Р Е Ш Е Н И Е
№70 08.03.2019 г. град С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На дванадесети февруари 2019 година
в открито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Павлина
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 123 по описа за
2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е на
основание чл. 135 от ЗЗД.
Образувано е по Искова молба от „ТЕХМАШ“ ООД чрез адв. С.М.
в която се твърди, че на
31.07.1997 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, том. VIII, пот, дело № 2343/1997 г., съставен от
П. Куцарова - нотариус при Районен съд - К., ответното дружество „ТАИС - 91" АД продало на ЕТ „Иртис-Писков -Огнян Писков", представлявано
от О.И.П., следния свой недвижим имот: сграда-дюшеци,
представляваща едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и
сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м. находящи се в гр. К.,
западна промишлена зона, южно от
Завод за инструменти и нестандартно оборудване „Коста Дзънов", ведно с терена под тях, построени в
имот с пл. № 7060, в кв. I (първи) по плана на града, при граници на
имота: север - „ЗИНО" АД, юг - земеделски земи, запад - „Първи май-К-АД". По
този начин ЕТ „Иртис-Писков - Огнян Писков" придобил собствеността върху
двете посочени сгради ведно с терена под тях с обща площ от 410 кв.м. (150 кв.м. под сграда-дюшеци и 260 кв.м. под
сграда-чепкало), като по този начин станал собственик на 410/6291 идеални части от правото на собственост върху
поземления имот с пл. № 7060, в кв. I (първи) по плана на
града, при граници на имота:
девер - „ЗИНО" АД, юг - земеделски земи, запад - „Първи май-К-АД",
който имот към настоящия момент е с идентификатор 35167.501.7060 и обща площ от 6291 кв.м. Впоследствие
на 02.06.2003 г. бил сключен Договор за прехвърляне на предприятие, съгласно който цялото предприятие на
ЕТ „Иртис-Писков - Огнян Писков"
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения било прехвърлено на довереното му дружество
„ТЕХМАШ" ООД, ЕИК *********. По този начин последното станало
собственик и на недвижимите имоти, предмет на горепосочената продажба с нотариален акт № 44,
том. VIII, нот. дело № 2343/1997 г., съставен от П. Куцарова - нотариус при Районен съд – К.. На 23.11.2004 г. с Нотариален акт за констатиране право
на собственост върху недвижим имот № 194, том
VI, рег. № 9348, дело № 1072/2004 г. на нотариус с рег. № 100 - Петранка
Куцарова, който акт бил вписан в Служба по вписванията под № 111, том V, рег. № 6050, дело №
3733 от 23.11.2004 г., „ТЕХМАШ"
ООД било признато за собственик по покупка на гореописаните недвижими
имоти. По-късно на 31.07.2018
г. бил издаден Нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт № 91, том III,
рег. № 4542, дело № 436/2018 г, на нотариус с рег. № 100 - Петранка Куцарова, съгласно който в
Нотариален акт № 194, том VI, рег. № 9348, дело № 1072 от 23.11.2004 г. по описа на нотариус П. Куцарова
рег, № 100 К., на страница първа ред 14 да не се чете думата „построени"
и на нейно място да се добави „представляващ 410/6291 ид.ч.
(четиристотин и десет, върху шест хиляди двеста деветдесет и един кв. метра идеални части) от". Междувременно, по повод на посещение в Службата по
геодезия, картография и кадастър - гр.
С.З.и след справка в Агенцията по вписванията, управителят на „ТЕХМАШ" ООД С.П.А.установила, че на
17.07.2018 г. с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 163, том III, рег. № 6103, дело № 451/2018 г. на Н.К.,***
действие Районен съд -К., рег. № 700 на НК,
вторият ответник „ТАИС - 91" АД продал
на първия ответник „МЕБЕЛИ Т."
ЕООД следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060 с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр. К., п.к. ***, общ. К., обл. С.З., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с номер по предходен план, квартал
470, парцел X по плана на гр. К., с трайно предназначение на територията урбанизирана,
с начин на трайно ползване за друг вид производствен складов обект, при граници
на имота по кадастрална карта: имоти
№ 35167.501.7022, № 35167.501.8032, № 35167.501.9092, № 35167.501.606, № 35167.501.9397 и № 35167.501.7029. По този начин обаче продавачът „ТАИС - 91" АД
продал на „МЕБЕЛИ Т." ЕООД своите 5881/6291 идеални части от правото на собственост върху гореописания поземлен имот, без да предложи на
другия съсобственик на имота -„ТЕХМАШ"
ООД, да изкупи тези идеални части в
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС. По този начин в полза на „ТЕХМАШ" ООД
възникнало правото на изкупуване на идеалните
части на другия съсобственик, с които последният се бил разпоредил в
полза на трето за съсобствения имот лице на основание чл. 33, ал, 2 от ЗС. Довереното му дружество упражнило това свое право,
като на 07.09.2018 г. предявило
конститутивен иск за изкупуване на продадените от „ТАИС - 91" АД, на купувача „МЕБЕЛИ Т." ЕООД, идеални части от правото на собственост върху
гореописания поземлен имот с
идентификатор 35167.501.7060. Въз основа на така подадената искова молба било образувано гр.д. № 2283/2018 г. по
описа на Районен съд -К., IV
състав. Самата искова молба била
вписана в Службата по вписванията гр. К. на
13.09.2018 г. с вх. №
5556/13.09.2018 г. Междувременно, след предявяването на исковата молба с
правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, но преди вписването на същата, на
12.09.2018 г. ответниците „МЕБЕЛИ Т." ЕООД и „ТАИС - 91" АД развалили
по взаимно съгласие гореописаната
покупко-продажба на имот с идентификатор 35167.501.7060 с нотариален акт за извънсъдебна спогодба № 141, том IV, вх. рег. № 8122, дело № 596/2018 г. на Н.К.,*** действие Районен съд -
К., рег. № 700 на НК. Така извършената сделка
била вписана в Службата по вписванията
гр. К. на 13.09.2018 г. с вх. № 5524/13.09.2018 г., т.е. на същата дата,
на която била вписана исковата молба по чл. 33 от ЗС, но преди нея като
поредност на вписването. По този начин
първоначалният купувач на идеалните части от имота „МЕБЕЛИ Т." ЕООД увредил своя кредитор „ТЕХМАШ" ООД, който притежава непарично
вземане за изкупуване на горепосочените идеални части от имота от купувача „МЕБЕЛИ Т." ООД. И понеже
увреждащата сделка била вписана преди вписването
на исковата молба по чл. 33 от ЗС, то решението
по този иск, с което съдът ще постанови в полза на „ТЕХМАШ" ООД
право на изкупуване на идеалните части от процесния имот спрямо „МЕБЕЛИ Т." ЕООД, нямало да
може да се
противопостави на новия преобретател на
процесиите идеални части от имота -
„ТАМС - 91" АД Така „ТЕХМАШ"
ООД щяло да остане неудовлетворен кредитор, тъй като правната промяна по
конститутивното решение по иска по чл.
33 от ЗС нямало да може да
настъпи спрямо правоприемника на „МЕБЕЛИ Т." ЕООД. Ето защо дружество бил налице правен интерес от предявяването на отменителен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на сделката - извънсъдебна спогодба от 12.09.2018 г. за
разваляне на договора за покупко-продажба на процесния имот от 17.07.2018 г. - за обявяване на последната за
недействителна спрямо него и връщането на процесния имот в патримониума на
ответника „МЕБЕЛИ Т." ЕООД, което
щяло да позволи и упражняване на потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал. 1 от ЗС.
По делото е изпълнена процедура по размяна на книжа,
съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК. В срока за отговор няма постъпил такъв
от ответника „ТАИС - 91" АД.
В съдебно заседание, редовно и своевременно призовани, не изпращат представител
не вземат становище по иска.
По делото е изпълнена
процедура по размяна на книжа, съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК. В срока
за отговор е постъпил такъв от ответника „Мебели Т.“ ЕООД представлявано от
Управителя си Д.Т., в който се твърди, че ищецът нямал качеството на кредитор.
Известно им било, че по принцип за приложението на чл. 135 от ЗЗД, ВС и ВКС
давали широко тълкуване на понятието „кредитор". Така например купувач по
предварителен договор за покупка на недвижим имот в случай, че продавачът го
прехвърли, преди да имало вписана искова молба по чл. 19 ал.3 от ЗЗД, съгласно
постоянната съдебна практика имало качеството на кредитор и при наличието на
другите условия, имало възможност да се проведял успешно иск по чл. 135 ЗЗД.
Разликата, обаче, била следната: между продавач и купувач се сключвал
предварителен договор и продавачът поемал по него ред задължения, както и
купувачът. Именно във връзка с така поетите задължения от другата страна,
страните имали качеството на кредитори. Коренно различно било положението при
иск по чл. 33 от ЗС. Между съсобствениците нямало сключен договор и
потестативното право на изкупуване при определени условия по никакъв начин не
можело да придаде на съсобственика качество на кредитор. В първия случай било
налице облигационно правоотношение,
което придавало на страните качеството на кредитори и длъжници, а във втория -
една висяща правна възможност, която в никакъв случай не била абсолютна. Освен
това в конкретния случай, ответниците не били извършили действия, с които да
увреждат ищеца. Наистина, те били сключили договор за покупко-продажба на
имота, след което ищецът отправил нотариална покана към двамата, с които ги уведомил,
че се явява собственик на идеална част от мястото и ги поканва да извършат
поправка на нот, акт. В тази ситуация, ответниците действали напълно
добросъвестно, като сключили в нотариална форма спогодба по чл. 365 от ЗЗД и
развалили покупко- продажбата. При това положение, абсолютно неясно било кой от
двата договора, според ищеца, го увреждал: ако бил първият за покупко-
продажба, то той бил развален; вторият бил сключен в резултат на поканата на
ищеца и възстановявал предишното фактическо и правно положение и нямало как да
уврежда ищеца. Независимо от всичко казано по-горе, в конкретния случай, иск по
чл. 135 от ЗЗД не би могъл да бъде проведен успешно и във връзка със следното.
С нотариален акт № 163 том III рег. № 6103 дело № 451
от 2018г., извършен от Нотариус Н.К. рег.№700 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан в Службата по вписванията с Вх.рег. № 4162, акт № 153, том 14,
дело № 2968/2018год., "ТАИС-91“ АД било продало на „МЕБЕЛИ Т." ЕООД
целия поземлен имот от 6291 кв.м, В нотариалния акт не било казано нищо за
построените в имота сгради, но съгласно постоянната практика на ВС и ВКС, след
като не било отбелязано изрично, че земята се прехвърля без сградите, се
считало, че мястото било продадено с всичко, което се намира под него и над
него. Ноторно известно било, че продажбата на чужда вещ не била нищожна, но
същата няма транслативен ефект досежно сградите и частта от терена под тях,
принадлежащи на ищеца. В исковата молба ищецът заявявал, че бил собственик на
410/6291 ид.ч. от мястото заедно с две от сградите в него, като самостоятелни обекти. Видно от
приложената скица на поземлен имот в мястото имало изградени 11 броя сгради с различно
предназначение, т.е. извън тези по т.7 и т.8, останалите сгради имали различен
от ищеца, собственик. При това положение разпоредбата на чл. 33 от ЗС изобщо не
можела да намери приложение. Съгласно Тълкувателно решение №45 от 01.04.1960г.
по гр. д. № 21/1960г. на ОСГК на ВК Разпоредбите на чл. 33 от ЗС не се прилагат
в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделно сгради, принадлежащи
на различни собственици и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда,
заедно със съответните идеални части от мястото. Предвид изложеното, моли да
бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото като
доказателство заверено копие на нотариален акт №44, том VIII, д.№2343/1997 г. на
Нотариус П.Куцарова при Районен съд -К., се установява, че на 31.07.1997 г.
„ТАИС – 91“ АД е продал на ЕТ „Иртис-Писков - Огнян Писков“, следния свои
недвижими имоти: сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна
конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена
сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена
зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „Коста Дзънов“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №7060, в кв. I (първи) по плана на
града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад -
„Първи май-К“ АД.
С договор от 02.06.2003 г., нот.зав.рег.№2998/03.06.2003 г. на Нотариус
Христо Спасов, рег.№121 на НК, с район РС-С.З.,
вписан в СП при РС-К. вх.№2443/05.06.2003 г., №298, том IV, ЕТ „Иртис-Писков - Огнян Писков“ гр.К. e прехвърлил безвъзмездно на „Техмаш“ ООД гр.К.
„фирмата на ЕТ„Иртис-Писков - Огнян Писков“ със седалище гр.К., заедно с
предприятието му като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
включително: сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна
конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена
сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена
зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „Коста Дзънов“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №7060, в кв. I (първи) по плана на
града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад -
„Първи май-К“ АД, подробно описани в нотариален акт №44, том VIII, д.№2343/1997
г. на Нотариус П.Куцарова при Районен съд –К.“.
С
нотариален акт №194, том VI, рег.№9348, д.№1072/2004 г. на Нотариус П.Куцарова,
рег.№100 на НК, с район РС-К., на основание чл.483 от ГПК, „Техмаш“ ООД гр.К. е
признато за собственик по покупка на следния имот: сграда-чепкало,
представляваща
едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м. и
сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със
застроена площ от 150 кв.м., ведно с терена под тях, построени в имот с
пл.№7060, квартал 1-Пром.зона /Първа промишлена зона/, кад.район №501, по плана
на гр.К., при граници: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи и запад - „Първи
май“ АД. С нотариален акт
№91, том III, рег.№4542, д.№436/2018 г. на Нотариус П.Куцарова е поправен констативен нотариален акт №194, том VI, рег.№9348, д.№1072/2004 г., на страница
първа ред 14, на който да не се чете думата „построени“, и на нейно място да се
добави „представляващ 410/6291 ид.части“ от „.
Съгласно заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №163, том III, рег.№6103, дело №451/2018 г. на Нотариус Н.К.,*** действие
Районен съд – К., на 17.07.2018 г. „ТАИС
– 91“ АД продава на „МЕБЕЛИ Т.“ ЕООД следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 35167.501.7060 с площ от 6291 кв.м., находящ се
в гр. К., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК,
с номер по предходен план, квартал 470, парцел X по плана на гр.К., с трайно
предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за
друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална
карта: имоти №35167.501.7022, №35167.501.8032, №35167.501.9092, №35167.501.606,
№35167. 501.9397 и № 35167.501.7029.
По делото е приетото заверено копие на нотариално дело
№451/2018г. и 596/2018 г. по описа на Нотариус Н.К.,*** действие РС-К..
С нотариална покана с рег. № 7686, том 2, акт 102/03.09.2018 г., управителят
на ищцовото дружество С.П.А.е уведомил управителя на дружеството Д.И.Т. за
необходимостта да даде съгласие за поправка на нотариален акт № 163/17.07.2018
г., с който „МЕБЕЛИ Т." ЕООД е придобил процесния поземлен имот. Същата
нотариална покана е била връчена на Г.М.К., в качеството му на изпълнителен
директор на „ТАИС - 91" АД, на 12.09.2018 г.
Съгласно
приетото заверено копие на нотариален акт за извънсъдебна спогодба №141, том IV,
вх.рег.№8122, д.№596/2018 г. на Нотариус Н.К.,*** действие Районен съд – К., на
12.09.2018 г. „ТАИС – 91“ АД и „Мебели Т.“
ЕООД постигнали съгласие, покупко-продажбата, обективирана в нотариален
акт№163, том III, рег.№6103, дело №451/2018 г. на Нотариус Н.К., вписан
вх.рег.№4162, акт №153, том 14, д.№2968/2018 г., дв.вх.рег.№4155, досежно
Поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060 с площ от 6291 кв.м., находящ се в
гр. К., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с
номер по предходен план, квартал 470, парцел X по плана на гр.К., с трайно
предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за
друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална
карта: имоти №35167.501.7022, №35167.501.8032, №35167.501.9092, №35167.501.606,
№35167. 501.9397 и № 35167.501.7029 да бъде развален по взаимно съгласие, без
неустойка за страните, като платеното да се върне по банков път и владението на
имота се предава днес от „Мебели Т.“ ЕООД на „ТАИС – 91“ АД.
Не
се спори между страните и че исковата молба е вписана в АП, СП-гр.К.
вх.рег.№5556/13.09.2018 г., том 2, №283/2018 г., а нотариалният акт за
извънсъдебна спогодба – вх.рег.№5524/13.09.2018 г., том 2, №278/2018 г. на АП,
СП-гр.К..
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест, при иск по чл. 135 от ЗЗД, при
условията на пълно и пряко доказване се носи от ищеца, който следва да докаже
качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща сделка, чрез
която имуществото на последния се намалява, а оттам се затруднява и
удовлетворението на кредитора-ищец.
Кредитор по смисъла
на чл. 135 ЗЗД е всяко
лице, титуляр
на парично
или непарично
вземане по
отношение на
ответника. Правото
на кредитора
да иска
обявяването за
недействителни спрямо
него увреждащите
го актове
на длъжника
е предпоставено
от наличието
на действително
вземане - вземане,
което може
да не
е изискуемо
или ликвидно.
Възникването на
това право
не е
обусловено и
от установяване
на вземането
с влязло
в сила
решение. Качеството кредитор следва от облигационното отношение, което го
свързва с длъжника.
Между страните не съществува спор по фактите, а и от доказателствата по
делото се установи, че по силата на правна сделка /покупко-продажба и договор
по чл.15, ал.1 от ТЗ/ ищец е придобил собствеността върху 410/6291 ид.части от процесния
поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060 с площ от 6291 кв.м. и 2 бр. сгради: сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена
сграда със застроена площ от 260 кв.м. и сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна
стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. Останалите
5881/6291 ид.части от имота са били собственост на първия ответник „Таис-91“
АД, който с договор за продажба от
17.07.2018 г., обективиран в нотариален акт №163, том III, рег.№6103, дело №451/2018 г. на Нотариус Н.К.,***
е продал на втория ответник „МЕБЕЛИ Т.“ ЕООД целия поземлен имот в т.ч.
притежаваните от ищеца 410/6291 ид.части. След подаване на исковата молба, но преди вписването й
ответниците по делото- страни по договора за продажба от 17.07.2018 г., с
извънсъдебна спогодба с нотариален акт №141, том IV, вх.рег.№8122, д.№596/2018 г. на
Нотариус Н.К. са обективирали взаимното си съгласие за разваляне на
договора за покупко-продажбата на имота, предмет на настоящия спор.
Съдебният ред за разваляне на договори, с които се прехвърлят вещни права
върху недвижими имоти е приложим при хипотези на спор между страните по
договора. При липса на спор между страните по договора същите могат да се
откажат от него, като обективират отказа в последващ договор. Последният по
същността си е съдебна спогодба. В случаите, в които предмет на договора е
недвижим имот, договорът следва да се извърши във формата на нотариален акт.
Предвид това съдът счита, че договорът за спогодба е породил своето
действие, което следва да бъде зачетено, доколкото няма наведени доводи за
неговата недействителност. Въпросът който се поставя е дали отпада с обратна
сила придобиването на вещни права и дали се
възстановява фактическото и правно положение по отношение на собствеността
върху поземления имот такова, каквото е било преди прехвърлителната сделка.
В случая съдът намира, следва да бъде зачетена обратната сила на атакуваната
сделка при положение, че закона е предвидил такава в случаите на чл. 88, ал. 1
от ЗЗД. Обратната престация не е действие на разпореждане, тъй като правото на
собственост не преминава в патримониума на лице, което да не го е притежавало
преди сключване на продажбата от 17.07.2018 г., поради което вписването на
нотариалният акт за извънсъдебна спогодба №141, том IV, вх.рег.№8122, д.№596/2018 г. на
Нотариус Н.К., преди вписването на исковата молба не засягат правата на
ищеца, тъй като той не е последващ приобретател на имота. Или в конкретния
случай изводът който се налага е, че сделката за която се иска отмяна не
уврежда кредитора.
При това положение предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу ответниците се явява неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищецът следва да бъде
осъден да заплати на първия ответник направените по делото разноски в размер на
1500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕХМАШ“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., Западна
индустриална зона против „ТАИС – 91“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. К., кв.“Индустриален“ №32 и „МЕБЕЛИ Т.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., ***, иск с правно основание, иск по чл. 135, от ЗЗД, за обявяване за недействителна спрямо ищеца на сделката - извънсъдебна спогодба, обективирана
с нотариален акт №141, том IV, вх.рег.№8122, д.№596/2018 г. на Нотариус Н.К. от 12.09.2018 г. за разваляне на
договора за покупко-продажба на 5881/6291 идеални части от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060, с площ от 6291
кв.м., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр.К., обл.С.З., с номер по предходен план, квартал 470, парцел X по плана, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект,
при граници на имота по кадастрална карта: имоти № 35167.501.7022,
№35167.501.8032, №35167.501.9092, №35167.501.606, №35167.501.9397 и
№35167.501.7029, при условията, при които е сключен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 17.07.2018 г., обективирана в нотариален акт №136, том III, рег.№6103, дело №451/2018 г. на Нотариус Н.К.,***
действие Районен съд – К. и връщането на процесния имот в патримониума на ответника „МЕБЕЛИ Т." ЕООД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ТЕХМАШ“
ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.К., Западна индустриална зона да заплати на „МЕБЕЛИ Т.“ ЕООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.К., ***, сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на всяка от
страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд- гр.С.З.пред Апелативен съд-
гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :……………………….