Р Е
Ш Е Н
И Е № 202
гр.Кюстендил,
18.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета
Масларска и с участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като
разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№261/2020г. по описа на
КАС, за да се произнесе взе предвид:
Н.Л.Д. ***, съдебен адрес ***,
адвокат Н.Б. е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ОДМВР
- Кюстендил за
заплащане сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
ИМ до окончателното плащане на сумата. Твърди се, че вредите са настъпили от
незаконосъобразен акт – отменено НП №19-0348-000081/25.02.2019г. на началник РУ
Дупница. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на предявения иск по
основание и размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за постановяване на решение съобразно практиката на ВАС.
Кюстендилският
административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът Н.Л.Д. е санкционирана с НП №19-0348-000081/25.02.2019г.
на началник РУ Дупница с
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.638,
ал.1, т.2 във вр.с чл.461.1 от КЗ. Образувано е АНД №806/2019г. по описа на
ДРС, в което въззивният жалбоподател е представляван от адвокат, на когото е
заплатил адвокатско възнаграждение от 500 лв. /вж. договор за правна услуга и
пълномощно/. С решение №355/11.10.2019г. на ДРС НП е отменено. Съдебният акт е оставен в сила с
решение на КАС №11/16.01.2020г., постановено по КАНД №329/2019г.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен
от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред
компетентен да го разгледа съд. Разгледан по същество искът е основателен, по
следните съображения:
Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно
действие и/или бездействие на администрацията при или по повод изпълнение на
административна дейност; 2.настъпила вреда в правната сфера на ищеца,
имуществена или неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а
отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай вредите
се претендират като причинени от
незаконосъобразен акт на началник РУ Дупница – отменено НП №19-0348-000081/25.02.2019г.,
с което на Н.Д. е наложено административно наказание в размер на 2000 лв.
Безспорно
същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на
обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на
ЗОДОВ. Определящ е характера на дейността на органа, който е издал акта, а НП е
резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Съдът взема
предвид и ТР №1/15.03.2017г. на ВАС по т.д. №2/2016г., ОСС, I и II колегия.
Съобразява се и обстоятелството, че към датата на последното съдебно заседание
по АНД №806/2019г. - 30.09.2019г., не е била налице законодателната промяна в
ЗАНН относно присъждане на разноски в административнонаказателното
производство. Със ЗИД на ЗОДОВ /ДВ, бр.94/29.11.2019г./ с §9 от ПЗР в чл.63 от ЗАНН се създават ал.3, 4 и 5, предвиждащи ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, поради което за направените по подобни съдебни
производства разноски преди изменението, е приложим реда за обезщетяване по
ЗОДОВ.
Предвид горните
констатации и доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила на
16.01.2020г. съдебен акт, съдът
приема, че е доказана първата предпоставка - незаконен акт, постановен при и по
повод изпълнение на административна дейност.
Съдът счита, че чрез проведено от
ищеца пълно и главно доказване се установи и втората предпоставка за
основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за репариране на
имуществените вреди – настъпила имуществена вреда в правната му сфера, изразяваща се в
заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното съдебно производство по
оспорване на НП. Същото съдът разглежда именно като имуществена вреда,
настъпила в патримониума на Д., тъй като се явява пряка и непосредствена
последица от увреждането по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Направените разходи за
адвокат, който да проведе защитата на страната при водене на
административнонаказателно дело пред ДРС, чийто краен правен резултат е отмяна
на НП, се квалифицират от съда като имуществени вреди, настъпили от
незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност,
доколкото ако НП не бе издадено, вредите нямаше да настъпят. Действително в
съдебното производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН не се внася държавна такса, не се
присъждат и разноски преди 29.11.2019г. Но това не означава, че следва да се
отрича правото на лицето от съдебна защита против неправомерно издаденото НП. Същата
не е задължителна, но е необходима с оглед гарантиране правото на адекватна и
компетентна правна помощ в съдебното производство. Разноските, понесени от лицето
в производството по отмяна на незаконосъобразното НП, подлежат на обезщетяване,
но не по общия ред, тъй като процесуалния закон не им придава качеството на
съдебни разноски към онзи момент, а по реда на специалното производство по
ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно НП, действия или бездействия в рамките
на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените
разноски следва да се проведе по същия ред. Тези вреди са преки, тъй като са
причинени от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането. Те
са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат. Във връзка с изложеното искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за репариране на имуществени вреди в размер на 300 лв. /цената на иска/ ще бъде
уважен изцяло, като доказан по основание и размер. Последният се установява от
приложените по АНД №806/2019г. на ДРС договор за правна услуга и пълномощно с
отбелязване на заплатено в брой възнаграждение от 500 лв.
Върху присъденото обезщетение от
300 лв. се дължи законна лихва от датата на поискване – датата на подаване на
исковата молба 19.06.2020г. до окончателното изплащане.
Съдът не счита, че следва да
намери приложение чл.5 от ЗОДОВ, тъй като не се доказва причиняване на
увреждането чрез издаване на НП, поради изключителната вина на ищцата или
допринасяне. Изложените възражения от ответната страна не се споделят от съда,
тъй като в настоящото производство е недопустимо да се преценява по същество
има или не извършено административно нарушение. Релевантен за административния
съд е само и единствено факта на отменено като незаконосъобразно НП. Въпросите,
свързани с правните основания за отмяната му не са предмет на съдебен анализ.
С оглед изхода от правния спор
съдът присъжда разноски на ищеца, платими от ответника, в размер на 310 лв. -
10 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение /същото е в минимален
размер/.
Воден от
горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР –
Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 да заплати на Н.Л.Д. *** сумата от 300 лв. /триста/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено НП
№19-0348-000081/25.02.2019г. на началник РУ Дупница, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба 19.06.2020г. до окончателното изплащане,
както и съдебни разноски в размер на 310 лв. /триста и десет/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: