Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 26.03.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10586 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 29.07.2020г., гр.д.57333/19г., СРС, 79
с-в осъжда „Г.
ф.“ да заплати на Д.Ц.И. на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ сумата 300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - направени на
10.04.2019г. разходи за лечение (ядрено магнитен резонас
за преглед на ляво коляно), вследствие на ПТП от 18.03.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019г. до
окончателното плащане и сумата 670 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по иска „Г. ф.“. Счита, че не се установява травмата на ляво
коляно да е претърпяна от ищцата при ПТП, нито преглед с ядрено магнитен
резонанс да е назначаван, да е необходим, оправдан и реално направен. В тази връзка, не е обсъдено първоначалното
заключение на СМЕ. Неправилно е прието, че не се установява ищцата да е здравно
осигурена, поради което погрешен е и изводът, че ответникът дължи
възстановяване на разхода за преглед. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемата –
ищцата Д.Ц.И. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Механизмът на пътния инцидент се доказва чрез констативен
протокол за ПТП № К-153/18.03.2019г., съдебно-автотехническата
експертиза и свидетелските показания на непосредствен очевидец, какъвто е
шофьора на тролейбус и участник в произшествието. Установява се, че на
18.03.2019г. неизвестен автомобил, управляван от неустановен водач, извършва маневра
обратен завой, въпреки наличие на разделителна двойна непрекъсната линия и
пресича траекторията на движещият се от лявата му страна тролейбус. Това налага
скоростта на тролейбуса внезапно да се намали. Под действието на инерционни
сили върху телата на пътниците в него, същите непредотвратимо политат напред и падат,
като сред пострадалите е ищцата Д.Ц.И..
Не се установява да е открит делинквентът
- водачът на автомобила, предприел забранения обратен завой и без да съобрази
изцяло пътната обстановка. При условията на чл.557, ал.1, т.1 КЗ следва да се
ангажира отговорността на ответника „Г. ф.“ за възстановяване на вредите от
противоправното поведение.
Според първоначалната и повторна съдебно-медицински
експертизи, ищцата претърпява множество травматични увреждания, включително кръвонасядане и изкълчване на ляво коляно, което е възможна
последица от механизма на пътния инцидент. И двете вещи лица приемат, че
разходът от 300 лв. за преглед с ядрено магнитен резонанс, за който са издадени
фактура от 10.04.2019г. и касов бон за плащане, може да е свързан с увреденото
коляно. Разликата в двете заключения се състои в това, че по първоначалната
СМЕ, вещото лице прави извода с вероятност, т.к. не е разполагал с данни, че
действително увреждането е резултат от ПТП-то. В повторната СМЕ се прави
категоричен извод за наличие на причинна връзка, предвид запознаването на
изготвилото я вещо лице с констативния протокол от ПТП. В констативния протокол
е удостоверено от актосъставителя, че ищцата е
освободена от УМБАЛ „Царица Йоанна“ с работна диагноза „контузия на ляво
коляно“. В подкрепа са показанията на свидетеля Д.Д.,
основани на преки впечатления, относно търпените от ищцата болки в същата
област.
Реално причинените имуществени вреди, свързани с намалено
имуществено състояние на увредената ищца, поради направен разход за преглед, не
са хипотетична или случайна последица от ПТП. Пътният инцидент представлява единствено
и сигурно условие, без което здравословните проблеми и разходът за преглед не
биха настъпили при нормално стечение на обстоятелствата по смисъла на чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД. Доказана
е пряката и непосредствена причинна
връзка между противоправно поведение и вредоносен имуществен резултат, който
подлежи на обезщетяване.
Противно на доводите в жалбата, не се доказва ищцата да
е здравно осигурена, нито разходът за преглед да е поет от „Здравна каса“. След
като ищцата представя намиращ се в нейно държане платежен документ - касовия
бон, с характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД, следва да се приеме,
че тя заплаща разхода за преглед на коляното. Искът чл.557, ал.1, т.1 КЗ за
стойността на реално изразходваните средства е изцяло основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
В договора за правна защита и съдействие на въззиваемата-ответница за всички съдебни инстанции, има
вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно
основание - чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв (материално затруднено лице). Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право на сумата
300 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред настоящата
инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.07.2020г., гр.д.57333/19г., СРС, 79 с-в.
ОСЪЖДА „Г. ф.“*** да заплати
на адв. В. В. О., САК, със служебен адрес: гр. София,
ул. *****сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.