РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110204493 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. О. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № СОА22-РД11-207 от 11.03.2022 г., издадено от зам. кмет на
СО, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 178е от ЗДвП, е наложено адм. наказание
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП, поради което се претендира неговата отмяна. По-конкретно
се претендира НП да е издадено от некомпетентен орган, съгласно чл. 47, ал.
1, б. „а“ и ал. 2 от ЗАНН. На следващо място се сочи, че са били налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но същата не е
била приложена.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Излага съображения
за неправилно прилагане на материалния закон, доколкото не била налице
хипотезата на чл. 178е от ЗДвП, тъй като не е паркирал МПС, а е бил в
престой.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
представя писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 16.02.2022 г., около 17.25 часа Д. О. С. управлявал таксиметров
автомобил „Д Д“, с рег. № , в гр. София, по ул. „Генерал Й. Гурко“, с посока
1
на движение от бул. „Васил Левски“ към ул. „Г. С. Раковски“, като возил
пътник. Тъй като достигнал зададената от клиента дестинация, С. паркирал
управлявания от него таксиметров автомобил на тротоара на ул. „Генерал Й.
Гурко“ № 39. С. бил помолен от клиента да изчака, за да вземе пари и да му
плати. С. изчаквал клиента в управлявания от него автомобил. През това
време, паркираният от жалбоподателя, на тротоара лек автомобил „Д Д“, с
рег. № бил забелязан от свидетелите Л Д и С. С., служители на общинска
полиция. Полицейските служители направили забележка на жалбоподателя да
премести автомобила, включително и чрез подаване на звуков сигнал, но
последният отказал, като обяснил, че чака да се върне клиент, за да му плати.
На жалбоподателя бил съставен фиш, който отказал да разпише, поради което
и бил издаден АУАН. Впоследствие клиентът дошъл, а свидетелите Любомир
Димитров и С. С. си заминали. Организацията на движението в посочения
участък, не включвал уредени паркоместа.
Свидетелят Л Д, преценил, че С. е извършил адиминистративно
нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за което му съставил АУАН Серия АД,
бл. № 120039 от 16.02.2022 г. АУАН бил съставен в присъствието на С., който
изложил възражения в писмена форма, а именно, че е нямало къде да спре, а е
нямало как да премести управлявания от него автомобил, тъй като трябвало
да изчака клиент да се върне и да му заплати,
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, в което АНО
ангажирал отговорността на ж-ля Т. за нарушения на чл. 94, ал. 3 от ЗДП и
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото гласни доказателствени средства, а именно: показанията на Л Д и С.
С., както и от следните писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, а именно: заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмет на СО,
заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на кмет на СО, писмо от „Такси Ми
София“ ЕООД, заповед № 513з-13419/21.09.2020 г. на директор на СДВР,
удостоверение рег. № 513р-48840/31.05.2022 г., скица на пътните знаци по ул.
„Ген. Гурко“ № 39 към дата 16.02.2022 г.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д и С., доколкото
същите изясняват релевантната фактическа обстановка, а същите са и
очевидци на описаното в АУАН и НП. От показанията им може да бъде
направен категоричен извод, че именно жалбоподателят е паркирал
процесният автомобил на тротоарна площ, като е отказал да го премести, тъй
като изчаквал клиент, който трябвало да си заплати за курс.
Изложеното се подкрепя от представения снимков материал, както и от
писмо от „Такси Ми София“ ЕООД, съгласно което именно жалбоподателят е
изпълнявал курс в посоченото време, място и с посочения лек автомобил.
Отделно от приобщената по делото скица на пътните знаци по ул. „Ген.
Гурко“ № 39 се установява, че по ул. „Ген. Гурко“, посока на движение от
бул. „Васил Левски“ към ул. „Г. С. Раковски“ не са обособени паркоместа.
Съвкупният доказателствен материал позволява да бъде установена
горепосочената фактическа обстановка, доколкото същият е взаимодопълващ
2
се и непротиворечив.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законния
седмодневен срок, срещу акт подлежащ на обжалване акт и от процесуално
легитимирана страна. По същество е основателна
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им.
Актосъставителят има право да съставя АУАН на основание чл. 189, ал. 1 вр.
чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и приложените по делото заповеди. Чл. 189, ал. 12
от ЗДвП дава правото на кмета на община да определи длъжностно лице,
което да издава НП, за което по делото е налична изрична заповед. В тази
връзка неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на
компетентност на зам. кмет на СО за съставяне на НП.
Съгласно нормата на чл. 178е от ЗДвП: "Наказва се с глоба от 50 до 200
лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места. ".
Според чл. 94, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП за паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,
5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Съдът намира, че от доказателствата по делото категорично се установи,
че С. на 16.02.2022 г. около 17.25 часа в гр. София, е паркирал върху тротоара
на ул. "Гененрал Й. Гурко“ № 39 с посока на движение от бул. „Васил
Левски“ към ул. „Г. С. Раковски“, на място, което не е определено от
собствениците или администрацията за престой или паркиране. В тази насока
са наличните по делото писмени доказателства, изготвените фотоснимки и
показанията на разпитаните свидетели. В тази връзка неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че същият е бил в престой. По делото не се
установяват обстоятелствата по чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, които да квалифицират
процесното действие като престой, а не паркиране, доколкото
жалбоподателят е изчаквал завръщането от неопределено място на клиент, за
да му заплати превоз, а не за да се качи или слезе от МПС.
Съдът намира обаче, че при издаването на НП и АУАН е допуснато
нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на АУАН и на НП е налице неясно словесно описание
на вмененото за осъществено на жалбоподателя Д. О. С. нарушение. За да е
налице нарушение на вменената за осъществена разпоредба, следва да са
отразени конкретни лимитативно посочени обстоятелства, изпълващи
фактическия състав на нарушението по посочения текст, което не е сторено
нито в АУАН, нито в НП.
3
В АУАН и НП липсва констатация, че мястото, на което С. е паркирал, не
е определено за паркиране. Дори не е описано и обстоятелството дали е
оставено нужното разстояние, посочено в чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
От друга страна в разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП не се съдържа
санкция за неправилно паркиране върху тротоар въобще, а се санкционира
само и единствено паркирането върху тротоари в населените места извън
разрешените за това места.
След като в АУАН и НП липсва посочване на този изискуем признак от
обективната съставомерност на административното нарушение, то и
поведението на жалбоподателя не би могло да бъде подведено именно под
този състав на административно нарушение. Липсата на посочване в АУАН и
НП, че МПС е паркирано на място, което не е определено от собствениците
или администрацията за престой или паркиране, прави описанието на
нарушението непълно, а посоченото от АНО деяние – обективно
несъставомерно по посочената разпоредба на чл. 178е от ЗДвП.
При така изложеното съдът намира, че НП като незаконосъобразно следва
да бъде отменено.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СРС, НО, 115
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА22-РД11-207 от 11.03.2022
г., издадено от зам. кмет на СО, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на Д. О. С., ЕГН **********, на основание чл. 178е от
ЗДвП, е наложено адм. наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АССГ, в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4