Решение по дело №266/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 54
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Таня Генчева Спасова
Дело: 20212110200266
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Айтос, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно
наказателно дело № 20212110200266 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Образувано е по
жалба на Е.Т.К. с ЕГН ********** от ***, против наказателно постановление № 21-
0335-000109 от 07.05.2021 г. на Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Р., с което за
нарушение по чл.20, ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ на основание
чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, но
изпраща писмено становище.
Административно наказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, в
този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение №
109/22.03.2021 г. съставен срещу жалбоподателката, за това, че на 22.03.2021 г. около
17.30 часа при управление на л.а. “***“ с рег. № *** на път IV клас № BGS-2190 с
посока от с. С. към с. Р., поради движение с несъобразена скорост с пътните и
метеорологични условия на прав участък с надлъжен наклон и заснежена настилка
губи контрол над МПС, излиза в дясно от пътя и се блъска в крайпътно дърво, с което
причинява ПТП. Пострадал е един от пътниците в лекия автомобил. Актосъставителят
1
е приел, че с действията си нарушителят виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото при последвалата проверка водачът не представя
контролен талон към СУМПС. От показанията на полицейските служители М.Х. в
качеството на мл. автоконтрольор и съответно актосъствител на горепосочения АУАН
и С.С. се установява, че били изпратени на посочения пътен участък във връзка
с получен сигнал за възникнало ПТП. След запознаване с произшествието свидетелите
констатирали, че настилката на пътя е заснежена в резултат на натрупалия сняг, както
и са налице видими материални щети по лекия автомобил, който излизайки извън пътя
се бил ударил в крайпътно дърво. Жалбоподателката не отрекла, че ПТП е било
причинено от нея, като в самия АУАН е вписала като обяснение, че „пътят е бил със
снежна настилка и хлъзгав“. На база на получените от жалбоподателката данни и
направения оглед на място бил установен механизма на настъпване на ПТП, съответно
на жалбоподателката бил съставен горепосочения АУАН. Не се е възползвала от
правото да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз
основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното НП
като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179
ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева и на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложена глоба от 10 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да
доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43
от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че съставянето на АУАН в присъствие само на един
свидетел е процесуално нарушение от категорията на съществените, опорочаващи
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Настоящият състав счита,
че съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не представлява
процесуално нарушение от категорията на съществените в хипотезата на чл.40, ал.3
ЗАНН, тъй като само по себе си това не води по никакъв начин до ограничаване
правото на защита на лицето, срещу което е образувано административнонаказателно
производство, нито препятства съдебния контрол за законосъобразност на издаденото
впоследствие наказателно постановление. Наказателното постановление е съобразено с
изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН. Индивидуализирани са времето и мястото на
извършване на нарушението и няма причина за отмяна на НП в тази връзка.
Същественото в административнонаказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като
нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателката е
управлявала л.а. ***“ с рег. № ***. Безспорно е и обстоятелството, че при
2
управлението на автомобила е причинила ПТП, излизайки от пътя в дясно и блъскайки
се в крайпътно дърво, в резултат на което на лекия автомобил са причинени щети и
пострадал единия от пътниците в лекия автомобил. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателкато е ангажирана на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.20 ал.2 от същия закон. Съгласно посочената за нарушена разпоредба,
водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението
да се съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния
случай в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателката не е съобразила скоростта с
пътните и метеорологични условия и по този начин не е спряла въпреки опасността за
движението възникнала от заснежения и хлъзгав път, представляващ прав участък с
надлъжен наклон. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът
приема за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателката е
извършила визираното в акта и в НП нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, в следствие на
което е причинила ПТП, при което пострадал един от пътниците. Показанията на
свидетелите относно обстоятелствата, при които е възникнало ПТП и механизма на
причиняване на ПТП съответстват на обясненията на жалбоподателката, вписани в
самия АУАН. Жалбоподателката виновно е извършила вменето административно
нарушение. В кокретния случай безспорно не се касае за умишлено нарушение, а за
непредпазливо такова.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в съставеният акт за установяване на
административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства относно
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава
водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната
обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия.
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението,
съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил съответната
административнонаказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата – чл.179
ал.2. Към датата на извършване на нарушението същата предвижда наказание глоба в
абсолютен размер - 200 лева за водач, който поради движение с несъобразена скорост,
причини пътнотранспортно произшествие. На жалбоподателката е наложена глоба в
законоустановения размер от 200 лева, като с оглед абсолютния размер на санкцията
нейното изменение е недопустимо в настоящото производство и НП следва да се
потвърди в обжалваната част.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП установи се, че
жалбоподателката не е представила контролен талон към СУМПС при проверката,
извършена на мястото на произшествието, поради което правилно на основание чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната й отговорност с глоба от
10 лева. Доколкото в жалбата е направено искане за отмяна на цялото НП, то съдът
следва да се произнесе и по това нарушение, като потвърди НП и в тази част.

3
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0335-000109 от 07.05.2021 г.
на Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Р., с което на Е.Т.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение по чл.20, ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ на
основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лева и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4