РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 699/13.4.2023г.

гр. Пловдив, 13 април 2023 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕКТЪР КАСАБОВ

                  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.дело № 425 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по две касационни жалби:

2.1. От Р.М.Й., с ЕГН ********, чрез процесуалния си представител адв. С., с адрес ***, против Решение № 2367 от 12.12.2022 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. дело № 2348 по описа на съда за 2022 г., в частта, с която исковата му претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за време на престоя му в Затвор Пловдив, считано от 10.11.1996 г. до 07.09.2022 г., е отхвърлена за разликата от 47 498 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика считано от 07.09.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Иска се решението на Административен съд – Пловдив в посочената част да бъде отменено и да се присъди цялото претендирано обезщетение като бъде съобразена актуалната съдебна практика на ЕСПЧ по решенията му от м. юни 2020 г. срещу България, както и на решението „Нешков и други срещу България“. Ищецът се позовава и на докладите на Омбудсмана на Република България.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, счита касационната жалба на Й. за неоснователна, тъй като в хода на съдебното производство не са установени незаконосъобразни актов е действия или бездействия от страна на администрацията на Затвора Пловдив. Съображения в тази насока са изложени в писмен отговор приложен по делото.

2.2. Втората касационна жалба е предявена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., против Решение № 2367 от 12.12.2022 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. д. № 2348 по описа на съда за 2022 г., в частта, с която ГДИН – София е осъдена да заплати на Р.М.Й. сумата в размер на 47 498 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в периода от 10.11.1996 г. до 07.09.2022 г. вкл. за престоя в Затвора  Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на иска – 07.09.2022 г. до окончателното й изплащане.

Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено изцяло в тази част, или да бъде отменено в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 12 000 лв. до присъдения размер от 47 498 лв.  Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган от структуралната на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди.

Ответникът по тази касационна жалба – Р.М.Й., чрез процесуалния си представител адвокат С., счита касационната жалба на ГДИН – София за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена.

3. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че касационните жалби са неоснователни, поради което решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите и за правото:

5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Р.М.Й., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора в гр. Пловдив, чрез адв. В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендира обезщетение в размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.1996 г. до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и т.н., причинени му при пребиваването му за периода от 10.11.1996 г. до 07.09.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвор гр. Пловдив. Ищецът посочва следните оплаквания: през цялото време на изтърпяване на наказанията е бил в пренаселени килии - под 3 кв. м. нетна площ; липса на санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; през лятото е топло и задушно през зимата е студено; наличие на гризачи и дървеници; наличие на мухъл и влага от които трудно се диша; няма условия за раздвижване; с ищецът не работят психолози и педагози, не го включват и в образователни програми, с което на ищецът са нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.

6. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Р.М.Й., сумата от 47 498 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 10.11.1996 г. до 07.09.2022 г. вкл., както и законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2020 г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията в останалата й част като неоснователна.

7. От съдържанието на исковата молба обаче се установява, че съдът е бил сезиран със следните обективно съединени искове:

7.1. Иск срещу Министерството на правосъдието, гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.1996 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“ в периода от 10.11.1996 г. до 01.06.2009 г. в Затвора гр. Пловдив, и

7.2. Иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.1996 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“ в периода от 02.06.2009 г. до 07.09.2022 г. в Затвора гр. Пловдив.

Очевидно е, че коментираните искове са предявени срещу различни ответници, за различни суми и периоди.

8. Изложеното по-горе в т. 5 и т. 7 от настоящото решение, налага да се приеме, че първоинстанционният съда се е произнесъл по непредявени искове (а именно, иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение в размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.1996 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и т.н., причинени му при пребиваването му за периода от 10.11.1996 г. до 07.09.2022 г. в Затвора гр. Пловдив), като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца. Освен това, по исковете предявени срещу Министерството на правосъдието, гр. София, липсва каквото и да било произнасяне.

Основен принцип в исковото производство е диспозитивното начало възведен в разпоредбата на чл. 6 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, според която съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съответно според чл. 26, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.

Следователно, ищецът е този, който посочва ответната страна, очертава предмета на спора с навеждане на конкретни обстоятелства, на които основава претенцията си и посочва размера на всеки един от обективно съединените искове, както е и в настоящия случай.

9. Като не се е съобразил с петитума на исковата молба, първоинстанционният съд се е произнесъл по искове, с които не е бил сезиране, което е довело до постановяване на недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили. Това има за последица връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд Пловдив и ако се прецени, че исковата молба е неясна и не отговаря на изискванията на ГПК, да се остави без движение с оглед отстраняване на нередовността.

 

Водим от горното, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК

 

 

            Р  Е  Ш  И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2367 от 12.12.2022 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. дело № 2348 по описа за 2022 г. на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пловдив.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                        

                                                                                       2.