Решение по дело №4434/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260702
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20205330204434
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     

                                     Р     Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260702

Гр. Пловдив, 11.12.2020г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

         

         Пловдивски районен съд,  IV н. с. в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА

          При участието на секретаря Ваня Койчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4434/2020г. по описа на ПРС, IV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 19-0329-000584/27.05.2019г. на Началника на РУ - Раковски към ОДМВР - Пловдив, с което на В.Д.Б., ЕГН **********, са наложени админстративни наказания: глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147 ал.1  от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, като са отнети общо 6 контролни точки на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище чрез представляващия страната, който пледира за потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима.

Във връзка с горното и отбелязаното в НП, че същото е влязло в сила на 27.09.2019г., на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН, следва да се отбележи, че за да намери приложение посочената разпоредба следва върху постановлението да е посочено, че нарушителят не е могъл да бъде намерен, респ. че новият му адрес е неизвестен, като именно от деня на отбелязването същото се счита за връчено, след което започва да се брои предвиденият в чл.59 ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване, в рамките на който, ако не е подадена жалба, то се счита за влязло в сила. Т. е. необходимо е не само нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Следва да са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки, за да се прояви съставът на чл.58 ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че НП е редовно връчено, когато това не може да стане чрез личното му връчване на нарушителя. Ако посочените предпоставки са налице се счита, че НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства в постановлението.

Действително от приложената по делото докладна записка от 28.08.2019г. се установява, че жалбподателят не е могъл да бъде намерен на посочения от него адрес при съставяне на АУАН, а именно: ***********. Същият не е бил намерен и на установения чрез справка в АИС БДС адрес: ***********. Действително адресът в гр. Пловдив се явява друг/различен в сравнение с посочения в с. ****, но видно от представеното по делото Удостоверение за настоящ адрес изх. № 1600-11539/23.02.2018г., жалбоподателят е регистриран на адреса в гр. Пловдив на 23.02.2018г., т.е. преди датата на съставяне на АУАН /16.05.2019г./, въз основа на който е издадено обжалваното НП. В този смисъл адресът в гр. Пловдив не е нов, още по-малко неизвестен, предвид това, че жалбоподателят е търсен на него. На същия адрес в гр. Пловдив лицето е редовно призовано и по делото. Отделно от това се установява, че на адреса на жалбоподателя в гр. Пловдив се намира адвокатска кантора, която ползва, а в процесния период на търсене от контролните органи за връчване на НП, същият по здравословни причини е бил на домашно лечение, видно от представените болнични листове. Последното е допълнително основание, че в случая не са били налице предпоставките по чл.58 ал.2 ЗАНН, респ. не може да се приеме, че НП е влязло в сила на отбелязаната в него дата 27.09.2019г., поради което и жалбата се явява допустима.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

         От фактическа страна съдът установи следното:

         На 16.05.2019г. св. Й.Р. изпълнявал служебните си задължения като ****** към ОДМВР- Пловдив, РУ - Раковски и заедно със свои колеги следели за безопасност на движението по пътя. Около 10.40ч. в гр. Брезово, на ул. „Георги Димитров”, пред сградата на полицейския участък, св. Р. спрял за проверка жалбоподателят Б., който управлявал лек автомобил „ВАЗ 2121 Нива 2121”, рег. № ****, с прикачено ремарке с рег. № ****, собственост на И.И.М.. При извършената проверка били констатирани няколко нарушения на водача и съставени два броя актове за установяване на нарушения, сред които и процесният с бл. № 229804/16.05.2019г. от св. Р. затова, че жалбоподателят, като водач на процесното МПС, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, както и че последното не е представено на технически преглед /предходният бил с изтекъл срок/.

         Констатираните нарушения били квалифицирани по чл.137А ал.1 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя Б., който се запознал със съдържанието и го подписал с възражение, че го оспорва в цялост. Впоследствие по случая била съставена и докладна записка от 20.05.2019г. от св. Р..

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НН, с което на жалбоподателя Б. са наложени административни наказания – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Р. – актосъставител и от писмените доказателства по делото – АУАН бл. № 229804/16.05.2019г., Заповед 0 8121з-515/14-05-2018г. на Министъра на МВР. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото. Наред с горното следва да се отбележи, че нарушенията се установяват и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

На първо място, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.137А ал.1 пр.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. От събраните по делото доказателства се установява, че при управление на лек автомобил „ВАЗ 2121 Нива 2121”, рег. № **** водачът не е използвал предпазен колан по време на движение. Горното се установява както от писмените доказателства по административната преписка, така и от показанията на св. Р., който макар и да не си спомня конкретни обстоятелства, свързани със съставянето на акта, поддържа същия. Предвид горното и доколкото не е разколебана формалната доказателствена сила, с която се ползва съставеният АУАН, а напротив, доказва се установеното с него, следва да се приеме за правилен направеният от наказващия орган извод, че водачът виновно е нарушил чл.137А ал.1 от ЗДвП, доколкото и същият не попада сред изключенията по чл.137А ал.2 от ЗДвП, поради което е ангажирана неговата отговорност, като му е наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП. 

Жалбоподателят Б. е санкциониран и за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Действително от доказателствата по делото се установява, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил „ВАЗ 2121 Нива 2121”, рег. № **** не е бил представен на ГТП. Като е установил липсата на такъв към датата и часа на проверката, административният орган е констатирал по същество нарушение на визираното в чл.147 ал.1 от ЗДвП задължение, което е относимо и към водачите на МПС. В този смисъл е и разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която е предвидено, че освен собственикът и този, на когото е предоставено за управление моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Поради това НП в тази му част също е обосновано и правилно. Досежно санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП същата е правилно приложена, като е съобразено от страна на наказващия орган, че нарушителят не е собственик на МПС, поради което и спрямо него не е приложима нормата на чл.181 т.1 от ЗДвП, която предвижда и по-сериозно наказание. Да се приеме, че само собственикът може да бъде санкциониран, означава да се допусне една тенденциозна злоупотреба за управление и движение на МПС, които са технически неизправни и в нарушение на закона, без да бъдат наказани водачите им, само защото собствениците не са ги управлявали в този момент. 

Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, който дори и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен да знае като водач, че управляваното от него чуждо МПС не е преминало технически преглед. Това следва по агумент на противното от чл.7 ал.2 от ЗАНН, според който непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените в закона случаи. Що се отнася до сочените от жалбоподателя твърдения за възпрепятстването на собственика на процесното МПС да представи колата за преглед, първо по технически причини, после пък, защото го били отпратили от КАТ, не се ангажираха каквито и да било доказателства, а и те не освобождават жалбоподателя от отговорност като водач на превозното средство.   

Наложените глоби са във фиксирания в закона размер, поради което не подлежат на редуциране от страна на съда.

Неприложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираните нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната такава за нарушения от този вид. Още повече, че както от установените по случая обстоятелства, така и видно от приложената по преписката справка за нарушител/водач, жалбоподателят проявява упоритост в нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което и именно санкционирането му би способствало за постигане целите на чл.12 от ЗАНН.

 По отношение на направеното от жалбоподателя искане за връщане на отнетото СУМПС и талона към него, същото е неоснователно, тъй като този въпрос не е предмет на настоящото производството. 

Предвид гореизложеното и като намира, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отменяване или изменяване на процесното НП, съдът счита, че същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Относно направеното от жалбоподателя възражение за допуснато нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.58 ал.1 от ЗАНН за връчване на НП лично на нарушителя, следва да се отбележи, че това е въпрос свързан само с допустимостта на жалбата, доколкото, съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН, нарушителят може да обжалва постановлението в 7-дневен срок от връчването му. В случая с оглед на изложените по-горе съображения, жалбата е приета за допустима, поради което и същата е разгледана по същество.  

С атакуваното НП към момента на издаването му административнонаказващият орган е постановил и отнемане на общо 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл.6 ал.1 т.10 от горепосочената наредба за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска /чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП/ се отнемат 6 контролни точки.

Въпреки изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът не следва да се произнесе относно разноските по делото, доколкото въззиваемата страна не е направила изрично искане в тази посока.  

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0329-000584/27.05.2019г. на Началника на РУ - Раковски към ОДМВР - Пловдив, с което на В.Д.Б., ЕГН **********, са наложени админстративни наказания: глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147 ал.1  от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, като са отнети общо 6 контролни точки на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.            

                                                            

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

         Вярно с оригинала.

         А. Д.