Р Е Ш Е Н И Е
№ 650
гр. Русе, 22.05.2015 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на осемнадесети
май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря С.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 598 по описа за 2015 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ц.Й.Я. и Т.Г.Я. заявяват, че с
договор, обективиран в нотариален акт №113, том ХХХХ, дело №10874/03.12.1993г.
по описа на нотариус при РРС, дарили на Й.Т.Г. собствения си недвижим имот:
дворно място с площ 470 кв.м. в Ч.в., общ.Русе, обл.Русе, представляващо парцел
с планоснимачен №Х-1082, в квартал 72 по плана на Ч.в., ведно с построената в
него къща, състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения.
Впоследствие дарили на ответника и
следния недвижим имот: апартамент №1 в гр.Р., ул.”З.”№...., вх...., ет................,
който последният ипотекирал в полза на „Обединена българска банка” АД. Преди
учредяване на ипотеката, молителите се отказали по надлежния ред от правото си
на ползване върху имота, но въпреки това и до настоящия момент обитавали
жилището и заплащали консумативите за него.
Твърдят, че доходите им са крайно
недостатъчни за задоволяване ежемесечните им потребности. В тази връзка
поясняват, че месечно получават общо 537.49 лева, но предвид влошеното им
здравословно състояние, разходите им значително се увеличили. Поради тези
причини, помолили ответника за финансова подкрепа – 250 лева месечно, нуждата
от която мотивирали в нотариална покана, получена на 17.12.2014г. от надарения.
В отговор на молбата, Й.Г. се явил в кантората на нотариус Силвия Калчева и
уведомил молителите, че не дължи исканата сума, тъй като с договора за дарение
не е поел никакви ангажименти към тях.
По изложените съображения, ищците
молят съда да постанови решение, с което да отмени дарението на следния
недвижим имот: дворно място с площ 470 кв.м. в Ч.в., общ.Русе, обл.Русе,
представляващо парцел с планоснимачен №Х-1082, в квартал 72 по плана на Ч.в.,
ведно с построената в него къща, състояща се от три стаи, кухня и сервизни
помещения.
Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Йордан Георгиев е
депозирал отговор на исковата молба, със становище относно обстоятелствата,
изложени от молителите. Не оспорва факта, че ищците имат нужда от допълнителни
средства за издръжката си. Пояснява, че има финансови затруднения, с оглед
което многократно обяснявал на родителите си, че не би могъл да осигурява
исканата от тях месечна сума. Поддържа, че при сключване на договора за дарение
не е поел каквито и да е ангажименти към тях. Твърди, че ако е бил запознат с
евентуалните си бъдещи задължения, не би приел дарението.
Съобразявайки становищата на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
На 03.12.1993г., Ц.Й.Я. и Т.Г.Я. дарили на Й.Т.Г.
собствения си недвижим имот: дворно място с площ 470 кв.м. в Ч.в., общ.Русе,
обл.Русе, представляващо парцел с планоснимачен №Х-1082, в квартал 72 по плана
на Ч.в., ведно с построената в него къща, състояща се от три стаи, кухня и
сервизни помещения (нотариален акт №113, том ХХХХ, дело №10874/03.12.1993г. по
описа на нотариус при РРС).
С показанията на З. В. Р. се установява, че през
последните 5 - 6 години, ежемесечните разходи на ищците значително са се
увеличили. В тази връзка свидетелят пояснява, че Т.Я. страда от диабет с
неврологични усложнения, което налага медикаментозно лечение. Поддържа, че от
години, ответникът не подпомага финансово родителите си, въпреки нуждата им от
допълнителни средства, поради което последните често заемали суми от съседите
си.
На 15.12.2014г. ищците поканили ответника да се яви в
кантората на нотариус Силвия Калчева, с искане да им предоставя месечна
издръжка в размер на 250 лева. От обясненията, визирани в констативен протокол,
изготвен на 18.12.2014г. от нотариус Силвия Калчева е видно, че ответникът
отказал да подпомага финансово родителите си с мотива, че не е поемал договорни
задължения в тази насока.
Ангажирани са писмени доказателства за месечните
доходи на дарителите: 382.99 лева - пенсия за осигурителен стаж и възраст,
изплащана на Т.Г.Я. и 154 лева – пенсия на Ц.Й.Я..
В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба,
относно здравословните проблеми на ищците, са представени: експертно решение и
рецептурни книжки, от които е видно, че Т.Г.Я. страда от инсулинозависим
захарен диабет, ретинопатия, полиневропатия, макроангиопатия и хипертонична
сърдечна болест, а на съпругата му – от хипертонична болест на сърцето, което
налага ежемесечно прием на предписаните медикаменти.
По искане на ищците е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебно - икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
компетентно и обективно дадено. След проверка в НСИ, съобразявайки приетите по
делото писмени доказателства, вещото лице е констатирало, че доходите на
молителите не покриват месечните им разходи. Експертът е установил, че Т.Я. се
нуждае допълнително от 224.80 лева месечно, а Ц.Я. - от 354.66 лева.
Установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
Обстоятелствата изложени в исковата молба и
формулирания петитум дават основание на съда да квалифицира правно, предявените
субективно съединени искове по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.
Безспорно е, че страните по делото са сключили
договор за дарение на недвижим имот, който по правната си същност се
характеризира като безвъзмездна сделка. Същността на облигационната връзка,
както и правилата на морала и етиката изискват обаче, надарения да подпомогне
дарителя, когато изпадне в материално затруднение, което би посрещнал,
разполагайки с подареното имущество. Моралното задължение за помощ при нужда се
трансформира в правно, след като дарителят е поискал издръжка. Неизпълнението
му (стига надареният да не постави себе си и лицата, които по закон издържа, в
по-неблагоприятно положение от дарителя) е признато от законодателя за
обществено укорима форма на непризнателност и основание за отмяна на дарението.
Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1,
б."в" ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва
да предостави на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Правната норма
визира следните предпоставки, чиято кумулативна даденост обосновава претенцията:
трайна нужда от издръжка на дарителя; искане, отправено от него до надарения и
отказът на последния да предоставя исканата издръжка. Ако такава необходимост
не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към
дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
Предвид релевираните в хода на производството
доказателства, съдът счита, че претенцията е основателна. Установено бе, че
дарителите са изпаднали в трайна нужда от издръжка – ищците са възрастни хора;
страдат от заболявания, налагащи перманентно лечение, а доходите им са
недостатъчни за покриване месечните разходи за храна, битови консумативи и
лекарства. На поканата да заплаща издръжка, дареният не се е отзовал с мотива,
че не е поемал договорни задължения в тази насока. В отговора на исковата молба
Й.Г. сочи, че има финансови затруднения, но не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си. Ответникът е в трудоспособна възраст. Липсват данни,
от които може да се направи извод, че страда от заболявания или дължи издръжка
на ненавършили пълнолетие деца или има задължения към кредитни институции и
трети лица. При това положение, съдът приема, че ответникът необосновано е
отказал исканата от родителите му издръжка. Следва да се отбележи, че
претендираната от тях месечна сума (250 лева общо за двамата) е значително
по-ниска от тази, която действително е необходима за покриване на разходите им.
Поведението на ответника е израз на непризнателност, която законът санкционира
с отмяна на дарението, като по този начин, изпадналите в нужда дарители
възвръщат имота в патримониума си и имат възможност да задоволят възникналата
трайна нужда от средства за живот.
По изложените съображения, съдът счита, че
претенцията като основателна следва да бъде уважена.
При този изход на спора, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по делото
разноски в размер на 700 лева – заплатена държавна такса, възнаграждение за
процесуално представителство и депозит за вещо лице.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, дарението
извършено от Ц.Й.Я., ЕГН ********** и Т.Г.Я., ЕГН ********** в полза на Й.Т.Г.,
ЕГН ********** с предмет: дворно място с площ 470 кв.м. в Ч.в., общ.Русе,
обл.Русе, представляващо парцел с планоснимачен №Х-1082, в квартал 72 по плана
на Ч.в., ведно с построената в него къща, състояща се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, обективирано в нотариален акт №113, том ХХХХ, дело №10874/31.12.1993г.
по описа на нотариус при РРС
ОСЪЖДА Й.Т.Г., ЕГН ********** да заплати на Ц.Й.Я., ЕГН **********
и Т.Г.Я., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 700 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: