Р Е
Ш Е Н
И Е №335
гр. Пловдив,03.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното т.д. №826 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.А.Д., с ЕГН ********** и адрес-***, чрез упълномощения процесуален представител адв. С.Ч., с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ против „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище- гр. София и адрес на управление -ул. „Света София“ № 7, ет. 5.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.03.2017г. около 08:00 часа в с. **на ** е настъпило ПТП, при което лицето Х.А.К., при управление на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х-трейл“ с рег. № РВ 6292 МВ, нарушил правилата за движение по пътищата –чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2, чл.42, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, вследствие на което блъснал пешеходец – ищеца А.А.Д.. По случая било образувано следствено дело №211/ 2018г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП - **. Твърди се, че деянието е извършено виновно от водача на лекия автомобил при форма на вината- непредпазливост. В резултат на инцидента ищецът получил телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на дясна тибия и фрактура на дясна фибула. От травмата в областта на глезена кракът му се подул и бил силно болезнен. Непосредствено след инцидента Д. бил приет в болница, където претърпял оперативно лечение за наместване и фиксиране на счупването, чрез поставяне на плака. По време на болничния си престой, а и след това пострадалият бил трудно подвижен и изпитвал постоянни, неповлияващи се от медикаменти, болки. В дома си имал непрекъсната нужда от чужда помощ, навън не излизал, бързо се уморявал, нараненият крак отичал и се подувал дори при минимално натоварване. И до днес ищецът не се е възстановил напълно от инцидента и си личи накуцването в походката му. Дълго време бил неработоспособен, а понастоящем, макар да се е върнал към нормалния си начин на живот, не е в състояние на работи пълноценно, внимава да не претоварва и травмира наново крака. След процесното ПТП Д. изживял силен стрес, уплаха, шок, сънувал кошмари, станал напрегнат и избухлив. Твърди се, че в резултат на инцидента ищецът претърпял и имуществени вреди в общ размер от 1 134,80 лв., представляващи разходи по повод лечението му. Сочи се, че към момента на настъпване на процесното ПТП за лекия автомобил „Нисан Х-трейл“ с рег. № РВ 6292 МВ е имало сключена застраховка „ГО“ при ответното застрахователно дружество, обективирана в полица № BG/23/116003042586, валидна от 03.12.2016г. до 02.12.2017г. С молба вх. № 99-11110 / 01.08.2017г. ищецът Д. отправил претенция към застрахователя за извънсъдебно уреждане на отношенията. В отговор с писмо изх. № 99-11265/10.08.2017г. било отказано изплащане на обезщетение, което поражда правния интерес от иницииране на настоящото производство.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на А.А.Д. сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането- 02.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 134,80 лв., представляваща разходи за оперативни интервенции и лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на извършване на всеки от направените разходи до окончателното им изплащане.
В двуседмичния срок по чл. 267, ал. 1 от ГПК ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като счита, че са неоснователни и прекомерни по размер. Твърди, че не са настъпили сочените от ищеца, като вид и характер, телесни увреждания. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като в нарушение на правилата, установени в ЗДвП, преди да навлезе на пътното платно Д. не е съобразил, че приближава МПС, като по този начин не е положил необходимата грижа за собственото си здраве и живот, което е довело до посочените в исковата молба увреждания. Позовава се на констативния протокол, съставен по повод процесното ПТП, където е отразено, че при настъпване на произшествието ищецът се е намирал по средата на пътното платно, както и на епикризата, изготвена три часа след инцидента, където Д. е заявил лично, че е употребил алкохол. Ответникът твърди, че липсват данни за несъобразена скорост от страна на водача на лекия автомобил. Оспорва и акцесорните претенции за присъждане на лихви, размера и началната дата, от която се претендират, наред с което счита, че дружеството не е изпадало в забава и не дължи лихви върху главниците. Не се оспорва факта на съществуващо застрахователно правоотношение между ответника и собственика на автомобила, участвал в процесното ПТП. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва наведените от ответната страна възражения, касаещи механизма на осъществяване на ПТП, претърпените неимуществени вреди по обем и вид, съпричиняване от страна на пострадалия, относно прекомерността на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и за недължимостта на законна лихва върху двете главници. Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на адв. Ч.- пълномощник на ищеца. Направено е искане за присъждан на разноски.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК постъпва отговор на допълнителната искова молба от застрахователното дружество, с който се заявява, че се поддържа вече изложеното с предходния отговор и релевираните възражения и искания.
Съображения по спора са изложени и в депозирани писмени бележки на адв. И.И.-пълномощник на ответника.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Представен е по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №118/ 02.03.2017г., издаден от органите на МВР, от който е видно, че на 02.03.2017г., около 8,10 часа, в с.**на **, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници- Х.А.К., управлявал лек автомобил „Нисан Х-трейл“ с рег. № РВ 6292 МВ, и А.А.Д.- пешеходец, при което е пострадал последният. Като причина за произшествието е посочено, че първият участник заобикаля спрял сметовоз и със задна дясна гума на управляваното МПС удря пешеходеца в десния крак.
Установява се от приетата епикриза, издадена от УМБАЛ ”**” ЕАД, че А.Д. е постъпил в медицинското заведение на 02.03.2017г. в 11ч., проведени са нужните изследвания и е извършена оперативна интервенция- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, изписан е на 08.03.2017г. в добро състояние, с препоръки за превръзки и приемане на „Зибор 3500” за 20 дни.
За доказване на претърпените имуществени вреди вследствие на ПТП са представени от ищеца- фактура №**********/02.03.2017г. и фактура №**********/13.03.2017г., изда-дени от УМБАЛ „**“ ЕАД, установяващи разходи за лечение в размер съотв. на 1100лв. /за закупена плака, 2-12 полиаксиални и компресивни отвора/ и 34,80лв. /заплатена потребителска такса/.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с в.л. д-р З.Н., от чието заключение, неоспорено от страните, се установява, че на 02.03.2017г. ищецът е получил двуглезенно счупване вдясно- спираловидно счупване на долната част на малкопищялната кост и счупване на долната част на голямопищялната кост в областта на дясната глезенна става- на дясната подбедрица, което е причинило трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за около 2-3 месеца. Експертът сочи, че така описаното увреждане е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря по време и начин да е причинено при пътнотранспортно произшествие, с което е в пряка причинно-следствена връзка. Отразено е в заключението, че е осъществено оперативно лечение на ищеца, няма данни за провеждана рехабилитация или друго лечение след оперативното, възможно е оплакванията на пострадалия да продължат дълго време.
Прието е в хода на производството заключение на съдебно-психологична експертиза, изготвено от в.л. Д.В. -**, което съдът възприема, като обективно и добросъвестно дадено. Установява от него, че ищецът е преживял физически увреждания, които са повлияли и емоционалното му състояние, изпитвал е неудоволствени изживявания с негативен емоционален нюанс, но постепенно се е стигнало до относителното възстановяване на равновесието му. Психологичното му състояние не се е задълбочило, не са регистрирани депресивни фази, психотични или други болестни състояния, налагащи търсене на квалифицирана помощ. Към момента на извършения преглед експертът е констатирал, че при ищеца не са налице последици от преживяната стресова реакция, психологичното му състояние е възстановено на нивото на неговата личност, трудовата и социалната му адаптация.
Според приетото по делото заключение на автотехническа експертиза, с в.л. инж. С.М., което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното ПТП: На 02.03. 2017г., около 8,00ч.-8,10ч. в **, лек автомобил „Нисан Х Трейл” с рег. №РВ 6292 МЕ, управляван от Х.К., се е движил по платното за движение на ** в посока от юг на север. По същото време в източната лента на платното за движение се е намирал спрял товарен автомобил марка „Мерцедес”-**, като в този момент един от ** по ** -А.Д. е паднал на платното за движение. Посочено е в заключението, че пешеходецът Д. се е намирал или зад, или вляво от товарния автомобил и е имал възможност да забележи лекия автомобил. Ако работникът се е намирал зад или вляво от товарния автомобил, преминаването на лекия автомобил покрай него е било безопасно от техническа гледна точка, тъй като дори и при скорост от 50 км/ч минималната безопасна странична дистанция при праволинейно движение на автомобила- 0,33м е по-малко от изчисленото разполагаемо разстояние средно от двете страни, съотв. 0,69м -ако Д. се е намирал зад товарния автомобил и 0,46м –ако се е намирал вляво от т.а. При придвижване на пешеходеца към автомобила, мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила при движение със скорост в интервала 5-30 км/ч. Определено е от експерта мястото на съприкосновение, ако е имало такова, и това е пресечната точка на направлението на движение на лекия автомобил, който се е движил по лявата лента, и направлението на движението на пешеходеца Д., който се е придвижвал назад към автомобила, като същата се намира по дължина срещу №** на ** и по ширина- на 3,8 -3,9м западно от източната граница на платното за движение. Направен е извод, че ако ищецът не се е придвижвал към лекия автомобил, то най-вероятно не би настъпило произшествие. При изслушването на заключението на АТЕ в съдебно заседание, проведено на 18.06.2020г., вещото лице е посочило, че по делото няма обективни данни за директен удар на автомобила и пешеходеца, липсват и обективни данни, въз основа на които да се определи скоростта на лекия автомобил, но тя е била много под 30км/ч.
За установяване твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие по делото са изслушани показанията на свидетелите –М.К.К.и К.А.Д..
Свидетелят К.знае, че ищецът е пострадал при ПТП, станало през месец март 2017г., оплаквал му се, че го боли крака, че не може да ходи, да работи и да си гледа семейството. Доста време след изписването му от болницата А. не бил в състояние да се самообслужва и за него грижи полагала една съседка. Около шест месеца ищецът не могъл да си стъпи на крака си, след това започнал да се придвижва с патерици, които използва и досега. Свидетелят твърди, че преди инцидента А. работил в **, помагал на децата си, а сега не може да работи никъде заради проблемите с крака.
Аналогични показания депозира и свидетелят Д.. Същият сочи, че след като научил за инцидента с баща му, отишъл да го види в болницата, където бил настанен. Ищецът бил изплашен, плачел, имал охлузвания по ръката, предстояла му операция на крака. След операцията останал в болничното заведение една седмица, имал силни болки, бил отчаян, не можел да става и да се самообслужва. След изписването на ищеца, в един продължителен период от време той бил в невъзможност да се придвижва самостоятелно, имал нужда от помощ при ежедневното си битово обслужване, поради състоянието си не могъл да работи. Към момента не се е възстановил напълно, има болки, изпитва затруднения при придвижването, ползва помощни средства- патерици.
Във връзка с установяване механизма на ПТП ищецът е ангажирал и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите –Е.В.К. и Г. К. Е..
Свидетелите твърдят, че на 02.03.2017г. са работили съвместно с А.Д., ** на голям участък в село **, като всеки от тях извършвал определена работа. Заявяват, че не са видели ищецът да е бил ударен от лек автомобил. Видели го приклекнал на платното, охкал, след това при него дошъл човек, чийто автомобил бил спрян в лявата страна на улицата, и го откарал в болница.
По повод възражението на ответника за съпричиняване на вредоносните последици от пострадалия и за изясняване механизма на ПТП, по делото са изслушани показанията на свидетеля Х.А.К.. Същият твърди, че около 8-8,15ч. в деня на инцидента със съпругата му пътували с автомобила си към **, където работели. В дясната част на улицата, по която се придвижвали, бил спрян камион -**, а зад него имало трима **. При преминаване покрай камиона, свидетелят забелязал, че един от ** тръгнал гърбом назад към автомобила му и спрял. Видял, че човекът се е облегнал на задната врата на автомобила, казал, че много го боли крака. Според свидетеля, лекият автомобил не е ударил пешеходеца, скоростта му не е била повече от 30 км/ч.
По делото не е формиран спор между страните, а и от представената справка от базата данни на ИЦ към **, се установява, че лекият автомобил „Нисан Х-трейл“ с рег. № РВ 6292 МВ е бил със сключена застраховка „ГО“ при ответното застрахователно дружество с полица № BG/23/116003042586, с период на покритие - 03.12.2016г. - 02.12.2017г.
Няма спор, че на 01.08.2017г. ищецът е отправил претенция към застрахователя за обезщетение за претърпените вреди в резултат на процесното ПТП, но такова не му е било изплатено.
При така установените обстоятелства и събрани доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Според чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в т. ч. пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата- извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противо-правното деяние и вредоносния резултат и вина, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между ответния застраховател и делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
В случая е
безспорно, че към 02.03.2017г. лекият автомобил „Нисан Х-трейл“ с рег. № РВ
6292 МВ, управляван от Х.А.К., е бил със сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с полица № BG/23/116003042586,
издадена от ответника.
Не е спорно
между страните и че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увреденото
лице е насочило писмена претенция до ответника, като не му е било изплатено
исканото обезщетение.
Не са ангажирани по делото обаче достатъчно и убедителни доказателства относно наличието на кумулативните предпоставки на чл.45 ЗЗД.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи, че на 02.03. 2017г. ищецът е получил двуглезенно счупване вдясно- спираловидно счупване на долната част на малкопищялната кост и счупване на долната част на голямопищялната кост в областта на дясната глезенна става- на дясната подбедрица, което е причинило трайно затрудняване движенията на долния му десен крайник за около 2-3 месеца. От това заключение и показанията на свидетелите К.и Д. стана ясно, че получената травма е довела до влошаване здравословното състояние на ищеца за един продължителен период от време, пострадалият е лекуван в болнично заведение, претърпял е оперативна интервенция, имал е затруднения при обслужването, наложило се е да бъде подпомаган в ежедневието си от съседка, не е могъл да работи. Наред с горното, се доказа въз основа на заключението на СПЕ и че случилото се се е отразило негативно върху емоционалното и психическото състояние на Д.. Но не се установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на деликт, извършен от страна на водача на лекия автомобил „Нисан Х-трейл“, и причинната му връзка с увреждането на ищеца. Няма категорични доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че е получил травмата вследствие на директен удар от лекия автомобил. Свидетелите К. и Е., които на 02.03.2017г. са работили заедно с Д., не са видели какво се е случило. В заключението на САТЕ също не се съдържат данни за конкретно противоправно действие или бездействие на водача Х.К.- управлявал е автомобила си със скорост по-ниска от 30км/ч, при предприетата маневра-„заобикаляне” на спрелия в източната лента на платното за движение ** камион е имало достатъчно странично отстояние, за да бъде тя безопасно извършена. Анализът на поведението на водача не дава основание да се направи несъмнен извод, че той има съпричастност към увреждането на А.Д.. Следва да се посочи още, че вписаните в представения Протокол за ПТП обстоятелства не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП. Когато произшествието не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на ПТП, поради което в тежест на ищеца е да установи този механизъм и противоправното поведение на делинквента. С поисканата АТЕ, както и със събраните гласни доказателства, за които му е предоставена възможност да ангажира предвид липсата в ДП на протокол за оглед на местопроизшествие, скица на същото и фотоалбум, ищецът не доказа, че инцидентът, при който е получил увреждането, е реализиран по начина, описан в исковата молба. Дори да се приеме, че травмата на Д. е причинена при съприкосновението му с автомобила, то единствена причина за настъпване на ПТП и вредоносните последици, според АТЕ, е неговото поведение- придвижвал се е по платното за движение към МПС и е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила, при което водачът е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Предвид изложеното, съдът намира, че фактическият състав на деликта и съотв. на чл.432 КЗ не е осъществен, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение :
Относно тази претенция ищецът е представил две фактури за закупени плаки и за заплатена потребителска такса, които установяват разходи, направени във връзка с лечението му в общ размер на 1134,80лв.
Доколкото по делото остана недоказано наличието на противоправно поведение на застрахования по застраховка „ГО” с ответното дружество водач на МПС- лек автомобил „Нисан Х-трейл“ в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди, то предявеният иск за присъждане на обезщетение в горепосочения размер ще се отхвърли, като неоснователен.
Поради неоснователността на главните искове, акцесорната претенция за присъждане на лихви за забава върху търсените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е също неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, ответникът е направил разноски в размер на 3 520 лв., като от тях 3240лв.- заплатено адвокатско възнаграждение /с ДДС/, 260лв.- депозит за експертизи /СМЕ и АТЕ/ и 20лв.-депозит за призоваване на свидетел. Неоснователно е възражението на ищцовата страна по чл.78,ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. В случая, предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди изменението с ДВ бр.68/2020г./, нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 2630лв. без ДДС или 3156лв. с ДДС- за защита по иска за неимуществени вреди и 208лв. /249,60лв. с ДДС/ –за защита по иска за имуществени вреди или общо 3405,60лв. /с ДДС/, а заплатеното от ответника е в размер на 3240лв., при което не са налице основания за редуцирането му. Ето защо, ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски в претендирания размер от 3520лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от А.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против „ОЗК – Застраховане“ АД , ЕИК *********, със седалище- гр. София и адрес на управление -ул. „Света София“ № 7, ет. 5, искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 02.03.2017г. в **, причинено по вина на Х.А.К., при управление на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х-трейл“ с рег. № РВ 6292 МВ, застрахован по договор за гражданска отговорност, сключен при „ОЗК – Застраховане“ АД с полица № BG/23/116003042586; сумата от 1 134,80 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца от същото пътно-транспортно произшествие имуществени вреди, съставляващи направени разходи за оперативна интервенция и лечение, като от тях- 1100лв. за закупуване на 262,44 1/3 плака, 2 мм, 2-12 полиаксиални и компресивни отвора и 34,80лв.-за заплатена потребителска такса, както и искането за присъждане на законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от 02.03.2017г. върху главницата от 70000лв., считано от 02.03. 2017г. върху сумата от 1100лв. и от 13.03.2017г.-върху сумата от 34,80лв. до изплащането им.
ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ОЗК – Застраховане“ АД , ЕИК *********, със седалище- гр. София и адрес на управление -ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сума в размер на 3520/ три хиляди петстотин и двадесет/лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: