Решение по дело №202/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260014
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20204330200202
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

град   ТЕТЕВЕН 02.10.2020 година

  

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в публично съдебно заседание на осми септември

През две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ

 

При секретаря:Й Димитрова

Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №202 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Обжалвано е наказателно постановление №465143-F506161/25.09.2019 година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в Централно управление на НАП.

В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че при проверката било установено, че фактическата наличност на три от касовите апарати, използвани в магазина и ресторанта на дружеството е по-малка от тази отразена във фискалната памет на устройството, но това се дължало на обстоятелството, че от касовата наличност били платени доставки. Твърди, че установеното обстоятелство не представлявало и не би могло да води до отклонение от данъчно облагане и че нарушението е извършено за първи път. Твърди, че датата на издаване на наказателното постановление е антидатирана, тъй като за три нарушения били съставени три акта за нарушение, а първото наказателно постановление е било връчено на дата 26.02.2020 година, докато обжалваното НП на 02.07.2020 година или наказателното постановление е издадено извън преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Твърди, че в НП не било отбелязано, че нарушението е извършено за първи път, както и че не води до неотчитане на данъци.

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.

За Началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в Централно управление на НАП се явява юрисконсулт И. и моли да бъде потвърдено обжалваното НП, като представя писмени бележки.

От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Р.Х.Х., Х.И.Д., съдът приема за установено следното:

От справката за издадени актове на АНО от Регистър за административнонаказателни преписки на стр.53 от делото не се доказва твърдението на жалбодателя, че е антидатирана датата на издаване на оспорваното наказателно постановление.

На дата 24.08.2019 година свидетелите по делото-Х. и Д.- служители на НАП извършили проверка в търговски обект на жалбодателя- ресторант „Д.“***, стопанисван от „Ресторанти Д.“-ООД. При проверката било установено, че дневният оборот от монтирано фискално устройство, модел „Datecs“ DP-25 KL, с номер на фискалното устройство DT382008 и номер на фискалната памет 02695005, съгласно междинен отчет е в размер на 8043,40 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 3155,98 лева, съгласно изготвения опис на паричните средства от сервитьора в обекта. Контролните органи установили също, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 4887,42 лева и представлява извеждане на пари от касата, която не е отразена на фискалното устройство, като по този начин жалбодателят не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Контролните органи съставили протокол за извършената проверка. На дата 27.08.2019 година на жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, който бил връчен на пълномощник на жалбодателя, съгласно приложеното по делото пълномощно, като е отразено, че лицето, на което е връчен акта не е направило възражения, като е отбелязало, че няма възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и на основание чл.185 ал.1 във връзка с ал.2 от ЗДДС на жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При издаване на акта за нарушение и обжалваното наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащия го акт правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Разпоредбата на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане /извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Правната норма от тази наредба, посочена като нарушена и очертаваща състава на посоченото по-горе нарушение е чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в т.ч. протокола за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и показанията на свидетелите Х. и Д., които съдът изцяло кредитира като последователни, обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185 ал.2 от ЗДДС. Сумата от 4887,42 лева представлявала разлика в по-малко от направените записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство. Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като „служебно изведени“. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, тъй като не води до неотразяване на приходи.

Жалбодателят не е ангажирал доказателства, в подкрепа на твърденията си за разчет с цитираната сума, установена като по-малко в касата със снабдители за деня, при отсъствие на отговорното лице, поради и което това му твърдение не е доказано в хода на производството.

Съдът не намира, че така установеното определя маловажност на  нарушението. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път, който факт изрично е вписан в обжалваното наказателно постановление не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е в полза на жалбодателя и сочи на неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

Наказващият орган при определяне размера на санкцията обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи пъти, въпреки, че го е отразил в НП и че жалбоподателят, доколкото не са представени доказателства в тази насока до момента не е наказван за допуснати нарушения на данъчното законодателство, поради което неправилно е определил имуществена санкция в размер на 1000 лева. Предвид факта, че липсват доказателства дружеството да е допускало нарушения на ЗДДС, доказателства за наличие на публични задължения и доказателства за увреждане на фиска и щета на бюджета, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта, в която е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на жалбоподателя, като санкцията бъде намалена до предвидения в закона минимум, а именно от 500 лева. Именно такъв размер на санкцията се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.

С оглед изхода на делото и на основание  чл.63 ал.3 от ЗАНН следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в повече от едно съдебно заседание, което обаче не е отлагано по вина на жалбодателя, като делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №465143-F506161/25.09.2019 година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в Централно управление на НАП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №F506161/27.08.2019 година, с което на „РЕСТОРАНТИ Д.“***, представлявано от Р.Р.Д. на основание чл.185 ал.1 във връзка с ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, като НАМАЛЯВА имуществената санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „РЕСТОРАНТИ Д.“***, представлявано от Р.Р.Д. да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00/осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: