Решение по дело №1303/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 691
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20191630101303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

№ 691 / 6.11.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Град Монтана, 06.11.2019г. 

 

В  ИМЕТО  Н.  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание Н. двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                     

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

                    

При секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1303 по описа З. 2019г., З. да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда Н. чл.238 и чл. 239 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. З. С. Н. В.” ЕАД – град София, представляван от Н. Т. С. и М. Д. Д. против В.В.С.. Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че Н. 13.12.2017г. между „А. Ф.” ООД и В.В.С. е сключен договор З. кредит № 525154. по силата, Н. който дружеството кредитор се е задължил да предостави Н. длъжника договорената сума под формата Н. револвиращ потребителски кредит в максимален размер от 100 лева, а длъжника се е задължил да го ползва и върне съгласно условията Н. договора. Твърди, че е изпълнил задължението си да предостави кредитния лимит посредством зареждане Н. картата с тази сума в момента Н. активирането й, а длъжника от своя страна дължи по кредита главница в размер Н. 94.26 лева.

Ищецът поддържа, че съгласно договора, върху усвоената сума по кредита, длъжникът дължи договорна лихва, която е в размер Н. 5.87 лева, начислена З. периода от 15.12.2017г., датата Н. първата транзакция, до 06.04.2018г., датата Н. настъпване Н. предсрочната изискуемост по кредита.

Н. основание сключения договор страните са договорили, че в случай Н. забава в заплащането Н. падеж Н. погасителна вноска, кредитополучателят е следвало да представи обезпечение чрез поръчителство и при неизпълнението Н. това задължение, дължи Н. кредитора неустойка в размер Н. 10% върху усвоената и непогасена главница, която З. периода от 06.01.2018г. до 06.04.2018г. е в размер Н. 18.86 лева.

Ищецът поддържа, че при забава З. погасяване Н. задължението Н. падежа, освен обезпечение чрез поръчителство, кредитополучателят е длъжен да заплати сума в размер Н. 15% от максималния кредитен лимит, като при забава Н. плащането или Н. посочената по-горе сума, дължи и разходи З. действия по С. Н. задължението в размер Н. 2.50 лева Н. ден до заплащане Н. сумите. Подписвайки договора З. кредит, кредитополучателят се е съгласил, че при настъпване Н. предсрочна изискуемост дължи Н. кредитора и такса в размер Н. 120 лева, включваща разходите З. дейността Н. лице/служител, което осъществява дейността по извънсъдебно С. Н. задължението. В настоящия случай Н. кредитополучателя е начислена сума от 148.10 лева, представляваща разходи и такси З. извънсъдебно С. Н. задължението.

Съгласно клаузите Н. сключения договор З. кредит, в случай че кредитополучателят не заплати минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в рамките Н. два последователни месеца, цялото му задължение става предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост Н. кредита е обявена Н. 06.04.2018г., като от тогава до подаване Н. заявлението З. издаване Н. заповед З. изпълнение, длъжникът продължава виновно да не изпълнява задълженията си.

Считано от датата Н. предсрочната изискуемост, се начислява и законна лихва З. забава, която е в размер Н. 9.06 лева, към датата Н. подаване Н. заявлението.

Ищецът твърди също в исковата молба, че Н. 27.11.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор З. прехвърляне Н. В., цесия от 11.11.2016г., между „А. Ф.” ООД и „А. З. контрол Н. просрочени задължения” ЕООД, по силата Н. който вземането, произтичащо от договор З. кредит от 13.12.2017г., сключен с В.В.С., е прехвърлено в полза Н. „А. З. контрол Н. просрочени задължения” ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и други разноски.

Поддържа, че Н. 03.05.2019г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор З. продажба и прехвърляне Н. В. (цесия) от 03.05.2019 г., сключен Н. основание чл. 99 от ЗЗД между „А. З. контрол Н. просрочени задължения” ЕООД и „А. З. С. Н. В.” ЕАД по силата, Н. който вземанията са прехвърлени Н. „А. З. С. Н. В.” ЕАД.

По реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо З. извършената продажба Н. вземането от страна Н. „А. Ф.” ООД, изпратено с известие З. доставяне Н. посочения в договора З. кредит адрес.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае З. установено по отношение Н. ответника В.В.С., че същия има вземане към „А. З. С. Н. В.” ЕАД ЕИК:  xxxx   З. следните суми: 94.26 лева, представляваща неизплатена главница по Договор З. кредит „Бяла карта” №525154 от 13.12.2017г.; 5.87 лева, представляваща договорна лихва; 148.10 лева такса разходи З. извънсъдебно С.; 9.06 лева обезщетение З. забава; 18.86 лева неустойка З. неизпълнение, както и законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението.

Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени по заповедното производство и разноските в настоящото исково производство. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане З. прилагане Н. ч.гр.д.№ 809/2019 година Н. МРС и З. назначаване Н. съдебна експертиза в случай Н. оспорване от страна Н. ответника Н. обстоятелствата, Н. които основава вземането си.    

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.В.С., редовно призована, не представя писмен отговор Н. исковата молба и не взема становище по предявените искове.В откритото съдебно заседание, редовно призована, не се явява.

С определение, постановено в закрито заседание Н. 13.08.2019 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото З. открито съдебно заседание Н. 23.10.2019г. В първото заседание по делото ответникът В.В.С. xxx, редовно призована, не се явява и не се представлява, не е направила искане З. разглеждането Н. делото в нейно отсъствие, при което пълномощникът Н. ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е обявил делото З. решаване, като е приел, че са налице предпоставките Н. чл. 239 от ГПК, след като: Н. ответника са указани последиците от неподаването Н. отговор и от неявяването му в съдебно заседание.

Ход Н. делото е даден при условията Н. чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено лично Н. ответника В.В.С..  

Съобразена е и разпоредбата Н. чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението, с указанията З. последиците от неподаването Н. отговор, е връчен и препис от исковата молба и приложенията.   

Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието Н. формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед Н. твърдяното неплащане Н. исковата сума, представляваща дължима сума по сключен договор З. кредит „Бяла карта” № 525154 от 13.12.2017г., съгласно приложените писмени доказателства, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

При съвкупната преценка Н. фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността Н. исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК  така, както е предявена.

При този изход Н. процеса, Н. основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати Н. ищеца и направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК, в размер Н. 225.00 лева разноски, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 265.00 лева, държавна такса и адвокатско възнаграждение, разноски в исковото производство.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. В.В.С. xxx, съдебен адрес xxx, по месторабота, ЕГН xxxxxxxxxx, съществуването Н. вземане към „А. З. С. Н. В.” ЕАД ЕИК:  xxxx  , седалище г. б. П. Д. №. о. с. Л. е. о. 4. Представляван от Н. Т. С. и М. Д. Д., Н. сумите по издадена заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 от ГПК № 505/ 26.03.2019г. по ч.гр.дело № 809/2019г., а именно сумата от 94.26 лева главница, представляваща неизплатено задължение по договор З. кредит „Бяла карта” № 525154 от 13.12.2017г., сумата от 5.87 лева договорна лихва З. периода от 15.12.2017г. до 06.04.2018г., сумата от 18.86 лева неустойка З. неизпълнение Н. задължение от 06.01.2018г. до 06.04.2018г., сумата от 148.10 лева разходи и такси З. извънсъдебно С., 9.06 лева обезщетение З. забава от 07.04.2018г. до 13.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата Н. подаване Н. заявлението З. издаване Н. заповед З. изпълнение, 22.03.2019г. до окончателното изплащане Н. сумата.

ОСЪЖДА В.В.С. xxx, съдебен адрес xxx, по месторабота, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ Н. „А. З. С. Н. В.” ЕАД ЕИК:  xxxx  , седалище г. съдебни разноски от 225.00 лева в заповедното производство и сумата от 265.00 лева разноски в исковото производство.

Неприсъственото решение не подлежи Н. обжалване.

                                                      

                                          

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: