№ 1635
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М.В. П.а срещу Решение № 261475 от
27.04.2021г. по гр.д. № 19423/2019г. по описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба между П.
В. П. с ЕГН ********** и М.В. П.а с ЕГН ********** на съсобствен между тях недвижим
имот, находящ се в *** и представляващ Апартамент № *** и самостоятелен обект в сграда
с ид. № 10135.5502.211.2.26, с обща застроена площ от 41.19 кв.м. и при граници: паркинг,
ап. ***, стълбищен коридор, асансьор, а по схема: съседни самостоятелни обекти с ид.
10135.5502.211.2.27, ведно с прилежащото му избено помещение без посочен номер по
документ за собственост, с площ от 2.25 кв.м., както и 0.7121 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху прилежащата част от терена на комплекса, при
установените квоти: за П. В. П. - 1/6 ид.ч. и за М.В. П.а – 5/6 ид.ч.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила в частта, в която не е уважено релевираното възражение за придобиване правото на
собственост върху идеалните части на съсобственика на основание придобивна давност.
Установено е по делото, че от 2008г. до настоящия момент въззивницата владее процесния
имот еднолично като свой. Нееднократно е манифестирала своето владение, както по
отношение на съсобственика, така и пред обществото. Грижила се е за имота, заплащала е
1
данъците и го е поддържала. Ответникът се е дезинтересирал от имота именно поради
манифестираното от М. П.а самостоятелно владение върху същия. С оглед на така
установеното по делото, ВРС е следвало да приеме за основателно релевираното възражение
за придобиване на ид.ч. на съсобственика от имота по давност. В този смисъл отправила
искане решението в обжалваното част да се отмени, а искът за делба – отхвърлен с извод за
липса на съсобственост между страните.
В отговор на жалбата П. В. П. оспорва поддържаните в нея доводи. Поддържа доводи
за правилност и законосъобразност на решението – правилно ВРС е приел, че не е доказано
М. П.а да е демонстрирала и манифестирала намерение за своене на частта на съсобственика
пред него, нито е отблъснала владението на бившия си съпруг. Поведението на последния е
било в изпълнение на съдебното решение, с което е прекратен гражданския брак между
страните и предоставено ползването на семейното жилище за отглеждане на родените от
брака деца. Именно това е основанието за установяване на самостоятелна фактическа власт
от въззивницата. Липсват също доказателства за началния момент, от който при знанието и
без противопоставянето на П., М. П.а е започнала да владее имота изцяло за себе си. С оглед
на това отправил искане обжалваното решение да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като въззиваемата страна претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от П. В. П. срещу М.В.
П.а конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба
на недвижим имот, представляващ Апартамент № *** съставляващ самостоятелен обект в
сграда с ид. 10135.5502.211.2.26, находящ се в ***
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл:
страните са бивши съпрузи, като бракът им сключен на 30.05.1998г. е прекратен с развод,
постановен с решение по гр.д. № 4224/2007г. по описа на ВРС. По време на брака си на
основание възмездна сделка – договор за покупко продажба по НА № 185/18.06.1998г.
придобили правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № *** в гр. Варна,
който е бил и семейното жилище на съпрузите. При прекратяване на брака се съгласил
ползването на семейното жилище да се предостави на ответницата, с уговорка тя да се
грижи за децата. По силата на съдебното решение ответницата ползва еднолично
съсобствения им имот, а ищецът е лишен от възможността да го ползва и да реализира
доходи от същия. Страните не могат да постигат съгласие за доброволно поделяне на общия
имот, поради което отправил искане за допусне но делба при равни квоти за всяка от тях.
В отговор на исковата молба, М. П.а признала, че с ищеца са бивши съпрузи и че по
време на брака си са придобили на възмездно основание правото на собственост върху
апартамента. Поради влошаване на отношенията им ищецът сам напуснал семейното
2
жилище, като в производството по гр.д. № 4224/2007г. по описа на ВРС постигнали
споразумение, утвърдено от съда родителските права върху родените от брака ненавършили
пълнолетие деца да се предоставят на нея и в тази връзка да се предостави и ползване и
семейното жилище, съставляващо апартамент № ***. От около 7 години жилището не се
обитава от нея и от децата. Ищецът заживял постоянно в чужбина и многократно е заявявал
пред нея, че няма претенции към имота, като от 2008г. ответницата го владее с чувство на
едноличен собственик. В този смисъл възразява, че е придобила частта на съсобственика си
на оригинерно основание при владение от 2008г. до 2020г. Отправила искане в тази връзка
искане предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните,
установените и с писмени доказателства обстоятелства, че страните са бивши съпрузи,
чийто граждански брак сключен на 30.05.1998г. е прекратен с развод на основание чл. 99,
ал. 1 от СК с решение по гр.д. № 4224/2007г. по описа на ВРС, влязло в сила на 22.01.2008г.
Съгласно утвърденото на основание чл. 99, ал. 3 от СК споразумение между страните
ползването на семейното жилище, представляващо Апартамент № ***, находящ се в *** е
предоставено на М.В. П.а на основание чл. 107 от СК, на която са предоставени за
упражняване и родителските права по отношение на родените от брака и ненавършили
пълнолетие деца.
По време на брака, на 18.06.1998г. с договор за покупко продажба оформен с НА №
185/1998г. съпрузите придобили правото на собственост върху делбения апартамент № ***.
По инициатива на ответницата по делото са събрани и гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Д. В. /майка на ответницата/ и Р. З..
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Предмет на делба е жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена
общност, а след прекратяването на брака през 2008г. станал съсобствен между бившите
съпрузи при равни права съгласно чл. 27 от СК /1985г./ отм./. С оглед спецификата на
разглеждания случай, в който упражняването на фактическата власт от единия съсобственик
след прекратяване на съпружеската имуществена общност е на основание предоставяне
ползването на семейното жилище по реда на чл. 107 от СК /1985г./ отм./, спорен по делото е
въпроса доколко с действията си, този съсобственик на недвижимия имот /въззивницата/ е
демонстрирал намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на
другия съсобственик /въззиваем/.
3
В ТР № 1 от 06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС е направено
разграничение между двете хипотези – кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си
и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици.
Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху
вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на
другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата
вещ се предполага, т.е. презумпцията на чл. 69 от ЗС е приложима. Обратно – ако
фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и за другите
съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на
останалите съсобственици. Презумпцията не се прилага. Пример за тази хипотеза е общо
придобиване на имот /вещ/, която е била СИО и след развода остава съсобствена. От това
обаче не следва, че първата хипотеза не може да се реализира и между съпрузи, ако
безспорно се установи промяна на намерението за своене за себе си чрез изявени правни и
фактически действия, които преценени в съвкупност демонстрират поведение на
собственик. Съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и
държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи
идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие
по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и
недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се
манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Следва да се посочи също така, че
действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във
владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ
отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни
доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен случай, обаче,
обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани
конкретно. Това разрешение важи и когато основанието за упражняване на фактическата
власт е предоставяне ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. В този
случай съпругът, който живее в семейното жилище на посоченото правно основание, следва
да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя
намерението си и започва да владее за себе си.
Установено е по делото, че гражданският брак между страните е прекратен през
2008г., когато е настъпила трансформация на бездяловата съсобственост в обикновена
съсобственост, като законова последица на развода. Предоставяне ползването на жилището
по реда на чл. 107 от СК /1985г./ отм./ от този момент е именно основанието въззивницата да
установи владение на собствените си идеални части и държане върху частите на
въззиваемия. Т.е. основанието, на което е установена фактическата власт върху
вещта признава такава фактическа власт и на другия съсобственик, т.е прави го държател и
е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът М.В., която не е
техен владелец е следвало да превърне с едностранни действия държането им във владение,
изключително за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
4
недвусмислен начин да се показва отричане владението на П.П.. От събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на свидетелите В. и З., които съдът кредитира като
искрени и добросъвестно изложени, се установява, че от този момент въззиваемият не е
предявявал претенции към съсобствения имот, а въззивницата го е ползвала като свой,
считала го за свой, плащала е данъци, правела ремонти и изцяло се грижила за жилището.
След развода въззиваемият не е стъпвал в жилището. От тези доказателства не се установява
главно и пълно преобръщане на владението – конкретни действия от страна на М. П.а,
обективиращи промяна в намерението, отпочналото владение на имота изцяло за себе си,
както и обективиращи демонстриране и манифестиране на намерението за своене на частта
на съсобственика пред него, нито такива отблъскващи владението на бившия съпруг. По
делото не са установени предприети от въззивницата действия, с които е престанала да
държи идеалните части от апартамента за бившия си съпруг и е започнала да ги държи за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
съсобственика. Въззивницата не е обективирала спрямо въззиваемия намерението да владее
частите му от делбения имот за себе си. Необезпокояваното фактическо ползване на имота
по причина, че другия съсобственик задоволява жилищната си нужда в друг имот, не е
достатъчно да се приеме за демонстриране на намерение за своене. Заплащането на разходи
за жилището е задължение на потребителя на комуналните услуги, а извършените дребни
ремонти, условие за нормалното му ползване. Само постоянното фактическо обитаване на
жилището и неговото поддържане в този период от въззивницата, и необитаването му от
въззиваемия в изпълнение на съдебното решение не е достатъчно, за да се придобие правото
на собственост от ползващия съсобственик. Неупражняването от страна на ищеца на
правомощия, които има като съсобственик и по силата на съдебно решение, не съставлява
отказ от права, нито пък ги погасява в полза на ответницата. Промяната на намерението,
както и конкретните действия на своене от страна на бившата съпруга следва да са станали
достояние на бившия съпруг, каквито доказателства по делото не са събрани. Липсват също
доказателство въззивницата пряко да е отричала съсобствеността и да не е допускала
съсобственика до имота. Ето защо съдът приема, че в конкретния случай не е установен
релевантнят факт, че М.В. е престанала да държи идеалните части за П.П. и е започнала да
ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност.
В заключение, след съвкупна оценка на всички събрани по делото доказателства,
съдът приема за недоказано по основание релевираното възражение за придобиване правото
на собственост върху частта на съсобственика на основание придобивна давност. С извод за
установена съсобственост, възникнала на основание прекратена СИО и влязло в сила
решение по чл. 23, ал. 2 от СК, между страните по делото и при установения обем права за
всяка, следва да се допусне извършване на делба на общия имот.
Решението на ВРС, с което е постановен идентичен правен резултат е правилно и
законосъобразно постановено и следва да се потвърди.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, право на разноски има
въззиваемият. Въпреки отправеното искане за присъждане на разноски, доказателства за
5
действително реализирани такива не са представени, поради което разноски в полза на
правоимащата страна не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261475 от 27.04.2021г. по гр.д. № 19423/2019г. по
описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е
допуснато да се извърши съдебна делба между П. В. П. с ЕГН ********** и М.В. П.а с ЕГН
********** на съсобствен между тях недвижим имот, находящ се в *** и представляващ
Апартамент № *** и самостоятелен обект в сграда с ид. № 10135.5502.211.2.26, с обща
застроена площ от 41.19 кв.м. и при граници: паркинг, ап. ***, стълбищен коридор,
асансьор, а по схема: съседни самостоятелни обекти с ид. 10135.5502.211.2.27, ведно с
прилежащото му избено помещение без посочен номер по документ за собственост, с площ
от 2.25 кв.м., както и 0.7121 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху прилежащата част от терена на комплекса, при установените квоти: за П. В. П. - 1/6
ид.ч. и за М.В. П.а – 5/6 ид.ч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6