№ 6400
гр. София, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Райна Мартинова
В. Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от В. Р. Митева Въззивно гражданско дело №
20241100514104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 25021792/11.10.2024 г. по регистъра
на СРС от ищеца по предявените искове – ЕТ „С.-С. С.“ срещу Решение №
20129733/24.09.2024 г., постановено по гр.д. № 27429/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за осъждане на ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД да
заплати сумата в размер на 921,47 лева, представляваща заплатена без правно основание
служебно начислена цена на електрическа енергия, доставена в периода 15.01.2016 г. –
13.04.2016 г. до електроснабден имот, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „******** след
извършена корекция на сметка за използвана електрическа енергия.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че неправилно районният съд е приел,
че „Електрохолд Продажби“ ЕАД е имал правно основание да извърши корекция и да
начисли цената за електрическа енергия, тъй като Общите условия на дружеството нямали
изискуемото съдържание съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и ч 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. На следващо
място, твърди, че потребителят на електрическа енергия няма вина за намесата в
измервателното устройство, което е собственост на въззиваемата страна, поради което и не
следва да носи отговорност за неправилно неотчетената електрическа енергия, както и че в
тази хипотеза електроразпределителното дружество е следвало да докаже периода и
количеството реално консумираната енергия, както и вината на потребителя за установените
обстоятелства, водещи до погрешно отчитане на потребената енергия. Въззивникът сочи и
че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказани обстоятелства въз основа на
представения по делото констативен протокол за проверка, доколкото същият съставлявал
частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск. Претендира заплащане на сторените разноски в двете съдебни инстанции. Не прави
1
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Електрохолд продажби“ ЕАД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение
основателността на предявения иск, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях в тази част на решението. По доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира
следното:
Видно е от обстоятелствената част на исковата молба и въззивната жалба, както и от
събраните пред първоинстанционният съд доказателства, че ЕТ „С.-С. С.“ не оспорва
качеството си на абонат на електрическа енергия при ответното дружество за обект с
клиентски номер ********, находящ се в гр. Ихтиман, ул. ********, където се намира и
седалището и адреса на управление на въззивника – едноличен търговец.
Спорно в настоящото производство е правото на ответното дружество да извършва
едностранно корекция в сметките за потребена електрическа енергия. Въззивното дружество
отрича съществуването на претендираното от него вземане за служебно начислената по
констативен протокол № 1014585 от 13.04.2016 г. стойност на електрическа енергия за
периода от 15.01.2016 г. до 13.04.2016 г. за процесния обект, в размер на 921,47 лв., за което
е била издадена фактура № ********** от 20.04.2016 г. Въззивникът твърди, че е заплатил
на енергийното дружество посочената сума, която обаче счита, че не му дължи поради
изначална липса на основание и иска нейното връщане, поради което спорното право намира
своето правно основание в предвидената в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД специална хипотеза на
неоснователно обогатяване, както е приел и СРС.
Фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго – основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, приложима към настоящия случай /в
редакция след изменението с ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, на ДКЕВР /със
сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов
нормативен акт – Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както
и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В
тази връзка са приети ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. и са част от
действащата към процесния период правна уредба в сферата на енергетиката. Същите имат
характера на нормативен административен акт по смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК,
тъй като се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, като същите имат задължителен
характер на всички адресати, за които се отнасят.
Нормите на чл. 47 – 51 ПИКЕЕ (отм.) уреждат различни случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи, като в корекционната процедурата са регламентирани обективни
правила за измерване на доставената, но неотчетената или неточно отчетена електрическа
енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да
2
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед
уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия,
отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на
потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен
от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. За
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител
по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена
съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия и
спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да
доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на
ПИКЕЕ /Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. дело № 1156/2016 г., ІІ т. о., ТК./.
Не е налице отпадане правото да бъде проведена корекционна процедура от
електроразпределителното дружество независимо дали в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6
ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
какъвто довод е изтъкнат във въззивната жалба. Подобно нарушение съставлява пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но
доколкото в съдебната процедура по реда на ГПК са гарантирани равни права на страните
при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители, то и гражданските съдилища не
могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите,
за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са
длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства / решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС/.
Следователно редът за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ не обуславя възникването или
съществуването на правото на едностранна корекция, а установява правото на клиента да
бъде уведомен, за да може да упражни своевременно законоустановените си права и да
организира защитата си, в случай че счита корекцията за неправилна. В тази връзка, както е
посочил и първоинстанционният съд, по делото се установява, че „Електрохолд Продажби“
ЕАД, с предишно наименование „Чез Електро България“ АД е изпратило съобщения до
клиента както за предстоящото извършване на корекцията, така и за извършената такава,
които са получени лично от едноличното дружество.
В настоящия случай едностранната корекция е била извършени от ищеца като
оператор на разпределителната мрежа по реда на чл. 47-48 ПИКЕЕ (отм.). Видно от
представения констативен протокол № 1014585 от 13.04.2016 г., както и от събраните по
делото свидетелски показания, при извършването на проверката на електромера на адреса на
ответника са спазени процедурните изисквания на чл. 47, като е съставен констативен
протокол, който е бил подписан от служителите на ищцовото дружество и двама свидетели
от Федерация на потребителите, доколкото абонатът е отказал да го подпише, след което в
седемдневен срок протоколът е бил изпратен и получен от потребителя с писмо изх. №
**********/21.04.2016 г. Екземпляр от протокола е подписан и от присъствалия при
проверката служител на МВР – Калин Георгиев Антов, като това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свид. Златарева, която споделя, че тъй като установената
грешка в измервателния уред се е оказала голяма, се е наложило да извикат полицаи от МВР,
поради което на място е дошла огледна група, която също е установила нарушението,
съгласно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.). Последното прави
изготвения констативен протокол по чл. 47 ПИКЕЕ (отм.) официален свидетелстващ
документ, ползващ се с материална доказателствена сила, както и годно основание, от което
възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции /в този смисъл
решение № 104/16.08.2016 г. по т. дело № 1671/2015 г. на ВКС, І Т. О./. Същевременно,
верността на отразените в констативния протокол констатации при проверката се
потвърждава от разпита на свидетелите по делото и не се опровергава от другите
доказателства по делото, поради което възраженията на въззивника по отношение на
3
отразените в протокола обстоятелства се явяват неоснователни.
При установеното формално спазване на процедурните изисквания при извършване
на проверките ищецът законосъобразно е извършил едностранни корекции на основание
разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ (отм.), съобразно която при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В контекста на изложеното
въззивният съд приема, че при наличието на законова възможност за корекция на сметките и
въведени обективни правила, по които да се извърши същата, начислената корекционна сума
се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите, установени в ПИКЕЕ.
Съобразно приетата съдебно – техническа експертиза в случая е налице
нерегламентиран достъп без наличие на вмешателство във вътрешната схема на
електромера, тъй като е предприето отпадане на измервателната група на най – натоварената
фаза „Т“ на електромера, което позволява неотчитането на потребената електрическа
енергия от тази фаза. Разглежданият случай попада в приложното поле на чл. 48, ал. 1, т. 2,
б. „а“ ПИКЕЕ, съгласно който при наличие на точен измерител количеството преминала
електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на
точност на средството за търговско измерване. Предвид наличието на специални знания и
представените съответни изчисления, вещото лице е дало заключение, че посочените в
предложението за корекция на сметка от 18.04.2016 г. 7495 квтч. са изчислени в съответствие
с изискванията на посочената нормативна уредба.
По отношение на възраженията за негодност на електромера и липсата на протокол за
преминаване през периодична метрологична проверка на същия, във връзка с разпоредбата
на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, съгласно която средствата за търговско измерване са собственост на
оператора на съответната електропреносна или разпределителна мрежа, съдът намира
следното.
Съгласно чл. 9, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.), операторът на електроразпределителната мрежа е
длъжен да доставя, монтира и поддържа средствата за търговско измерване, които, с оглед
разпоредбите на чл. 18, т. 2 и чл. 41 ПИКЕЕ (отм.), следва да имат стойности на
техническите и метрологичните характеристики в съответствие с изискванията на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, Наредбата
за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване,
Наредба № 3 от 2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии.
Средствата за търговско измерване подлежат на първоначална и последваща метрологична
проверка. Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за
измерване, а периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, която се обнародва в
Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията – чл. 43, ал. 2 и 4 от
Закона за измерванията - ЗИ. Съгласно Заповед № А-333 от 29.05.2014 г. на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор е определена периодичност на последващите
проверки на трифазни електромери на всеки 4 години. Процесният електромер – трифазен, с
фабричен № 01742585, е законно сертифицирано средство за търговско измерване. Видно от
приложеното на лист 58 удостоверение, същото е издадено на 24.09.2004 г. на основание чл.
32, ал. 1 от Закона за измерванията и в уверение на обстоятелството, че процесното средство
за търговско измерване е от одобрен тип с номер на регистър на одобрените типове средства
за измерване № 4230. Установява се от представения на следващата страните протокол №
4035744/28.04.2014 г., че един ден преди изтичане срока на одобрение, съгласно
удостоверението, електромерът е преминал през последваща периодична проверка, съгласно
която същият съответства на изискванията за одобрения тип електромери. В този смисъл
доколкото е установено, че към 2016 г. правилната работа на електромера е била
4
гарантирана, то корекцията е била извършена законосъобразно, като периодът на същата не
надхвърля 90 дни.
Следователно доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото
на ответника да коригира сметката на ищцата при неточно отчитане на потребената
електрическа енергия. Крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа
енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната
мрежа. В този смисъл въззивният съд приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на
вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за процесната сума, поради което релевираната
претенция се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените разноски във
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно
фактическата и правна сложност и извършените процесуални действия.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20129733/24.09.2024 г. по гр. д. № 27429 по описа за
2019 г. на Софийски районен съд, 54 състав.
ОСЪЖДА ЕТ „С.-С. С.“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Електрохолд продажби“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК
*********, сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5