Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Н.Загорова като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр.
дело № 9769 по описа
на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от И.Н.П. срещу П.НА Р.Б., с която е предявил иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след
изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение в извършване на
престъпления, за които образуваните наказателни производства по ДП № 60579/2006
г. на СРП и сл.д.№ 49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр.№ 2460/2004 г. на СГП, са
били прекратени, поради липса на данни за извършено престъпление от общ
характер и липса на доказателства за извършено престъпление. Ищецът твърди, че
13 години бил в непрекъснати притеснения от викането му на разпити и явяването
в съдебни заседания. Живеел в постоянен страх за изхода на наказателните дела.
Търпял унижения и отчуждаване от роднини и приятели, дистанциране на негови
познати. Имало широко медийно отразяване на процеса, богато на журналистически
интерпретации и фантазии, отразяване в сутрешния блок на БТВ. Установили се
трайни хладни отношения в семейството на ищеца. Твърди се, че ищецът живеел в
мизерия за продължителен период от време, не можейки да започне работа на
трудов договор, което го лишило от осигурителен стаж и се отразило пожизнено на
пенсията му. Всичко това довело ищеца до силна депресия /постоянен страх,
несигурност, чувство за ненужност, отчуждаване и странене от хората/. Довело и
до проблеми със здравословното състояние на ищеца.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно
на ответника П.НА Р.Б. на 04.10.2019 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 30.10.2019 г. е постъпил отговор от ответника.
Оспорва претенцията като
неоснователна и недоказана. Оспорва иска по размер като завишен и не съобразен
с икономическия стандарт в страната. Поддържа се, че в отправените претенции от
страна на ищеца по никакъв начин не е взето под внимание и същите не са
съобразени с факта, че паралелно на теклите и прекратени производства, са се
провеждали други наказателни производства за престъпления извършени от страна
на ищеца, които са приключили с осъдителни присъди.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове
и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски за което представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло по съображенията изложени в
отговора срещу исковата молба. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От
приобщената към доказателствата по настоящото дело част от досъдебно
производство № 49/2004 г. по описа на НСлС се установява, че предварителното
производство е образувано като дознание № 5439/2003 г. по описа на СДВР срещу
трети за настоящия спор лица-Н.И.М. и А.И.А.за престъпления по чл.242, ал.1,
т.2, пр.1 НК. С Постановление от 01.08.2003 г. на прокурор при СРП, дознанието
е преобразувано в предварително следствие. С Постановление № 6026/2003 г. на
Главния Прокурор на Република България, разследването е възложено на
Националната следствена служба.
С
постановление от 01.03.2004 г. на следовател при НСлС предварителното
производство по обвинение срещу горепосочените лица е отделено от сл.дело №
182/2003 г. по описа на НСлС и е образувано следствено дело № 49/2004 г. по
описа на НСлС срещу неизвестен извършител за това, че от 22.01.2003 г. до
18.07.2003 г., при условията на продължавано престъпление е извършил
контрабанден внос на стоки през границата на страната-митница Кулата и митница
Калотина-над 176 вноса с товарни автомобили, оформени с митнически документи за
строителни материали, престъпление по чл.242, ал.1, б.“а“, б.“д“, вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
По сл.дело
№ 183/2003 г. по описа на НСлС, ищецът е извикан за разпит, като на 22.12.2003
г. и на 03.09.2004 г., е разпитан в качеството му на свидетел.
С
постановления от 07.05.2007 г., 09.07.2007 г. по следствено дело № 49/2004 г.
по описа на НСлС ищецът И.Н.П. е привлечен в качеството му на обвиняем за
множество извършени тежки умишлени престъпления в периода от 24.01.2003 г. до
15.02.2003 г., 18.09.2002 г.-25.12.2002 г. по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. чл.20, ал.2 НК и по
чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 НК. Със
същото постановление спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
По време на
воденото разследване ищецът се е явявал и е бил разпитван в качеството му на
обвиняем съответно на 07.05.2007 г., 09.07.2007 г.
На
17.08.2007 г. разследването е предявено на И.Н.П..
На
28.08.2007 г. е изготвено обвинително заключение и е постановено досъдебно производство
№ 49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/04 г. на СГП да се изпрати на СГП
с мнение за предаване на съда на обвиняемите 19 лица, между които и ищеца.
На
25.09.2007 г. СГП внася за разглеждане в СГС обвинителен акт срещу 19-те
обвиняеми лица, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 3063/2007 г. по
описа на СГС, НО, 2 състав. С разпореждане от 29.01.2008 г., съдията-докладчик
е приел, че делото не му е подсъдно, по аргумент, че престъпленията, предмет на
обвинението са осъществени извън гр. София, прекратил производството пред себе
си и го изпратил по компетентност на Окръжен съд-София, където е образувано
н.о.х.д. № 68/2008 г. С разпореждане от 25.03.2008 г. съдията-докладчик по
н.о.х.д.№ 68/2008 г. по
описа на Софийски окръжен съд е прекратил производството по делото и повдигнал
спор за подсъдност пред ВКС, пред който съд било образувано производство по н.ч.д.№
254/2008 г. по описа на ВКС, І н.о. С определение № 50/12.05.2008 г. ВКС е
изпратил делото за разглеждане от Софийски градски съд, въз основа на което и
на 19.05.2008 г. е образувано н.о.х.д.№ 1567/2008 г. по описа на СГС, НО, 2
състав, по което на 01.10.2008 г. е проведено открито съдебно заседание, на
което ищецът се е явил лично. С протоколно определение от същата дата,
съдебното производство е прекратено, а делото върнато на СГС с цел отстраняване
на нарушение свързано с грешно посочване на периода на продължаваното
престъпление от подсъдимия В.Н..
С
постановление от 22.10.2008 г. на прокурор при СГП делото е изпратено на НСлС
за ново разследване, с цел отстраняване на допуснати в досъдебната фаза
съществени процесуални нарушения, указани от СГС-НК, 2-ри състав в протоколно
определение от 01.10.2008 г. по н.о.х.д.№ 1567/2008 г.
На
11.12.2008 г. разследването след връщане на делото е предявено на ищеца П..
На
22.12.2008 г. е изготвено обвинително заключение и е постановено досъдебно
производство № 49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/04 г. на СГП да се
изпрати на СГП с мнение за предаване на съда на обвиняемите 19 лица, между
които и ищеца.
Въз основа
на внесен на 26.01.2009 г. от ответника обвинителен акт, на същата дата е
образувано н.о.х.д.№ 269/2009 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, по което в
периода от 16.04.2009 г. до 10.06.2013 г. са проведени 30 открити съдебни
заседания, на които ищецът се е явявал лично, а на 12.06.2013 г. е обявена
Присъда № 199, с която ищецът е оправдан по всичките му повдигнати обвинения.
Така
постановената присъда е протестирана от ответника, въз основа на което е
образувано в.н.о.х.д. № 358/2014 г. по описа на САС. Пред тази съдебна
инстанция са проведени две открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил
лично. Въззивното производство е приключило с Решение № 282/17.07.2014 г., с
което е потвърдена присъдата на СГС от 12.06.2013 г., постановена по н.о.х.д. №
269/2009 г., с която подсъдимите между които и ищеца са признати за невиновни
по възведените им обвинения и на основание чл.304 от НПК са оправдани.
Така
постановеното решение от въззивната инстанция е протестирано от ответника и е
образувано к.н.о.х.д.№ 1710/2014 г. по описа на ВКС, НК, 2-ро н.о., по което е
проведено едно съдебно заседание, на което ищецът присъствал лично. С решение №
90/04.03.2015 г. на ВКС, Решение № 282/17.07.2014 г. на САС е отменено и делото
върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Образувано е в.н.о.х.д.№ 199/2015 г. по описа на САС, НО, ІV състав, по което е
проведено едно съдебно заседание, на което ищецът не е присъствал. С Решение №
210/25.06.2015 г. САС е отменил Присъда № 199 от 12.06.2013 г., постановена по
н.о.х.д.№ 269/09 г. по описа на СГС, НО, 2 състав и е върнал делото за ново
разглеждане на Софийска градска прокуратура.
С
постановление от 24.09.2015 г. на двама прокурори при СГП са върнати за отстраняване
на допуснати процесуални нарушения и за извършване на допълнителни действия по
разследване, материалите по ДП №49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004
г. по описа на СГП.
На
09.03.2017 г. ищецът се е явил в НСлС за разпит в качеството му на обвиняем.
С
постановление от 22.08.2017 г. на прокурор при СГП, наказателното производство
по ДП № 49/2009 г. по описа на НСлС, пр.пр.№ 2460/2004 г. по описа на СГП е
прекратено изцяло спрямо обвиняемите, между които и ищеца И.Н.П.. Препис от
постановлението му е връчен на 11.09.2017 г. и спрямо него постановлението е
влязло в сила на 19.09.2017 г.
От
приобщеното към доказателствата по делото ДП № 60579/2006 г. по описа на 04
РПУ-СДП, пр.пр.№ 51484/2006 г. по описа на СРП се установява, че с
постановление от 13.11.2006 г. е започнало полицейско производство-дознание
срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата в гр.София, в
качеството си на търговец изпаднал в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от
спиране на плащанията не е заявил това пред съда, престъпление по чл.227б, ал.1
от НК.
По това
дознание и на 12.01.2007 г. ищецът е разпитан в качеството си на свидетел, а на
29.01.2007 г. с постановление е привлечен в качеството му на обвиняем за
извършено престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Взета му е мярка за
неотклонение „Подписка“. В същия ден е разпитан и в качеството му на обвиняем.
В същия ден-на 29.01.2007 г. на ищеца е предявено и разследването, приключило
на 30.01.2007 г. със заключително постановление с мнение за предаване на съд.
На
26.03.2007 г. ответникът внася в СРС обвинителен акт срещу ищеца и е образувано
н.о.х.д. № 4332/2007 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, по което дело са
проведени две съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично. С протоколно
определение от 24.01.2008 г. съдебното производство е прекратено и делото
изпратено на СРП за отстраняване на допуснати нарушения в обвинителния акт.
С
постановление от 30.06.2008 г. дознанието е върнато на 04 РПУ-СДП за
допълнително разследване, с оглед указанията на СРС.
След
връщане на разследването, на 24.11.2008 г. ищецът повторно е привлечен в
качеството му на обвиняем за престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК и разпитан в това му
качество. На 24.11.2008 г. му е предявено разследването и е изготвено
заключително постановление отново с мнение за предаване на съд на обвиняемия.
На
03.02.2009 г. ответникът внася обвинителен акт в СРС, където е образувано
н.о.х.д. № 1265/2009 г. по описа на СРС, 102 състав. По делото на 09.06.2009 г.
е проведено едно съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично, като с
протоколно определение от същата дата, съдът е прекратил повторно съдебното
производство и върнал делото на СРП за изпълнение указанията на съда както в
четеното от съда в съдебно заседание определение, така и на определение от
24.01.2008 г., постановено по н.о.х.д. № 4332/2007 г. по описа на СРС, НО, 102
състав.
С
постановление от 31.07.2009 г. СРП за пореден път връща делото за
доразследване.
След поредното връщане на
разследването, на 11.12.2009 г. за трети пореден път ищецът е привлечен в
качеството му на обвиняем и разпитан, както и му е предявено разследването. На
15.12.2009 г. е изготвено заключително постановление отново с мнение за
предаване на съд на обвиняемия.
С постановление от 11.02.2010 г.
на прокурор при СРП, наказателното производство спрямо ищеца е прекратено. От
приобщената към доказателствата по делото пр.пр.№ 51484/2006 г. по описа на СРП
няма данни дали и кога е връчен препис от прекратителното определение на ищеца.
От приетата по делото като
доказателство справка от ЕИСПП, както и от актуално свидетелство за съдимост на
ищеца, се установява, че в периода от 29.01.2007 г.-19.09.2017 г., когато са
били висящи двете процесни наказателни производства по пр.пр. № 2460/2004 г. по описа на
СГП и по пр.пр.№ 51484/2006 г. по описа на СРП, спрямо него се е водело и трето
наказателно производство по н.о.х.д. № 7607/2005 г. по описа на СРС, приключило
с влязла в сила на 12.12.2007 г. Присъда, с която ищецът е освободен от наказателна
отговорност. След приключване на процесните наказателни производства и с
одобрено от съда с протоколно определение от 26.03.2018 г. по н.о.х.д. №
360/2018 г. по описа на РС-Дупница ищецът е осъден за извършено престъпление по
чл.234в, ал.1 от НК.
Във връзка с търпените от ищеца
неимуществени вреди са събрани показанията на свидетелите В.Б.С.и В.К.Е..
Разпитан свидетеля С. установява,
че И.П. го познава от 1960 г. и са израснали заедно. През цялото време живеят един
срещу друг апартамент. И. бил военен, завършил Военно училище, Военна академия.
През 2004 г. И. започнал да страни от свидетеля и на въпроса му защо, той
обяснил, че има проблеми с ТИР-а, който карал и който бил негов. Майката на И.
много се притеснила от това, а впоследствие се разболяла и през 2014 г. починала.
И. се грижел през цялото време за майка си, въпреки че не работел. Няколко пъти
искал пари назаем. Показанията на този свидетел кореспондират със събраните по
делото доказателства, от които се установява, че в периода на образуваните
срещу ищеца наказателни производства, майка му Л.И.П.действително е била тежко
болна, което довело да нейната 100% степен на увреждане с чужда помощ,
установено с Експертно решение № 2404 от зас.№ 161 от 08.10.2012 г. на ІІ МБАЛ,
което инвалидизиране е било пожизнено, както и че на 08.07.2014 г. майката на
ищеца починала.
Свидетелят С.а установява още, че
децата на ищеца започнали да странят от него. До преди наказателното производство
идвали често, а след това се притеснявали от това какво говорят комшиите. През
2014 г. И. имал малолетна дъщеря, за която се грижел, макар да не живеела при
него. Ищецът е разведен и плащал издръжка. След като бил подведен под
наказателна отговорност И. станал затворен, започнал да страни от всички и явно
се притеснявал много. И. изглеждал притеснен, болен. Имал забрана да напуска
страната и да работи като превозвач. Трудно преживял делото, тъй като му спрели
доходите отвсякъде. Камионът трябвало да седи на едно място, а И. не можел да
си намери работа, понеже постоянно го обвинявали, имал дела.
Свидетелят В.К.Е. установява, че
познава И. също от 1960 г., когато със семейството му дошли да живеят в блока
на свидетеля. И. и след като се пенсионирал успял да си купи камион и започнал
да работи с него. Бил много общителен. Като се връщал разказвал случки от
пътуванията си, преживявания, повреди, неудачи и т.н. Свидетелят установява, че
познава много добре семейството на ищеца, защото със сестра му свирели на
цигулка заедно, впоследствие и в симфоничен оркестър. Познава и майка му, която
била учителка в училището срещу блока, в който живеели. Свидетелят установява,
че били близки семейства особено майката на ищеца и неговата майка. Майката на
свидетеля започнала да се интересува, какво е станало с И. и че майка му е
потисната и не иска да й каже нищо. И. изведнъж започнал да не общува със
свидетеля и семейството му, започнал да ги отбягва, не говори, станал потаен,
затворен, потиснат. Преди делото И. никога не е искал пари на заем, а след това
започнал. Имал забрана да излиза в чужбина и да работи като превозвач и това се
разбрало, защото камиона вече не го карал. След като започнали съдебните дела, И.
не работел, а преди това много активно
работел с камиона. Нямал пари след като спрял да работи. И. се затворил
изведнъж, не изглеждал добре психически.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, не са противоречиви и
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
против Прокуратурата на РБ иск е с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация
на ответника.
П.НА Р.Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на престъпления,
за които образуваните наказателни производства са прекратени поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение
в извършване на престъпления, за които образуваните наказателни производства са
прекратени поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, респ., ако има установени претърпени в по-голяма
степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка
за неотклонение „Подписка“.
Фактът на деянието също е налице
и се установява безспорно с приложените към исковата молба писмени
доказателства, както и с приобщените към доказателствата по делото пр.пр. № 51484/2006
г. по описа на СРП, ДП № 60579/2006 г. по описа на 04 РПУ-СДП и част от пр.
пр.№ 2460/2004 г. по описа на СГП, ДП І 49/2004 г. по описа на НСлС.
Безспорно със събраните по делото
доказателства се установи, че образуваното наказателно производство по пр.пр. №
51484/2006 г. по описа на СРП, ДП № 60579/2006 г. по описа на 04 РПУ-СДП, е
прекратено с постановление от 11.02.2010 г., за което няма доказателства кога е
влязло в сила, а образуваното наказателно производство по пр. пр.№ 2460/2004 г.
по описа на СГП, ДП І 49/2004 г. по описа на НСлС е прекратено с влязло в сила
на 19.09.2017 г. Постановление на прокурор при СГП от 22.08.2017г.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди-неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
С ангажираните гласни
доказателства ищецът установи
фактът на причинените
му неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвиненията, изолиране от близки и приятели,
преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти.
Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради
което установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатите обвинения.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Съгласно трайно установената
съдебна практика-конкретно при иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
по какъв начин последното се е отразило на ищеца- има ли влошаване на
здравословното му състояние, ако да-в каква степен и от какъв вид, конкретните
му преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му-семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта се определя глобално-за всички претърпени неимуществени вреди.
В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата,
които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на
обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр. д. №
582/2018 г. на ІV г. о., гр. д. № 4641/2015 г. на ІV г. о., гр. д. № 1381/2010
г. на ІІІ г. о.
По делото са установени следните
обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението:
На първо място по наказателното
производство по пр.пр. № 51484/2006 г. по описа на СРП, ДП № 60579/2006 г. по
описа на 04 РПУ-СДП, прекратено с постановление от 11.02.2010 г., за което няма
доказателства кога е влязло в сила.
На 29.01.2007 г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 60579/2006 г. по описа на 04 РПУ-СДП по
обвинение за извършено умишлено престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК,
което се наказва с
лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лв. Взета му е
мярка за неотклонение „Подписка. Процесното наказателно преследване срещу ищеца
е продължило 3 години и 13 дни, като е приключило на 11.02.2010 г. с постановление
на прокурор, с което наказателното производство е прекратено. В рамките на
процесното наказателно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем, като
само в рамките на досъдебното производство той е бил привличан като обвиняем и
разпитван три пъти, срещу него на два пъти е внасян обвинителен акт в съда, като
съдебните производства по образуваните н.о.х.д. са били прекратявани, поради
допуснати от ответника съществени процесуални нарушения, като ищецът се е явил
общо 2 пъти в съдебната фаза на наказателното производство.
По образуваното наказателно
производство по пр. пр.№ 2460/2004 г. по описа на СГП, ДП № 49/2004 г. по описа
на НСлС, което е прекратено с влязло в сила на 19.09.2017 г. Постановление на
прокурор при СГП от 22.08.2017г.
На 07.05.2007 г. ищецът е бил
привлечен за първи път като обвиняем по ДП № 49/2004 г. по описа на НСлС по
обвинения за извършени тежки умишлени престъпления по чл.242, ал.1, б.“в“,
б.“д“, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, наказуеми за квалифицирана контрабанда с лишаване от
свобода до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. Взета
му е мярка за неотклонение „Подписка. Процесното наказателно преследване срещу
ищеца е продължило 10 години, 4 месеца и 12 дни, като е приключило на 19.09.2017
г. с постановление на прокурор от 22.08.2017 г., с което наказателното
производство е прекратено. В рамките на процесното наказателно производство
ищецът е бил привлечен като обвиняем, като само в рамките на досъдебното
производство той е бил привличан като обвиняем и разпитван два пъти, срещу него
на два пъти е внасян обвинителен акт в съда, като първото образувано съдебно
производство по н.о.х.д. е било прекратено, поради допуснати от ответника
съществени процесуални нарушения, като ищецът се е явил един път в съдебната
фаза на наказателното производство. По второто образувано н.о.х.д.№ 269/2009 г. по описа на
СГС, НО, 2 състав, ищецът се е явил тридесет пъти в съдебно заседание, като
производството е приключило с обявената на 12.06.2013 г. оправдателна присъда.
Тази присъда е протестирана от ответника до касационната инстанция, която
отменяйки присъдата е върнала делото за повторно разглеждане от въззивната
инстанция, която от своя страна отменяйки оправдателната присъда е върнала
делото на Прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Видно от ангажираните
доказателства по делото за прекомерно продължилото наказателно производство,
ищецът не е обезщетяван по реда на ЗСВ или по друг начин.
При съобразяване на горните
обстоятелства съдът следва да определи едно общо справедливо обезщетение,
съобразявайки, че в процесният период от 29.01.2007 г. до 19.09.2017 г., срещу
ищеца е било образувано и трето наказателно производство, завършило с влязло в
сила Решение, с което е освободен от наказателна отговорност, а след процесния
период спрямо ищеца е налице и четвърто наказателно производство, приключило с
влязла в сила осъдителна присъда, на която се приравнява и одобреното от съда
споразумение.
С показанията на свидетелите
безспорно се установи, че след образуване на наказателните производства срещу
ищеца, той се променил от общителен в затворен човек, спрял да говори и споделя
с приятелите си, започнал да страни от всички и явно се притеснявал много,
изглеждал притеснен, болен, не добре психически. Вследствие на забраната да
напуска страната, спрял да работи като превозвач, останал без доходи, а в
същото време майка му се разболяла тежко, имала нужда от чужда помощ и той я
гледал до смъртта й, започнал да иска пари на заем, не можел да си намери
работа.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 18 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищеца морални вреди.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 18 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Ищецът не е заявил претенция за
лихви.
По разноските в процеса:
Ищецът
претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Д.,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие № 0376665/25.08.2020
г.
Принципно,
предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на
разноски и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените от ищеца
разноски в настоящото производство.
Ответникът дължи разноски на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Искането обаче следва да бъде
отхвърлено, доколкото и до приключване на устните състезания по делото, ищецът
не доказа да е заплатил уговореното между него и адвокат Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. Представеният договор за правна помощ
доказва уговореното възнаграждение от 1000 лв., но няма характер на разписка за
плащане на така уговореното възнаграждение, доколкото в частта на договора: платена
сума /в брой или по сметка/ не е отразено нищо.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул.
„*******, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на И.Н.П., ЕГН **********,*** сумата от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди
лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
на незаконно повдигнати и поддържани от Прокуратурата на РБ обвинения в извършване на престъпление по чл.227б, ал.2, вр.с ал.1 от НК по наказателното
производство по пр.пр. № 51484/2006 г. по описа на СРП, ДП № 60579/2006 г. по
описа на 04 РПУ-СДП, прекратено с постановление от 11.02.2010 г., за което няма
доказателства кога е влязло в сила и за извършени престъпления по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр.
чл.20, ал.2 НК и по чл.242, ал.1, б.“в“, б.“д“, вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. с
чл.20, ал.2 НК по наказателно производство по пр. пр.№ 2460/2004 г. по описа на
СГП, ДП № 49/2004 г. по описа на НСлС, което е прекратено с влязло в сила на
19.09.2017 г. Постановление на прокурор при СГП от 22.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск за разликата над 18 000 лв. до пълния
предявен размер от 50 000 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: