Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 02.10.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в публично съдебно заседание на осми
септември
През две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Димитрова
Като разгледа докладваното от
Председателя НАХ Дело №202 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №465143-F506161/25.09.2019
година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в
Централно управление на НАП.
В жалбата си
жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление
/НП/. Твърди, че при проверката било установено, че фактическата наличност на
три от касовите апарати, използвани в магазина и ресторанта на дружеството е
по-малка от тази отразена във фискалната памет на устройството, но това се
дължало на обстоятелството, че от касовата наличност били платени доставки. Твърди, че установеното обстоятелство не представлявало и
не би могло да води до отклонение от данъчно облагане и че нарушението е
извършено за първи път. Твърди, че датата на издаване на наказателното
постановление е антидатирана, тъй като за три нарушения били съставени три акта
за нарушение, а първото наказателно постановление е било връчено на дата
26.02.2020 година, докато обжалваното НП на 02.07.2020 година или наказателното
постановление е издадено извън преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Твърди,
че в НП не било отбелязано, че нарушението е извършено за първи път, както и че
не води до неотчитане на данъци.
Моли да бъде отменено
изцяло обжалваното наказателно постановление.
За Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в Централно управление на НАП се явява юрисконсулт
И. и моли да бъде потвърдено обжалваното НП, като представя писмени бележки.
От приложените по
делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа
на него наказателно постановление, приложените по делото писмени доказателства
и показанията на разпитаните свидетели-Р.Х.Х., Х.И.Д., съдът приема за
установено следното:
От
справката за издадени актове на АНО от Регистър за административнонаказателни
преписки на стр.53 от делото не се доказва твърдението на жалбодателя, че е
антидатирана датата на издаване на оспорваното наказателно постановление.
На дата
24.08.2019 година свидетелите по делото-Х. и Д.- служители на НАП извършили
проверка в търговски обект на жалбодателя- ресторант „Д.“***, стопанисван от
„Ресторанти Д.“-ООД. При проверката било установено, че дневният оборот от
монтирано фискално устройство, модел „Datecs“ DP-25 KL, с номер на фискалното
устройство DT382008 и номер на фискалната памет 02695005, съгласно междинен
отчет е в размер на 8043,40 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е
в размер на 3155,98 лева, съгласно изготвения опис на паричните средства от
сервитьора в обекта. Контролните органи установили също, че фискалното
устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установената промяна в касовата наличност била в размер на 4887,42 лева и
представлява извеждане на пари от касата, която не е отразена на фискалното
устройство, като по този начин жалбодателят не е изпълнил задължението си,
извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна в касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното
устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Контролните органи съставили протокол за извършената проверка. На дата
27.08.2019 година на жалбодателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, който бил връчен на пълномощник на
жалбодателя, съгласно приложеното по делото пълномощно, като е отразено, че
лицето, на което е връчен акта не е направило възражения, като е отбелязало, че
няма възражения. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства и на основание чл.185 ал.1 във връзка с ал.2 от ЗДДС на
жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Съдът констатира, че
при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока
по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При издаване на акта за нарушение и обжалваното
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащия го акт
правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо,
съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и
съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата на
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане /извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Правната норма от тази наредба, посочена като нарушена и очертаваща
състава на посоченото по-горе нарушение е чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06
г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя
изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира
във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми.
Констатираната с акта
фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин със
събраните по делото доказателства, в т.ч. протокола за извършена проверка, опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и
показанията на свидетелите Х. и Д., които съдът изцяло кредитира като
последователни, обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Неотразяването на
всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по
чл.185 ал.2 от ЗДДС. Сумата от 4887,42 лева представлявала разлика в по-малко
от направените записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство.
Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде
отразена във фискалното устройство като „служебно изведени“. Нарушението е
безспорно установено и е наказуемо по чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС,
тъй като не води до неотразяване на приходи.
Жалбодателят не е
ангажирал доказателства, в подкрепа на твърденията си за разчет с цитираната
сума, установена като по-малко в касата със снабдители за деня, при отсъствие
на отговорното лице, поради и което това му твърдение не е доказано в хода на
производството.
Съдът не намира, че
така установеното определя маловажност на
нарушението. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК,
постановено по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не
е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път,
който факт изрично е вписан в обжалваното наказателно постановление не води
автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят
не е наказван за други подобни нарушения е в полза на жалбодателя и сочи на
неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията
на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително
нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да
се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на
регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието
рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на
търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.
Наказващият орган при
определяне размера на санкцията обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл.27
от ЗАНН и не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи пъти,
въпреки, че го е отразил в НП и че жалбоподателят, доколкото не са представени
доказателства в тази насока до момента не е наказван за допуснати нарушения на
данъчното законодателство, поради което неправилно е определил имуществена
санкция в размер на 1000 лева. Предвид факта, че липсват доказателства дружеството
да е допускало нарушения на ЗДДС, доказателства за наличие на публични задължения
и доказателства за увреждане на фиска и щета на бюджета, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта, в която
е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на жалбоподателя, като
санкцията бъде намалена до предвидения в закона минимум, а именно от 500 лева.
Именно такъв размер на санкцията се явява адекватен на извършеното нарушение,
справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в повече
от едно съдебно заседание, което обаче не е отлагано по вина на жалбодателя, като
делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80,00 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №465143-F506161/25.09.2019 година на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в Централно
управление на НАП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №F506161/27.08.2019 година, с което
на „РЕСТОРАНТИ Д.“***, представлявано от Р.Р.Д. на основание чл.185 ал.1 във
връзка с ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/
лева, като НАМАЛЯВА имуществената санкция в размер на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „РЕСТОРАНТИ Д.“***, представлявано от Р.Р.Д. да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: