Решение по дело №254/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 176
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20224001000254
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Велико Търново, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000254 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“
АД против Решение № 18/ 13.05.2022 г. по Т.д. № 55/ 2021 г. по описа на ОС –
Габрово, поправено с Решение № 21/ 13.05.2022 г., в частта, с която съдът е осъдил
дружеството да заплати на Н. Г. И. застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП на 09.10.2020 г. за сумата над 15 000 лв. до присъдените 45 000 лв. Счита
решението за неправилно и незаконосъобразно, защото съдът при определяне на
обезщетението нарушил изискването на чл.52 ЗЗД, като е определил размер, който
значително надвишава справедливия и достатъчен да компенсира претърпените вреди.
По делото било установено, че към приключване на устните състезания
здравословното състояние на ищцата е стабилно и няма последици от получените
травми, които да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Необосновано
съдът приел, че ищцата е търпяла страдания със значителен интензитет и
продължителност вследствие на инцидента, при положение, че кредитирал
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза за значително по-бързо
възстановяване на пострадалата в случай, че тя беше предприела ранна и незабавна
рехабилитация. Съдът само изброил критериите за определяне размера на
обезщетението, без да изложи оценка на всеки един от тях в конкретния казус. При
липса на доказателства в тази насока и несъобразяване с факта, че ищцата е в
1
нетрудоспособна възраст, съдът необосновано приел, че получените от нея травми са
се отразили на начина й на живот. Не се съобразил и с икономическата конюнктура в
страната към датата на инцидента и доходите, реализирани от пострадалата. Излага, че
след постановяване на първоинстанционното решение е платил на ищцата 15 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, което приема, че е справедливо и съответства на
претърпените от нея вреди, както и е изплатил присъденото обезщетение за
имуществени вреди и законната лихва върху тези обезщетения. Моли решението в
обжалваната част да бъде отменено с отхвърляне на иска на И. в тази му част или
дължимото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Н. Г. И. е подала отговор на
въззивната жалба със становище за неоснователност на оплакванията на
застрахователя. Счита, че първоинстанционният съд е анализирал събраните
доказателства в тяхната съвкупност, установил е причинените й вреди и правилно е
приложил критериите за определяне на справедливо обезщетение, съобразявайки се с
вида, характера и тежестта на претърпените телесни увреждания и съдебната практика
по аналогични казуси. Сочи, че причината да не предприеме по-ранна рехабилитация е
обективна, а именно епидемиологичната обстановка в страната, наложила
преждевременното й изписване от болницата. Освен това по делото било доказано, че
тя е ползвала услугите на ангажиран рехабилитатор и е провела курсове по
физиотерапия и раздвижване. По делото било установено, че инцидентът трайно е
засегнал неимуществената й сфера, като прогнозните очаквания според вещото лица са
болките, затрудненията и накуцващата походка да останат пожизнено. Моли
решението да бъде потвърдено. Процесуалният й представител претендира разноски на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от легитимирана страна
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният
съд следва да извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваната част. Съдът намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира
2
със събрания доказателствен материал. Страните не спорят, че ищцата И. като
пешеходец е пострадала при ПТП на 09.10.2020 г. на в гр. Габрово, когато е блъсната
от лек автомобил „Опел“ при предприето пресичане на платното за движение по
маркирана пешеходна пътека и при работеща светофарна уредба. По отношение на
автомобила, управляван от И. Т. Х. има сключена валидна към датата на инцидента
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗАД
„Даллбог: Живот и здраве“ АД. Със споразумение по НОХД № 218/ 2021 г. Т. е
призната за виновна да е извършила престъпление по транспорта с причиняване на две
средни телесни повреди, като е нарушила правилата за движение – чл.119 ал.1 и ал.4
ЗДвП. Вещото лице по приетата автотехническа експертиза след изследване на
механизма на настъпване на ПТП е дало заключение, че водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да наблюдава пешеходната пътека, да изчака
преминаването на пешеходците, да се придвижи с по-ниска скорост до мястото на
удара или да спре и да пропусне пешеходката, а последната не е релевирала поведение,
довело до настъпване на ПТП. В резултат на пътния инцидент, от съприкосновението
на тялото с бронята на лекия автомобил, И. е получила счупване на шийката на дясна
бедрена кост и разкъсване на страничната надлъжна сухожилна връзка на лявото
коляно, като за медико-биологичните характеристики на травмите, проведеното
лечение, възстановителния период, търпените болки и страдания и последиците за
здравния статус на ищцата са изяснени с приетата съдебно-медицинска експертиза. Не
е спорно, че на 17.05.2021 г. ищцата е отправила искане до застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение и по образуваната претенция по щета
застрахователят е превел на И. на 28.06.2021 г. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв. Не е спорно, че след постановяване на първоинстанционното
решение, на 01.07.2022 г., застрахователят е изплатил допълнително още 15 000 лв.
обезщетение, т.е. общо заплатеният размер възлиза на сумата 30 000 лв.
ВТАС напълно споделя формираните въз основа на изяснената фактическа
обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК
препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на
вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно
поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество. Съгласно чл.300 ГПК влязлото в сила
споразумение по НОХД е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците
от деянието, досежно извършването му, неговата противоправност и виновността на
дееца. И. Х. е нарушила разпоредбата на чл.119 ал.1 и ал.4 ЗДвП и вследствие на
нейното поведение на ищцата са причинени вреди. При наличието на застрахователно
3
събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати
застрахователно обезщетение, за да репарира вредоносния резултат. Застрахователят
очевидно е съгласен с така формирания извод, тъй като е извършил извънсъдебно
плащане, а впоследствие и е изпълнил частично и първоинстанционното решение, при
което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос, а пред
настоящата инстанция спорът е сведен до справедливия размер на дължимото
обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване начина на получаване на уврежданията,
претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност,
проведеното лечение, отражението върху бита, социалния и професионален живот,
степента на възстановяване и цялостните последици за здравето, при следване на
принципа, че обезщетението следва да служи единствено за репариране на вредите, а
не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия,
което налага отчитане на икономическата обстановка в страната. В тази връзка,
съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г.
на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус
отчете следните фактори:
На ищцата, която към датата на ПТП е била на 72 г., са причинени две средни
телесни повреди, довели до трайно затруднение движението на снагата за период от
около една година поради по-сериозното увреждане – фрактурата на шийката на дясна
бедрена кост. Във връзка със същата на И. е проведено оперативно лечение няколко
дни след инцидента, като й е поставена изкуствена тазобедрена става. Травмата на
коляното е лекувана консервативно с поставена ортеза в продължение на два месеца.
Травматичните увреждания несъмнено са причинили на ищцата сериозни болки и
страдания както непосредствено след ПТП, така и съпътстващи възстановителния
период, като нормално е най-голяма интензивност негативните изживявания да са
имали в началото на периода. Няколко месеца тя е приемала обезболяващи лекарства
за редуциране на болковата симптоматика. Травмите са наложили продължителен
период на пълно обездвижване – съгласно свидетелските показания на дъщеря й св. Ч.
след болничният престой от 12 дни тя е била неподвижна на легло около месец и
половина и съответно това е довело до съществено влошаване на качеството й на
живот, защото е била напълно безпомощна, ежедневието й е било невъзможно без
постоянна чужда помощ дори и за задоволяване на най-екзистенциални нужди.
Възстановяването й е свързано с продължителен период на рехабилитация, която е
започната в домашни условия в началото на м.декември 2020 г. Ищцата твърди, че е
предприела рехабилитация в началото на м.ноември, но св. Ч. сочи, че те с брат й
потърсили рехабилитатор след махането на ортезата, което е станало след месец и
половина от домашното лечение на майка им, т.е. в началото на декември. С оглед
4
заключението на вещото лице, че рехабилитацията трябва да започне на втория –
третия ден след операцията, при което принципно е възможно оздравителният период
да бъде с около два – три месеца по-кратък, се налага извод, че ищцата е пристъпила
със закъснение към рехабилитационните процедури. В случая обаче следва да бъде
отчетено, че тя обективно е била препятствана да стори това своевременно, тъй като е
била изписана преждевременно от болницата поради епидемиологичната обстановка в
страната във връзка с COVID – 19. Освен това следва да се държи сметка, че
пострадалата е възрастна жена, при което способността на организма да се
възстановява не е толкова ефективна както при по-млади хора. Рехабилитацията в
домашни условия е подобрила състоянието й, която в края на януари е можела да се
придвижва макар и трудно с две патерици и да сгъва левия крак в коляното. За първи
път напуснала дома си в началото на м.февруари, когато е провела първата си
рехабилитация в доболничната помощ. Последвала е втора и балнеолечение в гр. Павел
баня и едва от м.май 2021 г. е започнала да се придвижва с една патерица, а месец – два
след това – с бастунче. През м.октомври 2021 г. й е проведена поредна рехабилитация,
като в съдебно заседание дъщеря й излага, че през м.март 2022 г. й предстои отново
балнеолечение, което й се е отразило много добре. Т.е. видно е, че И. е положила и
полага адекватни усилия за подобряване на състоянието си – пряка последица от
причинената й увреда. Продължителността на възстановяването й не е повлияна от
предшестващи дегенеративни проблеми, каквито вещото лице не е установило да е
имала. И по показания на св. Ч., и съгласно заключението на вещото лице към датата
на извършения от него преглед 20.03.2022 г. двигателната активност на крайниците е
възстановена в значителна степен, ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни
средства, но с накуцване и видима нестабилност при ходене. Поради алопластиката на
тазобедрената става тя има ограничение от 10 % при сгъване, което експертът посочва,
че е в рамките на функционалното вследствие на операцията и ще остане такова с
оглед медицинските показатели. От представените пред въззивния съд медицински
документи – епикриза от „СБР – НК“ ЕАД Павел баня – се установява, че в период
06.05. – 13.05.2022 г. ищцата е провела балнеолечение, като е изписана с повлияни
основни оплаквания, редуциран болков синдром и подобрени походка и дейности от
ежедневния живот. Това доказателство обуславя извод, че възстановяването на ищцата
е продължило и след приключване на устните състезания пред ОС – Габрово и протича
нормално, с тенденция за подобрение на здравния й статус. Инцидентът безспорно е
повлиял на социалния живот на ищцата. Дъщеря й посочва, че преди тя е била активен
човек, излизала е с приятелки, ходели на разходки, организирали си екскурзии, а сега
имала притеснения и страхове, съобразявала се с времето и разстоянията, не можела да
се натоварва физически. Тъй като тези показания са дадени през м.февруари и
свидетелската свързва понижената активност на майка си освен с двигателни
затруднения и със сезона, съдът счита, че не може да се възприеме състоянието на
5
последната като трайно проявление на социална дистанцираност вследствие на
инцидента. Както бе посочено по-горе, след датата на тези показания е налице
подобрение в здравословното й състояние, което няма как да не се отрази на
възможността й за по-активно поведение. По делото не са доказани твърденията в
исковата молба, че последиците от процесното ПТП са повлияли на психиката на
ищцата до степен, че тя е изпаднала в депресия.
При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства и съобразяване на
ценовата конюнктура в страната към датата на ПТП, когато минималната работна
заплата е 610 лв., а средната по данни на НСИ – 1437 лв., при установените в КЗ
лимити на застрахователните обезщетения и присъжданите от съдилищата при сходни
увреждания обезщетения в рамките между 40 000 лв. и 60 000 лв., съдът в настоящия
му състав счита, че обезщетение в размер на 50 000 лв. е годно да обезщети
причинените на И. неимуществени вреди. По-високи размери на обезщетенията
съдилищата са присъждали при множество травматични увреждания в различни части
на тялото, усложнено лечение с множество оперативни интервенции, затегнат период
на възстановяване, липсата на обичайното за съответния вид увреждания
възстановяване, трайни остатъчни последици за здравето, каквито обстоятелства в
настоящия казус не са налице. Определеното от ОС обезщетение от 45 000 лв. заедно с
извънсъдебно заплатеното от застрахователят 15 000 лв. формира общ размер от 60 000
лв., който е завишен с оглед конкретните вреди. Решението в частта му, с която ЗАД
„Даллбог: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати сумата над 35 000 лв. до 45 000 лв.
е неправилно и следва да бъде отменено, като исковата претенция в тази й част следва
да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението в частта, с която е уважен искът на
И. за допълнително /над доброволно изплатения от застрахователя размер/
обезщетение в размер на 35 000 лв. е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора следва да бъде отменено решението на
ОС и в частта за разноските – за възлагане в тежест на застрахователя на държавна
такса за производството за разликата над 1450 лв. до присъдената сума 1919.56 лв. и за
присъденото на адв. Р - М. Х. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. възнаграждение за
разликата над 1 682.14 лв. до присъдената сума 2 319.23 лв. Направените от
застрахователя разноски пред ОС – Габрово за възнаграждения на вещи лица и
свидетели са в размер на 890 лв., при което дължимите разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска,
възлизат на 359.38 лв. Съдът е присъдил сумата 466.25 лв., в която са включени
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. и разноски в размер на 216.25 лв.,
т.е. за производството пред ОС следва да бъдат присъдени допълнително още 143.13
лв. /359.38 лв. – 216.25 лв./. За въззивното производство направените разноски са за
държавна такса в размер на 600 лв. и при уважената част от жалбата следва да бъде
присъдена сумата 200 лв. Или общо за двете инстанции е дължима сумата 343.13 лв.
6
Застрахователят е представляван от адвокат, но липсват доказателства за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Юрисконсултско възнаграждение не се дължи,
защото не е налице осъществено по делото процесуално представителство от
юрисконсулт. На адв. Р - М. Х. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. следва да бъде
присъдено възнаграждение за процесуалн представителство пред ВТАС, съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба, сумата 486.67 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18/ 13.05.2022 г. по Т.д. № 55/ 2021 г. по описа на ОС –
Габрово, поправено с Решение № 21/ 13.05.2022 г., в частта, с която ЗАД „Даллбог:
Живот и здраве“ АД в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на Н. Г. И.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 09.10.2020 г. за
сумата над 35 000 лв. до присъдените 45 000 лв. със законната лихва от 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските – за присъденото на адв. Р -
М. Х. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. възнаграждение за разликата над 1 682.14 лв.
/хиляда шестстотин осемдесет и два лв. и 14 ст./ до присъдената сума 2 319.23 лв. и
присъдената в полза на ОС – Габрово държавна такса за разликата над 1450 /хиляда
четиристотин и петдесет/ лв. до присъдената сума 1919.56 лв., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Г. И. с ЕГН ********** от гр. Габрово,
*********, против ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
09.10.2020 г. за сумата над 35 000 лв. до присъдените 45 000 лв., ведно със законната
лихва от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. Г. И. с ЕГН ********** от гр. Габрово, *********, да заплати на
ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, сумата 343.13 лв. /триста
четиридесет и три лв. и 13 ст./– разноски за двете инстанции, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД ЕИК *********, да заплати на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на адв. Р - М. Х. адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство на Н. Г. И. пред ВТАС, съразмерно на отхвърлената
част от въззивната жалба, в размер на 486.67 лв. /четиристотин осемдесет и шест лв.
и 67 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8