Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.03.2018 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 06.03.2018 г., в
състав:
Председател:
Богдана Желявска Членове:
Асен Воденичаров Евгени
Георгиев
разгледа
докладваното от съдия Георгиев ч. гр. д. No. 15 857 по описа за 2017 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
I.
Твърдения и
искания
1.
На жалбоподателя
[1]
На 09.11.2017 г. „ПИБ“ АД (ПИБ) е подал жалба срещу разпореждане от 01.11.2017
г. по изп. дело 20178380406583 на ЧСИ М.Б., с което той е отказал да прекрати
частично изпълнителното дело за 1 400,00 лева, както и да намали
адвокатското възнаграждение на адвокат В.В., процесуален представител на
взискателя. ПИБ заявява, че разпореждането е неправилно, тъй като преди
образуването на изп. дело тя е превела по сметка на взискателя В.Т.1 400,00
лева, като са останали дължими единствено 113,77 лева. Затова тя моли съда да
отмени обжалваното разпореждане, да прекрати изп. дело по отношение на
1 400,00 лева и да намали адвокатското възнаграждение на адвокат В.на
200,00 лева (жалбата, л. 4 от делото на СГС).
2.
На ЧСИ
[2]
ЧСИ Б.е заявил, че не са налице основанията за прекратяване на изп. дело, тъй
като взискателят е заявил, че не е получил сумата и не е бил уведомен за
превеждането ѝ преди образуването на делото. Затова ЧСИ Б.моли съда да
потвърди обжалваното разпореждане (мотивите, л. 24 от делото на СГС).
3.
На взискателя
[3]
Взискателят В.Т.е оспорила жалбата. Тя е заявила, че отказът за прекратяване на
изп. дело не подлежи на обжалване. Също така тя твърди, че сумата, преведена от
ПИБ по нейна сметка, е била изтеглена от ПИБ. В.Т.посочва, че адвокатът ѝ
е извършил многобройни процесуални действия по изп. дело, за което му се дължи
400,00 лева възнаграждение. Затова тя моли съда да потвърди обжалваното
разпореждане (възражението, л. 21-23 от делото на СГС).
II.
Обстоятелства,
които съдът установява
[4] На
06.10.2016 г. РСПк е постановил решение, с което осъдил ПИБ да заплати на В.Т.1 400,00
лева разноски по делото (л. 6-9 от делото на СГС). На 02.11.2016 г. ПИБ е
превел тази сума на В.Т.по нейна сметка в ПИБ (платежното, л. 15 от делото на
СГС). Не се спори, че В.Т.е получила тази сума по сметката си. На 23.11.2016 г.
РСПк е изменил решението си от 06.10.2016 г. в частта му за разноските, като е
осъдил ПИБ да заплати на В.Т.още 113,77 лева разноски по делото (определението,
л. 10-11).
[5] На
25.07.2017 г. РСПк е издал изпълнителен лист на В.Т.срещу ПИБ за 1 400,00
лева разноски и 113,77 лева също разноски. На 01.09.2017 г. тя е подала молба
до ЧСИ Б.за образуване на изп. дело, с която му е възложила да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и да
определя начина на изпълнение (молбата, л. 1-2 от изп. дело).
[6] На
05.09.2017 г. ЧСИ Б.е връчил на ПИБ поканата за доброволно изпълнение (л. 7 от
изп. дело). На 12.09.2017 г. ПИБ е подала молба, с която е поискала от ЧСИ да
прекрати изпълнението за 1 400,00 лева, като е представил платежно
нареждане за превеждане на сумата по сметка на взискателя. ПИБ е поискала и
намаляване на адвокатското възнаграждение на адвокат В.от 400,00 на 200,00 лева
(молбата, л. 8). На 01.11.2017 г. ЧСИ Б.е постановил обжалваното разпореждане,
с което е отказал да прекрати изп. дело за 1 400,00 лева и да намали
адвокатското възнаграждение на адвокат В.на 200,00 лева (съобщението, л. 13 от
изп. дело).
[7] Липсват
доказателства ПИБ да е изтеглила от сметката на В.Т.преведените 1 400,00
лева. Затова съдът приема, че ПИБ не е направила това.
III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти към приложимото
право и решение на съда
[8]
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6-7 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказът на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнението и постановлението за разноските. Ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Взискателят също има право на разноски, като разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).
[9]
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Тя е основателна.
[10]
Съдът установява, че длъжникът е заплатил на взискателя твърдените
1 400,00 лева. Това е станало преди образуването на изп. дело. Затова са
налице предпоставките за прекратяване на изпълнението по отношение на сумата от
1 400,00 лева.
[11]
Съдът не установи адвокатът на взискателя да е извършвал други действия по
изпълнителното дело освен подаването на молба за образуването му. Затова съдът
приема, че дължащото се адвокатско възнаграждение следва да бъде в минималния
размер от 200,00 лева. Затова съдът
Р Е Ш И:
[12] ОТМЕНЯ разпореждане от 01.11.2017 г.
по изп. дело 20178380406583 на ЧСИ М.Б., с което той е отказал да прекрати
частично изпълнението за 1 400,00 лева, както и да намали адвокатското
възнаграждение на адвокат В.В., процесуален представител на взискателя, от
400,00 на 200,00 лева.
[13] ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА принудителното
изпълнение по изп. дело 20178380406583 на ЧСИ М.Б. за сумата от 1 400,00
лева;
НАМАЛЯВА адвокатското
възнаграждение, дължащото се на адвокат В.В., от 400,00 на 200,00 лева.
[14]
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.