Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 21.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IX с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май
две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ МАРИНОВА
при
участието на секретаря С. Х., като разгледа докладваното от съдия Маринова гр. д.
№ 572 по описа на КРС за 2011г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът - ЕТ „В.К.”, представляван от
В.Т.К., със седалище и адрес на управление: гр. ********,
твърди, че на 05.11.2009г. между него и ответното дружество - „Р.К.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. *********, представлявано от Р.Г.К.
- М., е сключен договор за продажба на
стоки на стойност - 2380 лв. с ДДС. Съставена била и фактура N
250/05.11.2009г., като към момента на предаване на стоката
купувачът заплатил на ищеца сумата от 1000 лв. в брой, като останал задължен за
остатъка в размер на 1380 лв. Tвърди се, че считано от 06.11.2009г.
ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането на остатъка от продажната
цена и дължи обезщетение за забава за периода от 06.11.2009г. до 09.12.2010г. в
размер на 156.87 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1380 лв.,
представляваща неизплатена цена по фактура N 250/05.11.2009г.,
както и сумата в размер на 156.87 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 06.11.2009г. до 09.12.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
разноски по делото, в т. ч. и разноските по ч. гр. д. N 1543/10г.
по описа на РС - Димитровград за обезпечение на бъдещ иск, и разноските по изп.
дело N 294/10г. по описа на СИС при РС - Димитровград.
Ответникът - „Р.К.” ЕООД е подал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни.
Кюстендилският районен съд, след
като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е приета
като доказателство фактура N 250/05.11.2009г., съставена от ЕТ „В.К.”, в която за
получател е посочен - „Р.К.” ЕООД, за сумата в размер на 2389.00 лв. с ДДС за 4
бр. детски легла „Мони -
По делото е приета и двустранно
подписана стокова разписка за получени стоки (за 4 бр. детски легла „Мони” на
обща стойност - 1320.00 лв. и 4 бр. детски легла „Мони - мини” на обща стойност
- 1060.00 лв. В стоковата разписка за получател е посочен - Р.К.. На гърба на
стоковата разписка е посочено - „платени - 1000 лв. на 06.11.2009г.”, като е
положен и подпис.
По
отношение на истинността на процесната стокова разписка е открито производство
по оспорването й по реда на чл.193 ал.1 ГПК, като в тази връзка е допуснато
събирането на гласни доказателства.
В депозираните пред съда
показания св. Б. С.Б., който
работи като шофьор - доставчик при ищеца,
заявява, че има установена практика, според която, след като ЕТ „В.К.” приеме
поръчката за дадена стока, клиентът се уведомява по телефона кога ще бъде
изпълнена, като един ден преди това се издава фактура, а на св.Б., като
изпълняващ длъжността „шофьор - доставчик” му се предоставя кочан със стокови
разписки и същият
доставя стоката на клиента. Св. Б. посочва, че на 06.11.2009г. преди обяд е
посетил магазина на ответника в гр. Кюстендил. Предният ден ищецът му бил дал
фактура, касов бон за 1000 лв. и стокова разписка за 8 бр. детски легла - 4 бр.
комбинирани детски легла „Мони” и 4 бр. детски легла „Мони - мини” на обща
стойност 2380.00 лв., като ищецът казал на св. Б. да достави леглата на
ответника в гр. Кюстендил, както и че има уговорка да получи при доставката
само 1000 лв. Когато влязъл в магазина на ответника в гр. Кюстендил бил
посрещнат от продавачката, като малко по-късно дошла и собственичката на
магазина - Р.К.. След като св. Б. разтоварил леглата, продавачката се подписала
на стоковата разписка за „приел” стоката, като било вписано, че платена и
сумата от 1000 лв., като се подписала и на гърба на стоковата разписка.
Показанията
на св. Б. следва да се кредитират от съда, тъй като се базират на преки и
непосредствени впечатления и не се опровергават от останалите доказателства по
делото.
По делото е прието като
доказателство и извлечение от сметка 411 към м. октомври 2010г. от
счетоводството на ЕТ „В.К.”, в която по партида - „Р.К.” ЕООД е записано -
дебит - 1380 лв. и кредит - 1000 лв.
Съгласно приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно - счетоводната експертиза,
изготвено от вещото лице И.Д., което съдът кредитира, фактура N 250/05.11.2009г. на
стойност - 2380 лв. е осчетоводена в счетоводството на ответника и е съставена
следната счетоводна операция - д- т с-ка 304 и к-т с-ка 501. С тази счетоводна
операция N 1/017 от 30.11.2009г. „Р.К.” ЕООД е отразило плащане на
задължението към ЕТ „В.К.” и е заприходило доставените стоки. Вещото лице е
посочило, че същата е съставена неправилно, тъй като приложеният касов бон от
датата на фактурата е за 1000 лв., като разликата от 1380 лв. е следвало да
бъде отразена като задължение по сметка „Доставчици” партида: ЕТ „В.К.”. Според
заключението на ССЕ налице е задължение по фактура N 250/05.11.2009г. от
страна на ответника към ищеца в размер на 1380 лв., след като от общата
стойност на фактура N 250/05.11.2009г. - 2380 лв. е платена сумата от 1000 лв. на
05.11.2009г. съгласно касов бон. Размерът на обезщетението за забава върху
сумата от 1380.00 лв. по фактура N
250/05.11.2009г. за периода от 06.11.2009г.
до 09.12.2010г. е 156.87 лв.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл.327 ал. ТЗ във вр. с
чл.79 ал.1 ЗЗД е основателен и следва да уважи, а искът
с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли. Съображенията за това са следните:
По делото не се спори, че страните са търговци по
см. на ТЗ. Съгласно чл. 293, ал. 1 ТЗ, тъй като и двете
страни са търговци, не е необходимо спазването на някаква особена форма за
сключването на договора за търговска продажба, който е неформален и писмената форма не е условие за
неговата действителност.
От събраните по делото гласни доказателства и от
фактура N
250/05.11.2009г. се установява, че
между страните по делото е бил сключен договор за търговска продажба на стоки -
4 бр. детски легла „Мони” и 4 бр. детски легла „Мони - мини”, с посочена във
фактурата единична цена и обща стойност на стоките - 2380 лв. с ДДС. На
06.11.2009г. св. Б., който работи като шофьор - доставчик при ищеца, е доставил
в магазина на ответника в гр. Кюстендил процесните стоки, които били предадени
на продавачката, за което е съставена и стокова разписка.
Съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства фактическите действия по получаване и приемане на стоката
от ответника на 06.11.2009г. Липсата на данни за надлежно упълномощаване на лицето,
подписало процесната стокова разписка за „получател”, да действа от името на
ответното търговско дружество е без съществено значение за изхода на спора с
оглед презумпцията на чл.301 ТЗ. По делото не са ангажирани доказателства,
че веднага след узнаването, ответникът се е противопоставил на извършени
без представителна власт действия от името на търговеца (арг. и от чл.301 ТЗ). Релевантният
момент, към който следва да се извърши преценката, е моментът на представяне
(получаване) на фактурите или доставянето на процесната стока на обекта на
купувача. Дори и да се приеме, че управителят на ответното дружество не е узнал
за доставката на процесната стока на 06.11.2009г., то обстоятелството, че
процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество и е
извършено частично плащане в размер на 1000 лв., следва да се цени като
извънсъдебно признание от негова страна, че процесната стока е доставена.
Съгласно чл.327 ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В процесния случай от
показанията на св. Б. се установява, че е било уговорено между
страните при доставката на процесните стоки да му бъде платена
само част от дължимата сума, а именно - 1000 лв., за която не се спори по
делото, че е платена. При предаването на стоката на 06.11.2009г. остатъкът от
дължимата сума в размер на 1380 лв. не е платен. По делото не са ангажирани
доказателства в какъв срок е било уговорено между страните да се плати този
остатък. Ето защо съдът приема, че
доколкото липсва и надлежна покана до ответника за плащането й, то за такава
покана следва да се приеме предявяването на исковата молба в съда, т. е. от 09.12.2010г.
ответникът е изпаднал в забава.
По изложените
съображения съдът приема, че ответното дружество - „Р.К.” ЕООД следва да бъде
осъдено да заплати на ЕТ „В.К.” по иска с
правно основание чл.327 ал.1 ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД сумата в размер
на 1380 лв., представляваща неизплатена остатък от цената по фактура N
250/05.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.12.2010г. до
окончателното й изплащане, като следва да се отхвърли като неоснователен иска с
правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, предявен от ЕТ „В.К.” срещу „Р.К.” ЕООД за
заплащане на сумата в размер на 156.87 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 1380 лв. за периода от 06.11.2009г. до 09.12.2010г.
По разноските:
Ищецът претендира от
ответното дружество заплащането на направените по делото разноски в размер на 540 лв.,
както и направените разноски в размер на 325.50 лв. по ч. гр. д. N 1543/10г.
по описа на ДРС за обезпечение на бъдещите искове и направените разноски в
размер на 338 лв. по изп. дело N 294/10г. по описа на СИС при ДРС, образувано
въз основа на издадената обезпечителна заповед.
Ответникът
претендира от ищеца заплащането на направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид изхода на
спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата в размер на 1083.15 лв., представляваща дължими
разноски, съразмерно уважената част от предявените искове, а на основание чл.78
ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата
в размер на 10 лв., представляваща дължими разноски, съразмерно отхвърлената
част от предявените искове.
Изчислени по
компенсация, дължимите от ответното дружество на ищеца разноски възлизат на
сумата от 1073.15 лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Р.К.” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. “Цар
Б. I” N 62, представлявано от Р.Г.К. - М., да заплати на ЕТ „В.К.”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул.
„Химик”, бл.2, вх.А, ап.21, представляван от В.Т.К., по иск с правно основание
чл.327 ал.1 ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 1380 лв.,
представляваща неизплатен остатък от цена по фактура N 250/05.11.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.12.2010г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 1073.15 лв., представляваща дължими разноски, изчислени по
компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „В.К.”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
ап.21, представляван от В.Т.К., срещу „Р.К.” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр. *******, представлявано от Р.Г.К. - М., иск с
правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 156.87 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 1380 лв. за периода
от 06.11.2009г. до 09.12.2010г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: