МОТИВИ по
НОХД № 2234/2019г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна
прокуратура - Русе е внесла обвинителен акт, с който е предала на съд
подсъдимия Г.З.Н. – роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно
образование, разведен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран) за
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, а именно за това, че на 16.04.2019 год., в
гр.Русе, отнел чужди движими вещи – пари в брой в размер на 900.00 лева от
владението на С.Д.А. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да
ги присвои.
В хода на
съдебното следствие, по реда на чл. 287 НПК, е допуснато изменение на
повдигнато по отношение на подсъдимия Г.З.Н. обвинение от престъпление по чл.
194, ал. 1 НК в такова за престъпление по чл. 198, ал. 3 вр.
ал. 1 НК, а именно за това, че на 16.04.2019 г. в гр. Русе отнел чужди движими
вещи – пари в брой в размер на 900 лева от владението на С.Д.А. ***, без негово
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като след като бил заварен
на мястото на престъплението употребил заплашване, а именно извадил и размахвал
нож срещу С.Д.А. *** и С.Д.П. ***, за да запази владението върху откраднати от
него вещи.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа така
измененото обвинение и релевира доводи, за доказаност на обвинителната теза, както от обективна, така
и от субективна страна. Предлага се наказанието, което следва да бъдат наложено
на подсъдимия да бъде определено по реда на чл. 54 НК и да бъде ориентирано към
минимума на предвиденото.
Защитникът на подсъдимия пледира, че деянието,
с оглед измененото обвинение е несъставомерно, а
видът на престъплението е именно първоначалното повдигнато обвинение по чл. 194 НК. В подкрепа на тази теза се развиват съображения, че се касае за две
самостоятелни деяния, като първото е завършено с излизането на пострадалият от
игралната зала. Инвокират се доводи за недоказаност
на тезата на прокуратурата за пряка и непосредствена заплаха от страна на
подсъдимия с нож, за да запази владението върху отнетата парична сума. По
отношение на престъплението кражба се предлага наказанието да бъде
индивидуализирано при равновесие на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, като изпълнението на наказанието да бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК.
Упражнявайки правото си на лична защита,
подсъдимият заявява, че оставя на съда да прецени.
Упражнявайки правото си на последна дума,
подсъдимият изразява съжаление, за това което е направил.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, както и писмените доказателствени средства,
поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните от страните фактически и правни доводи,
възведени по реда на съдебните прения, прие за установено от фактическа страна
и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.З.Н. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
разведен, безработен, ЕГН:**********, неосъждан (реабилитиран).
На 15.04.2019г., около 22,30 часа, свидетелят С.Д.А.,
заедно със съпругата си - свидетелката М.В.А. и Нурай Рамаданов, отишли в
казино „Уинбет“, находящо
се в град Русе, на ул. „Петко Д. Петков“ срещу хотел „Дунав“. Свидетелят А. носел
в себе си сумата в размер на 950 лева, в банкноти с номинал 50 и 100 лева. Преди
да слезе от автомобила, с който били пристигнали тримата, той си отделил сумата
в размер на 50 лева, с която имал намерение да играе в казиното, а останалата
част от паричните средства, в размер на 900 лева, оставил в портфейла си, който
поставил във външния ляв джоб на якето, с което бил облечен. След като влезли в
казиното свидетелят А. поставил в един от игралните автомати сумата в размер на
50 лева, съблякъл якето си, като поставил същото на облегалката на стола, на
който бил седнал и започнал да играе. Свидетелката М.А. застанала права до
него, от дясната му страна. Подсъдимият Н. седнал на съседната машинка, в ляво
от тази на която бил свидетелят А. и също започнал да играе. Малко след това,
без да бъде забелязан от никого подсъдимият протегнал дясната си ръка към левия
външен джоб на поставеното на облегалката на стола, на който бил седнал свидетеля
А. яке и извадил оттам намиращото се в него портмоне, от което взел намиращата
се в същото парична сума в размер на 900 лева, след което отново без да бъде
забелязан от никого, върнал портмонето в джоба на якето на свидетеля А.. След
като приключил играта си свидетелят А., заедно със съпругата си и техният
роднина, излезли от казиното и тръгнали към дома си в село Малко Враново, област
Русе. В края на град Русе свидетелят А. спрял да зареди автомобила си на
бензиностанция „Европа“ и когато заплащал зареденото гориво изваждайки
портфейла си установил липсата на паричната сума в размер на 900,00 лева и веднага,
заедно със своите спътници се върнали в казиното, където били преди това. От момента
на излизане до връщането на свидетеля А. в казиното били изминали около 15
минути. Пристигайки в казиното свидетелят А. веднага отишъл и се срещнал със свидетеля
С.Д.П. – охранител в казиното, когото уведомил за установената липса на пари. Свидетелят
П. веднага прегледал записите от охранителните камери на казиното. На записите
ясно се виждало как подсъдимият Н., когото свидетелят П. познавал като редовен
клиент на казиното, бил седнал в непосредствена близост отляво на играещия в
казиното свидетел А., като след кратък период от време без да бъде забелязан от
никого подсъдимият протегнал дясната си ръка към левия джоб на поставеното на
облегалката на стола яке на свидетелят А.. Оттам извадил намиращия се в него
портфейл на свидетеля, извадил и взел от него паричната сума от книжни
банкноти, които прибрал в дрехата си, с която бил облечен, след което върнал
портфейла на мястото, откъдето го бил взел като останал в казиното. След като
изгледал записите, свидетелят С.Д.П. отишъл при подсъдимия и му казал, че
трябва да върне парите. Подсъдимият Н. отрекъл да е вземал пари и свидетелят П.
извел пред казиното подсъдимия, с цел да не се стигне до саморазправа и
едновременно с това се обадил на охранителната фирма, с която казиното имало
сключен договор. Пред казиното подсъдимият продължил да отрича да е взел,
паричната сума от свидетеля и непосредствено преди пристигането на охранителите
извадил намиращия се в него нож, който бил с дължина на острието около 20 см и
със заоблен край и размахал същия по посока на събралите се хора, и конкретно
към свидетеля П. и свидетеля А. като казал на свидетеля П. „Не съм вземал нищо,
оставете ме намира, не съм вземал нищо“, след което се отдалечил и си заминал.
В хода на досъдебното производство била назначена
техническа експертиза № 552/28.08.2019 г., на която са
закрепени кадри от видеозапис от охранителните камери от казино ”Уинбет Перла 3” през инкриминирания период, приета и неоспорена от страните в хода на съдебното
следствие, чието заключение, съдът кредитира като компетентно и обосновано.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно и несъмнено установена, въз основа на извършената оценка на събраните
по делото гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на подсъдимия
Г.З.Н. и показанията на свидетелите С.Д.А., М.В.А., С.Д.П., Ц.С.С., Н. Ц. Д. и К.П.Д., а така също и от
писмените доказателства и писмените доказателствени средства приобщени по реда
на чл. 283 НПК и веществените доказателства, предявени на
страните, съгласно чл. 284 НПК, както и от заключението на назначената и
изготвена техническа експертиза, приета и неоспорена от страните по реда на чл.
282 НПК.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и
след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
намира следното:
Преки доказателства, във връзка с фактите включени в
предмета на доказване в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.
102 НПК, които са в подкрепа на обвинителната теза, се съдържат в показанията
на свидетелите С.Д.А., М.В.А., С.Д.П., както и в приобщения по делото
видеозапис.
Косвени доказателства, в подкрепа на обвинителната
теза, се съдържат в показанията на свидетелите Н. Ц. Д. и Ц.С.С..
На тези доказателства противостоят обясненията на
подсъдимия Г.З.Н. и показанията на свидетеля К.П.Д..
Депозираните от страна на свидетеля Ц.С.С. показания, съдът намира за недопустимо доказателствено
средство, тъй като същите представляват преразказ на обясненията на подсъдимия
дадени в хода на извършена полицейска проверка, поради и което по своята
доказателствена същност, тези показания представляват недопустима подмяна на
едни доказателствени средства, каквито са обясненията на обвиняемия, с други, а
именно свидетелски показния, които пресъздават именно обяснения на обвиняемия
дадени в хода на образуваната преди досъдебното производство полицейска
проверка.
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
При оценка показанията на свидетелите С.Д.А. и М.В.А.,
съдът подложи същите на критична оценка, тъй като свидетелят А. е пострадал от
престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия, а свидетелката А. е
негова съпруга, което обуславя и възможната заинтересованост на депозираните от
нея показания.
По отношение показанията на свидетеля С.Д.П. не са
налице, каквито и да било данни, въз основа на които да бъде обоснован и
най-общ извод, за необективност или възможна заинтересованост в показанията на
този свидетел, а напротив касае се за показания на свидетел, който познава
подсъдимия във връзка с работата си, тъй като е бил чест посетител на игралната
зала и този свидетел не се намира в каквито и да било отношения със свидетелите
С.Д.А. и М.В.А., които до този момент не е виждал и познавал.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Д.П.,
С.Д.А. и М.В.А., тъй като същите са последователни, без нестабилност в
изложението, без да съдържат вътрешни противоречия, житейски логични и
убедителни са, и същевременно се намират в корелативно единство със
заключението на назначената и изготвена техническа експертиза и вещественото
доказателство – видеозапис от охранителни камери, предявен на страните по реда
на чл. 284 НПК.
Показанията, както на свидетеля П., така и на
свидетелите С.А. и М.А., въпреки възможната заинтересованост на показанията на
последните двама, се намират в пълна логическа и хармонична връзка и безспорно
и категорично установяват възприетата от съда доказателствено обезпечена
фактология, като едновременно с това същите напълно кореспондират и се
подкрепят и от заключението на техническата експертиза, от показанията на
свидетелката Н. Ц. Д., по отношение на която също няма данни, за каквато и да
била възможна заинтересованост на депозираните от нея показания, а така също и
от вещественото доказателство – видеозапис от охранителните камери.
На тези доказателства, противостоят обясненията на
подсъдимия Г.З.Н. и показанията на свидетеля К.П.Д..
При оценката на обясненията
на подсъдимия, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствената
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, че не е
взел портмонето и паричната сума собственост на свидетеля А., тъй като в тази
им част обясненията на подсъдимия категорично се опровергават от приобщения по
делото видеозапис, на който ясно и категорично се вижда, как именно подсъдимият
с дясната си ръка бърка в левия джоб на якето на пострадалия, докато същото е
било поставено на облегалката на стола му и взема оттам портмонето на пострадалия,
след което прибира паричната сума в джоба си и връща портмонето отново в джоба
на пострадалия. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта им, че
пред заведението не е вадил нож и именно така да се е отдалечил от мястото, тъй
като в тази им част обясненията му напълно се сугестират
от показанията на свидетелите С.Д.П., С.Д.А.
и М.В.А.. Видно от показанията на свидетеля С.Д.П., в тях този свидетел изрично
изнася пред съда, че подсъдимият му е извадил нож, който нож е насочил именно
към него и към всички останали, дава подробно описание на ножа, както и описва
действията на подсъдимия след това, а именно, че е казал „Не съм вземал нищо,
оставете ме на мира, не съм вземал нищо“, непосредствено след което се е
отдалечил. Самият свидетел посочва „аз бях точно пред входната врата, когато ми
извади нож и така се отдалечи“. Същите факти изнася в своите показания и
свидетелят С.Д.А. - „Обаче той изведнъж изкара нож, доколкото си спомням тръгна
към охраната и той го остави и тогава той избяга“. Изваждането на нож от страна
на подсъдимия, неговото размахване и отдалечаването му от местопрестъплението,
преди да дойдат охранителите е възприето пряко и непосредствено и от
свидетелката М.В.А.. Критерий за обективност в изнесеното от тези трима
свидетели, досежно изваждането на ножа от страна на подсъдимия е и
обстоятелството, че всеки един от тях в своите показания, изнася само и
единствено възприетото от него и неговата оценка на поведението на подсъдимия,
което според настоящия съдебен състав е безспорен критерий, че всеки един от
тези трима свидетели добросъвестно изнася пред съда само и единствено лично
възприетите от всеки един от тях факти, съобразно своето местоположение и
личностни качества.
С оглед изложеното, съдът намира за
напълно опровергани обясненията на подсъдимия, поради и което приема същите само
и единствено за негова
защитна теза, която не корелира, а напротив напълно
се опровергава от доказателствената съвкупност по делото и извършената оценка
на същата.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля К.П.Д., тъй като същите, в частта им, че подсъдимият
не е извадил нож, напълно се сугестират от
показанията на свидетелите С.Д.П., С.Д.А.
и М.В.А. и едновременно с това е налице възможна заинтересованост в показанията
на този свидетел, предвид близките му приятелски отношения с подсъдимия. Показанията на този
свидетел, че пред казиното подсъдимия е бил дърпан от свидетелят С.Д.А. и
хората, с които е бил, напълно се опровергават от показанията на свидетеля С.Д.П.
и видеозаписа от охранителната камера, съдържащ събитията пред казиното, от
който се вижда, че никой по никакъв начин не е упражнил, какъвто и да бил
физически контакт с подсъдимия и не е предприел действия за саморазправа, а всички
са чакали пристигането на охранителите.
Обстоятелството, че на
записа от видеокамерата се вижда единствено действията на подсъдимия
непосредствено преди да се отдалечи от мястото и с оглед разположението на
камерата не може да се види ножа в този момент, не е в състояние да сугестира преките доказателства досежно този факт,
съдържащи се в показанията на свидетелите С.Д.П.,
С.Д.А. и М.В.А., като едновременно с това от записа безспорно се вижда, че в ръката
си подсъдимият държи предмет, който безспорно прилича на сгъваем нож.
Анализа на гласните и писмените доказателства и
прякото им съотнасяне едно спрямо друго формира единна верига от факти,
изграждащи без всяко противоречие и в синхронично единство, всеки един от
основните пунктове свързани с предмета на доказване по делото и допринася в
пълна степен за формиране на убеждението на настоящия съдебен състав, относно доказаността на възприетата от съда доказателствено
обезпечена фактология по делото, въз основа на която се налага да бъдат
изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че въз основа на събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Г.З.Н. *** е отнел чужди движими вещи – пари в брой в размер на 900 лева от
владението на С.Д.А. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да
ги присвои, като след като е бил заварен на мястото на престъплението употребил
заплашване, а именно извадил и размахвал нож срещу С.Д.А. *** и С.Д.П. ***, за
да запази владението върху откраднати от него вещи.
Налице е кражба, която е довършена, тъй като
подсъдимият е установил трайната си фактическа власт върху предмета на
престъплението – сумата в размер на 900 лева, която е отнел от владението на
свидетеля А. и към момента на връщане на свидетеля А. след около 15 минути,
подсъдимият все още се е намирал на мястото, където е извършил кражбата и не е
напускал същото и именно с цел да запази владението върху вещта, подсъдимият е
употребил заплашване като е извадил и размахал нож срещу свидетелите С.Д.П. и С.Д.А.,
именно с цел да предотврати намирането на сумата от охранителите и
уведомяването на полицейските органи, и за да запази владението върху отнетата
парична сума. В случая не е била налице пряка и непосредствена опасност за
живота и здравето на подсъдимия, което се установява от показанията на свидетеля
С.Д.П. и видеозаписа от охранителната камера пред казиното, за да бъде прието,
че хладното оръжие е използвано от подсъдимия, не с цел запазване владението
върху предмета на престъплението, а с цел защита.
Без опора в доказателствата по делото е тезата на
защитата, че действията на подсъдимия не са били насочени именно към запазване
владението на отнетите вещи и за несъставомерност на
извършеното от него деяние, съгласно измененото обвинение.
Безспорно е, че след отнемането на паричната сума от
владението на свидетеля А., подсъдимият е останал в казиното и не е напускал
същото до връщането на свидетеля А. след около 15 минути. Въпреки, че са били
уведомени органите на реда и се е чакало тяхното пристигане, подсъдимият освен,
че през цялото време е отричал да е извършил кражбата е използвал хладното
оръжие, именно за да запази владението върху отнетата парична сума, тъй като
ако беше изчакал пристигането на охранителите, а в последствие и на полицейските
служители, отнетата от него сума е щяла да бъде установена у него и е щяла да
бъде върната на пострадалия и именно с цел това да не се случи, подсъдимият е
употребил заплашването, и именно по този начин е напуснал мястото, където е
извършил кражбата, и където именно е бил установен, след нейното извършване.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че току що е извършил кражба, че се намира на
местопрестъплението и че трето лице може да прекрати неправомерно упражняваната
от него фактическа власт върху отнетата парична сума, като във волево
отношение, изваждайки и размахвайки ножа пред казиното, подсъдимият е действал
единствено с намерението да си тръгне с отнетата парична сума, преди
пристигането на охранителите и по този начин да запази владението върху същата.
Без опора в доказателствената съвкупност по делото и
извършената оценка на същата е тезата на защитата, че се касае за две
несвързани по-между си деяния. Напротив по изложените по горе мотиви следва да
бъде обоснован единственият възможен извод, а именно, че са налице всички обективни
и субективни елементи на състава на престъплението по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Както е посочено в Решение
№ 423 от 22.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1379/2012 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Ц.П., за да е налице грабеж по чл. 198, ал.
3 от НК, е наложително кражбата да е довършена, т. е. предметът на
посегателство да е преминал от фактическата власт на собственика или на друго
лице, във фактическа власт на дееца, който извод следва от съдържанието на
законовия текст, предвиждащ субектът да цели запазване владението върху
откраднатата вещ, която вече притежава и кражбата, в стадия на опита не може да
прерасне в грабеж по чл. 198, ал.
3 от НК, защото при нея все още нямаме отнета вещ.
В същото решение, изрично е посочено, че съдебната
практика е постоянна и константна, че принудата по чл. 198, ал.
3 от НК, под формата на сила и заплашване може да бъде реализирана
от заварения на местопрестъплението /субект, намиращ се в непосредствена
близост и връзка с пространствените и времеви параметри на извършената кражба/,
не само по отношение на личността на притежателя или владелеца на вещта, но и
спрямо всеки друг присъстващ на мястото на посегателство, който може да окаже
съпротива на автора на неправомерния акт по отнемане.
По гореизложените мотиви, съдът призна подсъдимият за виновен
в извършването на престъплението по чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
При индивидуализащията на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за това престъпление,
съдът съобрази степента на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние,
с оглед обективните особености на изпълнителното деяние, като намира, че същото
разкрива по-висока степен на обществена опасност, съотнесена
към този вид деяния, с оглед размера на отнетото имуществено, мястото на
извършване на деянието, а именно че същото е извършено в центъра на град Русе,
в присъствието на множество граждани и начина на неговото извършване, а именно
чрез използване на хладно оръжие.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца, която намира също за висока, с оглед предходните
му осъждания, макар и по отношение на тях да е настъпила реабилитация, две от
които осъждания са именно за грабеж, а останалите са за квалифицирани състави
на престъплението кражба.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Подбудите за извършване на това деяние от страна на
подсъдимия са желание за облагодетелстване по непозволен и запретен
от закона начин, а не чрез полагане на труд по трудово правоотношение.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете изразеното от подсъдимия съжаление, при упражняване
на правото му на последна дума.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, извън по-високата степен на обществена опасност,
която разкрива конкретното деяние и дееца, не бяха констатирани.
По делото не се установиха многобройни или
едно, но изключително по своя характер смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
за да бъде обсъждано приложението на чл. 55 НК, поради и което съдът намира, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при условията на чл.
54 НК при отчитане на всички изложени по-горе обстоятелства, във връзка с
индивидуализацията на наказанието, с оглед и на което наказанието „Лишаване от
свобода“, което следва да бъде наложено на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано
в размер малко над минимума и под средата на предвиденото в особената част на
НК за това престъпление, наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири
години, което наказание подсъдимият, на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието.
Съдът намира, че именно така определеното наказание на
подсъдимия, в най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на личната превантивна функция на
наказанието, така и досежно генералната превенция, като същевременно няма да се
яви несправедливо и несъответно на извършеното, с оглед релевантните за
неговата индивидуализация обстоятелства.
Целта, както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието в конкретния случай не биха могли да бъдат
постигнати, чрез прилагане по отношение на този подсъдим на необосновано
снизхождение, тъй като освен, че същото не намира опора в доказателствата по
делото, касаещи обстоятелствата имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието, но и няма да способства за постигне целите на наказанието, както
по отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна функция
на наказанието. При утвърждаващото се в обществото усещане за дефицинт на справедливост, досежно т. н. битова престъпност
и с оглед постигане на целите на генералната превантивна функция на наказанието
и равноценността на личната и генаралната превенция,
не следва да се дава превес на личната над генералната превенция, като на
извършителите на тежки престъпления, бъдат определяни необосновано занижени
наказания.
Във връзка с тезата на защитата, касаеща
приложението на чл. 66, ал. 1 НК при наличието на визираните в закона
предпоставките за това, следва да бъде посочено, че не е изгубило своята задължителна
сила Постановление № 4 от 1978, по н. д. № 1/78 на Пленума на ВС, в което
изрично е посочено, че постигането на целите на наказанието предполага неговото
изтърпяване и условното осъждане е изключение от това правило, и трябва да бъде
прилагано само при съществуването на действителни възможности деецът да бъде поправен
чрез отлагане изпълнението на наказанието. Прилагането на условно осъждане се
отнася до справедливостта на наказанието, свързано е с обществената опасност на
деянието и дееца, поради което неправилното му приложение намалява
ефективността на наказанието и пречи за постигане на неговите цели.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бях
възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 186,78
лева, които същият следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР -
Русе, а така също и държавна такса в размер на пет лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, както и направените в хода на съдебното
производство разноски, в размер на 20,00 лева, които следва да бъдат заплатени
от подсъдимия по сметка на Районен съд – Русе, в полза Висшия съдебен съвет, включително
и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът постови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: