Решение по дело №832/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 429
Дата: 14 септември 2018 г. (в сила от 10 октомври 2018 г.)
Съдия: Красимир Стефанов Комсалов
Дело: 20185220200832
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

гр.ПАЗАРДЖИК 14.09.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД наказателна колегия в публично заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОМСАЛОВ

 

 

 

при секретаря:Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД 832 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното: 

 

      

          

           Производството е по чл.59 и след. от ЗАНН.

 С наказателно постановление № 18-0340-000447 от 05.04.2018г.  на Началника на РУ на МВР Септември на И.Ц.А. ***, ЕГН: ********** е наложена  глоба в размер на 20  лв. на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.6 т.1 от същия закон и глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП във връзка с чл.103 от същия закон.

 Срещу НП е подадена жалба от И.Ц.А. ***, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението и се моли да бъде отменено. Твърди се в жалбата, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че има разминаване в датата на извършване на нарушението посочена в АУАН и тази посочена в наказателното постановление. Твърди се също така, че адм.наказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин, поради което постановлението се явява необосновано и следва да се отмени .

           В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съдът да отмени постановлението.

           Ответникът по жалбата редовно призовани не изпращат представител. По делото е постъпило с адм.наказателната преписка писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

 

           Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното : 

 

           Жалбата е основателна .

 Адм.наказателното производство е образувано с АУАН съставен от св.Е.П. на длъжност полицай в РУ на МВР Септември на 28.03.2018г. В акта било отразено, че на 21.02.2018г. около 14.05 часа в Община Септември на път Трети клас № 8402 в посока с.В. жалб.И.Ц.А. е управлявал лек автомобил „****“ с рег.№ ****, собственост на Г.К.Г., като не е съобразил поведението си с пътен знак Б-2 и е продължил в посока с.Л.. При отбивката преди бензиностанция „Петрол“ не е спрял за проверка при подаден своевременно ясен сигнал със стоп палка по образец от униформен полицейски служител мл.инспектор Х.С.. Възоснова на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че на 28.03.2018г. жалб.И.Ц.А. е извършил адм.нарушение по чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.6 т.1 от същия закон и адм.нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП във връзка с чл.103 от същия закон, като наложил на жалбоподателят адм.наказания посочени в постановлението.

 

   По делото са разпитани като свидетели Х.С. и Й.Г., които в показанията си твърдят, че си спомнят случая и че процесния автомобил не бил спрял на знак „Стоп“ и на подаден сигнал за спиране със стоп палка от св.Г.. Двамата свидетели заявяват, че не могат да посочат кое е лицето управлявало автомобила, също така и двамата заявяват, че не си спомнят датата на извършване на нарушенията описани в акта и постановлението. По делото е разпитан като свидетел и актосъставителят Е.П., който в показанията си твърди, че е съставил АУАН по писмени данни и не може да каже как е установен извършителят на нарушенията.

    По делото са разпитани като свидетели З.Б.и С.Ц..Св.Б.установява, че на 21.02.2018г. е работел през целия ден със жалб.И.Ц.А. ***. Св.Ц. установява, че е син на жалбоподателят и че притежават автомобил „****“, който е черен на цвят. Твърди, че баща му искал да продава автомобила, поради което същия бил предоставен на момчета от София да го пробват.

     По делото е приета като доказателство копие от заповед рег.№ 8121з-952/20.07.2017г.на Министъра на МВР относно компетентността на длъжностите лица осъществяващи контролна дейност по ЗДвП. Като доказателство е по делото е приета и Справка за нарушител/водач относно адм.наказателното минало на жалб.И.Ц.А..   

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе възоснова на показанията на св.Е.П., Й.Г., Х.С., З.Б., С.Ц. и писмените доказателства по делото. При анализа на доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че никой от служителите на РУ на МВР Септември не установява, че именно жалб.И.Ц.А. е управлявал процесния автомобил и е извършил нарушенията описани в постановлението. Също така никой от служителите на РУ на МВР Септември не може да посочи датата на извършване на нарушенията. От друга страна св.Б.установява, че на датата посочена в акта жалб.И.Ц.А. не е управлявал автомобила, а св.Ц. установява, че процесния автомобил е бил предовен на лица от гр.София, които са го управлявали, като свидетелят не може да посочи точната дата.

 

 

          При тези данни от правна страна съдът намира следното :

 

          По отношение на авторството на деянието съдът счита, че наказателното постановление е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се доказа по несъмнен начин, че жалб.И.Ц.А. е извършител на нарушенията описани в постановлението. Не се установи по делото, че именно жалб.А. е бил водач и е управлявал процесния автомобил при констатирането на нарушенията от контролните органи. Нито един от свидетелите служители на РУ на МВР Септември не посочи, че именно жалб.А. е бил водач на автомобила. От друга страна св.Б.установява, че на датата посочена в акта жалб.А. не е управлявал процесния автомобил, а св.Ц. установява, че процесния автомобил е бил предоставян на лица от гр.София да го изпробват без да посочва на коя дата е станало това. При това положение съдът счита, че по делото не е доказано по несъмнен начин авторството на нарушенията описани в постановлението, поради което постановлението се явява необосновано и издадено в нарушение на материалния закон.

 

           По отношение на допуснатото съществено процесуално нарушение съдът счита, че такова е налице, тъй като е има разминаване в датата на извършване на нарушението посочена в акта и тази посочена в постановлението. В акта е посочено, че нарушението е извършено на 21.02.2018г., а в постановлението е посочено, че нарушението е извършено на 28.03.2018г. При това положение е било нарушено правото на защита на жалб.А., тъй като е бил поставен в положение да не знае в какво точно е обвинен. Следва да се отбележи, че датата на извършване на нарушението е елемент от състава на нарушението, поради което  нейното разминаване в акта и постановлението затруднява както установяването на нарушението така и контрола относно законосъобразност на постановлението. Датата на нарушението има значение и относно сроковете за съставяне на акта и издаване на постановлението, както и по отношение на давностните срокове поради което различието в датата на нарушението в акта и постановлението представлява процесуално нарушение, което е съществено и обосновава отмяна на постановлението. В горния смисъл е и актуалната практика на Административен съд Пазарджик видно от Решение № 465/20.07.2018г. на Адм.съд Пазарджик по к.а.н.д. № 458/2018г.

            Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление  следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, а жабата на И.Ц.А. *** уважена, като основателна.

  Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0340-000447 от 05.04.2018г.  на Началника на РУ на МВР Септември, с което на И.Ц.А. ***, ЕГН: ********** е наложена  глоба в размер на 20  лв. на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.6 т.1 от същия закон и глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП във връзка с чл.103 от същия закон.

 

 Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд .

 

                                                                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: