Гр. Сливен, 10.05.2022
година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Сливен, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Детелина Бозукова
при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия
Бозукова административно дело № 82 по описа за 2022 година на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно – осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на Д.С.К.,*** против Решение № 18/10.03.2022 година,
издадено от Директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д.К. с вх. № 2561/24.02.2022
г. срещу мълчалив отказ на Публичен изпълнител да се произнесе по молба вх. № 2054/14.02.2022г.
за достъп до материалите по изпълнително дело №*********/2020г. по описа на ТД
на НАП Бургас.
Оспорващата твърди, че решението е незаконосъобразно, поради което моли
съда да го отмени. Счита, че същото е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което моли след
отмяната на същото, преписката да бъде върната на Директора на ТД на НАП Бургас
със задължителни указания за предоставяне на искания достъп. Сочи, че е нарушен
принципът на равнопоставеност на страните, установен
в чл.6 от ДОПК, както и чл.31 ал.1 от Закона за адвокатурата, доколкото през п.и.били
представени надлежни доказателства за представителната власт на подателя на
искането за достъп.
В проведеното открито съдебно заседание оспорващата Д.К., редовно призована
се представлява от адв. К.К.
***, който поддържа жалбата. Уточнява, че е подадена молба за достъп, преглед и
справки до книжата, представляващи цялото изпълнително дело № *********/2020г. Моли
съда да уважи жалбата и на доверителката му да бъде предоставени материалите, съдържащи
се в досието по изпълнителното дело.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП Бургас редовно призован не
се явява, представлява се от главен юрисконсулт С.Д., който оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да я отхвърли по подробно изложени съображения в
оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Сливен, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Производството е започнало с молба вх.№ 2054/14.02.2022г. от Д.К., с която
е поискано от п.и.да бъде предоставен достъп на пълномощника на Д.К. до
изпълнително дело № *********/2020г. по описа на ТД на НАП Бургас /л.30/. Към
молбата е приложено пълномощно. /л.31/. Видно от резолюцията на ръководителя
върху молбата /л.30 гръб/ от п.и.е следвало да бъдат предприети действия по
компетентност. С писмо изх.№ С220020-179-0000911/18.02.2022г. на публичен
изпълнител, в отговор на молба вх.№ 2054/14.02.2022г. на Д.К. е изпратено ПНОМ
№ С220020-022-0006598/09.02.2022г. /л.15 и л.16/.
С жалба вх. № 2561/24.02.2022 година, /вх.№
**********-0085334/25.02.2022г. на ТД на НАП Бургас/, подадена на основание чл. 266 от ДОПК, Д.К. е обжалвала мълчаливия
отказ на п.и.Й.П.по молбата за достъп, преглед и справки по изпълнително дело № *********/2020г. по
описа на ТД на НАП Бургас / л.13 и л.14/.
С Решение № 18/10.03.2022 година, издадено от Директора на ТД на НАП
Бургас, е оставена без разглеждане
жалбата вх. № 2561/24.02.2022 година на Д.К. срещу мълчаливия отказ на публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас за предоставяне на достъп до изпълнително дело
№ ********* от 2020 г. и е прекратено административното производство по
жалбата. С решението директора на ТД на НАП Бургас, на основание чл. 159 т.1 от АПК е приел, че не се касае за
мълчалив отказ, тъй като по подадената молба е изготвен отговор с писмо изх.№
020020-179-0000911/18.02.2022г., предоставено е и ПНОМ изх. №
0200020-022-0006598/09.02.2022г., връчено на К. по електронен път на
18.02.2022г. /л.25/.
По делото липсват данни кога решението на Директора на ТД на НАП Бургас е
връчено на Д.К..
Жалбата на Д.К., подадена първоначално срещу мълчалив отказ на Директора на
ТД на НАП Бургас да се произнесе по подадена жалба срещу мълчаливия отказ на
публичния изпълнител, а впоследствие насочена срещу Решение № 18/10.03.2022г.
на Директора на ТД на НАП Бургас е заведена в деловодството на Административен
съд Сливен с вх.№ СД-01-01-962/15.03.3022г.
Предвид установеното настоящият съдебен състав на Административен съд –
Сливен приема от правна страна следното:
Жалбата до съда е подадена от процесуално легитимирана страна – Д.К. ***
като длъжник и подател на искане за достъп, като с подаване жалбата на 15.03.2022
г. е спазен срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Оспорването е спрямо подлежащ
на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт по
аргумент от чл. 268, във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК. С
оглед на горното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за служебна проверка на
обстоятелствата дали административният акт е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
съдът констатира следното:
Обжалваното Решение № 18/10.03.2022 година, /л.11/ издадено от Директора на
ТД на НАП Бургас, с което е оставена без
разглеждане жалбата на Д.К. срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител
да се произнесе по молба вх.№ 2054/14.02.2022г. е издадено от компетентен орган
по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба,
действията на п.и.се оспорват пред директора на съответната компетентна
териториална дирекция. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК,
компетентната дирекция се определя по постоянния
адрес на физическите лица, което определя ТД на НАП Бургас като
компетентна дирекция.
Решението е издадено и в изискващата се писмена форма, съдържа фактически и
правни основания за издаването му, разпореденото с
него е в съответствие с предвидено в закона правомощие на издателя му по чл. 267 ал. 2 т. 6 от ДОПК.
При постановяване на Решение №18/10.03.2022 година Директорът на ТД на НАП
Бургас е спазил процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон.
Според чл. 267 ал. 2 т. 6,
предложение първо от ДОПК решаващият орган в 14 дневен срок от постъпването на
редовна жалба се произнася с решение, с което може да остави жалбата без
разглеждане, когато подателят няма интерес от оспорването.
В случая пред Директора на ТД на НАП гр. Бургас е било оспорен мълчалив
отказ на публичен изпълнител да се произнесе по молба за предоставяне на достъп,
преглед и справка до материалите по изпълнително дело. С оспорения акт,
Директорът на ТД на НАП гр. Бургас е намерил, че не се касае за мълчалив отказ,
тъй като по подадената от Д.К. молба на първо място е изготвен отговор и е
изпратено ПНОМ. На следващо място директорът е изложил и мотиви, че се касае за
бездействие на публични изпълнител, което не представлява мълчалив отказ по
смисъла на чл.58 ал.1 от АПК. Изтъкнал, че мълчалив отказ е налице, когато е
отправено искане за издаване на административен акт, каквото не било заявено от
оспорващата Д.К..
Съдът намира, че материалният закон е приложен от Директора на ТД на НАП
Бургас правилно.
Видно от депозираната молба вх. №2054/14.02.2022г. оспорващата Д.К. е поискала да й бъде
предоставен достъп, и преглед до материалите по изпълнителното дело №
*********/2020г., като на практика е поискала да извърши справка и да се
запознае с цялото досие, представляващо изпълнителното дело. В случая обаче подаденото
искане за предоставяне на достъп не е представлява искане за издаване на
административен акт, а за извършване на фактическо действие от страна на п.и.по
предоставяне на достъп до материалите в изпълнителното дело. Доколкото
подаденото искане не е за издаване на административен акт, а за извършване на
фактическо действие, то отказът на п.и.да предостави достъп до изпълнителното
дело не представлява мълчалив отказ на административен орган, а неизпълнение на
фактическо действие или бездействие. Това неизвършване на фактическо действие не подлежи
на съдебен контрол по реда на чл.268 от ДОПК, тъй като не е сред действията на
публичния изпълнител, които могат да се обжалват по този ред от длъжника. Ето защо се явява законосъобразен
изводът на Директора на ТД на НАП Бургас, че жалбата на К., насочена срещу
мълчалив отказ на публичния изпълнител, следва да се остави без разглеждане. В
този смисъл Директорът на ТД на НАП
Бургас е постановил акт, съобразен с материалните и процесуални разпоредби.
За пълнота на изложението обаче следва да се отбележи, че няма пречка от
оспорващата да бъде подадена нова молба за достъп, преглед и справка до
материалите по изпълнителното дело и в случай на непредоставяне на такъв, от К.
да бъде упражнен редът за защита по чл.256 ал.2 от АПК - срещу неоснователно бездействие.
Неизвършването на фактическото действие
по предоставяне на достъп до изпълнителното дело от публичния изпълнител, което
същият е задължен да извърши по силата на закона, ще бъде в нарушение на разпоредбата на чл. 31 от Закона за адвокатурата, съгласно която адвокатът има
свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и
сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство,
административните органи и други служби в страната и навсякъде където е
необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез
предоставяне на адвокатска карта, както и в нарушение на чл.34 от АПК, приложим
съгласно § 2 от ДОПК, съгласно който административният орган осигурява на страните възможност
да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки
или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на
производството. Неизвършването
на фактическото действие ще подлежи на оспорване в 14 дневен срок от подаване
на искането до органа за извършването му.
Предвид изложеното решението на Директора на ТД на НАП Бургас е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба от Д.К. следва да се отхвърли
като неоснователна.
С оглед изхода от спора на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административен съд Сливен,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К. *** против Решение № 18/10.03.2022 година,
издадено от Директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д.К. с вх. № 2561/24.02.2022
г. срещу мълчалив отказ на Публичен изпълнител да се произнесе по молба вх. №
2054/14.02.2022г. за достъп до материалите по изпълнително дело №*********/2020г.
по описа на ТД на НАП Бургас, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Д.С.К. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на Национална агенция
по приходите разноски в размер на 100, 00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: