Решение по дело №13/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по депозирана касационна жалба от „С.3.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** Левски 12А, представлявано от управителя Д.А.Д., срещу Решение № 365/22.11.2023г., постановено по АНД № 1675 по описа за 2023г. на Районен съд град Шумен. С обжалвания съдебен акт е изменено НП №709765-F701084/27.06.2023г. на началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „С.3.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.185, ал.5, във вр.с ал.4 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (за краткост Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), като размерът на имуществената санкция е намален на 1000 лева.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Касационните основания се свеждат до неправилната преценка на районния съд за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административнонаказателен състав, както и до недоказаност на осъщественото неизпълнение на административно задължение, предвид липсата на яснота как е установена касова наличност в размер на 1105 лева и разлика между нея и документираната с ФУ такава в размер на 1063,50 лева, и обстоятелството, че сумата от 1063,50 лева е остатък от неотчетените обороти в обекта за периода от 08.03 до 13.03.2023г., на обща стойност 1481,66 лева с ДДС, което се установявало от отчет за реализирани обороти за въпросния период. Навеждат се и доводи за допуснати съществени нарушения на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН при издаване на АУАН, респективно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при постановяване на НП. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание, дружеството, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Началник на отдел «Оперативни дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание, респективно не изразява становище по жалбата.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, като излага подробно аргументите си. Смята, че решението на районния съд е законосъобразно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 14.03.2023 г. служители на ТД на НАП - Варна извършили проверка в търговски обект – щанд „Парфюмерия“, находящ се в гр.Шумен, ул.Бели Лом № 1 – Магазин „Кауфланд“, стопанисван от „С.3.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* и представляващ Д.А.Д.. При проверката било установено, че касовата наличност в обекта е в размер на 1105,50 лева. От изведения МФО от ФУ било констатирано, че за деня към момента са регистрирани обороти от продажба в брой в размер на 32 лева, има служебно въведени суми в размер на 10 лева и няма изведени суми. В резултат на това било заключено, че е налице разлика между фактическата наличност и регистрираната във ФУ такава, в размер на плюс 1063,50 лева, за която Кезбан Ниазид Назиф – продавач-консултант в обекта, декларирала, че представлява оборот от предните дни, който не е въвела във ФУ като начално салдо. Въз основа на изложеното било прието, че касаторът не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби/сторно операции, да отбележи всяка промяна на касова наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, с което е нарушил разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.

Направените констатации били обективирани в протокол за извършена проверка от 14.03.2023 г. Против дружеството бил съставен АУАН № F701084/29.03.2023 г. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба No Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил връчен на упълномощен представител на нарушителя на 28.04.2023 г. В установения срок последният депозирал писмено възражение срещу АУАН.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

При така изяснените обстоятелства районният съд е приел, че дружеството е осъществило състава на вмененото му административно нарушение, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на защита на подведения под отговорност правен субект. Съдебният състав е извел и решаващото становище относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, доколкото по делото е установена разлика между фактическата касова наличност към момента на проверката и регистрираната във ФУ такава, в размер на 1063,50 лева, като причините за тази разлика са ирелевантни за съставомерността на санкционираната деятелност. Счел е и, че по делото е установено по безсъмнен начин, че нарушението е осъществено при условията на повторност. Същевременно съдът е посочил, че наказващият орган е определил имуществена санкция в нормативно регламентираните предели, но над минималния размер, без да мотивира своята преценка относно индивидуализацията на наказанието. Воден от тези съображения, районният съд е изменил оспорения пред него правораздавателен акт, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 1500 лева на 1000 лева.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. По-конкретно, касационната инстанция споделя доводите на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на нарушителя и водещи до отмяна на наказателното постановление. Противно на застъпената от касатора теза, съдът счита, че актът и НП съдържат необходимите реквизити, а нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено, са описани пределно ясно и непротиворечиво от обективна страна. В съставените документи контролните органи надлежно са описали своите констатации относно установеното разминаване между касовата наличност по данни от ФУ и фактическата наличност, което им е дало основание да приемат, че търговецът не е изпълнил следващото му се задължение да регистрира разликата, чрез съответната операция.

Противоправната деятелност на лицето е получила и съответната правна квалификация. По делото непротиворечиво е установено, че сумата в размер на 1063,50 лева не е отразена във ФУ по реда, регламентиран в чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно като „Служебно въведени суми“, поради което обосновано описаното бездействие е квалифицирано като нарушение по посочения нормативен текст. Правилно наказващият орган е приел, че без значение за този извод е твърдението на жалбоподателя, че се касае за обороти от предходни дни, след като въпросната сума се е намирала в касата и не е намерила съответно отражение във ФУ. Издателят на НП е обследвал и дали санкционираното неизпълнение е осъществено в едногодишен срок от влизане в сила на друго НП, с което на наказания субект е наложено наказание за нарушение от същия вид съгласно § 1, т.35 от ДР на ЗДДС, определяйки коректния санкционен състав, визиран в чл. 185, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗДДС.

Касационната инстанция не споделя и становището на касатора за порочност на НП, аргументирана с липсата на яснота къде е установена сумата, представляваща разлика между фактическата и регистрираната във ФУ касова наличност, доколкото в приложения по делото Протокол за извършване на проверка ясно са описани както фактически установената и регистрираната във ФУ касова наличност, така и служебните промени в същата. Обективираните в ПИП констатации се потвърждават и от показанията на разпитания актосъставител.

Обосновано районният съд не е споделил и тезата на дружеството-жалбоподател за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в АУАН и НП нарушението е описано достатъчно ясно, посочени са датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е осъществено.

По тези съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен - за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365 от 22.11.2023г., постановено по АНД № 1675/2023г. по описа на Шуменски районен съд.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: