Р Е Ш Е Н И Е
№ 384
гр. Враца 14.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.10.2022г.
/осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора веселин
вътов като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАНД № 439 по описа на АдмС – Враца за 2022г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ -
София, депозирана чрез ** Б.Е.-Г. против Решение № 135/26.04.2022г.,
постановено по АНД № 1258/2021г. по описа на Районен съд Враца, с което е
отменено НП № 11-01-123/ 14.09.2020г. на Директора на АДФИ – София, за налагане
на административно наказание глоба в размер на 5000л. на основание чл.254
вр.чл.261 ал.2 от Закона за обществените
поръчки /ЗОП/ за нарушение на чл.112
ал.1 т.2 вр.чл.67 ал.6 от същия закон,
на К.А.К. в качеството му на * на **. Присъдени са и разноски, които касаторът
следва да заплати на санкционираното
лице.
В касационната жалба са релевирани
доводи за неправилност на оспореното
решение, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Заявява се, че в противоречие с доказателствата по делото и
действителната фактическа и правна обстановка, въззивният съд е приел, че
описаното в АУАН и НП не е доказано. Сочи се, че нарушението е подробно и
прецизно описано, като безспорно е установен самият факт на неговото извършване
и правилно е приложена съответната санкционна норма. Иска се отмяната на
решението и постановяване на друго, с
което да бъде потвърдено оспореното наказателно постановление.
В с. з. касаторът, редовно призован не
се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия - ** Б.Е.-
Г. са депозирани писмени бележки по хода на
делото, като по същество на спора се поддържат и доразвиват изложените в
касационната жалбата съображения. Претендира се заплащане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна.
Ответникът К.А.К. , чрез процесуалния
си представител *С.Г., оспорва жалбата и
прави искане за нейното отхвърляне. В
писмено становище е направено възражение за изтекла абсолютна погасителна
давност, която изключва административно-наказателното преследване. Претендирани
са разноски за касационната инстанция.
Прокурорът
от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба, тъй като по отношение на
описаното нарушение и наложеното наказание е изтекла абсолютната
погасителна давност за наказателно преследване.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна
проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, с право и
интерес да обжалва, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим
съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на касационен контрол е Решение № 135/26.04.2022г. на Районен
съд Враца, постановено по АНД № 1258/2021 г., с което е отменено НП № 11-01-123/14.09.2020г.
на Директора на АДФИ - София. С последното за извършено нарушение по чл.112
ал.1 т.2 вр.чл.67 ал.6 от ЗОП на
основание чл.254 вр.чл.261 ал.2 от същия
закон на ответника по касация К.К. ***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000лв.
От фактическа страна административнонаказателното
обвинение се основава на това, че ответникът в настоящото производство К.,*** и
публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5 ал.2 т.9 от ЗОП, е
сключил договор №С-58/14.03.2018г- с „Х. Б.“ ЕООД, без преди подписването на
договора да е спазено условието определеният изпълнител да е представил
актуален документ, установяващ съответствието му с поставените критерии за
подбор. Прието е, че с това деяние К. е нарушил разпоредбата на чл.112 ал.1 т.2
вр.чл.67 ал.6 от ЗОП. За да отмени НП,
въззивният съд е приел в оспореното решение, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, но описаното
нарушение е останало недоказано, както не са посочени доказателства относно субективната
му страна.
Касационната инстанция не възприема тези
съображения на въззивния съд за
незаконосъобразност на отмененото от него НП, но решението като краен резултат
е правилно, но по други съображения. Обосновани са възраженията както на процесуалния представител на ответника по касация, така и на участващия в
производството прокурор, че по отношение на нарушението е изтекла абсолютната
погасителна давност за административно-наказателно преследване. От доказателствата по делото е
видно, че административнонаказващият орган ясно и недвусмислено е посочил, че нарушението е
извършено от лицето на дата 14.03.2018г., когато е подписал договора с изпълнителя. От тази
дата е започнала да тече и предвидената в
закона давност, като по отношение на така извършеното нарушение е изтекла
предвидената в закона абсолютна давност, която води до погасяване на
наказателното преследване и на наложеното наказание. По силата на препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН,
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН
не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на НК. Единствената уредба в
ЗАНН и то във връзка с давността, обхваща един случай: изпълнение на
наказанието по влязъл в сила административно наказателен акт (чл. 82 от ЗАНН/.
За съдебната фаза на административно наказателното производство, изрична уредба
в ЗАНН няма, като по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН,
в този случай се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност в НК. За давността съдът е длъжен да
следи служебно, като в глава ІХ от НК
"Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“ чл. 79 предвижда, че наказателното
преследване се изключва когато е изтекла предвидената в закона давност. В чл. 81, ал. 3 от НК е предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било
образувано производство, отговорността се погасява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в
настоящия случай т. 5 от този член
от НК). Тъй като наложеното наказание е глоба, предвидената в чл. 80, ал. 3 от НК давност по отношение на
този вид наказания е три години, а абсолютната давност,
изключваща отговорността на нарушителя е 4 години и половина, която безспорно
изтича на 14.09.2022 г., след образуване
на касационното производство.
По изложените съображения,
касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а
оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника
по касация следва да бъдат присъдени разноските за тази инстанция, изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/лв.
Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като
същото е определено около минималното
предвидено в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за този вид
дела.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 135/26.04.2022г.
на Районен съд Враца, постановено по АНД № 1258/2021 г., с което е отменено НП
№ 11-01-123/14.09.2020 г. на Директора на АДФИ - София.
ОСЪЖДА
Агенция за държавна финансова инспекция гр.София ДА ЗАПЛАТИ на К.А.К. ***
сумата от 400 /четиристотин/ лв. разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.