№ 38
гр. Свищов, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Т.Б.С
при участието на секретаря В.Н.Л
като разгледа докладваното от Т.Б.С Гражданско дело № 20244150100841 по
описа за 2024 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „**” ООД с ЕИК **, със седалище гр.Х., ул.”Л.” №12,
представлявано от В.И, чрез юрк.К.К твърди, че на **г. с Г. К. И. са сключили
Договор за паричен заем за сумата 500лв., след подадена негова молба.
Съгласно сключения договор длъжникът следвало да върне предоставената в
заем сума ведно с договорената лихва на 10 равни месечни вноски от **г. до
**г. Договорът е обезпечен със запис на заповед, подписан на същата дата **г.
за сумата 1060,00лева. В тази сума влиза и неустойка в размер на 463,94 лева,
съгласно чл.8 от договора. Ответникът е заплатил 110,00лева и преустановил
плащането, като сумите са приспаднати. На **г. ищецът е подал заявление по
чл.417 от ГПК и по ч.гр.д. 228/2024г. на СвРС е издадена Заповед за незабавно
изпълнение №**/**г., като изпълнителното основание е Запис на заповед от
**г. в полза на кредитора „**” ООД за сумата 1060,00 лева. Предявен е за
плащане на ** г. Със заявлението не се претендира цялата сума , а 432,11 лева
(четиристотин тридесет и два лева и 11 ст.) – главница, представляваща
остатъчно задължение по запис на заповед, 64 ,19 лева (шестдесет и четири
лева и 19 ст.) – договорна лихва за периода от ** г. до ** г., ведно със законна
лихва от 0** г. до окончателното изплащане на вземането и за тази сума е
издадена Заповед за незабавно изпълнение. Длъжникът е получил съобщение
за издадената Заповед за изпълнение, подал е възражение , поради което
ищецът предявява настоящия установителен иск . Моли съда да признае за
установено , че ответникът му дължи гореописаните суми, както и да присъди
разноски в исковото и заповедното производство. За съдебно заседание е
1
изпратено писмено становище, съгласно което искът следва да се уважи , като
основателен, а алтернативно това да е до размера на сумата по кредита ,
съгласно чл.23 от ЗПК.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от
ГПК ответникът, чрез адв.М. М. от АК П. е подал писмен отговор, в който
заявява че искът е неоснователен.Договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл.22 от ЗПК и следва да се прогласи за недействителен.За
съдебно заседание изпраща писмено становище.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявеният иск е установителен по чл.422 от ГПК за сумата 496,30
лева, от която 432,11 лева (четиристотин тридесет и два лева и 11 ст.) –
главница, представляваща остатъчно задължение по запис на заповед, 64,19
лева (шестдесет и четири лева и 19 ст.) – договорна лихва за периода от ** г.
до ** г., законна лихва от дата на постъпване на заявлението в съда — ** г. до
изплащане на вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.228/2024г. на СвРС , по заявление на „**”
ООД с ЕИК **, със седалище гр.Х., ул.”Л.” №12, представлявано от В.И, на
24.04.2024г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение №**/24.04.2024г.
против Г. К. И. за сумата 432,11 лева (четиристотин тридесет и два лева и 11
ст.) – главница, представляваща остатъчно задължение по запис на заповед,
64,19 лева (шестдесет и четири лева и 19 ст.) – договорна лихва за периода от
** г. до ** г., законна лихва от дата на постъпване на заявлението в съда — **
г. до изплащане на вземането, като изпълнителното основание е Запис на
заповед в полза на кредитора „**” ООД за сумата 1060,000 лева.
Страните не спорят съществуващо каузално правоотношение по
Договор за паричен заем № ** от ** г., сключен между „**” ООД и ответника,
за обезпечаване задълженията, по който била издадена и ценната книга.
Страните също така не спорят, че ответникът Г. К. И. е извършил по
Договор за паричен заем № ** от ** г. погасителни плащания в размер на
110,00лева. Съгласно погасителния план са отнесени към първите две
погасителни вноски- на **г. -50,00лева, от които 33,03 лева-главница и 16,65
лева-лихва и **г. -60,00лева, от които 34,86 лева-главница и 15,52 лева-лихва.
2
Страните не спорят и от представения договор за паричен заем се
установява, че Г. К. И. е получил от ищеца сума в размер на 500 лева, която се
е задължил да върне на 10 погасителни вноски, всяка с размер от 59,61 лева,
платими на 11-то число от месеца, съгласно погасителен план, уговорен в
договора, като първата погасителна вноска била с падеж **г., а последната
погасителна вноска - с падеж ** година. Страните уговорили месечен лихвен
процент от 3.33 %, ГПР - 48.379 %, като общата сума за плащане по договора
била 596,06 лева. С подписването на договора кредитополучателят
декларирал, че е получил сумата, негов предмет.
В чл. 6 от договора страните се споразумели договорът за заем да бъде
обезпечен с поне две от посочените обезпечения: 1) запис на заповед, издаден
от заемателя, 2) банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на
чл. 9, ал. 2 от общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от
договора в случай, че заемателят не предоставел договореното в чл. 6, ал. 2 от
договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или то не
отговаряло на условията, посочени в чл. 9, ал. 2 и т. 4 от общите условия към
договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
463,94 лева, платима разсрочено, съгласно приложение 2 към договора за
заем.
Съгласно приложения към договора погасителен план, подписан от
заемателя към всяка месечна погасителна вноска в размер на 59,61 лева е
добавена сума от 46,39 лева, представляваща неустойка при липса на
обезпечение, или Г. К. И. дължал за периода ** г. – ** г. 10 погасителни
вноски с размер на по 106,00 лева. Съгласно чл. 7 от договора, в случай на
забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от датата
на просрочието до пълното погасяване на задължението.
За тази сума 10 вноски по 106,00лева , на **г. е подписан Запис на
заповед в полза на кредитора „**” ООД за сумата 1060,000 лева и е предявен
на **г.
По силата на съдебно решение №**/ **г. по гр.д.156/2022г. на СвРС на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 вр.9, чл.143, ал.1 от ЗПК е
прогласена нищожността на клаузата за неустойка в размер на 463,94 лева,
съдържаща се в чл.8 от Договор за паричен заем № ** от **г.
3
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията
на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ, се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно
право, включващ елементите: извършена едностранна правна сделка – запис
на заповед и настъпила изискуемост на вземането, породено от нея. В случая,
субективното право на ищеца се основава на формална и абстрактна правна
сделка – запис на заповед, като доводи за неспазване на изискванията,
предвидени в закона, касаещи формата й, страните не са правили, съответно
документът съдържа всички задължителни реквизити.
С издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца, като
поемател, е възникнало право на вземане за сумата 1060,00 лева,
изискуемостта на което настъпва с предявяване на ценната книга, доколкото
падежът на менителничния ефект е уговорен на предявяване. В този случай, за
да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т.е. изискуемо вземане, е
необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което се
установява от положения от издателя Г. К. И. подпис.
В Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е
посочено, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за
плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и
може да има значение на предпоставка за поставянето на длъжника в забава
(но не за съществуването на задължението по записа на заповед); на условие
за запазване правата срещу регресно отговорните лица - джирантите и
техните авалисти (чл. 514, ал. 1, т. 1 вр. чл. 537 ТЗ) или на начин за определяне
падежа на менителничното задължение, когато падежът е определен
съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 537 ТЗ - на предявяване или на
определен срок след предявяването. Когато падежът на задължението е
обвързан с предявяването на ценната книга, то обуславя настъпването на
изискуемостта на задължението. В случая ценната книга е предявяване на
издателя на ** г., когато е настъпила изискуемостта на задължението.
Ищецът, който е носител на вземането, породено от издадената ценна
книга е свободен да избере в какъв обем да потърси защита на
4
неудовлетвореното си право. В случая съдебната защита се търси за вземане, в
по-малък размер от това, за което е издаден записът на заповед, а именно за
сумата 432,11 лева (четиристотин тридесет и два лева и 11 ст.) – главница,
представляваща остатъчно задължение по запис на заповед, 64,19 лева
(шестдесет и четири лева и 19 ст.) – договорна лихва за периода от ** г. до **
г., която твърди да не е погасена.
Записът на заповед е обикновена форма на менителничното
задължение, създаваща задължение на издателя пред всеки легитимиран
поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на основание за
извършване на сделката не се поставя като условие за нейната валидност.
Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата,
които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от
развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният
ефект е издаден. В случая, обаче ищецът твърди, че задължението по ценната
книга обезпечава задължения по каузално правоотношение – сключен договор
за заем и въз основа на него предявява претенцията си в исковото
производство.
В т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната
книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на
това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед.
В случая, страните не спорят, че издаденият запис на заповед
обезпечава задължения на издателя Г. К. И. по Договор за паричен заем № **
от **г., както и е установено, че ответникът е извършил погасителни
плащания в размер на сумата 110,00 лева. Освен това по силата на решение
№**/ **г. по гр.д.156/2022г. на СвРС на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 146,
ал. 1 вр.9, чл.143, ал.1 от ЗПК е прогласена нищожността на клаузата за
неустойка в размер на 463,94 лева, съдържаща се в чл.8 от Договор за паричен
заем № ** от **г.
5
Сключеният договор за заем попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, същевременно към него е приложима и общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от ** г. (§ 13 т.
12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското
общностно право - Директива 93/ 13/ЕИО на Съвета от ** г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е
длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено
от потребителя.
По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно
чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 - чл. 148 от ЗЗП. В конкретния
случай клаузата за неустойка , съдържаща се в чл.8 от Договор за паричен заем
№ ** от **г., съгласно която са начислени 463,94 лева е прогласена за
нищожна в отделно производство, по силата на решение №**/ **г. по
гр.д.156/2022г. на СвРС . От внесените от заемателя 110,00лева не са отнасяни
суми от заемодателя за погасяване на нищожното задължение за неустойка.
Съгласно погасителния план са отнесени към първите две погасителни
вноски- на **г. -50,00лева, от които 33,03 лева-главница и 16,65 лева-лихва,
0,32-наказателна лихва и **г. -60,00лева, от които 34,86 лева-главница и 15,52
лева-лихва и 9,92-наказателна лихва.
Това означава, че изцяло основателни са твърденията на ищеца, за
частично неизпълнение на задълженията по каузалния договор. Задълженията
на заемателя по договора в размер на 596,06 лева са погасени чрез плащане до
размер на 496,30 лева, от която 432,11 лева (четиристотин тридесет и два лева
и 11 ст.) – главница, представляваща остатъчно задължение по запис на
заповед, 64,19 лева (шестдесет и четири лева и 19 ст.) – договорна лихва за
периода от ** г. до ** г., точно колкото е заявено по ч.гр.д.228/2024г. на СвРС.
В конкретния случай съдът приема, че по делото е установено, че
процесният запис на заповед е бил издаден като обезпечение на задълженията
по договора за заем, по който е предоставена сума от 500 лв. на ответника. В
случаите, в които се твърди че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи
задължения по каузално правоотношение, то за да възникне валидно
менителнично правоотношение, следва да се установи валидно възникнало
6
вземане по каузално правоотношение, като погасяване на вземането по
каузалното правоотношение задължително води до погасяване и на
обезпечаващото го менителнично задължение.
С направените от ответника 2 броя погасителни вноски на обща
стойност на 110,00 лева заемателят е върнал част от заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва и ГПР , като остават дължими 496,30
лева .
При този извод за ищеца е налице валидно вземане по каузално
правоотношение в размер на 432,11 лева (четиристотин тридесет и два лева и
11 ст.) – главница, представляваща остатъчно задължение по запис на заповед,
64,19 лева (шестдесет и четири лева и 19 ст.) – договорна лихва за периода от
** г. до ** г., съответно не съществува обезпечителното вземане по записа на
заповед над този размер.
Искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото,при положение , че ищецът претендира
разноски и е представил списък с такива, същите следва да се заплатят от
ответника. Ищецът е представил списък с разноски за сумата 152,69лева, от
които ДТ-25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение 127,69 лева.
Направените в заповедното производство разноски фигурират в
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.228/2024г. на СвРС.
Водим от горното на основание чл.422 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 2.04.2022 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
, по което е издадена Заповед за изпълнение № **/24.04.2022г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д.228/2022г. на СвРС) и към настоящия момент в
полза на „**” ООД с ЕИК **, със седалище гр.Х., ул.”Л.” №12,
представлявано от В.И съществува вземане против Г. К. И. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Свищов, ул. „33-ти **“ № 106, вх.Г, ет.3,
ап.52 за сумата 496,30 лева, от която 432,11 лева (четиристотин тридесет и
7
два лева и 11 ст.) – главница, представляваща остатъчно задължение по запис
на заповед, 64,19 лева (шестдесет и четири лева и 19 ст.) – договорна лихва за
периода от ** г. до ** г. законна лихва от дата на постъпване на заявлението в
съда — ** г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. К. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Свищов, ул.
„33-ти **“ № 106, вх.Г, ет.3, ап.52 да заплати на **” ООД с ЕИК **, със
седалище гр.Х., ул.”Л.” №12, представлявано от В.И сумата 152,69 лева –
направени по делото разноски .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8