Р
Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,
31.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на тридесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 1529 по описа за 2020г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***против А.Н.В. с ЕГН **********, адрес *** и П.Б.В. с ЕГН **********, адрес ***. Ищецът твърди, че ответниците
са собственици на топлоснабден имот и
клиенти на топлинна енергия. Твърди, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са
клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответниците са
изпаднали в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. В заключение молят съда да
признае за установено, че ответниците му дължат 1335,24 лева главница за
ползвана но незаплатена топлоенергия за периода 01.09.2017г – 30.11.2019г. и
лихва за забава върху главницата в размер на 143,59 лева за периода
03.11.2017г. – 20.01.2020г. Прави искане за допускане на експертиза със задачи,
посочени в исковата молба.
Ответниците не
представят писмен отговор. Преди съдебно заседание по делото са представени
писмени доказателства, че ответниците са изплатили задълженията си за главница
и лихва. Представено е становище, че с оглед извършеното плащане, предявените
искове се явяват неоснователни. Ответниците правят възражение за разноските за
процесуално представителство и молят съда да ги определи към минималния размер.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 404 /2020г., ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците. В срок длъжниците са
представили писмено възражение и с разпореждане съдът е указал на кредитора да
предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от
кредитора на 17.02.2020г. и в едномесечния срок, на 17.03.2018г., кредиторът е
предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в
срок, поради което се явяват допустими
следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 404/2020г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са неоснователни. След предявяване на исковата молба, ответниците са заплатили
сумата от 1478,83 лева, което беше заявено както от вещото лице, така и от
процесуалния представител на ищцовото дружество. Размерът на платената сума
включва претенцията на ищеца за главница
и лихва, но не включва разноски за заповедното или исковото производство
за държавна такса или юрк.възнаграждение.
В заповедното производство разноските на заявителя са в
минимален размер на 79,58 лева, от които 29,58 лева държавна такса и 50 лева
юрк.възнаграждение. За исковото производство, ищецът претендира разноски в
размер на 150 лева юрк.възнаграждение, 75 лева държавна такса и 150 лева за
депозит за назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът счита, че с оглед характера и сложността на делото, за
исковото производство, ответниците следва да заплатят на ищеца разноски за
юрк.възнаграждение в размер на 100 лева, а не 150 лева, колкото са
претендирани. Съдът констатира, че претендираните с исковата молба суми за
главница и лихва са заплатени от ответниците след подаване на заявлението и
исковата молба, поради което към момента на предявяване, исковата молба е била
основателна. С оглед изложеното, съдът счита, че ответниците дължат на ищеца
направените по делото разноски в размер на 79,58 лева за заповедното
производство и 328,40 лева за исковото.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като погасени
чрез плащане предявеният от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***против А.Н.В. с ЕГН **********, адрес *** и П.Б.В. с ЕГН **********, адрес *** искове
с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.153 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено, че А.Н.В. с ЕГН **********
и П.Б.В. с ЕГН **********, ДЪЛЖАТ солидарно на „Т.П.“ ЕАД сумата в размер на 1335,24 лева за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.09.2017г. до 30.11.2019г. и за лихва в размер на
143,59 лева за периода 03.11.2017г до 20.01.2020г, ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 207/27.01.2020г. по ч.гр.дело № 404/2020г.
ОСЪЖДА А.Н.В.
с
ЕГН **********, адрес *** и П.Б.В. с
ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Т.П.“
ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***разноски по делото в размер на 328,40 лева.
ОСЪЖДА А.Н.В.
с
ЕГН **********, адрес *** и П.Б.В. с
ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Т.П.“
ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***разноски по ч.гр.дело 404/2020г. по описа на РС Плевен в
размер на 79,58 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: