РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Сливница, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20231890200800 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. срещу Резолюция за прекратяване на
административно-наказателно производство № BG 2023/5800-481/МР от 02.11.2023 г.,
издадена от Директора на ТД Митница София към Агенция Митници, в частта, в която е
постановено отнемане в полза на държавата на стоките, задържани с разписка №
23006660/20.06.2023 г.
В жалбата са изложени твърдения, че неправилно са отнети в полза на държавата,
сочените вещи, доколкото не е установено, жалбоподателят да е извършил нарушение.
Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на
делото оспорва жалбата. Моли за оставянето ѝ без уважение.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По възражението на въззиваемата страна, че липсвал правен интерес от обжалване на
резолюцията в посочената част, съдът приема, че такъв е налице. Интересът е обоснован от
обстоятелството, че жалбоподателят твърди, че стоките са негови и иска да му бъдат
върнати. Изрично в открито съдебно заседание, проведено на 16.05.2024 г. пълномощника
на жалбоподателя потвърди, че именно жалбоподателят е собственик на отнетите вещи.
Следва да се посочи, че за придобиване собствеността на процесните стоки не се
изисква формална сделка, която да удостоверява и легитимира владелеца им като
собственик, по аргумент от чл.78 от Закона за собствеността. Жалбоподателят не следва да
удостоверява собствеността си чрез представяне на документ за стоките, доколкото
придобиването им е на неформално основание. Самият факт, че същите се намират у него и
че е заявил, че са негова собственост е достатъчно да обоснове интерес от обжалване на
резолюцията в описаната по-горе част.
1
По същество:
От представената по делото Резолюция за прекратяване на административно-
наказателното производство № BG 2023/5800-481/МР от 02.11.2023, издадена от Директора
на ТД Митница София към Агенция Митници, се установява, че административно –
наказателното производство срещу М. К. се прекратява, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на Акта за установяване на административно
нарушение, доколкото не била посочена правилната материално-правна норма, която била
нарушена – като вместо обстоятелствата по чл.233, ал.2 ЗМ, са изложени такива по чл.233,
ал.1 ЗМ, АУАН е съставен в отсъствието на свидетел и не е осигурен преводач на
проверяваното лице и не е преведен АУАН. Постановено е, на основание чл.233, ал.6, във
вр. с чл.233, ал.2 от Закона за митниците отнемане в полза на държавата на стоките,
задържани с разписка № 23006660/20.06.2023 г./л.6/.
Видно от Акта за установяване на административно нарушение /л.10/ на 20.06.2023 г.
в 03.50 ч. при проверка тип „****************“, служители в отдел „Борба с
наркотрафика“, са спрели лек автомобил „*******************“, срег. №
*******************, в района на гр. Драгоман, бензиностанция „Сара“ в посока ГКПП
Калотина. Автомобилът бил пълен със стока, поради което бил ескортиран за извършване на
проверка на ГККП Калотина. В халето на ГККП Калотина била извършена проверка на
превозваните стоки, като се установило, че това са текстилни такива от различен вид и
различни марки, подробно описани в АУАН. Отразено е, че при проведено интервю с М. К.
– водач на лекия автомобил, същият е споделил, че е закупил стоките от Истанбул и ги
превозва до гр. Нови пазар. Изложено е, че с така описаното от фактическа страна М. К. е
направил опит да превози през границата на страната без знанието и разрешението на
митническите органи текстилни изделия, което представлявало митническо нарушение по
чл.233, ал.1 ЗМ.
В Резолюцията за прекратяване на административно-наказателното производство е
посочено, че описаното от фактическа страна представлява митническо нарушение по
чл.233, ал.2 ЗМ, а именно, че лицето е превозило стоки през външната граница на
Европейски съюз без знанието и разрешението на митническите органи и стоките са открити
в резултат на проверка на територията на РБ, което обосновава тяхното отнемане в полза на
държавата, независимо, че производството е прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.6 ЗМ стоките - предметите на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са. Тоест,
за да бъдат отнети в полза на държавата следва да се установи, по един безспорен и
категоричен начин, че стоките са предмет на митническа контрабанда.
Разпоредбата на чл.20 ЗАНН, на която се позовава административно-наказващия
орган в последното открито по делото съдебно заседание, няма самостоятелен характер, а е
препращаща към друг закон, който предвижда отнема на вещите, предмет на нарушение, в
полза на държавата. В случая това е разпоредбата на чл.233, ал.6 ЗМ.
Митническата контрабанда е уредена в чл.233, ал.1 и ал.2 ЗМ.
В случая от доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е
извършител на нарушение митническа контрабанда по чл.233, ал.1 ЗМ. Това е така,
доколкото не е осъществен състава на това нарушение. Жалбоподателят е спрян за проверка
в близост до гр. Драгоман, на бензиностанция „Сара“ и е ескортиран до ГККП Калотина за
проверка. Не се установява водачът да е направил опит да превози описаните стоки през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото е
спрян за проверка не на границата, при опит да напусне страната, нито е правил опит за това
при ескортирането му на ГКПП Калотина.
Не се установява да са налице и предпоставките на чл.233, ал.2 ЗМ, доколкото не се
доказа жалбоподателят да е превозил стоките през външната граница на Европейския съюз.
Действително в АУАН, от актосъставителя – Х. И. И., е записано, че по сведения от
М. К., превозваната от него стока е закупена в гр. Истанбул и я превозва за гр. Нови пазар в
Сърбия.
При разпита, като свидетел на Х. И. И., в открито съдебно заседание, проведено на
18.01.2024 г. /л.31/, същият заявява, че той е съставил АУАН, но не е присъствал при
извършване на проверката на жалбоподателя на бензиностанция „Сара“. Заявява, че не е
установил произхода на стоките, но жалбоподателят М. К. признал пред него, че стоките са
2
закупени от Турция за гр. Нови пазар в Сърбия.
От показанията на свидетеля Б. К. С. /протокол от о.с.з. от 16.05.2024 г. л.67/ се
установява, че същият работи като инспектор в Агенция „Митници“, отдел МРР към
Дирекция „Митнически мобилни групи“ и като такъв е участвал при спирането и
проверката на процесния лек автомобил на дата 20.06.2023 г. малко преди МП Калотина на
бензиностанция „Сара“ до гр. Драгоман. Били спрени за проверка четири автомобила, с
водачи сръбски граждани, един от които бил М. К.. Заявява, че автомобилите са проследени
от влизането им в Република България от Р. Турция. При проверката са открити, и в
четирите автомобила, стоки – облекло с графични изображения на известни марки, в
търговско количество. Свидетелят предполага, че стоките са закупени от Турция, доколкото
автомобилите, с които се превозват са навлезли от Турция в България, а и самият проверяван
заявил, че стоките са закупени от Турция.
Преценяйки показанията на така разпитаните свидетели, съдът не кредитира
показанията им досежно обстоятелството, че стоките, отнети в полза на държавата, са
закупени в гр. Истанбул, доколкото и двамата свидетели не са установили произхода на
стоките, а именно от къде са внесени, а излагат само свои предположения за това. Наред с
това свидетелите заявяват, че стоките са закупени от гр. Истанбул, но не установява, че
жалбоподателя ги е внесъл в страната от Турция. Освен това се позовават на информация,
предоставена от жалбоподателя, при липса на осигурен преводач от сръбски на български и
обратно, с цел удостоверяване на факта дали жалбоподателят е разбрал зададения му
въпрос, респективно актосъставителят и проверяващи дали са разбрали отговора.
От представената справка за пътуване на лице – чужд гражданин - М. К. от
електронната система Граничен контрол на АИС на МВР /л.49/ се установява, че лек
автомобил „*******************“, с рег. № PI074-OX е влязъл на територията на Р.
България на 18.06.2023 г. през ГКПП Калотина и е излязъл от България през ГКПП Капитан
Андреево на същата дата – 18.06.2023 г., след което е влязъл на територията на Р. България
от Турция през ГКПП Капитан Андреево на 20.06.2023 г. в 01.52 ч. и е излязъл от границата
на страната на 20.06.2023 г. в 14.16 ч. през ГКПП Калотина.
Сама по себе си, справката не води до извод, че доколкото жалбоподателят е влязъл
от България в Турция и обратно от Турция в България, както и че е от влизането в страна – в
01.52 ч. до спирането му е контролните органи в 3.50 ч. е изминат кратък период от време,
то именно от Турция е внесъл процесните стоки и че именно той ги е внесъл.
В тази връзка от представената по делото справка за преминаването на процесния
автомонил през БГ тол точки /л.64/, се установява, че първото място на което е засечен
автомобила на 20.06.2023 г. е по АМ Марица /до Свиленград/. От спряваката се установява,
че на 20.06.2023 г. в 04:01 ч. автомобилът на жалбоподателят е засечен на автомагистрала
Тракия /при Вакарел/, при което няма как да е спрян за проверка до гр. Драгоман на
20.06.2023 г. в 03.50 ч., което поставя под съмнение констатациите на проверяващите лица,
досежно времето в което е спрян за проверка процесния лек автомобил и от там времето
което е изтекло от влизането в Република България до спирането му за проверка.
Наред с това независимо, че от справката се установява, че жалбоподателят е
преминавал през отделните тол точки през непродължителен период от време, това не
обосновава, че стоките са внесени именно от Република Турция.
Още повече това не е констатирано от митническите служители на граничния пункт
Капитан Андреево откъде жалбоподателят е навлязъл от Турция в България. От разпита на
свидетелите, от Протокола за извършена митническа проверка /л.12/ и от АУАН се
установява, че автомобилът е бил пълен със стока. Имало е такава в багажното отделение и
в допълнителен багажник, закачен на тавана на автомобила. Стоките не са били укрити в
тайници и са видими при обикновена, рутинна, незадълбочена проверка и е могло да бъдат
установени още на пункт Капитан Андреево, а в случая стоките са установени далеч след
напускане на това КПП, във вътрешността на страната, което допълнително разколебава
довода, че стоките са внесени от Турция.
Следва да се посочи, че за да бъде реализирана административно-наказателната
отговорност на едно лице и то да бъде санкционирано, следва по един безспорен и
категоричен начин да се установи вмененото му нарушение, а не чрез косвени доказателства
и предположения.
Не е в тежест на проверяваното лице да доказва произхода на превозваните от него
стоки и за липсата на доказателство за това не може да се санкционира същото, като се
3
презумира, че стоките са внесени от държавата, от която е навлязъл в територията на
страната. Органите по установяване на административни нарушения, както и
административно-наказващия орган, носят пълно и главно доказване на обстоятелствата,
изложени в оспорваната Резолюция и вменени в нарушение на санкционираното лице.
С оглед изложеното по делото не се установи, отнетите стоки да са били предмет на
митническа контрабанда по смисъла както на чл.233, ал.1, така и по ал.2 ЗМ, поради което и
не е приложима разпоредбата на чл.233, ал.6 ЗМ – за отнемането им в полза на държавата.
В тази връзка е и без правно значение, в случая, дали стоките са произведени без
съгласието и разрешението на носителя на право на интелектуална собственост, доколкото
не е приложима разпоредбата на чл.239, ал.4 ЗМ, а именно да се прави запитване до
носителя на правото на интелектуално собственост за предоставяне на такова съгласие,
респективно разрешение, доколкото стоките не са отнети по предвидения, в Закона за
митниците, ред.
В закона не е предвидена възможност да се отнемат стоки в полза на държавата, ако
същите са произведени без съгласието и разрешението на носителя на интелектуална
собственост.
С оглед всичко изложено процесните стоки, предадени с Примо-предавателен
протокол от 20.06.2023 г. към разписка № 23006660 от същата дата, са незаконосъобразно
отнети и Резолюцията за прекратяване на административно-наказателно производство № BG
2023/5800-481/МР от 02.11.2023 г. в тази й част се явява незаконосъобразно и подлежи на
отмяна.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който е
направил своевременно искане в тази насока и доказа разноски в размер на 700 лева,
платено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие, в
който е обективирана разписка за плащане. /л.28/.
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските
следва да се възложат в тежест на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в
чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Агенция "Митници", която
видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка
и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Районен съд – Сливница.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство
№ BG 2023/5800-481/МР от 02.11.2023 г., издадена от Директора на ТД Митница София към
Агенция Митници, В ЧАСТТА , в която, на основание чл.233, ал.6, във вр. с чл.233, ал.2 от
Закона за митниците е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, задържани с
разписка № 23006660/20.06.2023 г.
ОСЪЖДА Агенция Митници ДА ЗАПЛАТИ НА М. К., гражданин на
************************ сумата в размер на 700 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4