Решение по дело №1410/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 908
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20225300501410
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 908
гр. Пловдив, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501410 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника
по спора С. В. Х., ЕГН – ********** срещу Решение № 941 от 21.03.2022 г., пост. по гр.д.
№ 5069/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, с което въззивницата е осъдена да заплати на
въззиваемото търговско дружество – ищец „ Перфект Консулт 09 „ ЕООД, ЕИК *** сумата
600 / шестстотин / евро, представляваща дължимо възнаграждение за осъществено от
дружеството посредничество във връзка със закупен от Х. недвижим имот / предмет на н.а.
№ 200/9.12.2020 г. , том 4, рег. № 5763, н.д. № 767/2020 г. на нотариус рег. № 227 / на
основание сключен между страните на 02.12.2019 г. Договор за посредничество при покупка
на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на
иска – 23.03.2021 г. до окончателното изплащане и съответно на този резултат въззивницата
е осъдена да заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер на 1 050 / хиляда и
петдесет / лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив да
заплати 140 лв. – заплатеното за графологичната ескпертиза възнаграждение от бюджетните
средства на съда.
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на решението,
искането е за неговата отмяна и отхвърляне на иска.
В отговора по чл. 263 от ГПК се възразява че жалбата е неоснователна, съответно
първоинстанционното решение – правилно. Претендират се направените за въззивното
производство разноски.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ Перфект Консулт
1
09 „ ЕООД, ЕИК *** срещу С. В. Х., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 51 от ТЗ
– за осъждането на Х. да заплати на дружеството сумата 600 евро, представляваща дължимо
се възнаграждение по сключен между тях на 02.12.2019 г. Договор за посредничество при
покупка на недвижим имот и изпълнение на този договор от ищеца чрез престиране на
договореното посредничество, вследствие което ответницата е закупила предложен й от
дружеството Апартамент в гр. Пловдив, предмет на договор за покупко- продажба,
изповядан с нот. акт № **/9.12.2020 г. , том 4, рег. № 5763, н.д. № 767/2020 г. на нотариус
рег. № 227, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска –
23.03.2021 г. до окончателното изплащане.
Твърди се в ИМ че ответницата, след като гореописания недвижим имот й е
предоставен за оглед от ищеца, е извършила действия в нарушение на чл.6 ал. 2 от договора
за посредничество, като с цел да заобиколи посредника и да избегне заплащането на
договореното възнаграждение, е предприела и осъществила самостоятелно свързване със
собственика на апартамента, респ. с неговия представител и сключване на договора за
покупко-продажба, което й поведение е недобросъвестно и не я освобождава от
задължението да плати посредническото възнаграждение – чл. 6 ал. 2 от облигацията.
По делото е безспорно установено че между страните е сключен процесния договор
за посредничество при покупка на недвижим имот, по силата на който ищецът се е задължил
да окаже посредническо съдействие / да проучи пазара на недвижими имоти и намери и
предложи подходящ имот / за закупуване от ответницата по зададени от нея параметри /
апартамент в гр. Пловдив, с площ от 20 до 60 кв.м. и продажба цена от 10 000 до 40 000
евро/ срещу възнаграждение в размер на 3% от продажната цена, но не по малко от 600
евро, дължимо при сключване на предварителния договор, а ако такъв не се сключва – при
изповядване на покупко-продажбата пред нотариуса / чл.чл. 4 и 5 от договора/. Съгласно чл.
6 от същия всеки организиран от изпълнителя и осъществен от възложителя оглед на
недвижим имот се счита за предоставена от изпълнителя информация и оферта в
изпълнение на задълженията му по договора, като съгласно чл. 5 този факт се удостоверява
с подписване от възложителя на Приложение № 1, именувано „ Протокол за извършени
огледи „ и съставляващо неразделна част от договора. С клаузата на чл. 6 възложителят се
задължава да не води преговори досежно предложените имоти, съответно да не сключва
предварителен или окончателен договор за покупко-продажба с техните
собственици/продавачи без знанието и присъствието на изпълнителя, като при нарушение
на това си задължение той се счита за недобросъвестен и дължи освен договореното
възнаграждение и неустойка. В чл. 8 от облигацията е предвидено също така че отказът на
възложителя да приеме изпълнение съгласно договореното не е основание за неплащане на
възнаграждението или неговото намаляване, като възнаграждението се дължи за самия факт
на свързване на страните по сделката.
Според представеното Приложение № 1 към процесния договор – „ Протокол за оглед
на недвижими имоти“ на дата 02.12.2020 г. е бил извършен от ответницата оглед на
Апартамент в гр. П., ул. ***, етаж 1, ап. 2 с идентификатор по КК и КР 56784.52**, който
апартамент с площ от 20 кв. м. и цена 13 000 евро и този Апатрамент е предмет на
впоследствие сключения между нея като купувач договор, изповядан с нот. акт №
200/9.12.2020 г., том 4, рег. № 5763, н.д. № **/2020 г. на Нотариус с рег. № 227.
Според заключението на графологичната експертиза подписите в договора за
посредничество и в протокола за оглед, с посочен автор ответницата са изпълнени от
същата.
Свидетелят Б. Г. Д. – „ *** в дружеството – ищец, депозира показания че лично е
показала на ответницата горепосочения апартамент, същият се намира на ул. *** , първи
етаж, точно срещу стълбите, състои се само от една стая с баня и тоалетна, няма тераса.
Ответницата го одобрила, като й казала че не разполага с достатъчно средства за по голямо
2
жилище, има само 40 000 лв., но живее сама и показания й апартамент я устройва като площ
и й харесва. Уговорили се ответницата да размисли няколко дни и ако е сигурна да подходят
към сключване на сделката с продавача. В тази връзка свидетелката търсили ответницата
многократно, но последната отбягвала разговора по въпроса ще закупува ли имота. Тъй
като огледа се извършил в присъствието на пълномощник на продавачите – за когото
свидетелят си спомня само че бил младо момче на име Г., който им заявил че всички
необходими документи за нотариуса са готови, у изпълнителя възникнало съмнение за
недобросъвестност на ответницата и след извършена справка в имотния регистър установил
че имотът е закупен от ответницата.
При така установеното съдът е уважил иска, като е приел че договорът – на който
ищецът основава процесното свое материално право, не е недействителен по смисъла на чл.
146 ал. 1, чл. 145 ал. 1 във вр. чл. 143 от ЗЗП, същият валидно обвързва страните, ищецът е
изпълнил задълженията си по него, съответно ответницата дължи уговореното
възнаграждение в хипотеза на чл.6 ал. 2 от облигацията.
Във въззивната жалба се поддържа решението да е неправилно, като се настоява на
следните възведени с отговора по чл. 131 от ГПК възражения: 1/ Процесния договор – като
цяло и досежно отделни негови клаузи, е недействителен, тъй като е бланков, предварително
едностранно изготвен от търговеца и предоставен на ответницата – потребител
непосредствено преди подписването му от нея, без същата да има възможност да участва в
неговото съставяне и да влияе на неговото съдържание, в т.ч. относно основния предмет на
договора – вид на предоставяната услуга и дължимото за нея възнаграждение, като същите
не са ясни и разбираеми по смисъла на чл. 145 ал. 2 от ЗЗП. В тази насока се поддържа че
районният съд не е обсъдил възведените възражения за недействителност по ЗЗП – за които
е длъжен да следи и служебно. 2/ Необсъждане от районния съд и на възведените
възражения за „ неавтентичност „ на Приложение № 1 към договора – Протокол за
извършени огледи „ и конкретно на отразения в него оглед на закупения от ответницата
апартамент на дата преди неговото придобиване по надлежния нотариален ред. В тази
връзка се поддържа че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест същият не е
установил по делото, от кого, защо и при какви обстоятелства е съставен този протокол, и
каква е неговата относимост към процесния договор. Настоява се, че макар подписът в този
документ да е изпълнен от въззивницата, то ръкописния текст / описанието на огледания
имот / срещу подписа й не се установява да е изпълнен преди тя да положи подписа си, като
и не е установено кой е автора на този текст.
С оглед казаните възражения въззивницата поддържа, че не дължи присъденото на
въззиваемото дружество - посредник възнаграждение поради недействителност/нищожност
на договора на основание противоречието му с императивни разпоредби на ЗЗП, както и
поради това че по делото не е доказано процесния имот да й предложен от посредника. В
нарушение на чл. 172 от ГПК били кредитирани показанията на свидетеля Д. в горната
насока – с оглед факта че тя работи като брокер при дружеството – ищец и като така е явна
нейната заинтересованост от изхода на спора.
Предвид разясненията, дадени от въззивницата в първото по делото открито съдебно
заседание, възражение договорът да представлява нелоялна търговска практика по смисъла
на чл. 68б и следв. от ЗЗП не се поддържа.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 145 ал. 2 изр. 1 от ЗЗП преценяването на неравноправна
клауза в договора не включва определянето на основния негов предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката или услуга,
която ще бъде доставена или извършена, от друга страна, като единственото изискване
досежно тези клаузи е те да бъдат ясни и разбираеми.
3
Предвид така дадената законодателна уредба и тъй като в разглежданата хипотеза се
касае за права, съответно задължение на страните по облигацията изцяло във връзка с
основния неин предмет и се претендира единствено заплащане на уговореното
възнаграждение на посредника, преценка за неравноправност на договора на възведените
основания не се дължи от съда – както правилно е прието в обжалваното решение.
Съответно поддържаните възражения за недействителност на договора поради
неравноправност на отделни негови клаузи, нямат за последица недължимост на
договореното възнаграждение. Видно е от самото съдържание на клаузите по основния
предмет на облигацията – вида и предмета на посредническата услуга и дължимото се за нея
възнаграждение, че те са договорени индивидуално, ясно и разбираемо, като твърдението на
въззивницата да не са ясни и разбираеми е голословно и не намира подкрепа в самия
договор. В горния смисъл неоснователно е и възражението й за несправедливост на
възнаграждението.
По принцип по силата на закона / чл. 49 от ТЗ / и в разглежданата хипотеза /
конкретния договор между страните / посредническата дейност съставлява фактически
действия по съдействие на търговския посредник за сключване на сделки. Задължението на
посредника в случая се състои в намирането на недвижим имот за закупуване от
въззивницата съгласно посочените от нея характеристики и свързването й с продавача на
имота. Тези свои задължения въззиваемото дружество е установило по делото да е
изпълнило. Съгласно чл. 6 ал. 1 от договора, документа, именуван „ Протокол за оглед на
имоти „ съставлява неразделна част от облигацията и сам по себе си удостоверява факта че
посочения в него имот е предложен от изпълнителя на възложителя. Като така са
неоснователни възраженията по делото да не било установено от кого, защо и във връзка с
какви обстоятелства е съставен документа „ Протокол за извършени огледи“ и каква е
неговата относимост към процесния договор. Неоснователни са и възраженията този
документ да няма автор – за огледа на конкретно посочения в него апартамент ответницата е
положила подписа си, с което е удостоверила факта на огледа, подпис и на посредника за
това удостоверяване не е необходим. За валидността на протокола за оглед не е необходимо
и да се установява по делото кой точно служител на въззиваемото дружеството е вписал в
него огледания имот. Възражението й че е положила подписа си срещу празно поле, което е
попълнено с имота след подписването му от нея не се подкрепя от данните по делото. В
подкрепа на описания в протокола апартамент, за който въззивницата е осъществила оглед,
са и показанията на свидетеля Д., чиито впечатления са лични и непосредствени. Факта че
свидетелят е служител в дружеството - посредник сам по себе си не е основание за
некредитиране на показанията й. Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК преценката на
свидетелските показания на определена група лица във връзка с възможна тяхна
заинтересованост се извършва от съда на база всички други данни по делото, а в случая не
са налице каквито и да било други доказателства, подкрепящи възражението на
въззивницата, респ. опровергаващи показанията на Д..
Така – както правилно е приел районния съд, по делото е установено че ищцовото
дружество е изпълнило поетите с договора задължения, като е предоставило информация и
предложило оферта на имот на ответницата - възложител, същата е осъществила оглед на
имота, но в нарушение на поетите задължения по договора, сама се е свързала със
собственика, респ. с представителя на собственика и е закупила този имот 7 дни след огледа
– което й поведение не се отразява на дължимостта на уговореното възнаграждение предвид
казаната по горе клауза на чл. 6 ал. 2 от облигацията, според която ако за имота
възложителят сключи предварителен или окончателен договор за покупко-продажба
възниква изискуемостта на възнаграждението на изпълнителя, дори и в случаите когато
възложителят - в нарушение на поетото свое задължение, сключи договора със собственика
на имота без знанието и в отсъствието на изпълнителя.
4
Предвид изложеното искът е основателен и правилно е уважен с обжалваното
решение, което се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат въззивницата дължи на въззиваемото дружество
направените за настоящото производство деловодни разноски – заплатеното от дружеството
адвокатско възнаграждение на назначения на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен
представител на въззивницата в размер на 250 лева.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 941 от 21.03.2022 г., пост. по гр.д. № 5069/2021 г. на
Районен Съд – Пловдив.
Осъжда С. В. Х., ЕГН – ********** да заплати на „ Перфект Консулт 09 „ ЕООД,
ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на 250 / двеста и петдесет /
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване - на основание чл. 280 ал. 3, т.1,
предложение второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5