Определение по дело №91/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадени са две жалби - на “А-А” О., със седалище и адрес на управление с. К., общ. Х, ул. “Д.” 36, представлявано от А. И. Б. и жалба на “Д.” Е. със седалище и адрес на управление с. Н. Л., общ. Х, обл. Бл с ЕИК ...., представлявано от Управителя А. Б. Г., в качеството им на трети на изпълнението лица срещу наложен запор и извършени на 09.02.2011 г. опис и оценка на движими вещи по изп.д.№ 791 по описа на ЧСИ Ш. Д. за 2010г. В жалбите се излагат съображения за неправилност на предприетите от съдебния изпълнител действия по изп. дело 791/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д., изразяващи се в опис, запор и оценка на посочени и изброени в жалбите движими вещи, като се твърди, че изпълнението е насочено към имущество, което към момета на налагане на запора не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело, а съответните движими вещи са собственост на третите лица - “А-А” О. и на “Д.” Е..

Ответните страни по жалбата - ”И.” и „. Ж. ” и взискатели по изпълнителното дело, са депозирали писмени възражения, с които оспорват жалбите, като считат същите за недопустими и неоснователни.

Приложени са писмените обяснения на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.

Като постави на разглеждане депозираната жалба, Благоевградския окръжен съд, в настоящия си състав, констатира следното:

Жалбите депозирани в рамките на срока по чл.436 ал.1 от ГПК.Не е спорно по делото, че движимите вещи-предмет на принудително изпълнение са намерени от ЧСИ в недвижим имот-собственост на длъжника по изп. дело.Предвид горното жалбата като подадена в законоустановения преклузивен срок и от активно легитимирано лице е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна. Изп.д.№ 2791 по описа на ЧСИ Ш. Д. за 2010г. е образувано по повод изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1016/2010 г. на РС Гоце Делчев, издаден в полза на взискателя „. Ж. ” съгласно който длъжниците “Т и “А Е. са осъдени да заплатят на „. Ж. сумите, предмет на изпълнителното производство. За събиране на посочените вземания е предприето принудително изпълнение по отношение недвижим имот – Хлебопекарна на длъжника,като е извършен и опис на движимите вещи, намерени в същия. С извършване на описа съобразно разпоредбата на чл.450 ал.1 от ГПК в случая е наложен и запор върху вещите. С Постановление от 14.02.2011г. по описана на ЧСИ по изпълнителното дело е постановено присъединяването като взискател на „. А. Б” .

С жалбите си третите лица атакуват насочването на изпълнението върху горните движими вещи с довод, че част от описаните вещи са собственост на “” О. и отдадени под наем на “Т”, А ОСТАНАЛИТЕ са собственост на другия жалбоподател “Д” Е., на основание покупко-продажба, осъществена с договор от 10.01.2011г.

На третото лице, което към момента на запора е във владение на вещите – предмет на изпълнението, законът е предоставил право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435, ал.4 ГПК, защото се предпоставя, че изпълнението е насочено не върху имуществено право на длъжника, а върху право на трето лице. Предоставената на третото лице защита е с цел да не се допусне да бъдат извършвани действия върху имущество, което е собственост на лица, нямащи никаква връзка със задължението по изпълнителното дело. Затова в производството по жалбата на третото лице, проверката на съда не се ограничава само до процесуалната редовност на обжалваното действие, а обхваща и въпроса за собствеността на вещите – обект на изпълнението, респ. въпроса за наличието на законовите изключения, когато чужда вещ може да служи за удовлетворяване вземането на взискателя. Когато при тази проверка се установи, че не е налице материалноправна законност на изпълнението, на основание чл.435, ал.4, изр.2 ГПК жалбата на третото лице се уважава.

Съгласно разпоредбата на чл. 465 от ГПК, съдебният изпълнител описва посочените от взискателя движимости, само ако се намират във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е видно, че вещите принадлежат на трети лица. Или, задължение на съдебния изпълнител преди да извърши описа е да провери собствеността, тъй като само върху вещи, собственост на длъжника може да се насочва принудително изпълнение. Проверката на собствеността се извършва чрез презумпцията на чл. 69 от ЗС - осъществяване на владението. Когато се установи, че имотът, в който се намират вещите, предмет на описа, се ползва и от длъжника, и от трети лица, следва да се отграничи длъжниковото имущество от това на третите лица, съобразно констатациите, извършени от съдебния изпълнител на място, относно вида и предназначението на вещите и заявените върху тях права.

Разгледана по същество за да се уважи жалбата с оглед разпоредбата на второто изречение на чл.435,ал.4 от ГПК е необходимо третото лице да установи,че вещта не е била собствена на длъжника при налагане на възбраната, респ. описа и запора. Настоящият съдебен състав намира депозираните жалби за неоснователни. Ангажираните пред съда гласни и писмени доказателства не оборват констатациите описани в двата броя протокола за опис.

Всеки, който твърди, че той е титуляр на правото на собственост, носи доказателствената тежест да удостовери този факт чрез всички допустими доказателствени средства-писмени и гласни.След като жалбоподателите сочат, че са придобили правото на собственост върху описаните вещи чрез покупко-продажба,е следвало да докажат горните твърдения, но в тази насока не са депозирани по делото валидни и годни доказателства. Описаните вещи са намерени на практика във фактическа власт на длъжника, поради което и с оглед законовата презумпция по чл.69 от ЗС следва да се приеме, че именно той държи вещите като свои. Щом жалбоподателите като трети лица твърдят, че те са собственици на вещите, като длъжници по изп. дело ги държи не като свои, а за тях като техни действителни собственици, следва да оборят цитираната презумпция чрез депозиране на доказателства в обратния смисъл, а именно, че длъжникът е само държател,че държи вещите за тях,тъй като те са техният действителен собственик.Горната презумпция не е оборена,тъй като не са събрани доказателства за правото на собственост на жалбоподателите върху процесните вещи. Представените от жалбоподателите договори за покупко-продажба и договор за наем са частни диспозитивни документи, без достоверна дата, като по отношение на тях не е проведено пълно доказване за достоверна дата. Същите са частни писмени документи, без достоверна дата, подписани между свързани за процеса лица и целят доказване на благоприятен за жалбоподателите факт, като обслужват защитната им теза. В представените като доказателство по делото фактури самите движими вещи не са индивдуализирани, нито като марка, модел, нито по цвят и от тях не е ясно дали става въпрос за описаните от ЧСИ движими вещи или за други такива. Извлеченията от инвентарните книги също не са официален документ, от който следва да се счита, че собственик на движимите вещи, предмет на настоящия спор са на някой от жалбоподателите. Не на последно място, за част от движимите вещи е валидно сключен договор за особен залог. Показанията на свид. разпитани пред настоящата инстанция – Киряков и Гаджев са напълно неконкретни, същите не индивидуализираха нито една движима вещ, собственост на жалбоподателите, поради което съдът не ги кредитира.

Предвид гореизложеното, следва единствения законосъобразен извод, че правилно ЧСИ е счел, че не са налице обстоятелства, от които да е явно, че тези, намиращи се във владение на длъжниците вещи, принадлежат на друго лице и ги е описал. Следователно, това оплакване за незаконосъобразност на извършения по отношение процесните вещи опис е неоснователно, което води и до неоснователност на двете подадени по далото жалби.

Взискателя „. Ж. ” е направил изрично искане за присъждане на претендирани от него и сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски от страна на “Д” Е., което е неоснователно такова доколкото липсва списък по чл. 80 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. „. Ж. К” е поискало присъждане на разноски, но не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което съдът не присъжда разноски в негова полза.

Водим от гореизложеното, Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “А-А” О., със седалище и адрес на управление с. К., общ. Хаджидимово, ул. “Д.” 36, представлявано от А И Б и жалбата на “Д със седалище и адрес на управление с. Н. Л., общ. Х, обл. Б с ЕИК..., представлявано от Управителя А Б. Г., в качеството им на трети на изпълнението лица срещу наложен запор и извършени опис и оценка на движими вещи по изп.д.№ 791 по описа на ЧСИ Ш. Д. за 2010г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.