Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 30.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 16 декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и в присъствието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 411 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП – Варна, депозирана чрез
процесуален представител – ст. юрисконсулт С. Стоянова, против Решение № 645 от
13.08.2020 г., постановено по АНД № 635/2020 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 493399-F528912 от 04.02.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „Ресторант
Олимпия” ООД, със седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 600 лева и Определение № 260144 от закрито заседание на 26.10.2020 г., с което
съдът е осъдил НАП да заплати на „Ресторант Олимпия“ ООД, гр. Русе сумата 200
лева, представляваща разноски на съдебното следствие за адвокатско
възнаграждение. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
претендира отмяна на решението, респ. и на определението за допълване на
разноските и вместо него да бъде постановено ново, с което да се потвърди
издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
в производството страна – „Ресторант
Олимпия“ ООД, гр. Русе, чрез процесуален представител, оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски, съгласно представен списък на разноските.
Становището
на участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е, че жалбата е
основателна.
След като
обсъди наведените касационни оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена
е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен
съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и
гласни доказателства и е приел, че санкционираното дружество не е осъществило
състава на вмененото му нарушение по ЗДДС, тъй като от доказателствата по
делото се установявало, че за извършената продажба на храна търговецът е издал
фискална касова бележка, като забавянето на това действие се дължало на
поведението на друг клиент в заведението, поради което съдът е приел, че
касовата бележка била издадена в напълно разумен срок предвид установените
събития. Въз основа на това съдът е
отменил наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Решението
на РС - Русе е неправилно.
Първата
съдебна инстанция неправилно е установила фактическата обстановка по делото,
кредитирайки като достоверни показанията на св. В.Фентиян. На първо място
показанията на свидетелката неправилно са ценени като достоверни предвид
заинтересоваността й от изхода на делото. Тази свидетелка е работник на
дружеството – барман-сервитьор и именно тя е работила в момента на проверката и
не е издала фискална касова бележка за извършената продажба на храна. Освен
това, показанията й се опровергават от събраните по делото писмени
доказателства и установените в тях обстоятелства. От представения протокол за
извършената проверка, който разполага с презумптивна доказателствена сила,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, е видно, че при контролната покупка, в 13:22
часа на 14.11.2019 г., органът по приходите е платил в брой сумата от 25,95
лева, при което служителката Фентиян, назначена по сключен с ответника по
касацията трудов договор на длъжността „барман“, не е издала фискален касов бон
от наличното в обекта фискално устройство. Вместо това същата е издала служебен
бон (сметка № 27/14.11.2019 г.), заверено копие, от който е приложено по делото
на РС - Русе. Според отразеното в протокола, фискална касова бележка за сумата
по контролната покупка била издадена в 13:41 часа, след легитимацията на
органите по приходите при започване на проверката. Тези констатации не са
опровергани от ответника по касация, а напротив – подкрепят се и от другите
писмени доказателства. В служебния бон (сметка № 27/14.11.2019 г., на л. 20 от
делото на РС - Русе) е посочено, че сметката, по която всъщност е извършена
контролната покупка, е открита в 12:33 часа и е закрита в 13:22 часа от
сервитьор, обозначен с първото име „Валя“, т.е. от служителя В.Ф.. Закриването
на сметката предполага, че приемането на клиентски поръчки е приключило и че по
направените такива е извършено плащане. Именно това обстоятелство е отразено и
в протокола от извършената проверка - сумата от 25,95 лева е платена в 13:22
часа, в който момент за ответника по касация се е породило задължение да издаде
фискална касова бележка и да я предостави на клиента. Видно от самия фискален
бон (л. 23 от делото на РС - Русе), същият е издаден в 13:41 часа. В протокола
за извършената проверка е удостоверено, че тя е започнала в 13:40 часа, което
предполага и легитимацията на служителите, които я извършват. Освен това, от
свидетелските показания на актосъставителя не се установяват факти и
обстоятелства относно поведение на друг клиент в заведението, което да е
възпрепятствало св. Фентиян да издаде ФКБ едновременно с плащането на покупката
на храна. При това положение настоящият състав на съда намира, че издаването на
фискална касова бележка почти 20 минути след получаване на плащането в брой и
то след легитимацията на органите по приходите, извършили контролната покупка,
съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
съгласно която за всяко плащане лицата по чл. 3, ал. 1, каквото лице е и
ответника по касация, следва да издават фискална касова бележка от фискално устройство.
Според ал. 4 на същата разпоредба (предишна ал. 3), фискалната касова бележка
се издава при извършване на плащането като лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да я предоставят на клиента. За пълнота
следва да се отбележи, че ползването на служебни бонове/сметки или други
документи, подобни на горепосочената сметка № 27/14.11.2019 г., с информация за
текуща сума по сметка, наподобяващи визуално или по съдържание фискален бон, е
забранено и съставлява самостоятелно нарушение по чл. 7а от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ.
С оглед горното настоящата инстанция приема, че
санкционираното дружество е осъществило състава на вмененото му нарушение по
ЗДДС, за което в съответствие на закона му е наложена имуществена санкция. РС -
Русе е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След
отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се
произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и
по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че
оспореното наказателно постановление е законосъобразен акт и следва да бъде
потвърдено. На отмяна
подлежи и определението на съда за допълване на решението в частта за разноските.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3
от ЗАНН основателно е искането на процесуалния представител на касатора за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Според приложимата норма на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП (в случая от 80 до 120 лв.). При изхода на спора се дължи присъждане на
съдебни разноски за двете съдебни инстанции, които са
своевременно поискани от правоимащата страна и пред РРС, и пред АС-Русе. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото следва да бъдат присъдени разноски
за процесуално представителство в размер на по 80 лв. за всяка от инстанциите
или общо в размер на 160 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за
приходите със седалище гр. София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите) се следват разноските по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 645 от 13.08.2020 г., постановено по АНД № 635/2020 г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление №
493399-F528912 от 04.02.2020 г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП и Определение № 260144 от закрито заседание на 26.10.2020 г., с което
съдът е осъдил НАП да заплати на „Ресторант Олимпия“ ООД, гр. Русе сумата 200
лева, представляваща разноски на съдебното следствие за адвокатско
възнаграждение и
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 493399-F528912 от 04.02.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна
в ЦУ на НАП, с което на „Ресторант Олимпия” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Илинден“ № 11, представлявано от Б.И.Ч., за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА „Ресторант Олимпия“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Илинден“ № 11,
представлявано от Б.И.Ч., да заплати на Националната агенция за приходите - гр.
София, сумата от 160 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.