№ 22219
гр. София, 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110125454 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 157984/07.05.2025г. на СРС,
подадена от С. Л. А. лично и в качеството си на родител на непълнолетния С. С. А. и
малолетния М. С. А. срещу Районния съд в град Варна. Иска се да бъде установено, че с
произнасянето си с определение от 05.11.2024г. по гр.д. № 7953/2024г., с което по реда на чл.
151 ГПК е допълнен протоколът от проведеното на 24.09.2024г. открито съдебно заседание
по същото дело, което дело касае постановяването на привременни мерки относно С. А. и
М. А. и режим на лични контакти с баща им С. Л. А., е осъществено нарушаване на
ЗЗДискр, като ищците са дискриминирани на основание пол, произход и семейно
положение, като по отношение на децата е налице непряка дискриминация, като на ищците
бъде присъдено и обезщетение от 1000,00 лева.
Ответник по предявените искове е Районният съд в град Варна. Съгласно чл. 108, ал.
2 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017г.), исковете срещу държавата и държавните учреждения,
включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е
възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110
ГПК. Така определената местна подсъдност по тези дела е императивно уредена, изключва
приложението на подсъдността по чл. 105 и чл. 115, ал. 1 ГПК, като, съгласно чл. 119, ал. 3
ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018г.), съдът следи за нея и служебно до приключване на първото
по делото заседание.
Държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и
имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности,
свързани с властническите правомощия на държавата. Източникът на финансиране на
юридическото лице не е решаващ белег за това дали то е държавно учреждение, като
основна характеристика на държавното учреждение се определя упражняването на
функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата. В
тази връзка за определяне статута на дадена организационна съвкупност от персонални и
имуществени елементи като държавно учреждение от решаващо значение са правилата,
разписани в учредителните и устройствените ù актове /така опр.1170/17.05.2023г.-ч.гр.д.
№1225/2023г.-ВКС, ІІІг.о./. Съгласно чл. 1а, ал. 1 ЗСВ съдебната власт е държавна власт,
която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и
държавата. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗСВ всички съдилища са юридически лица на бюджетна
издръжка. При това положение, доколкото дейността на съдилищата е създадена със закон за
осъществяване на дейност, свързана с правораздавателните правомощия на държавната
власт, като се извършва в публичен интерес – защита на правата и законните интереси на
1
гражданите, юридическите лица и държавата. Поради това и при преценка на местната
подсъдност на гражданските дела съдилищата следва да се приравняват на държавни
учреждения, като по отношение на същите се прилага нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай от изложението на обстоятелствата в исковата молба и
приложенията към нея се установява, че се твърди дискриминацията да е извършена в град
Варна от състав на Районния съд в град Варна в сградата на същия. Доколкото там е
осъществено твърдяното дискриминиращо поведение на ответника, там следва да се счита за
възникнало и правото на ищеца да търси установяване на извършената дискриминация и
обезщетяване на претърпените в тази връзка вреди. Нито ГПК, нито ЗЗДиск предвиждат
възможност за ищеца да предяви иска си пред съда по собствения си адрес. ТП 1-2016-2019-
ВКС/ВАС постановява единствено, че делата по чл. 71, ал. 1 ЗЗДиск се разглеждат от
районните съдилища, но не и кой е местно компетентният съд.
Следователно липсва правно основание делото да бъде разгледано от Софийския
районен съд, доколкото същият не е местно компетентен. Производството пред него следва
да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в
град Варна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 25454/2025г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищците.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2