Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

  ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                                                       мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 16549 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Областна администрация на област София срещу решение № 456440/23.07.2018 г., постановено по гр. д. № 19901/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 42-ри състав, с което е признато за установено по отношение на ответника, че съществува взема на ищците етажните собственици в бл. 80Б на жк „Лагера“, представлявани от управителя А.К., в размер на сумата от 1 654,85 лева, представляваща припадаща се стойност за ремонт и смяна на хоризонтални водопроводни щрангове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 21.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 44422/2013 г. по описа на СРС, 31-ви състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението на СРС, като се намира същото за постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че в решението на ОС на етажната собственост от 16.01.2008 г., с което етажните собственици са се съгласили да бъде извършена подмяна на водопроводните тръби на сградата, липсва взето решение за това, кои лица следва да бъдат упълномощени да представляват ЕС във връзка със сключването на договор за подмяна на хоризонтални и вертикални щрангове в сградата, както и на какво основание и на какъв принцип са разпределени дължимите суми между етажните собственици. Счита се, че липсват данни и за това в договора за цесия от 01.02.2012 г. на какво основание цедентът и цесионерът са приели, че задължението произхожда от апартаменти № 64, 72 и 85. Твърди се, че неправилно районната съдебна инстанция е приела, че процесното вземане не е погасено по давност. Релевират се възражения, че взетите на ОС на ЕС с протокол от 15.10.2013 г. решения не са били известни на ответника, нарушена е процедурата за тяхното съобщаване, както и по взимането им. Предвид наведените съображения се отправя искане въззивният съд да отмени решението, като постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК не постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. В проведеното пред СГС публично съдебно заседание на 09.12.2019 г. процесуалният представител на последната отправя искане първоинстанционното съдебно решение на бъде потвърдено, като претендира присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Следва да бъде посочено, че в основната си част доводите на въззивника са насочени срещу оспорване законосъобразността на решенията на ОС на ЕС от 16.01.2008 г. и  от 15.10.2013 г. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че доколкото по делото липсват данни посочените решения на ОС на ЕС да са били атакувани по реда по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, то тези решения са породили своето действие и са обвързали всички етажни собственици, в това число и ответника. Процесуално недопустимо е извън предписаните в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС преклузивни срокове да се оспорват решенията на ОС на ЕС, вкл. и поради нищожност на взетите решения. Решенията на ОС на ЕС са правни актове на общности от лица, които не са персонифицирани, по отношение на които правилата за недействителност на договорите и едностранните сделки не намират приложение, а редът за извършването на този особен вид сделки е регламентиран в ЗС (чл. 37 - 49) и ЗУЕС. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК с Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.

Съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Собствениците са длъжни да заплащат разходите за основния, текущия или неотложния ремонт, за реконструкцията, преустройството и обновяването на общите части на сградата съразмерно с притежаваните идеални части в тях, а съгласно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС - че етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Пред настоящата съдебна инстанция не се оспорва изводът на СРС, че към момента на вземане на решението на ОС на ЕС за извършването на ремонт – смяна на ВиК щрангове, и към момента на реализиране на ремонта, в процесната сграда е имало три имота – ап. № 64, 72 и 85, които са били държавна собственост и за чието стопанисване е отговарял ответникът – предоставени са за негово управление. Поради което именно ответната страна е дължала заплащането на стойността на паричните суми за ремонт на общите части в сградата, към които се отнасят и водопроводните щрангове.

Установява се въз основа на представен по делото протокол от проведено на 16.01.2008 г. общо събрание на етажите собственици на бл. 80Б в жк „Лагера“, гр. София, че същите са взели решение за смяна на ВиК щранговете в сградата, която смяна да бъде извършена от фирма „К.С.“ ЕООД, съобразно графика на фирмата. Представени са и доказателства от ищеца за извършената подмяна на водопроводните тръби в сградата –сключването на договор за извършване на работата на 12.03.2008 г., по силата на който ЕС е възложила на „К.С.“ ЕООД извършването на демонтаж на съществуващите хоризонтални тръби в сградата и монтаж на нови тръби, както и свързаните с това допълнителни дейности, срещу заплащането на възнаграждение от общо 36 910 лева; приемане на възложената от ЕС работа с приемо-предавателен протокол от 20.04.2008 г., подписан без забележки и възражения.

По делото са налице и доказателства, въз основа на които може да бъде извършена преценка за размера на дължимите от всеки от етажните собственици разходи за извършването на тези ремонтни дейности, а именно протокол на етажните собственици, в който последните са приели, че дължимата цена на апартамент е в размер на сумата от 495 лева, като осемте апартамента на десети етаж /към които се отнася и стопанисваният от ответника ап. № 85/ дължат плащане на сума в размер на 247,50 лева. Така посоченият протокол, доколкото съдържа конкретизация по отношение на взетото от ОС на 16.01.2008 г. решение за подмяна на ВиК щрангове, настоящият съдебен състав намира за част от последното. Още повече, че от представено по делото писмо от 16.02.2009 г. от заместник областния управител до председателя на ЕС се установява, че ответната страна не е отрекла наличието на задължението, а напротив – заявила е готовност да заплати претендираните от ЕС суми по подмяна на водопроводната инсталация, като единствено е поставила изискването да й бъдат предоставени фактури. Съответно, за ответната страна е възникнало задължението да заплати сумата от 1 205 лева – дължими разходи за извършения ремонт по смяна на ВиК щранговете в сградата, като същата не е представила доказателства за плащането й. От представена по делото квитанция от 01.02.2012 г. се установява, че ЕС е заплатила в полза на „К.С. 2008“ ЕООД сумата от 1 654,85 лева, която сума е била прехвърлена на това дружество с договор за цесия от „К.С.“ ЕООД, и чийто размер представлява незаплатената от ответното дружество сума от 1 205 лева, ведно с мораторната лихва за периода 20.10.2008 г. – 01.02.2012 г. в размер на 449,85 лева. Поради което, искът по чл. 422 от ГПК за признаване дължимостта на сумата от 1 654,85 лева, представляваща припадащата се на ответника част от разходите за подмяна на водопроводни тръби в сградата – ЕС, се явява доказан и основателен и като такъв правилно е бил уважен в цялост от районната съдебна инстанция.

Неоснователно се явява релевираното от жалбоподателя възражение за погасяване на процесното вземане по давност, като в тази връзка районната съдебна инстанция е изложила подробни аргументи, които настоящият съдебен състав споделя напълно, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

По изложените съображения следва да се приеме, че решението на Софийски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба – оставена без уважение.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има въззиваемата страна. В нейна полза следва да бъдат присъдени единствено претендираните и направени такива в настоящото производство, които възлизат на сумата от 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.

 Воден от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 456440/23.07.2018 г., постановено по гр. д. № 19901/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 42-ри състав.

ОСЪЖДА Областна администрация на област София – град, представлявана от областния управител, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Етажна собственост на собствениците на обекти в сграда с административен адрес гр. София, жк „******, сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция. 

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                     2.