Р Е Ш Е Н И Е № 138
Гр. Сливен, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при участието на прокурора Христо Куков и
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Детелина
Бозукова административно дело № 189 по описа на Административен съд гр. Сливен
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Образувано е по искова молба от ЕТ „Боди-М.М.“***,
представлявано от М.С.М., подадена чрез адв. Д.Д. *** за присъждане на обезщетение в размер на 1260,00 (хиляда
двеста и шестдесет) лева за претърпени имуществени вреди от направени разходи
за адвокатско възнаграждение в хода на образувани в Районен съд Сливен административнонаказателни дела както следва: АНД № 985/2019
г., приключило с отмяна на издадено от НАП срещу ЕТ „Боди-М.М.“***, наказателно
постановление № 432680-F435417/03.04.2019 г.; АНД № 987/2019 г., приключило с
отмяна на издадено от НАП срещу ЕТ „Боди-М.М.“***, наказателно постановление №
432659-F435526/03.04.2019 г.; АНД № 986/2019 г., приключило с отмяна на
издадено от НАП срещу ЕТ „Боди-М.М.“***, наказателно постановление №
432677-F435462/03.04.2019 г.; АНД № 1032/2019 г., приключило с отмяна на
издадено от НАП срещу ЕТ „Боди-М.М.“***, наказателно постановление № 432674-F435471/03.04.2019
г.; АНД № 1033/2019 г., приключило с отмяна на издадено от НАП срещу ЕТ „Боди-М.М.“***,
наказателно постановление № 432666-F435507/03.04.2019 г., всички издадени от Началник Отдел „Оперативни дейности"- Бургас.
В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 432680-F435417
от 03.04.2019 г. Началник Отдел „Оперативни дейности"- Бургас в Централно управление
на НАП е наложил на ЕТ „Боди - М.М.“***
наказание „имуществена санкция" в размер на 500 лв., на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. С Решение № 462/05.11.2019 г., постановено
по АНД № 985/2019 г. PC - Сливен е отменил изцяло НП. Наказващият орган е
обжалвал постановеното решение и по жалбата е образувано КАНД № 4/2020 г. на
Административен съд – Сливен, който с Решение № 27/28.02.2020 г. е оставил в
сила първоинстанционното решение. С Договор за правна
помощ № 63215/17.06.2019 г. г. бил ангажиран адвокат Д.Н.Д. *** да защитава
правата и законните интереси на ЕТ пред Районен съд – Сливен, като за
процесуалното представителство било заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 180 лв. С Договор за правна помощ № 69105/09.12.2019 г. на адвокат Д.Н.Д.
*** било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. пред
Административен съд Сливен.
Твърди се, че с Наказателно постановление № 432659-F435526 от
03.04.2019 г. Началник Отдел „Оперативни дейности" - Бургас в
Централно управление на НАП наложил на ЕТ „Боди - М.М.“,
наказание „имуществена санкция" в размер на 500 лв., на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. С Решение № 464/05.11.2019 г., постановено по АНД №
987/2019 г. PC - Сливен е отменил изцяло НП. Наказващият орган е обжалвал
постановеното решение и по жалбата е образувано КАНД № 3/2020 г. на Административен
съд – Сливен, който с Решение № 26/27.02.2020 г. АС - Сливен е оставил в сила първоинстанционното решение. С Договор за правна
помощ № 63220/17.06.2019 г. г. бил ангажиран адвокат Д.Н.Д. *** да защитава
правата и законните интереси на ЕТ пред Районен съд – Сливен, като за
процесуалното представителство бил заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 120 лв. С Договор за правна помощ № 69107/09.12.2019 г. адвокат Д.Н.Д. *** бил
ангажиран да защитава правата и законните интереси на ЕТ и пред Административен
съд – Сливен, като за процесуалното представителство било заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Твърди се, че с Наказателно постановление № 432677-F435462 от
03.04.2019 г. Началник
Отдел „Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на НАП наложил
на ЕТ „Боди - М.М.“, наказание „имуществена
санкция" в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. С Решение №
463/05.11.2019 г., постановено по АНД № 986/2019 г. PC - Сливен е отменил
изцяло НП. Наказващият орган е обжалвал постановеното решение и по жалбата е
образувано КАНД № 2/2020 г. на Административен съд – Сливен, който с Решение №
31/23.03.2020 г. оставил в сила първоинстанционното
решение. С Договор за правна помощ № 63217/17.06.2019 г. г. бил
ангажиран адвокат Д.Н.Д. *** да защитава правата и законните интереси на ЕТ
пред Районен съд – Сливен, като за процесуалното представителство било
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева. С Договор за правна
помощ № 69106/09.12.2019 г. адвокат Д.Н.Д. *** бил ангажиран да защитава
правата на ЕТ и пред Административен съд – Сливен, като за процесуалното
представителство било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Твърди се, че с Наказателно постановление № 432674-F435471 от
03.04.2019 г. Началник
Отдел „Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на НАП наложил
на ЕТ „Боди - М.М.“, наказание „имуществена
санкция" в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. С Решение № 520/29.11.2019
г., постановено по АНД № 1032/2019 г. PC - Сливен е отменил изцяло НП.
Наказващият орган не е обжалвал постановеното решение. С Договор за
правна помощ № 63218/17.06.2019 г. г. бил ангажиран адвокат Д.Н.Д. *** да
защитава правата и законните интереси на ЕТ пред Районен съд – Сливен, като за
процесуалното представителство бил заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 120 лв.
Твърди се още, че с Наказателно постановление № 432666-F435507 от
03.04.2019 г. Началник
Отдел „Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на НАП наложил
на ЕТ „Боди- М.М.“, наказание „имуществена
санкция" в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. С Решение № 521/29.11.2019
г., постановено по АНД № 1033/2019 г. PC - Сливен е отменил изцяло НП.
Наказващият орган не е обжалвал постановеното решение. С Договор за
правна помощ № 63221/17.06.2019 г. г. бил ангажиран адвокат Д.Н.Д. *** да
защитава правата и законните интереси на ЕТ пред Районен съд – Сливен, като за
процесуалното представителство бил заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 120 лв. Моли съда да осъди ответника ЦУ на НАП да
му заплати така направените разноски за адвокатски хонорар в хода на
проведените съдебни производства като обезщетение за нанесени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендира и разноските в
настоящото съдебно производство в размер на 410 лева.
В с.з. ищецът, редовно и своевременно
призован, се явява лично и се представлява от адв.
Д.Д. ***, който поддържа исковата молба.
В с.з. ответникът по исковата молба –НАП гр.София
се представлява от гл. юрисконсулт Ж. Д., която намира иска за неоснователен и
недоказан. Моли да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск.
Въз основа на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление
№ 432680-F435417
от 03.04.2019 г. Началник
Отдел „Оперативни дейности"- Бургас в Централно управление на НАП наложил
на ЕТ „Боди - М. М.“ наказание
„имуществена санкция" в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за това, че при извършена
на 27.10.2018 г. проверка в търговски обект - „К.-а.", намиращ се на
адреса на управление на фирмата, е установил липса на свидетелство за
регистрация на находящото се в обекта фискално
устройство. Било прието, че с действията си търговецът е нарушил чл. 42, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл. 118,ал. 4 от ЗДДС. НП било обжалвано пред РС Сливен и образувано АНД № 985/2019
г. С Решение № 462/05.11.2019 г., постановено по
делото, съдът отменил като незаконосъобразно наказателното постановление.
Решението било обжалвано от НАП пред касационна инстанция и с решение №
27/28.02.2020 г. постановено по КАНД № 4/2020г. по описа на Административен съд
Сливен било оставено в сила първоинстанционното
решение. Жалбата, по повод на която е било образувано производството пред РС
Сливен е била изготвена от пълномощник – адв. Д.Д. ***, който се явил в открито съдебно заседание, за да
осъществи адвокатска защита на ЕТ. Към жалбата бил представен Договор за правна
защита и съдействие, с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 180 (сто и осемдесет) лева. Адв. Д.Д. *** се явил в открито съдебно заседание, за да осъществи
адвокатска защита на ЕТ и пред Административен съд Сливен. Към депозираното
становище бил представен Договор за правна защита и съдействие, с договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер
на 200 (двеста) лева. В открито съдебно заседание на 19.02.2020г. пред
Административен съд Сливен от ЕТ не били претендирани
разноски за адвокатски хонорар.
С Наказателно постановление
№ 432659-F435526
от 03.04.2019 г. Началник на
Отдел „Оперативни дейности"- Бургас в Централно управление на НАП наложил
на ЕТ „Боди - М. М.“ наказание
„имуществена санкция" в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за това, че при извършена
на 27.10.2018 г. проверка в търговски обект - „К.-а.", намиращ се на
адреса на управление на фирмата, е установил липса на месечен отчет за месец
септември 2018 г. Било прието, че с действията си търговецът е нарушил чл. 42,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр.
с чл. 118,ал. 4 от ЗДДС. НП било обжалвано пред РС Сливен и образувано АНД №
987/2019 г. С Решение № 464/05.11.2019 г.,
постановено по делото, съдът отменил като незаконосъобразно наказателното
постановление. Решението било обжалвано от НАП пред касационна инстанция и с
решение №26/27.02.2020 г. постановено по КАНД № 3/2020г. по описа на
Административен съд Сливен било оставено в сила първоинстанционното
решение. Жалбата, по повод на която е било образувано производството пред РС
Сливен е била изготвена от пълномощник – адв. Д.Д. ***, който се явил в открито съдебно заседание, за да
осъществи адвокатска защита на ЕТ. Към жалбата бил представен Договор за правна
защита и съдействие, с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 120 (сто и двадесет) лева. Адв. Д.Д. *** се явил в открито съдебно заседание, за да осъществи
адвокатска защита на ЕТ и пред Административен съд Сливен. Към депозираното
становище бил представен Договор за правна защита и съдействие, с договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер
на 200 (двеста) лева. В открито съдебно заседание на 19.02.2020г. пред
Административен съд Сливен от ЕТ не били претендирани
разноски за адвокатски хонорар.
С Наказателно постановление
№ 432677-F435462
от 03.04.2019 г. Началник на
Отдел „Оперативни дейности"- Бургас в Централно управление на НАП наложил
на ЕТ „Боди - М. М.“ наказание
„имуществена санкция" в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за това, че при извършена
на 27.10.2018 г. проверка в търговски обект - „К.-а.", намиращ се на
адреса на управление на фирмата, е установил липса на месечен отчет за месец
март 2018 г. Било прието, че с действията си търговецът е нарушил чл. 42, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр.
с чл. 118,ал. 4 от ЗДДС. НП било обжалвано пред РС Сливен и образувано АНД № 986/2019
г. С Решение № 463/05.11.2019 г., постановено по
делото, съдът отменил като незаконосъобразно наказателното постановление.
Решението било обжалвано от НАП пред касационна инстанция и с решение № 31/23.03.2020
г. постановено по КАНД № 2/2020г. по описа на Административен съд Сливен било
оставено в сила първоинстанционното решение. Жалбата,
по повод на която е било образувано производството пред РС Сливен е била
изготвена от пълномощник – адв. Д.Д. ***, който се явил в открито съдебно заседание, за да
осъществи адвокатска защита на ЕТ. Към жалбата бил представен Договор за правна
защита и съдействие, в който няма отразено договорено и съответно заплатено
адвокатско възнаграждение. Адв. Д.Д.
*** се явил в открито съдебно заседание, за да осъществи адвокатска защита на
ЕТ и пред Административен съд Сливен. Към депозираното становище бил представен
Договор за правна защита и съдействие, с договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 200 (двеста)
лева. В открито съдебно заседание на 26.02.2020г. пред Административен съд
Сливен от ЕТ не били претендирани разноски за
адвокатски хонорар.
С Наказателно постановление
№ 432674-F435471
от 03.04.2019 г. Началник
Отдел „Оперативни дейности"- Бургас в Централно управление на НАП наложил
на ЕТ „Боди - М. М.“ наказание
„имуществена санкция" в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за това, че при извършена
на 27.10.2018 г. проверка в търговски обект - „К.-а.", намиращ се на
адреса на управление на фирмата, е установил липса на месечен отчет за месец април
2018 г. Било прието, че с действията си търговецът е нарушил чл. 42, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл. 118,ал. 4 от ЗДДС. НП било обжалвано пред РС Сливен и образувано АНД № 1032/2019
г. С Решение № 520/29.11.2019 г., постановено по
делото, съдът отменил като незаконосъобразно наказателното постановление.
Решението не било обжалвано от НАП пред касационна инстанция и влязло в сила
27.12.2019г. Жалбата, по повод на която е било образувано производството пред
РС Сливен е била изготвена от пълномощник – адв.
Д.Д. ***, който се явил в открито съдебно заседание,
за да осъществи адвокатска защита на ЕТ. Към жалбата било представено копие на пълномощно,
като липсва Договор за правна защита и съдействие, съответно договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
С Наказателно постановление
№ 432666-F435507
от 03.04.2019 г. Началника на
Отдел „Оперативни дейности"- Бургас в Централно управление на НАП наложил
на ЕТ „Боди - М. М.“ наказание
„имуществена санкция" в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за това, че при извършена
на 27.10.2018 г. проверка в търговски обект - „К.-а.", намиращ се на
адреса на управление на фирмата, е установил липса на месечен отчет за месец юни
2018 г. Било прието, че с действията си търговецът е нарушил чл. 42, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл. 118,ал. 4 от ЗДДС. НП било обжалвано пред РС Сливен и образувано АНД № 1033/2019
г. С Решение № 521/29.11.2019 г., постановено по
делото, съдът отменил като незаконосъобразно наказателното постановление.
Решението не било обжалвано от НАП пред касационна инстанция и влязло в сила
27.12.2019г. Жалбата, по повод на която е било образувано производството пред
РС Сливен е била изготвена от пълномощник – адв.
Д.Д. ***, който се явил в открито съдебно заседание,
за да осъществи адвокатска защита на ЕТ. Към жалбата било представено копие на
пълномощно, като липсва Договор за правна защита и съдействие, съответно договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Към исковата молба са приложени, както
следва: Договор за правна защита и съдействие № 63215/17.06.2019 г. във връзка
с обжалване на Наказателно постановление № 432680-F435417 от 03.04.2019 г., в който в графата
платена сума по договорено
възнаграждение е вписано 180 /сто и осемдесет/ лева; Договор за правна
защита и съдействие № 63217/17.06.2019 г. във връзка с обжалване на Наказателно
постановление № 432677-F435462
от 03.04.2019 г., в който в графите договорено възнаграждение и платна сума са непопълнени
/л.11 от делото/; Договор за правна защита и съдействие № 63218/17.06.2019 г.
във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 432674-F435471 от
03.04.2019 г., в който в графата платена сума по договорено възнаграждение е вписано 120
/сто и двадесет/ лева; Договор за правна защита и съдействие № 63220/17.06.2019
г. във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 432659-F435526 от
03.04.2019 г., в който в графата платена сума по договорено възнаграждение е вписано 120
/сто и двадесет/ лева; Договор за правна защита и съдействие № 63221/17.06.2019
г. във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 432666-F435507 от
03.04.2019 г., в който в графата платена сума по договорено възнаграждение е вписано 120
/сто и двадесет/ лева; Договор за правна защита и съдействие № 69105/17.06.2019
г. във връзка с обжалване на решение по АНД №985/2019г. по описа на РС Сливен в който в графата
платена сума по договорено възнаграждение е вписано 200 /двеста/ лева; Договор
за правна защита и съдействие № 69106/17.06.2019 г. във връзка с обжалване на решение по
АНД № 986/2019г. по описа на РС Сливен в който в графата платена сума по
договорено възнаграждение е вписано 200 /двеста/ лева; Договор за правна защита
и съдействие № 69107/17.06.2019 г. във връзка с обжалване на решение по
АНД №987/2019г. по описа на РС Сливен в който в графата платена сума по
договорено възнаграждение е вписано 200 /двеста/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателства, вкл.
представените пред настоящата съдебна инстанция 8 броя заверени копия на
договори за правна помощ, които не бяха оспорени от страните по предвидения в
закона ред, поради което съдът ги кредитира.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Исковата молба, с която се претендира
обезщетение за претърпени вреди в размер на 600 лева в резултат на заплатен
адвокатски хонорар в хода на КАНД № 2/2020 г., КАНД № 3/2020г. и КАНД №
4/2020г. по описа на Административен съд Сливен по договори за правна помощ
съответно № 69106 от 09.12.2019 г., № 69107 от 09.12.2019г. и № 69105 от
09.12.2019 г., всеки за по 200 лева е процесуално недопустима по следните
съображения:
Със ЗИЗ на ЗОДОВ, обн. В ДВ, бр. 94/2019
г., в сила от 03.12.2019 г., чл. 63 от ЗАНН е допълнен с нова алинея трета, която гласи, че в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс, а производства по ал.
1 са тези по касационен контрол на решението на РС и той се осъществява пред
административния съд. Тази норма е процесуална по своя характер и влиза в сила
веднага, вкл. и за заварените производства, т. е. тези, които все още не са
приключили, независимо, че са започнати преди влизане в сила на въпросната нова
аления трета на текста.
Фактите сочат, че съдебните заседания пред касационната инстанция са проведени съответно на 19.02.2020
г. и на 26.02.2020 г., т. е. след влизане в сила на нормата, която предвижда
вече възможност за търсене на разноските в хода на касационното производството
по ЗАНН, но видно от протоколите от с. з., явилият се процесуален представител
на ищеца не е направил искане за присъждането на разноските, които се доказват
да са договорени и заплатени по КАНД № 2/2020г., КАНД № 3/2020г. и КАНД №
4/2020 г. общо в размер на 600 лева. Съдът, като съобрази нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, според която, когато закон или указ предвижда специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага и че към 04.12.2019 г. вече е налице такъв
специален закон /чл. 63, ал. 3 от ЗАНН/, който изключва възможността исковата претенция в размер на 600
лева за заплатено възнаграждение за един адвокат по КАНД № 2/2020г., КАНД №
3/2020г. и КАНД № 4/2020 г. да се разглежда по така използвания ред на ЗОДОВ,
то следва да се изведе извод за недопустимост на същата в тази й част и
съответно за оставянето й без разглеждане.
Ето защо исковата молба, в частта по искането за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, явяващи се заплатеното
от ищеца възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство по КАНД
№2/2020г., КАНД №3/2020г. и КАНД № 4/2020 г. по описа на Административен съд
Сливен, следва да се остави без разглеждане като недопустима и производството
да се прекрати в тази му част.
Исковата молба, в частта, с която се
претендира обезщетение за претърпени вреди в резултат на заплатен адвокатски
хонорар в хода на АНД № 985/2019 г., АНД
№ 987/2019 г., АНД №1032/2019 г. и АНД №1033/2019 г. е процесуално допустима, а
исковата претенция по същество е основателна и доказана.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
В процесния случай предявените искове са с правно
основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на
административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе разпоредби визира актове,
действия или бездействия с административен характер, при и по повод
административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по съответния
ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта, действието или
бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е осъдителен и в
разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно предпоставки, при
наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице
при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния
ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да се осъществи
хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки трябва да са налице в тяхната
съвкупност, като липсата на която и да било от тях прави иска неоснователен и
игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Такава липса
настоящият съдебен състав не установи. На първо място, нормата изисква наличие
на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или
по повод изпълнявана административна дейност. Във връзка с това следва да се
приеме, че издаването на наказателни постановления от нормативно оправомощени длъжностни лица съставлява упражнена от
административни органи изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Макар и да не е упоменато в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК
като административни актове, наказателното постановление следва да се приеме
като издадено от административен орган във връзка с упражняваните от него
правомощия, следователно – като властнически акт на органите на
администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на
административна правосубектност, т.е. от
извършване на административна дейност. Административният характер на издаване
на наказателно постановление, както и действията по налагане на административно
наказание, при или по повод на които са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди по чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС.
Следователно,
първата от изискуемите предпоставки е налице. От доказателствата по делото се
установява, че е налице и втората такава – наказателните постановления с № 432680-F435417/03.04.2019 г., № 432659-F435526/03.04.2019
г.; № 432674-F435471/03.04.2019 г. и №
432666-F435507/03.04.2019 г. са отменени като незаконосъобразни с влезли
в законна сила решения както следва: Решение № 462/05.11.2019 г., постановено
по АНД № 985/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, влязло в сила на
28.02.2020г.; решение № 464/05.11.2019 г. постановено по АНД №987/2019 г. по
описа на РС Сливен, влязло в сила на 27.02.2020г.; решение № 520/29.11.2019 г.
постановено по адм. дело № 1032/2019 г. по описа на
РС Сливен, влязло в сила на 27.12.2019 г. и решение № 521/29.11.2019 г.
постановено по адм. дело №1033/2019 г. по описа на РС
Сливен, влязло в сила на 27.12.2019 г. При преценка на доказателствата по делото
и относимите правни норми, съдът намира, че
в случая са налице и другите две изискуеми предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и причинна връзка между незаконосъобразния
акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС
на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, след като в
производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
и е непосредствена последица от него. Действително, плащането на адвокатско възнаграждение
е по силата на облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието
на пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и
извършения разход за процесуална защита е именно издаденото наказателно
постановление. Както е посочено в тълкувателното решение, неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС, безспорно
потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единственото средство за
защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. Изплатеното адвокатско възнаграждение се явява вреда,
тъй като е налице намаляване на имуществото на ищеца в резултат на
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, а ангажираната
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на
собствените права и интереси. Адвокатското
възнаграждение, което ищецът е заплатил на един адвокат в производството по
обжалване на незаконосъобразните № 432680-F435417/03.04.2019 г., №
432659-F435526/03.04.2019 г.; № 432674-F435471/03.04.2019 г. и № 432666-F435507/03.04.2019 г., издадени
от ответника – НАП гр.София, представлява причинена имуществена вреда. В този
смисъл заплатеното адвокатско възнаграждение в производствата пред РС Сливен в
общ размер на 540 лева е в съответствие с чл.18 ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на изложеното настоящия съдебен
състав приема, че предявеният иск за сумата от 540 лева е основателен, като
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сумата /в размер на 540
лева/, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от отменените
като незаконосъобразни НП № 432680-F435417/03.04.2019 г., № 432659-
F435526/03.04.2019 г.; № 432674-F435471/03.04.2019 г. и № 432666-F435507/03.04.2019 г., издадени
от Началник Отдел „Оперативни дейности“ към ЦУ НАП. При този изход
на спора основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва
върху сумата от 540 лева, така както се претендира, считано от датата на
завеждане на исковата молба.
Искът, с който се претендира обезщетение
за претърпени вреди в резултат на заплатен адвокатски хонорар в размер на 120
лева в хода на АНД № 986/2019 г. по описа на РС Сливен по договор за правна
защита и съдействие № 63217/17.06.2019 г. е процесуално допустим, но
неоснователен. Налице е административен акт - НП № 432677-F435462 от
03.04.2019 г. Началника на
Отдел „Оперативни дейности"- Бургас, който е отменен
по съдебен ред – с решение № 463/05.11.2019 г. по АНД № 986/2019 г. на РС
Сливен, но липсва предпоставката – настъпила вреда, доколкото по делото не са
представени доказателства за договорен и за заплатен адвокатски хонорар.
Жалбата, по повод на която е било образувано производството пред РС Сливен е
била изготвена от пълномощник – адв. Д.Д. ***, който се явил в открито съдебно заседание, за да
осъществи адвокатска защита на ЕТ. В представеният към жалбата Договор за
правна защита и съдействие № 63217/17.06.2019 г. обаче няма отразено договорено
и съответно заплатено адвокатско възнаграждение, следователно липсват
доказателства за настъпила вреда, която да подлежи на обезщетяване. В тази част
искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на направените съдебни
разноски следва да се уважи съразмерно на уважената част от исковете за сумата
от 181 лева, от които 10 лева за внесената държавна такса и 171 лева за
договорено и изплатено в брой възнаграждение, за което не е направено
възражение за прекомерност. Предвид изхода на делото и на основание чл.10 ал.4
от ЗОДОВ искането на ответника по иска
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде уважено, съразмерно с отхвърлената част от исковете, като в тежест на
ищеца следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената
от юрисконсулт правна защита на юридическото лице ответник, като същото следва
да бъде определено в размер на 10 лв., при съобразяване с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ връзка с чл.37
от Закона за правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 ал.1 от АПК и
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба,
подадена от ЕТ „Боди-М.М."*** ЕИК ……… със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, кв. "Р." ул.“С. И. Р.“ № …, представляван от М.С.М., в
частта, с която се претендира заплащане на сума в размер на 600 /шестотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразни НП № 432680-F435417 от
03.04.2019 г., № 432659-F435526 от 03.04.2019 г. и № 432677-F435462 от
03.04.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности"- Бургас в Централно
управление на НАП, представляващи платено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство съответно
по КАНД № 4/2020 г., КАНД № 3/2020г. и КАНД № 2/2020г. по описа на Адм. съд – Сливен и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София
да заплати на ЕТ
„Боди-М.М."*** ЕИК ………… със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв.
"Р." ул.“С. И. Р.“ № …, представляван от М.С.М. сумата от 540 (петстотин
и четиридесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни НП № 432680-F435417 от 03.04.2019 г., № 432659-F435526 от
03.04.2019 г., № 432674-F435471
от 03.04.2019 г. и № 432666-F435507 от 03.04.2019 г. Началника на
Отдел „Оперативни дейности"- Бургас в Централно управление на НАП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2020 г. до окончателното и
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЕТ „Боди-М.М."***
ЕИК ………. със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. "Р." ул.“С.
И. Р.“ № …, представляван от М.С.М. за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразно НП № № 432677-F435462 от
03.04.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности"- Бургас за
сумата от 120 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА НАП гр.София да заплати на ЕТ „Боди-М.М."***
ЕИК ………. със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. "Р." ул.“С.
И. Р.“ № …, представляван от М.С.М. сумата от 181 /сто осемдесет и един /
лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ЕТ „Боди-М.М."*** ЕИК …………. със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. "Р." ул.“С. И. Р.“ № …,
представляван от М.С.М. да заплати на НАП гр.София сумата от 10 /десет / лева, представляваща
направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението в прекратителната
част, с характер на определение, подлежи на обжалване пред ВАС в седмодневен
срок от съобщаването му на страните, а в останалата част подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: