Р Е Ш Е Н И Е
№ 255 от 16.07.2020г.,
гр.Троян
Троянски районен съд, в публично заседание на шестнадесети юни, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова гр.дело № 961
по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове от „ЕКСПРЕСБАНК” АД гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 92 ЕИК/КОД по БУЛСТАТ: ***, законен представител М.А.М.– изпълнителен директор и С.Л.С.– прокурист,
чрез пълномощник юриск. Д.Г.А., със съдебен адрес:***, като се иска ответниците да заплатят солидарно на ищеца дължими
по Договор „Еспресо“ № 236934 от
21.04.2010 година суми, а именно: сумата 6365.00лева, платима на 84 равни
месечни вноски, всяка в размер на 116.03лева, съгласно погасителния план.
Твърди се, че падежът на задължението е
15.05.2017г., като просрочието е настъпило на 15.01.2011г. , когато е
бил падежа на осмата погасителна вноска, от която е останало задължение в
размер на 27.36лв. Твърди се, че банката
е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, на основание на което е образувано ч.гр.д. №583/19г. в
PC Троян. Искането
на банката е уважено и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с
които длъжникът е осъден да заплати на кредитора следните суми: 6004.17 /шест
хиляди и четири лева и седемнадесет стотинки/
лева, представляваща непогасена
главница по Договор „Еспресо“ № 236934
от 21.04.2010 година, ведно със
законната лихва, считано от 26.06.2019 година /датата на подаване на
заявлението в Районен съд/ до окончателното изплащане на вземането, сумата
737.99 /седемстотин тридесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/ лева,
представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 15.05.2014 година
до 15.05.2017 година, сумата 298.85 /двеста деветдесет и осем лева и осемдесет
и пет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.05.2014 година до 15.05.2017 година,
сумата 1 285.89 /хиляда двеста осемдесет и пет лева и осемдесет и девет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2017
година до 25.06.2019 година, сумата
166.54 /сто шестдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ лева - разноски
по делото за платена държавна такса, както и сумата 50.00 /петдесет/ лева -
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Моли
съда да признае за установено по отношение на длъжниците, че дължат солидарно
на банката сумите по издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,
по ч.гр.д.№583/2019г. на ТРС.
В предвидения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответниците, чрез упълномощен защитник - адв.Ц.А. от ЛАК представя писмен
отговор, в който излагат съображения за допустимост, но неоснователност на
претенцията. Адвокат А. прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на исковите претенции.
Ангажира доказателства, прави доказателствени искания.
В
отговора се излага, че изискуемостта е настъпила през 2011г., че размерът на
главниците и лихвите е завишен, че са налице неравноправни клаузи.
С
молба вх.№2323 от 01.06.2020г. от Банка „ДСК“ АД е направено искане за
конституирането и като ищец в процеса, в качеството и на общ правоприемник
на „Експресбанк“АД – прекратено поради
вливане в Банка „ДСК“ЕАД. С определение на съда от 02.06.2020г., като ищец в
процеса е конституирана Банка „ДСК“АД, ЕИК *********.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във
връзка с чл.415 ГПК, вр.чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Не се спори, че между страните е
сключен Договор за кредит „Експресо" №
236934/21.04.2010 г., между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД като Кредитор,
П.Л.П. с ЕГН: ********** като кредитополучател и С.Д.П. с ЕГН: ********** като
съдлъжник. В т.4 от Договора е посочено, че целта на кредита е
преструктуриране чрез рефинансиране на задължения на Кредитополучателя към
Банката по договор за банков кредит № 98974. Посочена е в т. 5 разплащателната сметка, по която ще се
усвоява кредита /*** при „Сосиете Женерал Експресбанк" АЛ — клон Севлиево/.
Към договора е приложен погасителен план, съгласно
който, размера на месечните анюитетни погасителните вноски е 116,03 лв. за
период от 84 месеца, с падеж на всяка погасителна вноска и лихви през гратисния
период е 15-то число на съответния месец. Посочено е, че номиналната лихва
е в размер на 12,45%.
В т.8.1. от договора е посочена наказателна
надбавка върху просрочени погасителни вноски 6/шест/ пункта над номиналната
лихва 12.45%, както и съгласно т.8.2. - наказателна надбавка върху цялата
главница след настъпване на предсрочна изискуемост 6/шест/ пункта над
номиналната лихва.
Съгласно чл.10, ал. 2 от договора, вземането на Банката
за възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо при възникване на
просрочено плащане на задължение по настоящия договор със забава над 90 дни. В
този случай изискуемостта настъпва без да е необходимо каквито и да е
волеизявления на страните. При настъпване на предсрочна изискуемост
Кредитополучателят е длъжен незабавно да погаси всички свои задължения по
договора за кредит.
Съгласно чл. 11 Банката може да изиска предсрочно
погасяване на предоставения кредит ведно с начислените лихви с първи предстоящ
падеж като обяви кредита за предсрочно изискуем и при наличие на следните
обстоятелства.
Приложено е ч.гр.д. № 583/2019 г. по
описа на ТРС, от което се установява, че по заявление на „ЕКСПРЕСБАНК” АД гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92
ЕИК/КОД по БУЛСТАТ: ***, законен представител М.А.М.– изпълнителен директор и С.Л.С.– прокурист ,
чрез пълномощник юриск. Д.Г.А., със съдебен адрес:*** е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу П.Л.П.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН
- **********, в качеството на кредитополучател и С.Д. ***,
ЕГН – **********, в качеството на поръчител, за вземания по процесния договор. Твърди се,
че претендираното вземане е с настъпил на 15.05.2017г. падеж.
По делото е приета ССчЕ, от която се
установява, че в периода от 21.04.2010 г. до 23.10.2019 г. П.Л.П. е
направила вноски на каса в общ размер на 1160.00 лв., с които са погасени: възнаградителна лихва – 567.26
лв.; главница — 360.83 лв., застраховки
по договор — 28.25 лв. и такси за обслужване
и дебитни лихви — 203.66 лв.. Експерта е констатирал, че с извършените
доброволни плащания са погасени дължимите месечни вноски към 15.12.2010 г. в
пълен размер, а от дължимата месечна погасителна вноска с падеж 15.01.2011 г. е
останала непогасена главница в размер на 27.36 лева. С неплащането в пълен размер на месечна погасителна
вноска с падеж 15.01.2011 г. не са спазени изискванията за погасяване уговорени
между страните с Договор за кредит „Експресо" № 236934/21.04.2010 г.
Спорът по делото се свежда до въпроса, вземането на
банката по процесния договор погасено ли е по давност.
Относно твърденията на ответниците за погасителна давност и
настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит: Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал.
Към отговора на исковата молба е
представено като доказателство уведомително писмо от „Сосиете Женерал
Експресбанк „АД, до кредитополучателя П.П., за наличие на просрочени
задължения към 29.11.2011г.
В хода на производството е
представена покана за задължение /л.79/
от „Кронос Рикавъри Мениджмънт“ ООД от 20.08.2013г. с адресат П.Л.П., в
която е отбелязано че представлява
Покана за незабавно погасяване на просрочено задължение в размер на 7978.62
лева. От съдържанието на същата се
установява, че дружество „Кронос Рикавъри Мениджмънт“ ООД представлява „Сосиете
Женерал Експресбанк „АД, което обстоятелство се установява и от представения от
ищцовата страна Договор за услуги по
събиране на вземания от 09.05.2012г. /л.98-120/.
Ищцовата банка оспорва
обстоятелството, че към 2011г. е счела кредита за предсрочно изискуем. В хода на производството и в представена по
делото писмена защита не се оспорва обстоятелството, че по силата на сключен договор между „Сосиете
Женерал Експресбанк „АД, и „Кронос Рикавъри Мениджмънт“ ООД са изпращани писма
до длъжниците, но се твърди, че това не „…представляват покани за предсрочна
изискуемост на задължението, а са уведомителни писма за наличие на просрочени задължения. По
делото е допусната и реализирана ССчЕ, която е приета като доказателство по
делото като обективна, безпристрастна и компетентно изготвена, неоспорена от
страните, от която се установява, че падежът на всяка погасителна вноска е
15-то число на съответния месец. Последното плащане с вноска на каса е извършено на 25.09.2012
г., сума в размер на 100 лева. Предходното плащане е на 25.07.2012 г., сумата е
100 лева. Вещото лице е отразило, че в Погасителния план, към Договора за
кредит фигурира размер на месечна вноска, в която е определена лихва,
застрахователна премия и главница. Вещото лице е отразило, че за периода
15.05.2014г. до 15.04.2017г. са начислени наказателни лихви.
Експерта е категоричен, че наказателните лихви за този
период са начислявани съобразно т.8.2. „- наказателна надбавка върху цялата
главница след настъпване на предсрочна изискуемост 6/шест/ пункта над
номиналната лихва по т. 7 от договора“, т.е. от 15.05.2014г. кредиторът е счел,
че е настъпила предсрочната изискуемост.
Настоящият състав изцяло споделя становището, изразено
в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост „…..ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й …“, но
посочената задължителна практика е в
сила от 18.06.2014г., т.е. след датата на обявената от банката предсрочна
изискуемост на задължението от 15.05.2014г., от който момент е започнало
начисляването на наказателна лихва, съобразно т.8.2. от Договора.
Последното плащане с вноска на каса е извършено на 25.09.2012 г..
На 20.08.2013г. е изпратена покана за „незабавно“ погасяване на задължението по
кредита, / в която вместо номера на кредита е посочен номер на сметка, по която
е следвало да се извършва погасяването на задължението ***/, а на 15.04.2014г.
банката е започнала да начислява наказателни лихви. При това положение съдът намира, че е налице извънсъдебно признание за желанието на банката
да измени договорното правоотношение и да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като измени срока за падежиране на дължимите вноски. Ето защо съдът счета, че при наличие на
обективни предпоставки за договорно изменение и желание на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем, то приема,
че Съобразно разпоредбата на чл.10 ал.2
от Договора, вземането на Банката за възстановяване
на целия кредит става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане
на задължение по настоящия договор със забава над 90 дни. В този случай
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквито и да е волеизявления на
страните. При настъпване на предсрочна изискуемост Кредитополучателят е длъжен
незабавно да погаси всички свои задължения по договора за кредит. Дори да се
приеме, че началния момент в който е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по договора е 15.05.2014г. / от който момент
банката е започнала да начислява наказателна лихва, съобразно т.8.2. от
Договора/ съдът счита, че възражението на проц.представител на ответниците за погасяване на иска за претендираното
вземане поради изтичане на петгодишния давностен срок съгласно чл. 110 ЗЗД е
основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, началната дата
на давностния срок и настъпилата според Банката предсрочна изискуемост на
кредита е 15.05.2014г. /момента от който кредитора е започнал начисляването на
наказателна лихва за просрочие/, като начална дата на погасителната давност.
Депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК е депозирано на 26.06.2019г. /п.кл-мо 25.06.2019г./, т.е ищецът е
сезирал съда след изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД, поради което главното
вземане на ищеца е погасено по давност. Погасителната давност при настъпила предсрочна изискуемост е пет години
за главницата и три години за акцесорните вземания от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Относно главницата същата погасителната давност е изтекла в периода 15.05.2014г.
– 15.05.2019г., поради което предявеният иск ще се отхвърли изцяло. На основание чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите
от него допълнителни вземания.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците
следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно приложения по
реда на чл.80 от ГПК списък, в общ размер на 2250.00 лева, от които 250.00 лева
разноски за в.л. и 2000.00 адвокатско възнаграждение , т.е. по 1000.00 лева за
всеки един от тях, които
следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ищцовото дружество.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ,
като ПОГАСЕН по ДАВНОСТ, предявеният от Банка „ДСК“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управления гр.София, ул.“Московска“№19, представители: Д.Д.М., В.М.С.,
Ю.Б.Г., С.Л.С., А.Р.Ж.Л., Б.Ф.С.и Д.Н.Н.-И., правоприемник на „Експресбанк“ АД – прекратено поради вливане
в Банка „ДСК“ЕАД, против П.Л.П., с
постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН
- ********** и С.Д. ***, ЕГН – **********, иск да
заплатят солидарно сумата 6004.17 /шест хиляди и четири лева и
седемнадесет стотинки/ лева, представляваща непогасена главница по Договор
„Еспресо“ № 236934 от 21.04.2010
година, ведно със законната лихва,
считано от 26.06.2019 година /датата на подаване на заявлението в Районен съд/
до окончателното изплащане на вземането, сумата 737.99 /седемстотин тридесет и
седем лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща възнаградителна
договорна лихва за периода от 15.05.2014 година до 15.05.2017 година, сумата
298.85 /двеста деветдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2014 година до
15.05.2017 година, сумата 1 285.89 /хиляда двеста осемдесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.05.2017 година до 25.06.2019 година, сумата 166.54 /сто шестдесет и шест лева и
петдесет и четири стотинки/ лева - разноски по делото за платена държавна
такса, както и сумата 50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.
417 от ГПК в съда 26.06.2019г. /п.кл-мо 25.06.2019г./,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Банка
„ДСК“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управления гр.София,
ул.“Московска“№19, представители: Д.Д.М.,В.М.С., Ю.Б.Г., С.Л.С., А.Р.Ж.Л., Б.Ф.С.и
Д.Н.Н.-И., правоприемник на
„Експресбанк“ АД – прекратено поради вливане в Банка „ДСК“ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.П., с
постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН
- ********** сумата 1125.00 /хиляда сто двадесет и пет/ лева, представляваща направени разноски за настоящото производство, съгласно
представен по реда на чл.80 от ГПК списък.
ОСЪЖДА Банка
„ДСК“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управления гр.София,
ул.“Московска“№19, представители: Д.Д.М.,В.М.С., Ю.Б.Г., С.Л.С., А.Р.Ж.Л., Б.Ф.С.и
Д.Н.Н.-И., правоприемник на
„Експресбанк“ АД – прекратено поради вливане в Банка „ДСК“ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на С.Д. ***, ЕГН
– **********, сумата 1125.00
/хиляда сто двадесет и пет/ лева, представляваща
направени разноски за настоящото производство, съгласно представен по реда на
чл.80 от ГПК списък.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: