Р Е Ш
Е Н И Е
№ ІІІ-96 03.10.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд трети въззивен граждански състав
на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1092 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следно :
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 1227 /
21.05.2019 год. по гр.д. № 818 / 2019 год. по описа на Бургаския районен съд е
осъдена Областна Дирекция на МВР- Бургас да заплати на С.Е.Р., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „Р.“ *,
на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245,
ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 1077,81лв. /хиляда седемдесет и седем
лева и осемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд от по 8 часа на смяна или общо
1718 часа за периода 01.01.2016-31.12.2018 г. съгласно възникнало служебно
правоотношение между странните, по силата на което ишеца заема длъжността „м.а.“
при РУ- С., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата от
1077,88 лв., считано от подаване на исковата молба - 30,01.2019г., до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 242,41лв.
/двеста четиридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/, изчислено
съразмерно с уважената част от исковете, като е отхвърлен иска за главницата в
частта над присъдения размер от 1007,81 лв. до претендирания размер от 1482
лв., както и иска за присъждане на законната лихва за забавено заплащане на
главницата в частта над уважения размер от 1077,81 лв, до отхвърления размер от
1482 лв., считано от подаване на исковата молба - 30.01.2019г. до окончателното
й изплащане, като неоснователни. Осъден е С.Е.Р., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. „Р.“ * да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Областна
Дирекция на МВР- Бургас направените от ответника по делото разноски за платено
експертно заключение в размер на 40,90 лв. /четиридесет лева и деветдесет
стотинки/, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 54,55 лв. /петдесет и четири лева и петдесет
и пет стотинки/, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете. Осъдена
е Областна Дирекция на МВР- Бургас да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС дължимата върху уважения размер на иска за главницата
държавна такса в размер от 50 лв. /петдесет лева/, както и направените по
делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа експертиза
в размер на 181,82 лв. /сто осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/,
съразмерно с уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от С.Е.Р., ЕГН: **********,
гр. Б., ул. „Р.“ *, чрез процесуален представител адв.Станко Кралев, срещу
решението в частта, с която исковата претенция на ищеца е отхвърлена. Твърди
се, че правилно при определяне на размера на претенцията районният съд е
ползвал заключението на вещото лице по приетата експертиза по делото, но необосновано
е възприел този вариант от заключението, според който от дължимата стойност за
извънреден труд следва да се извади дължимата стойност за нощен труд. Твърди
се, че липсва законово основание за такова приспадане, като в този смисъл е
налице и съдебна практика. Твърди се, че следва да се присъди по-голямата сума
и претенцията на ищеца да бъде уважена изцяло. Направено е искане за отмяна
като неправилно на решението в обжалваната част, за цялостно уважаване на
предявения иск и за присъждане на всички разноски по делото.
В дадения срок не е
постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Областна Дирекция на
МВР- Бургас.
Постъпила е въззивна жалба от Областна Дирекция на
МВР- Бургас представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез юрисконсулт Ана
Димчева, срещу решението в частта с която исковата претенция на ищеца е уважена
и в тежест на въззивника – ответник са възложени разноски. Твърди се, че в
обжалваната част решението е неправилно като постановено в противоречие с
материалния закон и необосновано. Твърди се, че съдът неправилно не е зачел
правилата по действалите за процесния период специални подзаконови нормативни
актове – наредби и неправилно е приложил субсидирано правилата на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на възраженията, направено е искане за отмяна
на решението в обжалваната част и за цялостно отхвърляне на претенциите на
ищеца.
В дадения срок не е
постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна С.Е.Р..
Въззивните жалби са
подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани лица - надлежно
упълномощени процесуални представители и са допустими.
С решението
Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 179, ал. 1
и ал. 2, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, и чл.245, ал. 2 от КТ и по
претенция за законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД. По предявения иск
ищецът твърди, че за процесия период от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год. е
заемал длъжността „м.а.“ в РУ-С., като е работил на 12 часови смени по график.
Ищецът твърди, че за процесния период е положил общо 1728 часа нощен труд за
времето от 22 ч. до 6 ч., който след преизчисляването с коефициент от 1,143
възлиза на 1975 часа дневен труд и формира разлика от 274 часа незаплатен
извънреден труд и общо дължима сума от 1482 лв., която не е заплатена от
ответника. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
общо 1482 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане. Ищецът поддържа предявения иск, ангажира
доказателства, моли за уважаването му и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът оспорва
предявения иск, като твърди, че е извършил дължимото плащане за нощен труд на
ответника – по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час или за част от него.
Оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период е задължен за допълнителни
плащания по служебното правоотношение. Ответникът моли за отхвърляне на иска и
за присъждане на разноските по делото.
Бургаският окръжен
съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
За процесния период
ищецът е заемал по служебно правоотношение с ответника длъжността „м.а.“ в РУ-С.,
като по график е работил на 12 часови смени и е полагал нощен труд за времето от 22 ч. до 6 ч. – по
8 часа.
Съгласно чл. 176 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период -чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение -чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187,
ал. 9 ЗМВР.
За периода от
02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./, която е била отменена
с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в
сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./.
Става ясно, че в
рамките на процесния период, от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. са действали
следните наредби: 1. за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016
г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016
г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на
чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време.
Съдът не споделя
възраженията на въззивника - ответник относно неприложимостта на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно
чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител ЗДС/, който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Ето
защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други
специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите
на допълнителните възнаграждения, и редът за получаването им.
Съгласно приетото
от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза за процесния период
ищецът е положил нощен труд както следва: за 2016 год.- 624 часа, за 2017 год.
– 554 часа, за 2018 год. - 540 часа или общо за целия период ищецът е положил
нощен труд от 1718 часа. За процесния период на ищеца е заплащано
възнаграждение за нощен труд по 0,25 лв. за всеки отработен час – или общо за
периода сумата от 429,5 лв. След
превръщането на нощния труд в дневен и преизчисляването с коефициент
1,143 става ясно, че за процесния период ищецът е положил общо 1963,67 часа
труд. Разликата от 245,67 часа представлява извънреден труд, който не е отчетен
от работодателя и не е заплатен. В таблицата изготвена от вещото лице при
отговора на задача 4 е отразено, че от процесния период за 2016 год.
извънредния труд на ищеца е 89,23 часа, за 2017 год. е 79,22 часа, а за 2018 год. е 77,22 лв. В
съотвествие с изложеното по-горе, вещото лице е посочило, че остойностяването
следва да стане като часовете извънреден труд се умножат със средното почасово
възнаграждение, увеличено със 150% , което за 2016 год. е 5,78 лева на час, за 2017 год. е 5,82 лв.
на час, а за 2018 год. е 6,87 лв. на час. На тази база става ясно, че дължимата
сума за извънреден труд за 2016 година е 515,75 лв., за 2017 год. - 461,06 лв.
и за 2018- 530,50 лв. Следва извод, че общият размер на дължимото
възнаграждание за положен извънреден труд за процесния период, в резултат на
преобразуването на нощния труд в дневен е 1507,31 лв. /колона 6 от таблицата
към въпрос 4 от заключението на вещото лице/.
Не са налице
основания за приспадане от тази сума /от общо 1507,31 лв./ на платените суми за
нощен труд за 1718 часа за процесния период, в размер на общо 429,5 лв. В извънредния
труд от 245,67 часа не е включен нощен труд – т.е. за тези часове не се дължи
заплащане за нощен труд и такова не е извършено, поради което сумата за платения
за останалите часове нощен труд не следва да се приспада. Тези часове следва да
се заплатят само като извънреден труд. Ето защо, като е възприел приспадането
извършено по таблицата в колона 7 към отговора на въпрос №4 от заключението на
вещото лице, при законосъобразни правни изводи в останалата част, в тази част
районният съд е направил необосновани правни изводи единствено относно размера
на общо дължимата сума.
От горното става
ясно, че исковите претенции на ищеца за сумата от общо 1482 лв. представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за процесния период, на базата на
преобразуването на нощния труд в дневен, са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума,
ведно със законната лихва върху нея и направените по делото разноски.
Предвид горното
решението е неправилно като необосновано – постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства, в частта, с която претенциите на ищеца са
отхвърлени за сумата над общо 1077,81 лв. до претендирания размер от 1482 лв.,
ведно с дължимата законна лихва върху разликата и в полза на ответника са
присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска. Въззивният съд следва
да отмени решението в неправилната част, като реши спора по същество и присъди
в полза на ищеца горепосочената разлика, ведно с дължимата законна лихва върху
сумата и пълния размер на направените пред районния съд разноски от 300 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което следва да се присъди
разликата от 57,59 лв.
В останалата част,
с която ищцовите претенции са уважени, решението е правилно, в която част въззивният съд следва да го потвърди.
Предвид обстоятелството,
че въззивната жалба на въззивника – ищец се явява основателна, а въззивната
жалба на въззивника – ответник се явява неоснователна, в полза на въззивника –
ищец следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер на 300 лв., които следва
да бъдат възложени в тежест на насрещната страна.
В тежест на
въззивника – ответник следва да се възложи и съответната допълнителна държавната такса от
общо 75 лв. – 50 лв. за първата инстанция и 25 лв. за въззивната инстанция.
Мотивиран от
горното,Бургаският окръжен съд,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 1227 / 21.05.2019 год. по гр.д. № 818 / 2019
год. по описа на Бургаския районен съд , В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на С.Е.Р., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „Р.“
* за
осъждане на Областна Дирекция на МВР- Бургас да заплати на С.Е.Р., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „Р.“ *, на основание
чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ
вр. с чл. 86 от ЗЗД, сумата над 1077,81
лв. до претендирания размер от 1482 лв., ведно със законната лихва за
забавено заплащане на главницата в частта над сумата от 1077,81 лв, до
отхвърления размер от 1482 лв., считано от подаване на исковата молба -
30.01.2019г. до окончателното й изплащане, и
е осъден С.Е.Р., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Р.“ * да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
Областна Дирекция на МВР- Бургас направените от ответника по делото разноски за
платено експертно заключение в размер на 40,90 лв. /четиридесет лева и
деветдесет стотинки/, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 54,55 лв. /петдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки/, изчислени съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Бургас, с адрес: гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ №46 да заплати на на С.Е.Р., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „Р.“
*, на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл.
245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД, сумата над 1077,81
лв. до претендирания размер от 1482 лв. – т.е. сума в размер на 404,19 лв./ четиристотин и четири лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща
неприсъдената разликата в общият размер на дължимото възнаграждание за положен
извънреден труд за процесния период от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., в
резултат на преобразуването на нощния труд в дневен, съгласно
възникнало служебно правоотношение между странните, по силата на което ишецът
заема длъжността „м.а.“ при РУ- С., ведно със законната лихва за забавено
заплащане на главницата, считано от подаване на исковата молба - 30.01.2019г.
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1227 / 21.05.2019 год. по гр.д. № 818 / 2019
год. по описа на Бургаския районен съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ .
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Бургас, с адрес: гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ №46 да заплати на на С.Е.Р., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „Р.“
* разликата до пълния размер на
направените по делото за двете съдебни инстанции разноски от общо 357,59 лв. /триста петдесет и седем
лева и петдесет и девет стотинки/, от които 57,59 лв. – разлика в направените
пред първоинстанционния съд разноски и 300 лв. - разноски пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ №46 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
държавна такса в размер на общо 75 лв.
/седемдесет и пет лева/, от които 50
лв. за първата инстанция и 25 лв. за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.