В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Предявен е иск с правно осн. чл.109 ЗС. Ищците твърдят в исковата си молба, че съгласно НА за собственост на недвижим имот по давностно владение № *, том *, рег. № *, дело */*г. се легитимират като собственици на недвижим имот, находящ се в Г. Н. У. Т. Д., представляващ ПИ с пл. № *, кв. * по ПУП на Г. Н. с площ * кв.м., участващ в образуването на УПИ * - *,*, при граници на имота: на изток – ПИ с пл. № *, записан на Е. М. Ч. и ПИ с пл. № *. записан на Е. и Р.М.Ч. на запад – ПИ с пл. № *; на север – ПИ с пл. № *, записан на Ф., С. и Р.Р.Ч., Р. и Е. М.Ч.; на юг – улица. Сочат, че по искане на ответниците Е. М. Ч. и Н. В. Ч. е издадено от * на Община Н. Разрешение за строеж № */*г. за строеµ на „Гаражи – две клетки временен строеж по чл. 50 ЗУТ” в УПИ *, *, *, *, кв. * по плана на Г. Н. ведно с одобрените инвестиционни проекти. Издаденото разрешение за строеж се отнася за съсобствения, на ищците и ответниците, урегулиран поземлен имот. Твърдят, че те ищците, са подали Жалба срещу горепосоченото Разрешение за строеж до Началника на РДНСК Г. С., по която е издадена Заповед № */*г. на Началника на РДНСК Г. С., с която е оставено в сила разрешението за строеж. Тази заповед е предмет на Жалба, по която е образувано административно дело и съдът се е произнесъл с Решение № 78/08.05.2009г., по адм. д. № 274/2008г., по описа на Административен съд Г. С., с което е отменена Заповед № */*г. на Началника на РДНСК С., с която е оставено в сила Разрешение за строеж № */*г., като вместо нея е отменено Разрешение за строеж № */*г., ведно с одобрените инвестиционни проекти, като незаконосъобразно. Сочат също така, че с Решение № 15371/15.12.2009г., по адм.д. № 10273/2009г. по описа на ВАС, второ отделение, е отменено решението по адм. 274/2008г. по описа на Адм. съд Г. С., в частта му , с която е отменена Заповед № */*г. на Началника на РДНСК С., като е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р. Р.Ч. (Р.Р.Ч.) срещу Заповед */*г, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № */*г. Излагат твърдения, че ВАС е мотивирал решението си, което е отхвърлена жалбата им относно разрешението за строеж, единствено с оглед чл. 142, ал.1 АПК, според който „съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му”. Съдът е изходил от обстоятелството, че Разрешение за строеж № */*г.. е издадено към момент, когато в разписния лист към плана на Г. Н. не е била вписана собствеността им върху ПИ № № *. Вписването станало по-късно след представяне на Нотариален акт № № *, т. № *, рег. № № *, дело */*г.., издаден на 25.11.2008г. Съгласно посоченото Разрешение за строеж, ответниците започнали строителни работи в урегулирания поземлен имот, като направили изкоп с параметри 10 на 11 м., реализиран както в ПИ № № *, така и засягат ПИ № № *. Твърдят, че предвиденият гараж минава по имотната граница на собствения им ПИ № * от южната му част, където на линията на имотната граница е построен гараж от тях ищците и навлиза с 1.5 м. в имот № № * от северната му част и, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 148, ал.4, вр. с чл. 161, ал.1 ЗУТ, тъй като собственици на ПИ 216 и съсобственици в УПИ *-№ *,*, кв. * по плана на Н. не са дали съгласието си. Съгласно чл. 51, ал.2 и чл. 183 ЗУТ в съсобствен урегулиран поземлен имот, може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици, въз основа на Договор в нотариална форма с останалите собственици, а такъв договор не е сключен между страните. Въпреки това, в нарушение на чл. 148, ал. 5 ЗУТ е издадено разрешението за строеж в съсобствения им имот. Към момента на издаването на разрешението за строеж и към датата на завеждането на делото, те ищците имат право на собственост върху ПИ 216, участващ в образуването на УПИ № *-№ *,*. Нотариалният им акт за собственост по давностно владение, съставен през 2008г., установява, че е налице право на собственост, като той не поражда правото им на собственост, а само го констатира. Твърдят, че още по предходния план на Г. Н. от 1974г., Р.(Р.) Ч. е бил съсобственик в парцел № *-*,*,*г., в който парцел имот № № * (собственост на Р. Ч.), участва в образуването. По настоящия план на Г. Н. парцелът е УПИ № *-*, *,кв. № *, като имотът на Р. Ч. е ПИ № № *. Разрешението за строеж е издадено за УПИ № *-*, *,*, каквото УПИ не съществува съгласно нотариалния акт, скицата и удостоверението за кадастрално положение на имота. Според тези документи ПИ № 216 участва в образуването на УПИ № *-*,*.Сочат, че е безспорно, че Р.Ч. и те ищците, са били собственици на имота към датата на издаването на разрешението за строеж и началото на реализация на това разрешение Ч. изкопа с посочените параметри. Описаният строеж на гараж, представлява неоснователно действие, което накърнява владението им и ограничава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота. Действието на ответниците им ограничава правото им на собственост върху имота. Поведението им е незаконосъобразно, предвид липсата на Договор за реализирането на строежа на гаражите. Недопустимо е в съсобствен имот един от съсобствениците да строи без надлежно съгласие на останалите съсобственици. Още повече, че това строителство в конкретния случай, засяга ПИ № № *, изцяло тяхна собственост, като строежа е по имотната граница в южната част и навлиза с 1,5 м. в имот № № * в северната част. Твърдят, че независимо, че админÞстративният съд се е произнесъл по жалбата им срещу разрешението за строеж, за тях иска по чл.109 ЗС, е допустим. Това решение не се полза със сила на присъдено нещо и не може да обвързва страните по делото и гражданския съд при решаването на спора по чл. 109 ЗС. Процесното Разрешение за строеж, заедно с одобрения инвестиционен проект е нищожен административен акт, чиято нищожност следва да бъде прогласена от съда. Нищожността произтича от посочените нарушения на закона, и по-специално липсата на съгласие Ч. договор с нотариална форма на останалите съсобственици за реализирането на строежа. Освен това твърдят, че неправилно е посочен номера на УПИ в разрешението на строеж. Недопустимо е ограничаване на правото им на собственост Ч. реализирането на процесния гараж, една част от които минава по имотната граница на ПИ 216, а друга навлиза с 1,5 м. в собствения им ПИ № *. В този смисъл е ТР № 31/84г. от 06.02.1985г. по Г.д. № 10/84г., ОСГК. Съгласно разрешението за строеж и приложения инвестиционен проект, двете гаражни клетки са със застроена площ 54 кв.м., т.е. колкото една жилищна сграда на два етажа – размери 9.55/6.00м., и височина на сградата 3.74м. Твърдят още, че реализираният изкоп в момента застрашава целостта на съсобствения урегулиран поземлен имот, както и съседните имоти и може да подкопае жилищните сгради предвид големия наклон на терена, като изкопът може да доведе и до наводняване. Молят съда, да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да преустановят неоснователните действия, с които им пречат да упражняват правото си на собственост върху УПИ *-*,*, кв.* по плана на Г. Н. изразяващи се в строеж на гаражи – две клетки, временен строеж по чл. 50 ЗУТ, като се прогласи за нищожно разрешение за строеж № */*г., за строеж на „Гаражи – две клетки временен строеж по чл. 50 ЗУТ” в УПИ *-*,*, *, *, кв.* по плана на Г. Н. ведно с одобрените инвестиционни проекти. Ответниците, Ч. П. си А. М., твърдят, че иска е недопустим, а по отношение основателността недоказан. Твърдят, че ВАС се е произнесъл с решение, в смисъл че издаденото Разрешение за строеж е валиден и законосъобразен акт и съгласно чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължителен за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Сочат, че процесните гаражи не нарушават имотната граница с ищците, поради което молят, искът на ищците да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират за направените по делото разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № *, том *, рег. № *, дело */*г. на Нотариус М.Д., рег. №* на Нотариална камара Г. З., ищците са признати за собственици по наследство и давностно владение на ПИ, с пл. № *, кв.* по ПУП на Г. Н. с площ 113 кв.м., участващ в образуването на УПИ *-*,*, при граници на имота: на изток – ПИ с пл. №*, записан на Е. М. Ч. и ПИ с пл. № *. записан на Е. и Р.М.Ч.; на запад – ПИ с пл. № *; на север – ПИ с пл. № *, записан на Ф., С. и Р.Р.Ч., Р. и Е. М.Ч.; на юг – *. С Разрешение за строеж №*/*г., издадено от Гл. архитект при Община Н. на ответниците е било разрешено на осн. чл. 148, ал.1, т. 2 и 4 ЗУТ строеж на „Гаражи – Две клетки временен строеж чл. 50 ЗУТ в УПИ *-*,*, .* и *, кв.1*”. Това разрешение е било обжалвано пред РДНСК Г. С., като със Заповед № */*г., жалбата е отхвърлена и е оставено в сила горепосоченото Разрешение за строеж. Заповед № */*г. е обжалвана пред Административен съд Г. С. по реда на АПК, като с Решение № 78/08.05.2009г., по адм.д. 274/2008г. на Смолянски административен съд, е отменена обжалваната заповед, с която е оставено в сила разрешението за строеж, като същото е отменено. С Решение № 15371/15.12.2009г., по адм. дело № 10273/2009г., на ВАС, е отменено Решение № 78/08.05.2009г. на СмАС и е постановено отхвърляне на жалбата на ищците срещу Заповед № */*г. на Началник РДНСК Г. С., с която е оставено в сила Разрешение за строеж № */*г., ведно с одобрените инвестиционни проекти, като неоснователна. По делото е представена цялата преписка, във връзка с издаване на Разрешение за строеж № */*г. От изготвената Съдебно-техническа експертиза, се установи, че общата площ на УПИ*-*,*, кв.* по ПУП на Г. Н. е * кв.м., като за урегулирането му участват ПИ с кад. № *, участващ със * кв.м.; ПИ с кад. № *, участващ със * кв.м.; ПИ с кад. № *, участващ със * кв.м. и ПИ с кад. № *, участващ с * кв.м. По действащия план на Г. Н. одобрен със Заповед № * /*г. на ОНС-С. е утвърден УПИ *-*,*, кв.*, а не УПИ *-*,*,*,*, кв.*. Допълнителна Заповед за промяна относно неговото регулационно положение, както и кадастрално попълване на имоти, няма издавана. В разписния лист към действащия план на Г. Н. са записани собствениците на имоти, които участват в образуването на УПИ *-*,*, кв.*, като за ПИ с кад. № * няма записан собственик; за ПИ с кад. № *, допълнително са вписани имената Р. Р. Ч., Р. Ч., Х. Ч. и Е. Г., съгласно НА № */*г., като няма данни за датата на допълнителното вписване; за ПИ с кад. № *, е записан Е. М. Ч.. Допълнително е вписана, като собственик М.А.Ч. с НА № */*г., като също няма данни за допълнителното вписване и за ПИ с кад. № *, е записан В.Р.Ч., който е зачертан и допълнително е вписан като собственик Н. В. Ч., съгласно НА № */*г. Също няма данни за датата на допълнителното овписване на имената. В разписния лист към отменения план на Г. Н. утвърден със Заповед № */*г., са записани собствениците на имотите, които участват в образуването на УПИ *-*,*, *,*, кв.*, като за ПИ с кад. № * – идентичен по местоположение с имот № * по действащия план, е вписано името на Ф.Р. Ч.; за ПИ с кад. № * – идентичен по местоположение с имот № * по действащия план, е вписано името на Райчо Р. Ч.; за ПИ с кад. № * – идентичен по местоположение с имот № * по действащия план, е вписано името на Е. М.Ч. и за ПИ с кад. № * – идентичен по местоположение с имот № * по действащия план, е вписано името на Р. М. Ч.. Вещото лице е дало заключение също така, че в Общинска администрация Г. Н. няма представен Договор между страните, относно строежа на гаражите в урегулирания поземлен имот. Параметрите на гараж-две клетки, които са отразени в архитектурния проект, одобрени на 01.10.2008г. от гл. архитект на Община Н. в план са с размери: ширина в южната част 8.42м., в северната – 9.55м. и дължина 6.00 м.Сградата е с неправилна форма с обща застроена площ 54.00 кв.м. Дължината на гаража тангира по дължината на съществуващата масивна сграда, изградена от каменна зидария в ПИ № 216 на самата граница с ПИ № 17. Предвидените гаражи са изцяло в ПИ №№ *,* и не засягат по никакъв начин имот с пл. № *. Изкопи за основите на гаража посочени в архитектурния проект, не са извършени. Има направен изкоп за канал с обща дължина 10.00 м. и положена дренажна тръба РVС, Ф 110, която служи за отвеждане на водата зад подпорната стена към улицата, като канала е разположен на 4.50 м. от границата с имот *. В имот с пл. № * и имот № * има извършен масов изкоп с цел изравняване на терена с котата на тротоарната настилка. Изкопът е с ширина в южната част на имота 9.40м., а към подпорната стена е 10.50м., със средна дължина – 11.00 м. В този изкоп за подравняване на терена е включен и изкопа за изградената бетонова подпорна стена, както и за изпълнението на дренажа и насипа зад стената. Масовият изкоп се извършва за изравняване на строителната площадка, но не и за основния строеж. В този случай параметрите на предвидения гараж съгласно разрешението за строеж и проектът, не могат да са идентични с извършения масов изкоп. На място не е отпочнат изкоп за основите на гаража – предмет на проекта. Извършеният масов изкоп, с който се подравнява терена, за да се достигне до проектната кота +0.00 на гаражните клетки и изграждането на „Подпорната стена в УПИ *, кв. *”, допълнена към Разрешение за строеж № */*г. с дължина на одобрен проект – 10.38 и височина - 4,20м., е с по-големи параметри, но той не може да бъде съпоставим с параметрите по издаденото разрешение за строеж. Денивилацията в имота на Е. Ч. и Н. Ч. от уличната регулация до края на имота е 4.20м. При огледа на място от вещото лице, същото е установило вода зад подпорната стена, пропадане на допълнителна земна маса, както и допълнително напукване на земната маса от скала. Поради голямата денивелация в имотите, има съборена земна маса, която е предимно около подпорната стена. Съборената земна маса от границите на изкопа е около 7% от общия обем насип, средният размер на съборената земна маса е дължина - 10 м., височина - 0,50 м. и ширина – 0.80м., като е възможно в отделни участъци, изкопът да е разширен от срутване на пръст. В разписния лист за ПИ с кад. № 2*, допълнително са вписани имената Р. Р. Ч., Р. Ч., Х. Ч. и Е. Г., съгласно НА № 135/2008г., като няма данни за дата на допълнителното вписване. За ПИ № 214, в разписната книга към действащия ПУП на Г. Н. няма записан собственик. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Поясни, че стената на новия гараж на ответниците е самостоятелен зид, който опира до старата зидария и няма фуга. Съвсем самостоятелен зид е, с нова конструкция, като гаража е до имотната граница, допира до самия зид и с нищо не нарушава съседния имот. Според вещото лице, гаражът не засяга имот пл. № *, като изкопа е точно на самата граница с имот 216 и изградената и съществуваща на място подпорна стена, не влиза в имота. Съдът прие представеното заключение, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Искът, основан на чл. 109 ал. 1 ЗС, предпоставя защита на правото на собственост. Собственикът може да иска от всички правни субекти, да се въздържат от действия и посегателства върху имота му. Основателността на негаторния иск предполага кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем. С представения нотариален акт, издаден на 25.11.2008 год., ищците се легитимират като собственици на ПИ пл.№ *,кв.*, участващ в УПИ *-*,*, по ПУП на Г. Н.. Ответниците са собственици на ПИ №*. В настоящето производство от съществено значение е дали Ч. своите действия ответниците създават затруднения за ищците при упражняването на техните права. В тяхна тежест е да установят, че строителните работи, свързани с построяването на гаража, им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното право на собственост. Ищците не доказаха, извършените изкопни работи да им създават обективни пречки за пълноценно ползване на имота. В тази насока е и експертното заключение. Негаторният иск не е предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на държавни органи. Съгласно чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административния акт е валиден и законосъобразен и гражданският съд не може да пререшава отново дали административният акт е законосъобразно издаден. Безспорно е, че ищците се легитимират като собственици с нот.акт.№ */*год. по нот.дело */* год. , т.е. това е станало след издаване на разрешението за строеж №*/* год. и поради тази причина не е било необходимо да се иска тяхното съгласие по силата на ЗУТ. Неправилно ищците се позовават на обстоятелството, че към момента на издаване на разрешението те вече са станали собственици на основание давностно владение и е следвало да им се иска съгласие по ЗУТ. Правото на собственост по давност не се придобива автоматично с изтичане на установения срок, т.к. давността не се прилага служебно (чл. 120, вр. с чл. 84 ЗС). Необходимо е владелецът да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност като се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като предяви иск за собственост или противопостави възражение по предявен срещу него собственически иск ( Решение 404/16.06.1995 год., Г.д.1904/94год.,ІVг.о.ВС). Те не са се легитимирали пред административния орган, по съответния законов ред – Ч. документ за собственост, при издаване на Заповед № */* год. на началника на РДНСК С., с която е оставено в сила разрешението за строеж на процесните гаражи. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Порокът, на който се позовават ищците – липса на съгласие Ч. договор с нотариално заверени подписи за реализирането на строежа от ответниците, е анализиран в производството пред административния съд, пред който е проверена законосъобразността на административния акт, която включва и проверката за нищожност. По изложените съображения съдът не споделя твърдението на ищците, че разрешението за строеж е нищожно. По гореизложените съображения, съдът приема, че искът ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците, ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 565.00 лв., от които 65.00 лв. за съдебно-техническата експертиза и 500.00лв. – адвокатски хонорар. Така мотивиран, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Р. Ч., ЕГН * от Г. Н. У. К. В. № 6, Р. Р. Ч., ЕГН * от с.Г. и адрес, Х. Р. Ч., ЕГН * от с.Г., У. С. П. № * и Е. Р. Г., ЕГН * от с.Г., У. К.М. № *, Ч. П. им А. И. Х. А. срещу Е. М. Ч. , ЕГН * с адрес: Г. Н. У. Х. Б. № * и Н. В. Ч., ЕГН * от с.Г., У. З. № 12А, иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване неоснователните действия, с които ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост върху УПИ *-*,*, кв.* по плана на Г. Н. изразяващи се в строеж на Гаражи – две клетки временен строеж по чл. 50 ЗУТГ, като се прогласи за нищожно Разрешение за строеж № */*г. за строеж на „Гаражи – две клетки временен строеж по чл. 50 от ЗУТ” в УПИ *-*,*,*,*, кв.*, по плана на Г. Н. заедно с одобрените инвестиционни проекти и се осъдят за собствена сметка да запълнят с пръст изкопа в УПИ *-*,*, кв.*по плана на Г. Н. реализиран въз основа на издаденото разрешение за строеж, като възстановят състоянието на имота каквото е било преди строежа на гаражните клетки, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Р. Р. Ч., ЕГН * от Г. Н. У. К. В. № 6, Р. Р. Ч., ЕГН * от с.Г. и адрес, Х. Р. Ч., ЕГН * от с.Г., У. С. П. № * и Е. Р. Г., ЕГН * от с.Г., У. К.М. № *, да заплатят на Е. М. Ч. , ЕГН * с адрес: Г. Н. У. Х. Б. № * и Н. В. Ч., ЕГН * от с.Г., У. З. № *, разноски по делото в размер на 565.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му. СЪДИЯ: И.К. |