№ 511
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20235330200182 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Е. В., ЛНЧ: **********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3940377 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв.
/сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен. Сочи нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН,
включително предвид отсъствието на датата на издаване електронния фиш в
одобрения от министъра на вътрешните работи образец. На следващо място
посочва, че макар в електронния фиш да е отбелязано, че е отчетен толеранс
от – 3 km/h, такъв реално не е отчетен. Взема становище, че не са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, както следва – чл.10, ал.1 от Наредбата – протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство не е надлежно попълнен,
чл.10, ал.3 от Наредбата – не е направена снимка на разположението на
1
мобилната камера, чл.15 от Наредбата – заснемането е било извършено без да
е налице предварително определен план от началника на ОД МВР – Пловдив
за използване мобилната камера, както и служителят, който е използвал
АТСС, не е преминал задължителното обучение. Предлага електронния фиш
да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В допълнителна молба жалбоподателя поддържа жалбата, като добавя, че на
снимката се виждат два автомобила – с рег.№ *** и с рег.№ ***, като не става
ясно защо полицейските служители са преценили, че е заснет автомобил с
рег.№ *** да се движи с превишена скорост. Отново предлага електронния
фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище на процесуалния си представител – юрисконсулт П.
оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен,
като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 05.12.2022г. - видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
16.12.2022г., съгласно отразения входящ номер, по преписката липсват данни
за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу
електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
2
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 02.09.2020г., в 08:08 часа, в
гр.Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ срещу номер 20, в посока – бул.
„Цар Симеон“, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с №
11743са било заснето движение на товарен автомобил марка „Фолксваген
Пасат“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 78 км./ч., същата
– над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението
било в размер на 28 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
било вписано движение с установена скорост от 81 км./ч. – превишение с 31
км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата
02.09.2020г. и час - 08:08:36ч., като място на нарушението били отразени
географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Х. Е. В..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
3
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив,
на бул.„Асеновградско шосе“ срещу номер 20, в посока – бул.„Цар Симеон“,
като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на
скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 до 30 km/h - с
глоба в размер на 100 лв..
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 57-С-ИСИС/30.09.2019г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение ARH CAM S1 с № 11743са е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
4
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи с Рег.№ 1030р - 19919 от
дата 02.09.2020г., от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от юг към
север.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – товарен автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен
номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ, от която е
видно, че последното е собственост на „***“ АД.
От публично достъпния по електронен път Търговски регистър се
установява, че представляващ дружеството „***“ АД е жалбоподателят Х. Е.
В..
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП - когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
В случая няма данни жалбоподателя да се е възползвал от правото си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи лицето,
управлявало товарен автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен
номер „***“ към момента на нарушението – 02.09.2020г..
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя
относно нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН, включително предвид
отсъствието на датата на издаване електронния фиш в одобрения от
министъра на вътрешните работи образец. Тук на първо място следва да се
посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в
това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на
показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронния
фиш бива издаден тогава, когато техническото средство е отчело
нарушението, а именно – на датата на нарушението. Ето защо, в случая
напълно неотносими са и сроковете по чл.34 от ЗАНН, доколкото същите
визират срок за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление,
каквито при електронния фиш липсват.
Също неоснователно е възражението, че макар в електронния фиш да е
отбелязано, че е отчетен толеранс от – 3 km/h, такъв реално не е отчетен.
5
Както вече бе посочено – отчетената от техническото средство скорост е 81
км./ч., а електронният фиш е издаден за наказуема скорост – 78 км./ч..
Съдът намери за неоснователно и възражението за нарушение на чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните
работи, а именно – че протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство не е надлежно попълнен. Същото възражение е изцяло
бланкетно и не може да бъде коментирано от съда, доколкото не е посочено
какви обстоятелства, които е следвало да намерят отражение в протокола, не
са отразени в него.
Неоснователно е и становището на допуснато нарушение на чл.10, ал.3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи
– че не е направена снимка на разположението на мобилната камера. Същата
снимка е приложена по административната преписка.
Съдът намери за неоснователно и становището за нарушение на чл.15
от Наредбата № 8121з-532 от 12.05.2015г., а именно – заснемането е било
извършено без да е налице предварително определен план от началника на
ОД МВР – Пловдив за използване мобилната камера, както и служителят,
който е използвал АТСС, не е преминал задължителното обучение.
Преминаването на задължителното обучение от служителя Р. Ж. се
осъществява от приложения Протокол УРИ: 1030р-1971/25.01.2018г.. Що се
отнася до ежемесечното планиране на използването на АТСС по смисъла на
чл.15, ал.2 от Наредбата – същият въпрос касае организационни правомощия
началниците структурни звена и няма никакво отношение към
законосъобразността на издадения електронен фиш.
Въпреки горното - като основателно следва да се прецени
възражението, че на снимката се виждат два автомобила – с рег.№ *** и с рег.
№ ***, в който смисъл е налице неяснота относно това, скоростта на кой от
двата обекта е отчетена от техническото средство.
Действително, на приложената снимка (разпечатка на клип) от
техническото средство са видими две МПС – с рег.№ *** и с рег.№ ***.
Въпреки това, в текстовото съдържанието на тази снимка липсва
индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с
автоматизираното техническо средство.
В тази връзка следва да се отбележи, че според т. 5.4. от приетото по
6
делото "Ръководство за работа със СПУКС от потребителите – оператори“ за
техническо средство, видеокамера модел ARH САМ S1, „Снимките съдържат
информация за разпознат номер на МПС и метаданни характеризиращи
нарушението (GPS координати, точен адрес, посока на движение "от – към",
дата час на нарушението, установена скорост на движение на МПС с
техническото средство и др.). В тях се отразяват и въведените от оператора
данни в СПУКС за местонахождение (град, населено място и
административен адрес), ограниченията на скоростта въведени с пътни знаци,
пътната маркировка и др....“. На дадената като илюстрация снимка в
ръководството, информацията относно регистрационния номер на автомобила
е налична, но такава информация липсва в представената по делото снимка. В
този смисъл, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП,
според която, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес.
Още следва да се обърне внимание, че в приобщеното по делото
"Ръководство за работа със СПУКС от потребителите – оператори“ липсват
каквито и да е данни за начина на определяне на зоната за измерване върху
доказателственото изображение, включително – че винаги скоростта, която е
отчетена от АТСС е на автомобила, който попада на пресечната точка между
хоризонталните и вертикални маркери на изображението и др. подобни, още
липсват данни за това – съществуват ли други зони, които се определят от
маркерите на изображението и какво е тяхното значение при определяне на
нарушителя и най-вече съществува ли и т.н..
Липсата на яснота относно това, дали АТСС е отчело скорост на
движение на МПС с рег.№ *** и рег.№ *** води до заключение, че не може
да се установи по непротиворечив начин осъществено ли е така визираното в
спорния електронен фиш нарушение на чл. 21, ал. ал. 1 от ЗДвП е извършено
от водача на МПС с рег.№ *** и рег.№ ***.
Поради това административнонаказателното обвинение се явява
недоказано, което мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
7
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 400 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
съдействие от 10.11.2022г. /л.36 от делото/.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, то минималния размер е имено 400 лева,
поради което и последния не може да бъде намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3940377 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Х. Е. В., ЛНЧ: **********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да ЗАПЛАТИ на Х. Е. В., ЛНЧ:
**********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
възнаграждение в настоящото производство за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
8
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9