Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА Х.при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 3752 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 306027
от 19.12.2019 г., постановено по гр. д. № 42133/2019 г., по описа на СРС, ІІ
ГО, 77 състав, Б.У., М. Е., Ш.У., Й.Г. – У., Ф.У. и Б.У. са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, разделно – всеки по 1/6 част от сумите от 646, 16 лв.,
представляваща стойност за консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода
14.08.2017 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„*******, вх. Б, ет.1, ап.9, абонатен № 004874, сумата от 10, 26 лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска -
22.07.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 39, 85 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода 15.09.2018 г. – 24.04.2019 г. Отхвърлени са исковете за стойността
за топлинна енергия над уважения до пълния предявен размер от 2 100, 85
лв., иска за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия над уважения
до пълния предявен размер от 332, 33 лв., иска за стойността на услугата дялово
разпределение над уважения до предявения размер от 28, 36 лв., както и изцяло иска
за сумата от 5, 21 лв., представляваща лихва за забава върху стойността на услугата
дялово разпределение за периода 31.05.2016 г. – 24.06.2019 г. Ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца, разделно - всеки по 1/6, на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК, сумата от 223, 84 лв., представляваща сторени в исковото
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е
осъден да заплати на ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сторените от
тях разноски в размер на 499, 55 лв. Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач „Т.С.” ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон. Позовава се на § 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката (понастоящем
чл.153, § 2а ДР на ЗЕ) съгласно, която „клиент на енергия или природен газ за
битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
от топлопреносното дружество при публично известни Общи условия, които се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет и
които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и
един местен ежедневник. Същите имат силата на договор между „Т.С.” ЕАД и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. По делото не е установено ответниците да са упражнили
правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което спрямо тях са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от топлопреносното дружеството. Счита,
че районният съд неправилно е приел, че за част от исковия период ответниците са
нямали качеството на потребители на топлинна енергия, поради това, че до
14.08.2017 г. партидата се е водела на трето за спора лице. В чл.153, ал.1 ЗЕ е
законово установено, че клиент на топлинна енергия са собствениците и титуляри
на вещно право на ползване. Меродавно е само притежанието на вещно право върху
имота. Неоткриването на партида на името на титулярите на вещно право върху
имота е неправомерно действие от тяхна страна. Заявява, че обстоятелството, че
имота е ползван от трето лице за част от периода е ирелевантно за настоящия
спор. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
уважи изцяло предявените искове, като му присъди направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори на въззивната жалба от ответниците
Б.У., М. Е., Ш.У., Й.Г. – У., Ф.У. И Б.У. и от третото лице – помагач на страната
на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИВИС“ ООД.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на §1, т.33 от ДР
на ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент 9, находящ се в гр. София, община
Оборище, ул. „*********, ет.1, като му дължат в условията на разделна
отговорност, сумата от общо 2 466,75 лв., от която: 2 100, 85 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015
г. – м.04.2018 г., сумата от 332, 33 лв. - представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2016 г. – 24.04.2019 г., сумата от 28, 36 лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода м.04.2016
г. – м. 04.2018 г. и 5 ,21 лв. -лихва за забава върху главницата за периода 31.05.2016
г. –24.06.2019 г., отразени в общи фактури № **********/31.07.2016 г., №
**********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, при равни квоти от по 1/6, за всеки един от
ответниците Б.У., М.У. Е., Ш. У., Ф.У., Б.У. и Й..У. Г., както
следва: сумата от по 350, 41 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г., сумата от
по 55, 39 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2016 г.
–24.04.2019 г., сумата от по 4, 73 лв. – главница за услугата дялово
разпределение за периода м.04.2016 г. – м. 04.2018 г. и по 0, 87 лв. - лихва за
забава върху главницата за периода 31.05.2016 г. –24.06.2019 г. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят претендираните
суми, като претендира и сторените по делото разноски, вкл. за юрисконсултско
възнаграждение.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците, оспорват
предявените искове по основание и размер. Излагат съображения, че не дължат
претендираните суми за процесните периоди, тъй като към тези дати титуляри по
партида за посочения имот са други лица – обстоятелство, което е известно на
топлопрносното дружество, тъй като е изготвяло и осчетоводявало задълженията за
топлинна енергия именно на тях. Оспорват наличието на облигационна връзка между
страните по делото. Твърдят, че през процесния период имотът е ползван от други лица, които
са били потребители на топлинна енергия. Твърдят, че не са имали достъп до процесиня
имот, поради което са предявили ревандикационен иск по чл.108 ЗС, въз основа на
което са се снабдили с изпълнителен лист на 06.07.2017 г. Образувано е
изпълнително дело при ЧСИ Р.М., като едва на 14.08.2017 г. са въведени във
владение на процесния имот. Молят съда да отхвърли предявените срещу тях искове.
Съгласно
протокол № 8/11.11.2003 г. на СО – Район
„Оборище“ е взето решение за картотекиране като нуждаещ се от жилище Х.Б.М.–
едночленно семейство, живущ ***, обект на реституция. Посочено е, че лицето е
наемател на реституирано жилище. Съгласно акт за смърт № 0444 от 09.09.2003 г.,
издаден от Район „Оборище“, сваля преписката от отчет.
С молба от
21.11.1985 г. Р.И.Х., е отправила искане до топлопреносното дружество да раздели
партидата на апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „**********части, тъй
като в същия живеели 3 семейства: семейство Х.М.състоящо се от 3 члена и
ползващо кухня, стая и общи сервизни помещения и семейство Л.К.състоящо се от 2
члена и ползващо южна стая, холно помещение и общи сервизни помещения.
Видно от
представена искова молба от 12.10.2012 г., Б.У., М.У. Е., Ш.У., Ф.У., Б.У. и Й..У.
Г., са предявили срещу Л.Х.М., Р.И.Х.и П.К.К., иск по чл.108 ЗС, за признаване
за установено, че ищците са собственици на апартамент № 9, находящ се на
първи етаж вляво в жилищна сграда на адрес в гр. София, ул. „*********, с площ
от 110 кв.м., състоящ се от три стаи, две кухни и сервизни помещения, при
граници: улица, калкан, стълбище и апартамент № 10. Ответниците по
ревандикационния иск са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват
иска, като са се позовавали на изтекла в тяхна полза десетгодишна погасителна
давност, считано от влизане в сила на ЗВСОНИ, ДВ, бр.15/21.02.1992 г.
С решение от
21.04.2016 г., постановено по гр.д. № 16884/2012 г. по описа на СГС, І -17
състав, е признато за установено по предявения от Б.У., М.У. Е., Ш.У., Ф.У., Б.У.
и Й..У. Г. срещу Л.Х.М., Р.И.Х.и П.К.К., иск с правно основание чл.108 ЗС, че
ищците са собственици на апартамент № 9, находящ се на първи етаж вляво в
жилищна сграда на адрес в гр. София, ул. „*********. Със същото решение ответниците
са осъдени да предадат владението на процесния недвижим имот на ищците.
На 06.07.2017 г. Софийски апелативен съд, 12
състав, на основание решение по гр.д. № 3882/2016 г. по описа на САС, е издал в
полза на ищците изпълнителен лист, въз основа на който ответниците са осъдени
да им предадат владението върху процесния имот.
С протокол
за въвод във владение от 14.08.2017 г. на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, ищците
и настоящи ответници са въведени във владение на процесния топлоснабден имот.
Видно от
представения нотариален акт за собственост на недвижим имот № 118, том І, рег.
№ 6418, дело № 106 от 27.05.2019 г., Б.У., М.У. Е., Ш.У., Ф.У., Б.У. и Й..У. Г.,
са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху апартамент №
9, находящ се в гр. София, ул. „*******, разположен на първия етаж, над партер,
в източното крило на жилищната сграда, със застроена площ от 110 кв. м., заедно
с избено помещение с площ от 8 кв. м. и таванско помещение с площ от 15 кв. м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с
29/1000 идеални части от дворното място, в което е построена.
Съгласно
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „*******, от 26.09.2002 г., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост.
На
30.09.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с
адрес: гр. София, ул. „*******, по силата на който дружеството се е задължило
да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
По делото са
представени 3 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода от фирмата за
дялово разпределение за процесния топлоснабден имот, аб. № 4874 за периода
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и за 01.05.2017 г.
– 30.04.2018 г., както и главен отчет за същия абонатен номер за периода
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. Като титуляр на титуляр на партидата е посочено
лицето Р.И.Х.. За същия апартамент са представени индивидуални справки за
отопление и топла вода с аб. № 4875 и № 4873.
С писмо рег. индекс № Г-19129/17.10.2019 г. ищецът е
уведомил ответника М.У., че във връзка с постъпило в „Т.С.“ ЕАД заявление са
изидсани от фирмата за дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД да предостави в
дружеството разхода за отопление и подгряване на вода по периоди между госпожа У.
и стария титуляр на партида с аб. № 4873 за имота на адрес ул. „*******, вх.******Въз
основа на предоставените данни от „Т.С.“ ЕООД е извършена рекламация на
изравнителната сметка за сезон 2017/2018 г., като същата е разделена коректно
между госпожа У. и стария титуляр, спрямо периодите на собственост.
Пред СРС е
изслушана комплексна съдебно -
техническа и счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица инж. Н.М.и З.И..
От заключението на същата в техническата й част се установява, че сградата –
етажна собственост на ул. „*******, вх. А и Б се снабдява с топлоносител –
гореща вода посредством една обща абонатна станция. Постъпилата в абонатната станция
топлинна енергия се измерва чрез общ топломер, който е един за двата входа.
Същият се отчита по електронен път в началото на всеки месец чрез уред с четяща
глава – „терминал“, който снема архивираното в паметта на уреда показание на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число на месеца – колона „показание на
топломера ново“. Разликата между показанията в тази колона и стойностите в
колона „показание на топломера старо“, в която е записана отчетената топлинна
енергия през предходния месец, е количеството енергия в киловат часа, постъпила
в абонатната станция през съответния месец – колона „загуби в абонатната
станция“. Получената енергия е количеството топлинна енергия, потребена от
абонатите. Вещото лице е установило, че в случая технологичните разходи са
отчислявани ежемесечно в съответствие с нормативните изисквания. Общият
топломер е преминал и изискуемата метеорологична проверка на всеки две години. Отчитането
на уредите за дялово разпределение в сградата е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Титуляр
на партидата на абонатен № 4874 за исковия период е Р.И.Х.. Фирмата за дялово
разпределение е представила главен отчет, извършен на 24.05.2016 г., подписан
от абоната, в който е записано, че в имота има радиатор и лира без уред, както и,
че топлата вода е на база. Поради липсата на монтирани разпределители е
начислен служебен разход на максимална мощност при съобразяване на Методиката
за дялово разпределение и Наредбата за топлоснабдяването. Абонатът няма
узаконен водомер за топла вода, поради което консумацията на гореща вода е
изчислена на база на един потребител за едно денонощие съобразно Наредбата.
От
заключението на вещото лице изготвило експертизата в счетоводната й част се установява,
че стойността на подадената топлинна енергия на абонатен № 004874 за исковия
период м.05.2015 г. – м.04.2018 г. възлиза на 2 070,30 лв., а лихвата за
забава за периода 15.09.2016 г. – 24.04.2019 г. е в размер на 331,23 лв. Вещото
лице е изчислило и, че стойността на подадената топлинна енергия за този абонат
за периода м.08.2017 г. – м.04.2018 г. е в размер на 646,16 лв., а лихвата забава
за същия период възлиза на сумата от 39,85 лв. Липсват данни за извършени
плащания на някоя от посочените суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Спори се
между страните в производството дали до извършване на въвода във владение на
ответниците в процесния топлоснабден имот между тях е съществувало валидно
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия или не.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. С него е
разяснено, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по
смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В разглеждания случай е налице постигнато съгласие между ищеца и Р.И.Х.,
която не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот през разглеждания
период, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В подкрепа на този извод е откритата индивидуална партида на посоченото
лице, въз основа на депозирана от него молба за топлоснабдения имот аб. № 4874.
Следва да се съобрази също така и извънсъдебното признание в тази насока,
направено от ищеца в изпратеното до ответника М.У. на 17.10.2019 г. във връзка
с разграничаване на отговорността на титулярите за отоплителен сезон 2017/2018
г., обсъдено по – горе. Ето защо и съобразно разясненията, дадени с
горепосоченото тълкувателно решение, при наличие на постигнато съгласие между
ищеца и Р.И.Х., която е правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1
ЗЕ, за сключване на договор да продажба на топлинна енергия да битови нужди, цената
за доставената топлинна енергия се дължи именно от това лице, докато трае
действието на договора, а не от ответниците, в качеството им на собственици. Последните
не са оспорили обстоятелството, че считано от момента на въвода във владение на
процесния имот те отговарят за стойността на доставената топлинна енергия, в
каквато насока е и влязлото в сила като необжалвано съдебно решение.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че изводът на решаващия съд, че
между страните в производството не е налице облигационна връзка за периода м.05.2015
г. – 13.08.2017 г., е обоснован, като същият е формиран в съответствие с
изискванията на материалния закон и формираната съдебна практика по прилагането
му. Това обуславя неоснователност на предявените спрямо ответниците искове
искови претенции за посочения период.
Жалбоподателят не е изложил оплаквания относно
изводите на решаващия съд във връзка установения размер на главниците, както и
относно размера и периода на лихвата за забава, поради което и на основание
чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън пределите на въззивния контрол и не следва
да се обсъждат по същество.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответниците по жалбата имат
право на сторените разноски в настоящото производство. Същите не претендират
такива и не са ангажирали доказателства за извършването им, поради което
разноски не следва да им се присъждат.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 306027 от 19.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 42133/2019 г. по описа на СРС,
IІ ГО, 77 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С. ЕАД, ЕИК********, с адрес *** срещу Б.У., роден на *** г.
в гр. Истанбул, турски гражданин с лична карта ********, валидна до 08.08.2027
г., БУЛСТАТ********, М.У. Е. с ЕГН **********, Ш.У. с ЕГН **********, Й.Г. - У.,
родена на *** г., гражданка на Швейцария, с паспорт № ********, БУЛСТАТ********,
Ф.У., роден на *** г. в гр. Истанбул,
турски гражданин, лична карта с. D 11 № 1*********г., БУЛСТАТ *******и Б.У., родена на *** г. в гр. Истанбул, турска
гражданска, с л.с. с. Т 10 № 476671/02.02.2011г., БУЛСТАТ ********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане
разделно от по 1/6 всеки един от
тях, на сумата над 646, 16 (шестстотин
четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки) лв. до пълния предявен размер
от 2 100, 85 (две хиляди и сто лева
и осемдесет и пет стотинки) лв. за периода м.05.2015 г. – 13.08.2017 г.,
представляваща главница за ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „*******, вх. Б, ет.1, ап.9, абонатен № 004874, за
сумата над 10, 26 (десет лева и двадесет
и шест стотинки) лв. до пълния предявен размер от 28, 36 (двадесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода м.05.2015
г. – 13.08.2017 г., както и иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД - за заплащане
разделно от по 1/6 всеки един от тях,
на сумата от 5, 21 (пет лева и
двадесет и една стотинки) лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 31.05.2016 г. – 24.06.2019 г.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК 1*******, с адрес ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.