Решение по дело №450/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260214
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20211720200450
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260214                                    14.05.2021г.              Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд                                                    ІІ нак. състав

На двадесет и първи април                                                              Година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                               Председател: Петя Котева

 

Секретар: Даниела Благоева

като разгледа  докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00450  по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-000408 от 25.02.2021г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на П.П.Х., ЕГН ********** са наложени административни наказания както следва:

1. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 181, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.147, ал.1 от същия закон;

2. кумулативно глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.

Жалбоподателят П.П.Х. по изложени в жалбата доводи от процесуалния му представител адв. Г.Б. от ПАК, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не участва лично в хода на съдебното производство, в хода на което от неговия защитник е депозирана молба, с която поддържа изложените съображения за отмяна на процесното НП.

Административнонаказващият орган ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е частично основателна.

От фактическа страна:

На 18.02.2021 г. св. Р.П.Т. – на длъжност „мл. автоконтрольор” в сектор „ПП” към ОД на МВР Перник, заедно със своя колега А.Г.Г., извършвали контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, като се намирали  в района на кръстовището на ул. Владайско въстание и ул. Юрий Гагарин в гр. Перник. В 10:34 часа спряли за проверка товарен автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № ********, който се движел по ул. Юрий Гагарин. Св. Р.Т., след като установил, че същият се управлява от П.П.Х., извършил справка в информационната система и установил, че пътното превозно средство не е преминало на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Чрез техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен № ARDN 0100, полицейските служители констатирали, че водачът е употребил алкохол, тъй като същото отчело 0,81 промила. Резултатът бил показан на Х., който оспорил показанията. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване бл. № 0044936 и придружен от контролните органи до  болнично заведение, където му била взета кръвна проба за изследване съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.).

Въз основа на установеното на мястото на проверката фактическо положение на жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 356963 от 18.02.2021г., с който била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност  за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП и на чл. 147, ал.1 от същия закон. Актът бил предявен на водача, който вписал, че няма възражения срещу отразените констатации, като не депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

При извършеното химическо изследване, обективирано в експертна справка за определяне концентрацията на алкохол № 29/19.02.2021 г. експертът установил, че  изпратената за изследване кръвна проба от П.П.Х. съдържа наличие на етилов алкохол в количество 0,56 промила.

При тези данни, и в рамките на правомощията си началника на сектор „ПП” към ОД МВР-Перник приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал атакуваното НП, видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като наложил на П.Х. следните наказания:

1. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП за нарушаване на чл.147, ал.1 от същия закон;

2. кумулативно глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвид установената с експертната справка концентрация на алкохол от 0,56 промила, за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 25.02.2021 г., който  в седемдневен срок поискал за своя сметка повторно извършване на химически анализ на взетата му кръвна проба. Било извършено такова изследване, което отчело наличие на етилов алкохол в количество 0,57 промила, което било обективирано  в експертна справка № 35 от 10.03.2021 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA № 356963 от 18.02.2021 г., талон за изследване бл. № 0044936 от 18.02.2021 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба за употреба на алкохол, експертна справка за определяне концентрацията на алкохол № 29/19.02.2021 г. и друга такава № 35 от 10.03.2021 г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират и със свидетелските показания на Р.П.Т., който разпитан в хода на съдебното следствие, потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.

От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,  с която са делегирани права на административнонаказващия орган по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН, като е спазена и процедурата за издаването му. Посочената заповед определя в т.1.2. и  компетентността на лицето, съставило АУАН, предвид заемата длъжност.

Не е допуснато твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, предвид неговото изготвяне в присъствието на един свидетел, тъй като разпоредбата на  чл.40, ал.1 от ЗАНН предвижда, че това става в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване  или установяване на нарушението, като употребата в закона на множествено число за свидетели не налага посочването на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани, което е с оглед доказване на фактическите констатации описани в акта при евентуално оспорване на НП. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, която допуска актът да е подписан само от един сведетел.  

По отношение на нарушението на чл. 147, ал.1 от ЗДвП:

Посочената разпоредба задължава регистрираните моторни превозни средства да подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като за нарушаване на тази законова норма законодателят е предвидил в чл. 181, т.1 от ЗДвП наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.

При безспорно установеното, че жалбоподателят е собственик на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № ********, доказващо се от приложеното по делото свидетелство за регистрация-част ІІ-ра, то същият попада в кръга на субектите на тарушението, посочени  в приложената санкционна норма на чл. 181, т.1 от ЗДвП. При това положение съдът намира, че наказващият орган е определил правилно субекта на административнонаказателната отговорност.

Не е спорно, че в НП са посочени установените факти - дата и място на извършване на нарушението, но съдът констатира, че самото нарушение не е описано в пълнота, тъй като единствено декларативно е посочено, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед без да е посочено в какъв срок и съответно крайната дата, на която е следвало да бъде представен на подлежащия задължителен технически преглед. Нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН задължава в НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. Факти в тази насока не са изложени и в АУАН, с което е нарушена импертивната разпоредба на чл. 42, т.4 от ЗАНН.

В случая е налице съществено процесуално нарушение допуснато в хода на административнонаказателното производство, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти следва да се защитава, което е основание за отмяна на НП в тази му част, като незаконосъобразно

По отношение на нарушението на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП:

С чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на пътни превозни средства да не управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя с наредба от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Именно това е цитираната по-горе Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.

В настоящия случай, с явяването  в болнично заведение и заявяване на желание да даде кръвна проба за химическо лабораторно изследване, жалбоподателят реално е оспорил показанията на техническото средство, с което първоначално е била определена концентрацията на алкохол. При това положение меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са именно резултатите от извършеното медицинско изследване. Вменената на жалбоподателя с обжалваното НП концентрация на алкохол 0,56 на хиляда е установена именно след изследване на  дадената от него кръвна проба, поради което и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на  Х. за осъществен административнонаказателния състав по чл.174, ал.1, т.1, вр. с чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението, че описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е неточно, тъй като  в обстоятелствената част и на АУАН, и на НП ясно и в пълнота е описано за какво деяние е привлечен деецът към административнонаказателна отговорност, като са изложени всички факти обосноваващи признаците от състава на вмененото му нарушение. Не се констатира твърдяното несъответствие между фактическата обстановка очертана в АУАН и НП, тъй като единствената разлика е в означената концентрация на алкохол, под въздействието на която жалбоподателят е управлявал автомобила си. Това,  обаче, е законосъобразна и логична последица от реда и начина за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В АУАН е посочена първоначално установената концентрация чрез извършената от контролните органи проверка на водача с техническо средство средство „Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен № ARDN 0100, а именно 0,81 промила. При безспорния факт, че жалбоподателят е изпълнил предписанието за изследване, именно резултатът от експертното изследване на взетата кръвна проба е меродавен при преценката за съставомерност на деянието. В конкретния случай, извършеното химическо изследване, обективирано в експертна справка за определяне концентрацията на алкохол № 29/19.02.2021 г. е установило концентрация на алкохол в кръвта на водача  от 0,56 промила, поради което законосъобразно АНО е издал НП срещу П.Х. вменявайки му осъществяване на административнонаказателния състав по чл.174, ал.1, т.1, вр. чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Не се констатират нарушения и в процедурата по повторното химическото изследване, извършено в хипотезата на чл. 27, ал.3 от Наредба № 1  от 19.07.2017 г. Същото е отчело наличие на етилов алкохол в количество 0,57 промила и е обективирано в експертна справка № 35 от 10.03.2021 г. Отчетена е съвсем минимална разлика между първото и повторното изследване (съответно 0,56 и 0,57 промила), т.е. налице е такава от 0,01 на хиляда, която не се отразява по никакъв начин на квалификацията на деянието.

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че законодателят е допуснал провеждането и на контролно изследване по чл. 27, ал.4 от Наредба № 1  от 19.07.2017 г., но само при отчетена разлика между първото и повторното изследване, два пъти по-голяма от посочената в чл. 22, ал.2, като в конкретния случай разликата е дори по-малка от посочената разпоредба, поради което и резултата от повторното изследване води до категоричния извод за приложимост на същата санкционна разпоредба на чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен,

По вида и размера на наказанието:

На основание изложените мотиви, след като при управление на моторно превозно средство е установено алкохолно съдържание в кръвта в границите от  0,5 до 0,8 на хиляда включително, определено чрез химичен анализ, то деянието е съставомерно и правомерно е ангажирана отговорността на водача на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда кумулативно точно определени по вид и размер наказания -глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, каквито са били наложена на Х.. Визираната законова норма обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва  възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което не  следва да се извършва преценка касателно техния размер.

Предвид изложеното НП следва да бъде потвърдено в частта, с която на П.Х. кумулативно са наложени глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от същия закон.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1158-000408 от 25.02.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА с която  на П.П.Х., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 181, т.1 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.147, ал.1 от същия закон.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1158-000408 от 25.02.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА с която  на П.П.Х., ЕГН ********** кумулативно са наложени глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ