РЕШЕНИЕ
№90 17.03.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърски районен съд граждански състав
на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от
съдия Моллова- Белчева
гр.д. №
183 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „В.и к.” ЕАД- ***, против И.Х.С., ЕГН **********,
с посочен адрес ***. Твърди се, че ответникът бил абонат на ищцовото дружество
и в качеството си на потребител бил използвал услугата, предоставяна от ищеца,
а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект- гр. Обзор, ул. „Д.**.
В тази връзка по аб.№ 972204, по издадени фактури в периода от 25.08.2016 г. до
25.06.2018 г. с отчетен период по
фактури от 14.07.2016 г. до 12.06.2018 г., неплатените задължения възлизали на
сумата от 622,06 лв. За тази сума било подадено заявление и била издадена
заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1086/2018 г. по описа на РС- Несебър.
Предвид на това, че длъжника бил уведомен чрез залепване на уведомление по реда
на ГПК, се моли да бъде установено наличието на задължение в сочения по- горе
размер, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, както и за сумата от 66,69 лв., представляваща лихва за забава в
плащането за периода от 26.09.2016 г. до 01.11.2018 г.
В месечния срок
назначеният особен представител на ответника депозира писмен отговор, с който
оспорва предявените претенции. Заявява, че оспорва обстоятелството, че С. бил
титуляр на сочената в исковата молба партида, както и че е собственик на
сочения имот. Оспорва се и качеството на ответникът „потребител” предвид на
това, че нямало доказателства, че същият е собственик или ползвател на обекта;
че е присъединен към водопреносната мрежа; че е сключен между страните договор
за присъединяване. Оспорва се и размера на дължимите суми, като се твърди, че
нямало данни водомерът да отговарял на техническите изисквания, както и че
отчитанията се извършвали в отсъствие на ответника или негов представител.
Оспорват се представените справки за показанията на водомер с партиден номер
491/213.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, приложения доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК,
по така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, качеството потребител на ответника,
в т. ч., че последният е бил абонат за посочения адрес през заявения в исковата
молба период, че в същия период е доставил описаните по вид услуги, в
посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на услугите за
всеки отделен отчетен период; периода и размера на обезщетението за забава.
Основният спорен въпрос е свързан с наличието на
валидна облигационна връзка между страните по спора, възникнала и
регламентирана от относимите законови и подзаконови нормативни актове,
определяща ответника, като "ползувател на В и К услуги". С
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ определя
кръга лица /юридически и физически/- потребители на ВиК услуги. Същите са
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В този смисъл е и нормата на чл.2 от Общите условия, с които се уреждат
отношенията между ищецът от една страна и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от В и К
оператора, от друга страна.
В настоящият случай по делото е спорно от страна на
ответника, че същият е титуляр на партида с абонатен № 972204, както и че е
собственик на имот, находящ се в гр. Обзор, ул. „Д.**. От заключението по
съдебно- техническата експертиза става ясно, че се касае за триетажна сграда,
която е водоснабдена. Наред с това представителят на ищецът заяви, че за
въпросния имот има открити две партиди, съответно са поставени два водомера в
една шахта, като не можа да заяви кой от водомерите за коя част на въпросната
сграда се отнася- коя партида за кой етаж или апартамент. Доказателства в
подкрепа на твърдението, че И.Х.С. е собственик на някоя част от сградата не се
ангажираха от страна на оператора. От изпратеното от Община Несебър писмо се
установява, че ответникът не е декларирал собственост, находяща се на адрес в
гр. Обзор, ул. „Д.**, като същият е подавал единствено декларации по чл.61м от ЗМДТ за облагане с патентен данък.
С оглед на така изложеното съдът намира, че от страна
на ищцовото дружество не се доказа по безспорен начин качеството „потребител“
на ответника. Липсата на доказателства, че И.С. е собственик, ползвател или
наемател /последното съобразно чл.2, ал.3 от Общите условия на оператора/, води
до извода, че между страните в настоящото производство не е налице валидна
облигационна връзка, по силата на която ответника да се е задължил да заплаща
доставената и потребена вода в обекта съобразно показанията на процесния
водомер.
Изложеното по- горе води до неоснователност на
претенциите, като настоящата инстанция счита за безпредметно да изследва
останалите спорни въпроси, касаещи реалното изпълнение по твърдения договор.
За положеният труд от страна на особения представител,
на същият следва да бъде присъдено възнаграждение. Съдът счита, че с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, възнаграждение в размер на
внесения от страна на ищеца депозит, а именно 150 лв., е достатъчно. В такъв
размер е и предложеното от страна БАК възнаграждение в изпратеното до съда
уведомително писмо.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ****със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г.Й.Т., против И.Х.С., ЕГН **********, с
посочен адрес ***, за приемане за установено съществуването на вземане в полза
на ищеца против ответника в размер на 622,06 лв., представляваща неплатено
задължение за доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект- гр. Обзор,
ул. „Д.**, с абонатен № 972204, по издадени фактури в периода от 25.08.2016 г.
до 25.06.2018 г. с отчетен период по
фактури от 14.07.2016 г. до 12.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 66,69 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.09.2016 г.
до 01.11.2018 г., за които вземания е била издадена заповед по чл.410 от ГПК №
519/08.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1086/2018 г. по описа на РС- Несебър.
На адвокат Д.К. от
БАК да бъде изплатена сумата от 150 лв. възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: