РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3305 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 272328 от
01.02.2021 г. от З.А.Д.ОЗК - З.“
АД, с което се иска допълване на решение от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 3305/2017 г., защото
съдът не се е произнесъл по наведеното възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на исковите претенции. Поддържа се, че с предявения иск, е
претендирано от ищците, да бъде заплатено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., за всеки един от тях. Впоследствие,
с молба от 12.04.2019 г., е извършено увеличение на предявените искове, в
размер на по 100 000 лв. за всеки ищец. В съдебно заседание, след
увеличение на претенцията, процесуален представител на ответника е релевирал възражение за изтекла погасителна давност. Видно
от мотивите на съдебното решение, съдът не се е обсъдил възражението за давност,
като се моли да бъде допълнено с произнасяне по възражението за изтекла
погасителна давност за увеличения размер..
Г.Н.Т. и Т.И.Т. са депозирали
становище, в което сочат, че искането не следва са се разглежда по реда на чл.
250 ГПК, защото липсва изрично определение на съда, с което възражението за
давност е прието за разглеждане. Евентуално оспорват, че е изтекла погасителна
давност за вземанията, в увеличения размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 250 ГПК, непълно е решение, което не обхваща целия спорен
предмет и липсва формирана воля на съда относно спорното право. Видно от диспозитива на постановеното съдебно решение, съдът е
отхвърлил претенцията на Г.Н.Т. и Т.И.Т., за заплащане на обезщетение за горницата над 50 000 лв. за всеки ищец,
като в мотивите е изложил съображения досежно
неоснователността на исковете над този размер. Произнасяне по възражение за
давност, предполага установяване на вземане в даден размер, респ. правопогасяващото възражение предполага възникнало вземане
в определен размер, което в случая съдът е приел, че не е налице. Следователно молбата по чл. 250 ГПК
е неоснователна, защото решението не е непълно. За пълнота следва се добави, че
в случая освен това, се иска допълване на мотивите на съдебното решение, което
не може да се извърши по реда на горецитираната
разпоредба от процесуалния закон. Доводите на ответника, са по същество правопогасяващи възражения, които евентуално могат да бъдат
предмет на въззивно производство, при обжалване на
постановения съдебен акт от първата инстанция.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 250 ГПК, вх. № 272328
от 01.02.2021 г. на „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, за допълване на решение от 04.01.2021 г., постановено по гр. д. №
3305/2017 г.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: