№ 1425
гр. В., 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20233110109422 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба на Х. Е. Б. и А. Е. Б. с правно основание чл.3,
б“а“ от Закона за наследството с искане съдът да постанови решение с което приеме за
установено в отношенията на страните, че ответникът Н. Е. Б. е недостоен да наследи
наследодателите си Е.Н. Б., починал на 19.4.2002 г. и С.К.Н., починала на 14.08.2005 г.,
двамата бивши жители на гр.В..
Твърденията от които ищците черпят права са, че ответникът е техен брат, а
наследодателите са техни родители. Ответникът е недостоен да наследи своите възходящи,
тъй като е извършил тежко умишлено престъпление спрямо двамата. С влязла в сила
присъда, постановена по НОХД № 951/2002 г. на ВОС е признат за виновен за това, че на
19.04.2002 г. в гр. В. умишлено е умъртвил баща им Е.Н. Б. по особено мъчителен начин за
убития и с особена жестокост и му е наложено наказание на осн.чл.116, ал.1, т.3, пр.1, т.6,
пр.2 и 3, вр.чл.54 от НК 12 години, което на осн.чл.127б, ал.1 от ЗИН да изтърпи при
първоначален строг режим. Майката на страните С. Б. е починала на 18.08.2005 г. като
цялото й физическо и психологическо състояние е било влошено от непрекъснатото
физическо насилие, което ответникът е осъществявал спрямо нея. В момента ответникът е на
свобода, като от една страна държи ищците в страх, че ще посегне и на техния живот, а от
друга страна предявява претенции по отношение на наследството, останало от родителите
им, обявявайки за продажба бащиния им имот. От тези твърдения ищците черпят права и
обосновават наличието на правен интерес от водене на производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приобщените на л. 26 и 27 удостоверения, Х. Е. Б., Н. Е. Б. и А. Е. Б. са деца
и законни наследници на Е.Н. Б., б. ж. на гр. В., починал на 19.04.2002 г. и С.К.Н., б. ж. на
гр. В., починала на 14.08.2005 г.
С присъда от 23.09.2002 г. по НОХД № 951 по описа на Варненски окръжен съд за
2002 г., Н. Е. Б. е признат за виновен за това, че на 19.04.2002 г., в гр. В., умишлено
умъртвил баща си Е.Н. Б., по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.
1
С решение от 20.12.2002 г. по ВНОХ № 299 по описа на Апелативен съд – В. за 2002
г., присъдата е потвърдена.
С решение № 248/ 27.05.2003 г. на ВКС по дело № 94/ 2003 г., присъдата е изменена, в
частта относно размера на наказанието и режима на изтърпяването му.
От мотивите на присъдата и решенията, се изясняват и фактическите обстоятелства,
при които е осъществено престъпното деяние, а именно: в присъствието на С. Н., на която
извършителя също нанася удари и причинява телесни увреждания.
Присъдата е влязла в сила.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване е наличие на правен
интерес на ищците от успешното му провеждане.
В настоящия случай, съдът намира, че за ищците е налице такъв доколкото при
отричане правото на ответника да наследи родителите си, единствено ищците ще са
призовани към наследяване.
Въпросът за недостойноството е уреден с приетия през 1949 г. Закон за наследството. В
чл. 3, б. "а" е предвидено, че не може да наследи като недостоен онзи, който умишлено е
убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или неговото дете, както и
съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които
изключват наказуемостта, или ако е амнистирано.
В случая по делото е безспорно установено, че ответникът е признат за виновен, за
това че умишлено е умъртвил баща си, по особено мъчителен за убития и с особена
жестокост. Присъдата, в това число и относно вината, е задължителния за гражданския съд,
съгласно чл. 300 ГПК, която норма на закона носи гаранция за правна сигурност срещу всяко
друго установяване на вината на лицето, извършило престъпление.
Предвид горното, налага се извода, че претендираното от ответника право на
наследяване на баща си, следва да бъде отречено.
От друга страна, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е
ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992 г., обнародван ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г.,
поради което и нормите й са пряко приложими. Съгласно чл. 8, § 1 от Конвенцията всеки има
право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайна на
неговата кореспонденция. В практиката си Европейският съд по правата на човека приема,
че наследствените права представляват важен елемент от семейния живот и се ползват от
закрилата на чл. 8 от Конвенцията (Marckx v. Belgium, решение от 13 юни 1979 г., серия A
No 31, стр. 23 и 24, § 52, и Pla and Puncernau v. Andorra, No 69. 498/01, § 26, ЕСПЧ 2004-VIII).
В обхвата на понятието "семеен живот" ЕСПЧ приема, че попадат не само
взаимоотношенията между съпруга и съпругата и родителя и детето, но взаимоотношенията
между братя и сестри, между баба и дядо и внуци (цитираното по-горе дело Marckx v.
Belgium, решение от 13 юни 1979 г.). ЕСПЧ приема още, че Конвенцията не налага на
задължение на държавите да уредят изрично недостойнството за наследяване, но изисква от
тях да изпълняват позитивното си задължение за защита правото на семеен живот и намесата
в него да е справедлива.
В контекста на горното, при съпоставката между конкуренцията на правата между
ищците – деца на починалата С. Н. и ответника – Н. Б., който е техен брат, настоящият
състав приема, че механичното прилагане на чл. 3, б. "а" ЗН би се оказало в противоречие с чл.
8 от Конвенцията и е в ущърб на семейния живот на ищците. Въпросът за недостойнството
не следва да се разрешава само в светлината на ограниченията в ЗН, особено когато са
минали повече от шестдесет години от обнародване на закона и деня, в който от ответника е
отнето защитеното с чл. 2 КЗПЧОС и чл. 28 от Конституцията на Република България основно
човешко право, а именно правото на живот. Когато е изтекъл толкова дълъг период, през
2
който са настъпили дълбоки социални, икономически и юридически промени, съдът не може
да пренебрегне тази нова реалност.
С оглед гореизложеното и предвид установените по делото факти и обстоятелства,
налага се извод, че справедливия баланс, който трябва да се поддържа между конкуриращите
се интереси на индивида и на обществото като цяло, налага при разрешаване въпроса за
недостойнството да се приложи чл. 8 от Конвенцията и основния принцип в правото, че
никой не може да черпи права от противоправното си поведение. В случая, от една страна
следва да се приеме, че е налице типичен случай на причиняване на смърт (тази на Е. Б.). От
друга страна, последица от това поведение на ответника е и смъртта на майка му. И това е
така, тъй като ответникът съзнателно е нанасял удари както по тялото на баща си, така и по
това на майка си, провокирал е изключително негативни преживявания, каквито неминуемо
са настъпили предвид умъртвяването на съпруга и в нейно присъствие. Ако ответникът бе
действал така, както законът изисква от него и бе проявил дължимата към родителите си
грижа, независимо от конфликта с баща си, би опазил живота и на двамата свои родители.
По изложените съображения съдът приема, че с постъпките си, нарушавайки свое
нормативно задължение, ответникът причинява и смъртта на майка си С. Н., не е достоен да
я наследи. Това поведение не следва да се толерира и да му бъде предоставена облагите от
наследственото имущество.
По изложените съображения, налага се извод за основателност на предявения иск, и
като такъв същият следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищците следва да
се присъдят извършените за водене на производството по делото разноски за заплатена
държавна такса, в размер на 50. 00 лева
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Х. Е. Б., ЕГН: **********, с
адрес гр. В., ул. „Х.П.“ № 5 и А. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул. „Х.П.“ № 5, от
една страна и Н. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул. „Х.П.“ № 5 от друга, че
претендираното от ответника Н. Е. Б., ЕГН: ********** право на наследяване на Е.Н. Б.,
ЕГН: **********, б. ж. на гр. В., починал на 19.4.2002 г. и С.К.Н., ЕГН: **********, б. ж. на
гр. В., починала на 14.08.2005 г., не съществува, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул. „Х.П.“ № 5 да заплати на Х.
Е. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул. „Х.П.“ № 5 и А. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес гр.
В., ул. „Х.П.“ № 5 сумата 50.00 лева (петдесет лева), представляваща заплатена държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3