Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2529 19.07.2016
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 3546 по
описа за 2016 година.
Предявен е иск с правно основание в чл.76 ЗС.
Ищецът ЮЛНЦ „Ф.к. В.” твърди, че владее и ползува
спокойно и необезпокоявано повече от десет години поземлен имот с идентификатор
№********** по действащата кадастрална карта на гр. П. с административен адрес
гр. П.***********, целият с площ 82280 кв.м. и предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползуване: за спортна зала при граници подробно
описани в исковата молба както и поземлен имот № **********, представляващ
футболно игрище, ведно с построените в него съблекалня със застроена площ от
248 кв.м., масивна едноетажна сграда – съблекалня и абонатна станция с обща
площ 101 кв.м., съблекалня – едноетажна сграда, с площ 75 кв.м., едноетажна
сграда – помпена станция с площ от 44 кв.м., баскетболно игрище и игрище за
тенис на корт. Поддържа се, че за част от недвижимият имот с площ от 76735
кв.м. има издаден Акт за общинска собственост №125/16.07.1998г. на Р. Ю., при О
П., съгласно който същата представлява общинска собственост. Твърди се още, че
по отношение на процесния имот има издадена Заповед за изземване от
05.06.2015г. на К. на О П., чийто адресат било трето, неучаствуващо в
настоящото производство лице – „В.” ООД със седалище гр. П. Въпросната заповед
за изземване била обжалвана пред ВАС. Твърди се още, че към настоящия момент
между ищеца и ответната община има висящо дело за делба с №3161/2016г. на ПРС,
VІ състав, образувано на 15.03.2016г. След като узнали за делото, на
18.03.2016г., представители на общината, придружени от полицейски сили, дошли в
процесния имот и без всякакво правно
основание запечатали помещенията в сградите и заключили с вериги
порталните врати към имота, като по този начин отнели владението от ищеца.
Предвид това се иска да бъде осъдена общината да предаде на ищеца владението на
имота, както и да се наложи за нарушението глоба в размер на 1000 лева.
Ответникът Община Пловдив оспорва, че сдружението ищец
е осъществявало владение върху имота. Поддържа, че процесният терен и сгради са
публична общинска собственост, като върху тях е била учредена концесия в полза
на трето за спора лице – „Д.” ООД за срок от 15 години. Това трето лице било
отдало под наем процесните имоти на „В.” ООД, като общината нямала договорни
отношения както с „В.” ООД, така и с ищеца ФК „В.”. Твърди, че срокът на
концесията от 15 години бил изтекъл, предвид което била издадена заповед на
кмета за изземване на имота от „В.” ООД, която го държала без правно основание.
Тази заповед била оспорена от дружеството адресат пред ПАдС, като то поискало
спиране на изпълнението й. С определение Пловдивският административен съд
отхвърлил искането за спиране на изпълнението, като този акт, впоследствие бил
потвърден от ВАС. Освен това самата заповед била потвърдена с решение на ПАдС,
което било обжалвано пред ВАС и делото било насрочено за разглеждане на
12.12.2016г. Предвид това, че акта за предварително изпълнение на заповедта бил
стабилизиран, по заповед на кмета била назначена комисия от длъжностни лица
която изпълнила заповедта по отношение на адресата „В.” ООД. Предвид това
ответникът смята, че ищецът никога не е владял имота, а освен това предприетите
в изпълнение на заповедта за изземване действия не са свързани с употреба на
насилие или отнемане по скрит начин на владението. Ето защо счита иска за неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Съобразно представената скица-извадка от кадастралната
карта процесният поземлен имот е с идентификатор ******** и площ от 82280
кв.м., с административен адрес гр. П.******** с начин на трайно ползване „За
спортна зала” /лист 92 на делото/. Не е спорно по делото и се установява от писмените
доказателства, че в него се намират общо осем сгради, включително и посочените
в исковата молба съблекалня със застроена площ от 248 кв.м., масивна едноетажна
сграда – съблекалня и абонатна станция с обща площ 101 кв.м., съблекалня –
едноетажна сграда, с площ 75 кв.м., едноетажна сграда – помпена станция с площ
от 44 кв.м. В имота са изградени и два плувни басейна, баскетболно игрище,
тенис на корт и футболно игрище, което се установява от представения акт №125
за публична общинска собственост, издаден от О. а., Р „Ю.” / лист 89 -91 от делото/.
Установява се, че за имота е сключен Договор за
концесия от 10.01.2000г. между Община Пловдив и концесионера „Д.” ООД гр. С.,
който е бил със срок от 15 години и възможност за продължаването му с десет
години / лист 98- 106 то делото/. От своя страна концесионера „Д.” ООД е сключил с
дружеството „В.” ООД със седалище гр. П.
и БУЛСТАТ *********, представлявано от П.В.Н., договор за наем от 28.04.2006г.
за срок от десет години, считано от 01.01.2006г. /л.108/. Съгласно този договор
намодателят предоставил на наемателя футболно игрище, ведно с построени към него
съблекалня със застроена площ от 248 кв.м., масивна едноетажна сграда – съблекалня
и абонатна станция с обща площ 101 кв.м., съблекалня – едноетажна сграда, с
площ 75 кв.м., едноетажна сграда – помпена станция с площ от 44 кв.м., баскетболно
игрище и игрище за тенис на корт. В чл. 1.1 от договора е посочено, че
наемателят има право да ползва веща за развитие на спорта футбол и за
състезателно-тренировъчна дейност на ФК”
Векта”, както и за осъществяване на търговска дейност /л. 107/.
Поради изтичане на срока на концесията и констатирано
от общинската администрация неосвобождаване на обекта от концесионера /лист 116 и 117/,
к. на Община Пловдив издал заповед №15 ОА 1482/05.06.2015г., с която на осн.
чл.65 от ЗОбС наредил изземването на части от имот публична общинска
собственост с идентификатор *********, целият с площ 82280 кв.м. –
представляващи футболно игрище – терен с площ 21242 кв.м., съблекалня към него
със застроена площ 248 кв.м., масивна едноетажна сграда – съблекалня, абонатна
станция с площ 101 кв.м., съблекалня –едноетажна сграда с площ 75 кв.м.,
едноетажна сграда – помпена станция с площ 44 кв.м., баскетболно игрище,
игрище за тенис на корт и терен с площ
39198 кв.м., ведно със стадион и прилежащи към него сгради и съоръжения,
паркинг и игрища, попадащи в югоизточната част от описаната част от терена.
Изземването било разпоредено по отношение на „В.” ООД със седалище гр. П. / л.122 – 124 от делото/. Адресатът на заповедта „В.” ООД я е оспорил с искане за спиране на
предварителното и изпълнение, което е било отхвърлено с определение №1400 от
08.06.2015г. постановено по адм.д. №1416/2015г. на Пловдивския административен
съд, потвърдено от ВАС с определение от 09.07.2015г. по адм.д. №7497/2015г. / лист 128 – 131/.
Впоследствие жалбата на дружеството била отхвърлена от Административен съд
Пловдив, като между страните не е спорно, че този съдебен акт все още не е
влязъл в сила / лист 133/.
Установява се, че на 26.02.2016г. от страна на
ответната община били предприети действия по изземване на имота, които обаче,
видно от съставения протокол, са били преустановени, предвид това, че на входа
пред обекта се били събрани трениращи деца, техните ръководители, родители и
медии / лист 148/. Това обстоятелство се установява и от разпита на
свидетелите И.Д. и Г.Б. /лист 173/. Изземването
било извършено по-късно на 18.03.2016г. от комисия на Община Пловдив, при
съдействието на полицейски служители, при което помещенията били запечатани, а
обекта предаден на ОП „Общинска охрана”. Последното обстоятелство се установява
от протокола от 18.03.2016г. / лист 142 и
143/.
В показанията си свидетелката Г.Б., потвърждава факта
на запечатването на обектите през месец март на 2016г. и сочи, че е възприела това
по време, когато завела детето си на тренировки във футболния клуб. Поддържа,
че след като се сменила охраната на стадиона с общинска, влизането на коли на
паркинга на стадиона било ограничено, но тренировъчния процес на децата
продължил, макар и с промени в графика. Тази свидетелка поддържа още, че децата
от ф.к. „В.” продължават да имат и към настоящия момент тренировки, които се
провеждат два или три пъти седмично по график. Нарушение в достъпа до стадиона
имало само няколко дни след отнемането му от служителите на общината. След това
графикът на тренировките бил възстановен, но свидетелката сочи, че грижите за
поддръжката на съоръжението били занемарени, а освен това децата веднъж
тренирали на голямото футболно игрище, а друг път на малко игрище.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Владението, съобразно чл.68 от ЗС е упражнявате на
фактическа власт върху дадена вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. При юридическите лица, които нямат собствена воля и
съзнание, както държането, така и намерението за своене на веща се формират и
обективират от физическите лица, които ги представляват по закон.
По делото не е спорно, че търговското дружество „В.”
ООД и СНЦ „Ф. к. В.”, което е ищец в настоящото производство, се представляват
от едно и също физическо лице – П.В.Н. Както търговското дружество, което било
наемател на процесните обекти, така и сдружението с нестопанска цел са
юридически лица. От това следва, че по арг. от чл.131, ал.2 ЗЛС те придобиват
права и задължения, чрез своите органи. В правната доктрина е безспорно, че
волеобразуването при юридическите лица е свързано с формиране на воля от
физическите лица, съставляващи персоналния субстрат на органите им на
управление. Когато едно и също физическо лице представлява, в качеството на
управителен орган, две отделни юридически лица, неговото съзнание не се
раздвоява. Поради това е невъзможно да се приеме, че в качеството си на у. на ф.к.
неговия представител по закон може да не знае определени обстоятелства, които
са известни на управителя на търговското дружество. В случая тези обстоятелства
са наличието на договор за наем, между концесионера на обекта публична общинска
собственост и търговското дружество „В.” ООД. Същото е относимо и към факта, че
имотът е бил отнет от служители на общината по силата на издадената заповед на
кмета по чл.65 ЗОбС. Поради това, независимо от твърденията на представителя на
ищеца, че г-н П.Н. е присъствал към датата на изземване на терена, не като
представител на адресата на заповедта, а на футболния клуб, не може да се
приеме, че фактическата власт върху имота е била отнета по скрит начин.
Не е налице и отнемане на фактическата власт, чрез
насилие по смисъла на чл.76 ЗС. Това е така, защото в случая ищецът е бил
отстранен от държането на имота, в изпълнение на процедура по принудително
отнемане регламентирана в закон – чл.65 ЗОбС. Съгласно тази норма, общински
имот, който се владее или държи без основание, не се използува по
предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на кмета на общината. Имотът, видно както от акта за собствеността му,
така и от неговото предназначение, попада в приложното поле на чл.3 от ЗОбС и е
публична общинска собственост. При положение, че концесионният договор относно
него е изтекъл, следва да се приеме, че не е налице основание имотът да се
държи от трети лица, независимо дали те са получили държането пряко от
концесионера или опосредено /както е в случая/. Ето защо и в съответствие с
разпоредбата на чл.358 ГПК, съдът намира, че в случая е налице законосъобразен
акт за отнемане на имота, издаден по предвидения в закона ред.
Следва да се посочи още, че защитата на владението по
чл.76 ЗС е предоставена, с оглед това да не бъде попречено на владелеца, чрез
прекъсване на упражняваната от него фактическа власт, да осъществи бъдещите си
правни очаквания по отношение на имота и по-специално – придобиването му по давност.
В случаите, когато придобиване на вещни права върху имота по давност е
изключено по силата на закона, лицето упражняващо фактическа власт не може да
защитава владението си срещу Държавата или Общината, когато предметът е имот
публична държавна или общинска собственост. Основание за това се съдържа в
разпоредбата на чл.86 ЗС според която не може да се придобие по давност вещ,
която е публична държавна или общинска собственост.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
Ответникът е поискал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В процеса същият е бил представляван от
надлежноупълномощен юрисконсулт поради което съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.78, ал.8 ГПК. При приетата с определението на съда по
чл.70, ал.1 ГПК цена на иска от 893001,07 лева, размерът на минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението възлиза на 26490 лв. С
оглед отхвърлянето на иска, същото следва да се заплати от ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.76 ЗС предявен
от „Ф К В.“ с ЕФН: **********, с адрес:
гр. П.***********, представлявано от П.В.Н. против Община Пловдив, Булстат:
*********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 1 за възстановяване
на нарушено на 18.03.2016г. владение върху поземлен имот с идентификатор №*************
по действащата кадастрална карта на гр. П. с административен адрес гр. П.**********,
целият с площ 82280 кв.м. и предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползуване: за спортна зала при граници: имоти с №****************;
ведно с ФУТБОЛНО ИГРИЩЕ, ведно с построените в него съблекалня със застроена
площ от 248 кв.м., масивна едноетажна сграда – съблекалня и абонатна станция с
обща площ 101 кв.м., съблекалня – едноетажна сграда, с площ 75 кв.м.,
едноетажна сграда – помпена станция с площ от 44 кв.м., баскетболно игрище и
игрище за тенис на корт, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ф К В.“ с ЕФН: **********, с
адрес: гр. П.***********, представлявано от П.В.Н. да заплати на Община
Пловдив, Булстат: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 1,
на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК, сумата 26490лв. /двадесет и шест хиляди,
четиристотин и деветдесет лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД