Решение по дело №3320/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1075
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20207180703320
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1075

 

град Пловдив, 27.05.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3320 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на П.М.П. с ЕГН **********, срещу Решение № Ц2153-15-268/16.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-531/28.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който оспорва административните актове, претендира разноски, представя писмено становище.

В жалбата се сочи, че административните актове са постановени в нарушение на чл. 35 от АПК при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 36 от АПК и административнопроизводствените правила, в нарушение на чл. 104 от КСО и т.6л, т.53б, чл.66“б“ във връзка с т.67 от ПКТП, противоречат на установената фактическа обстановка, при неправилно тълкуване и прилагане на материалните норми и са необосновани.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт П. намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението като законосъобразно и правилно да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки.

Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а по същество за основателна поради следното:

В развилото се административно производство със заявление - вх. № 2113-15-6713/20.12.2019 г. /л.15/  жалбоподателят П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, като по представените документи към него и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, е зачетен осигурителен стаж в периода от 01.10.1980 г. до 20.12.2019 г. вкл. с прекъсвания, както следва: на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж от трета категория - 33 години, 03 месеца и 16 дни, от които 05 години, 05 месеца и 20 дни осигурителен стаж, положен в Русия.

Съгласно приложимата нормативна уредба право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69“б“, ал. 1 от КСО през 2019 г. мъжете придобиват при навършена възраст 53 години и 04 месеца, придобит осигурителен стаж, най малко 10 години от първа категория труд и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 100.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69“б“, ал. 2 от КСО през 2019 г., мъжете придобиват, ако са работили 15 години при условията на втора категория труд, навършили са възраст 58 години и 04 месеца, не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4“в“ от  КСО и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100.

С процесното  Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-531/28.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив /л.128/ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО на П.П., тъй като не е изпълнено условието за наличие на осигурителен стаж от първа категория труд най-малко от 10 години, както и не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж от втора категория най - малко 15 години.

Жалбоподателят П. в контролното административно производство и пред настоящата инстанция обжалва актове, като счита, че административният орган неправилно е зачел стажа за времето от 01.04.1988 г. до 19.12.2019 г. в "Авионамс" АД Пловдив като такъв от трета категория, а е следвало да бъде зачетен от първа или от втора категория.

В Удостоверение № 5946/03.10.2019 г., издадено от ДА "Архиви"  /л.70/ записът е за положен осигурителен стаж за периода от 01.04.1988 г. до 31.12.1991 г. - цивилен служител, без вписана длъжност.

В приложената трудова книжка № 3241/01.04.1988 г. /л.115 и сл./ за цитирания период е вписана длъжност "технолог“.

В удостоверение - обр. УП-3 № Р290-395/30.04.2020 г., /л.111/ издадено от "Авионамс" АД - Пловдив за положен осигурителен стаж за периодите от 01.01.1992 г. до 19.09.2002 г.; от 24.09.2002 г. до 26.09.2002 г., от 01.10.2002 г. до 02.10.2002 г. и от 11.10.2002 г. до 31.10.2004 г. на длъжност "технолог", осигурителят "Авионамс" АД - Пловдив е направил вписване, че осигурителният стаж на лицето е от трета категория труд.

Към заявлението си П.П. е приложил трудов договор № 986 от 04.04.1988 г./л.22./ за назначаване и допълнителни споразумения към трудов договор /л.23 и сл./ съгласно които жалбоподателят е заемал следните длъжности: "технолог" в цех "ТО-ОПРС", "технолог" в цех "Техн. гр. по рем. на спец. оборудване на самолета", "технолог" в цех "ОПРС", представена е длъжностна характеристика за длъжност "технолог" и "технолог по ремонт на авиационното оборудване на летателни апарати".

От първа категория труд при пенсиониране по т. 66“б“ от ПКТП (отм.) се ползват работниците по измиване на авиационни детайли; монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника; монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти; бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника и монтьор по облитане на авиационна техника.

Съгласно т. 6л от ПКТП (отм.) от първа категория е и трудът на монтьор и ел. монтьор - регулировчици, изпитател, организатор по производство и контрольор по качество на радиолокационната апаратура от системата на Министерството на народната отбрана.

На основание т.53“б“ ПКТП (отм.) от втора категория труд при пенсиониране е труда на инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства.

Административният орган е приел, че осигурителният стаж за периода от 01.04.1988 г. до 31.12.1999 г. в "Авионамс" АД на длъжност "технолог" трябва да се зачете като такъв от трета категория труд, тъй като същата длъжност не е обхваната от разпоредбата на т. 6“л“ и т.66“б“ от ПКТП /отм./. Административният орган е посочил, че разпоредбата се прилага за инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, а в „ТЕРЕМ" ЕАД ( МРЗ „Г. Д."***, „АВИОНАМС" АД ) се извършва среден и капитален ремонт, модернизация на авиовъоръжението на българските ВВС (военновъздушни сили) и производството на резервни части за тях.

Административният орган е приел, че няма основание за зачитане от втора категория трудът на персонала, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства във военната авиация, тъй като т. 53б от ПКТП (отм.) се прилага за инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, но не и за военната авиация, ведно с това са изложени мотиви, че разпоредбата на т.6л от ПКТП (отм.) разглежда трудът на определените длъжности в производството и контрола на радиолокационната апаратура, която не се включва в обхвата на извършваната дейност по ремонт на летателни апарати на авиовъоръжението на българските ВВС и производството на резервни части за тях в „ТЕРЕМ" ЕАД ( МРЗ „Г. Д."***, „АВИОНАМС" АД.

Административният орган е приел относно осигурителния стаж за периодите от 01.01.2000 г. до 19.12.2019 г. в "Авионамс" АД - Пловдив на длъжности: "технолог", "водещ специалист", "инженер авиационно и самолетно оборудване", "авиоинженер електро и самолетно оборудване", "авиоинженер електро и приборно оборудване", че не е приложим действащия до 31.12.1999 г. ПКТП (отм.), съответно и регламентираните възможности за категоризиране на труда по точките в него, докато действащата от 01.01.2000 г. Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ не предвижда категоризиране на посочените по-горе длъжности по зададените периоди.

По делото се събраха свидетелските показания на Р.С.Р. и Х.Г.К., и двамата познаващи лично жалбоподателя П., неговите трудови функции и задължения, с оглед заеманите длъжности. Като специалисти работили в МРЗ „Г. Д."***  свидетелите внесоха яснота по делото относно конкретни факти и обстоятелства съпътствали трудовата дейност на П.П.. Съдът кредитира свидетелските показания, като обективни и безпристрастни, непротиворечащи на доказателства по делото. В изслушаните свидетелски показания се посочват детайлно и подробно извършваните процеси в обособеното производство, включително и съпътстващите вредности на труд, засягащи всички изпълнители и производственици в бригадите, в които е работил П.П.. Отделно от това, същите са абсолютно логични и във взаимовръзка с изложеното от вещото лице, а така също и с приетите по делото доказателства. Показанията са и обективни, тъй като свидетелите изложиха своите лични възприятия от естеството на работата, извършвана от П., още повече, че и двамата свидетели са работили заедно с жалбоподателя в Цех А-2, извършващ ремонт на агрегатите от специалното оборудване на самолетите – авиационно оборудване, като свидетелят К. дори е бил назначен на същата длъжност.

Във връзка с възраженията на ответника следва да се посочи, че действително, съгласно чл.40 ал.1 НПОС, установяването на осигурителния стаж следва да се извършва с данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В случая обаче между страните не се спори, че жалбоподателят през процесните периоди е работил в „МРЗ Георги Д.“***, съответно в „АВИОНАМС“АД, както и че спорният стаж е отразен в редовно оформената му трудова книжка като вид на дейност – ремонтна. Все в тази насока и следва да се посочи, че  осигурителят не е представил длъжностни характеристики за различните длъжности, които П. е заемал. При това положение, а именно липсата на необходимите за извършване на проверка документи, няма пречка установяването на тези факти и обстоятелства да бъде извършено посредством свидетелски показания.

По делото се назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза по поставени от жалбоподателя въпроси, като заключението беше прието в съдебно заседание. Вещото лице дава заключение, че "дейността на технолога е пряка, защото той ръководи, управлява, съгласува и поставя задачи пред хората в бригадата, за която е назначен за технолог". Необосновани са възраженията на ответника, че цитираните дейности не се окачествяват с прякото полагане на труд.

Експертизата е отговорила, че вредните въздействия на работната среда върху лица при изпълняване на длъжностните задължения на технолога по ремонта, организатора на производство и контрольора по качеството са различни поради различните отговорности и задължения относно протичането на ремонтната дейност, но в същото време е констатирал, че на П.М.П. е изплащано допълнително възнаграждение за работа в специфични /оказващи вредно въздействие условия на труд/, като са посочени конкретни актове на Министъра на отбраната издадени в съответствие с Наредбата за договаряне на работната заплата и Наредба за комплексно оценяване  условията на труд.

Съдът кредитира заключението като обективно, всестранно, безпристрастно и непротиворечащо на събраните по делото доказателства.

Технологът противно на твърденията на ответника осланящи се на принципа „ръка да пипне“, работи при непосредствено и постоянно излагане на вредни въздействия в дейностите по ремонт и производство на резервни части на авиовъоръжението на българските ВВС. Това несъмнено е така, доколкото технологът не участва с личен труд, но неговата трудова дейност е задължителна и необходима като позволява да се осъществи в пълен обем ремонта на авиационната техника, в който не участват само изпълнители.

Участието на технолога в производствения процес в цеха е непосредствено и постоянно. Там се намира и канцеларията му. Освен специфичните трудови задължения за длъжността "технолог“  и следващите промени в наименованието, от жалбоподателя са изпълнявани и трудовите функции,  специфични за длъжността "контрольор  по производствените операции". Заеманата от жалбоподателя длъжност „технолог" и  ОТК предполага и включва в себе си непосредствено и постоянно участие в пряката ремонтна и производствена дейност в цеха. Трудът е полаган при вредни условия, като за вредния труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение.

Експертът дава заключение, че технологът може да съвместява длъжностите "организатор производство" и "контрольор по качеството", като тази констатация се потвърждава и от Заповед № 156 от 16.11.1998 г. на Директора на „Терем“ ЕАД клон Пловдив.

Няма спор между страните, че основното производство в завода МРЗ "Георги Д."  е ремонт на самолети и двигатели, като ремонта на самолети се извършва от основен цех /цех "А“, организиран на територията на с. Граф Игнатиево и втори основен цех /цех "Б“/ за ремонт на двигатели на територията на Пловдив. Така посочения предмет на дейност на МРЗ "Георги Д." се потвърждава и от раздел „Констатации“ от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза./л.172/

В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходо- оправдателни документи и договори за възлагане на труд.

С разпоредбата на т. 53„б“ ПКТП /отм./ са предвидените по-благоприятни условия за пенсиониране на работещите на посочените длъжности и производства, сред които е и тази на П.П. „инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна механизация.“

С разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. (Ал. 2) Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях.

Военната авиация е специализирана такава и по делото се установи, че жалбоподателят е участвал пряко в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства, след като П. е полагал труд на длъжностите „технолог“ и "водещ специалист", "инженер авиационно и самолетно оборудване", "авиоинженер електро и самолетно оборудване", "авиоинженер електро и приборно оборудване" в „Авионамс“ АД, а технологът е този, който „знае как“ и какви конкретни дейности следва да се извършат за да се осъществи един технологичен процес. В пряка връзка с осъществяването на тази му конкретна трудова функция на П. е било възложено и пряко да контролира за качество производствените операции, което обстоятелство несъмнено изяснява спорния по делото въпрос.  

Документите, издадени от работодателя на П.П. са приети по делото и не са оспорени в хода на съдебно - административното производство. Ответникът не опровергава обстоятелствата, изложени в тях. В издадената на жалбоподателя трудова книжка № 3241 /л.115 и сл./ е вписан вид дейност – „ремонтна“.

По силата на Заповед № 156 от 16.11.1998 г. на Директора на „Терем“ ЕАД клон Пловдив на П. – "технолог" в цех "ТО-ОПРС", "технолог" в цех "Техн. гр. по рем. на спец. оборудване на самолета", "технолог" в цех "ОПРС",  е възложено да изпълнява и функциите на „ОТК“ - контрольор на производствените операции по ремонта на агрегатите от АО /авиационно оборудване/ и ЕА, а несъмнено при осъществяване на тази трудова функция за „контрол“ се изисква непосредствен досег с извършваните производствени операции. 

         Видно от приложените заповеди за назначаване, преназначаване и допълнителни споразумения се установява и характерът на извършваната от П.М.П. работа, като при съвкупната преценка на доказателствения материал следва да се направи извод, че за заеманите длъжности „технолог“ и изпълняващ функциите на „ОТК“ в производствените операции по ремонта на агрегатите на АО и ЕА предполага работа с вредни за здравето материали.

Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е полаган от заявителя П.М.П. за процесния период 01.04.1988 г. до 31.12.1999 г., съдът обосновава   извод,  че следва да бъде приет за такъв от втора категория.

         По силата на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 235 на МС от 20.10.1998 г. за приемане на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (Загл. изм. - ДВ, бр. 114 от 1999 г.) § 2. Трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране."

За пълнота следва да се посочи, че е без съществено значение направеното отбелязване в Удостоверение - обр. УП-3 № Р290-395/30.04.2020 г. че трудовият стаж е трета категория. Това е така, защото, съгласно чл.70 ПКТП/ отм./ предприятията, фирмите и други организации при подготовката на документите за пенсиониране в удостоверенията обр. УП-1, срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от ПКТП, по която предлагат да се зачете трудовият стаж. Аналогична е и разпоредбата на чл.3 от Инструкция №13 от 31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.

В цитираното от ответника удостоверение такова посочване няма, макар да е отбелязано, че трудовият стаж е трета категория, доколкото липсва конкретно вписана точка от НКТП, по която предлагат да бъде зачетен от трета категория осигурителният стаж на П.. Отделно от това, удостоверението е издадено през 2020г. и по всяка вероятност предложението е направено по сега действащата НКТП.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че П.  е полагал труд във военен завод с предмет на дейност – ремонт на авиационна техника – самолети, вертолети и авиационни двигатели и редуктори за тях, в Обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/, основен Цех А-2, извършващ ремонт на специалното оборудване на самолетите – авиационно електро и приборо оборудване, радиоелектронно оборудване, авиационно въоръжение.

От всичко изложено до тук се установява, че трудът на П. е полаган при вредни условия, за който вреден труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение. В пряка връзка с осъществяването на тази му конкретна трудова функция на П. е било възложено и пряко да контролира за качество производствените операции, което обстоятелство несъмнено изяснява спорния по делото въпрос. Приложените доказателства потвърждават този извод. Заеманите длъжности "технолог" и  „ОТК“ в обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/ предполага работа с вредни за здравето материали. Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е полаган от П. за процесните периоди, съдът обосновава  изводът, че същият следва да бъде приет за такъв от втора категория /в този смисъл е и съдебната практика на ВАС по идентични казуси – Решение №9426/14.07.2020г. и др.под./.

В случая, административният орган не е изяснил релевантните за спора обстоятелства относно категорията труд, положен от жалбоподателя на процесните две длъжности, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл.7 АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството /чл.9 ал.2 и ал.4 АПК/. Това от своя страна е довело до нарушаване на чл.35 и чл.36 ал.1 АПК, които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Въз основа на изложеното до тук от фактическа и правна страна, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

Съобразно изхода от спора в полза на П.М.П. следва да се присъдят разноските по делото  в общ размер на 1000лв. /хиляда лева/

По изложените съображения, съдът

 

                                         Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-15-268/16.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-531/28.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

         ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст  - вх. № 2113-15-6713/20.12.2019 г. , с което П.П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69“б“ от КСО.

         ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив, да заплати на П.М.П. с ЕГН **********, разноските по делото в размер на 1000лв./хиляда лева/

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

                                   

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: