№ 210
гр. Д........, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д........, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
В. И. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Д........, обл. К.............. ж.к.
,,Б.............“, ........... е обжалвал Наказателно постановление (НП) № 30-0000191/23.02.2023 г.
издадено от Директор на Регионална дирекция ,,Автомобилна администрация“ София, с
което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание
,,глоба“ в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г.
на МТ.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв. С., който
поддържа жалбата и моли обжалваното наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата. Излага аргументи, че
НП е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 3668 от 19.04.2023 г., с което
препраща жалбата и административната преписка, изразява становище, че наказателното
постановление е издадено в съответствие с материалния и с процесуалния закон, поради
което моли същото да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
1
На 20.01.2023 на Автогара гр. Д........ служители на РД ,,АА“ гр. София – Д. Д. –
инспектор и К. В. извършили проверка на МПС автобус И...... ........... с рег. № ............... от
кат. МЗ, управляван от жалбоподателя В. Г.. Същият извършвал превоз на пътници по
редовни автобусни линии на територията на Р България по маршрут, по общинска
автобусна линия Д........-Б.............-Д........ с дължина автобусната линия до 50 км, видно от
транспортна схема, утвърдена от Кмета на Община Д........ с Договор № VI-3/03.06.2015 г.
След поискване от контролните органи водачът не представил заверено извлечение от
графика за работа по образец за 20.01.2023 г. Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1 от Наредба №
Н-3/07.04.2009 г. на МТ. На 20.01.2023 г. на В. И. Г., в негово присъствие бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 17 за извършено нарушение по
чл. 9, ал. 5 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ. В акта е посочено, че превозът не
попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на АЕTR. Въз основа на така
съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна
преценка на събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. и В.,
както и от приложените писмени такива – пътен лист № 275684, контролен талон №
9637348; заверено копие от длъжностна характеристика на актосъставителя; заверено копие
на заповед №РД-08-30/24.01.2020 г., заверено копие на Заповед № 7/16.01.2023 г. и работен
график на водача В. Г., Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009 г. на
МТ. Съдът кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателства като относими
към предмета на доказване като обективни и кореспондиращи помежду си.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие
следното:
Съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. По делото е
представена и приета оправомощителна Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020. Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, удостоверяваща материалната
компетентност на АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по актове за
установяване на нарушения.
При издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено
от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано правилно и притежава
всички изискуеми реквизити.
Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна. Обжалваното наказателно постановление ще
следва да бъде отменено като незаконосъобразно по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време и
2
място – на 20.01.2023 г. около 12:14 часа в гр. Д........ на Автогара гр. Д........, жалбоподателят
В. И. Г. като водач на автобус И...... ........... с рег. № ............... от кат. МЗ, извършващ превоз
на пътници по редовни автобусни линии на територията на Р България по маршрут, по
общинска автобусна линия Д........-Б.............-Д........ с дължина автобусната линия до 50 км,
не е представил на контролните органи в момента на проверката заверено извлечение от
графика за работа.
Въпреки това при издаването на наказателното постановление е допуснато
съществено процесуално нарушение, влечащо неговата незаконосъобразност и
представляващо самостоятелно основание за отмяна. То се изразява в приложена
неправилна санкционна норма, несъответна на извършеното деяние. Последното е правилно
установено от наказващия орган със своите обективни и субективни признаци, а именно
водач, извършващ обществен превоз на пътници, не е представил в момента на проверката
издаденото му извлечение от графика за работа. За така описаното деяние на жалбоподателя
Г. е наложено административно наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Основателно е обаче възражението, че приложимата към така установеното деяние
санкционна норма е тази на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Двете разпоредби предвиждат различни
размери на административнонаказателната отговорност на дееца под формата на налагано
имуществено наказание, поради което неправилното приложение на санкционната норма е
процесуално нарушение от категорията на съществените, което не може да бъде санирано с
въззивното съдебно решение.
В тази връзка в съдебната практика е проведено ясно и последователно
разграничение между приложното поле на двете санкционни разпоредби, като е изяснено
настъпването на какви конкретни факти от обективната действителност се подвежда под
хипотезата на всяка от тях. Приложената от АНО разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр
гласи, че предвиденото в нея наказание се налага на "водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му". Следователно тази
разпоредба намира приложение в случаите, когато деецът въобще не притежава съответния
документ, защото такъв не му е издаден или защото издаденият е с изтекъл срок на
валидност. От своя страна с разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр се предвижда
административно наказание за "водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му". Налага се извод, че нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр е
приложима, когато изисканият от контролните органи документ е издаден, но не се носи и
3
представя по време на самата проверка. В тази връзка материалноправното задължение,
вменено на водачите с разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г., е да
носят заверено извлечение от графика за работа и да го представят на контролните органи.
При описанието на нарушението в АУАН и в НП също се сочи, че жалбоподателят Г. е
наказан за това, че от фактическа страна не е носил извлечението от графика за работа и
съответно то не е било представено при извършената проверка. От показанията на
актосъставителя Д. се установи, и че АУАН е съставен именно за непредставянето на
процесното извлечение от графика за работа, като свидетелят не сочи да е установявал такъв
документ да не е бил издаден на водача към момента на извършването на превоза, поради
което и такова обвинение не е предявявано със съставения акт за установяване на
административно нарушение. При тези факти съдът приема, че извършеното от
жалбоподателя деяние е неносене и непредставяне на контролните органи по време на
проверката на заверено извлечение от графика за работа. Същото деяние е описано и в НП.
Така установеното поведение на жалбоподателя обаче попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр. Вместо това, жалбоподателят е санкциониран на
основание /чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр/, несъответстващо на действително извършеното от
него нарушение, като му е наложено многократно по-тежко наказание – глоба в размер на 2
000 лева. По делото категорично се установява от приетия като писмено доказателство
"график за работа на В. Г.", анализиран съвместно с показанията на свидетеля Д., че
процесния документ е бил издаден към момента на проверката, но просто не е бил
представен от водача в хода на същата. Като е наложил за това деяние наказание на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение
по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Съдът подчертава, че обстоятелството дали завереното извлечение от графика за
работа е било издадено или не към момента на проверката в случая се явява и ирелевантно
по делото, тъй като предметът на доказване в процеса се очертава с описанието на
нарушението в акта за установяване на административно нарушение. В тази връзка
изначално, а и в хода на целия административнонаказателен процес жалбоподателят се е
бранил по обвинение, че документът единствено не е бил представен по време на
проверката. Не би могло за пръв път с въззивното съдебно решение да се приемат нови
фактически положения – че процесният документ въобще не е бил издаден, непредявени
досега на наказания и по които той не се е защитавал. В случая при изпълнение на
служебното си задължение за разкриване на обективната истина съдът констатира, че
приложената от АНО санкционна разпоредба не съответства на действително извършеното
от наказания деяние. Независимо от това каква е действителната фактическа обстановка
обаче, налице е изначален порок още при описанието на нарушението, което е вътрешно
противоречиво. Противоречието е между словесното описание на нарушението в
обстоятелствената част на АУАН и НП и приложената санкционна разпоредба. Така
словесно е описано, че водачът не е представил при проверка извлечението от графика за
работа, а е наложено наказание за това, че то въобще не е било издадено. Тази
непоследователност в изводите на наказващия орган внася неяснота в предмета на
4
доказване и поставя наказания в положение на несигурност какво точно нарушение се
твърди да е извършил. Констатираните пороци – както противоречието между описанието
на нарушението и основанието за налагането на наказанието, така и погрешно приложената
санкционна разпоредба, обосновават незаконосъобразност на НП. Нарушенията са
съществени, тъй като ограничават правото на защита на жалбоподателя, а и неотстраними,
тъй като не могат да се санират едва във въззивната инстанция. В тази връзка съдът не
разполага с правомощие за пръв път с решението си да приложи различна санкционна
разпоредба, а упражнява контрол върху законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление така, както е издадено.
Неправилното подвеждане на нарушението под санкционната норма на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр вместо към тази на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, която предвижда друго по вид
нарушение, което се санкционира и с друго по-леко наказание, съществено опорочава
административнонаказателното производство до степен на незаконосъобразност на НП,
налагащо неговата отмяна. Поради изложените съображения съдът намира, че жалбата е
основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30-0000191/23.02.2023 г. издадено от
Директор на Регионална дирекция ,,Автомобилна администрация“ София, с което на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, на В. И. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
Д........, обл. К.............. ж.к. ,,Б.............“, ..........., е наложено административно наказание
,,глоба“ в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г.
на МТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - К.............. на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Д........: _______________________
5