Р Е Ш Е Н И Е
Номер 612 23.04.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, дванадесети
състав, на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б.като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2377 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административно- процесуалния кодекс, във връзка с
чл. 215 и чл. 219 от Закона за устройство
на територията, вр.чл
149 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на К.И.Л. *** и С.К.Л. ***, против
Разрешение за строеж №ПР6/03.02.2020г., издадено от Главния архитект на
Община Приморско, с което на „А1 България“
ЕАД се разрешава строеж за обект „Приемо-предавателна
станция BGS 0565.В000- Lefteri
с честотен обхват 900-2100МНz върху сграда с идентификатор №58356.506.156.2“,
находящ се в УПИ VІІ кв.18 с идентификатор №58356.506.156 по КККР на гр. Приморско.
Жалбоподателите оспорват разрешението за
строеж. Сочат, че изграждането на съоръжение в непосредствена близост до техния
имот би оказало негативно влияние върху здравето им, поради което искат отмяна
на издаденото разрешение за строеж.
Ответникът
– Главен архитект на Община Приморско, редовно призован, не изпраща
представител. Представя административната преписка.
Заинтересованата
страна – „А1 България“ ЕАД, се представлява от юрисконсулт З., който оспорва
жалбата. Счита, че процедурата по издаване на разрешението за строеж е
проведена законосъобразно. Сочи, че не са налице нарушения на здравословните
условия, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира за
присъждане на разноските по делото.
Заинтересованата
страна – П.И.Л., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Във
връзка с допустимост на жалбата, съдът съобрази следното:
С
Определение №2466/22.12.2020г. настоящият
съдебен състав е констатирал, че в обжалваното разрешение за строеж жалбоподателят К.Л. не фигурира. В него
фигурират „А1 България“ ЕАД, С.Л. и П.Л.. Предвид липсата на жалбоподателя сред
посочените като титуляри на разрешението за строеж, съдът e указал
на К.Л., че до датата на съдебното
заседание следва да обоснове правния си интерес от обжалването – каква е
правната му връзка с издаденото разрешение за строеж и с какво то го засяга
неблагоприятно. С определението съдът е указал, че при неизпълнение на
указанията в срок производството по отношение на К.Л. ще бъде прекратено.
Повторна възможност на жалбоподателя е
дадена и в съдебно заседание на 03.02.2021г., но до настоящия момент Л. не е ангажирал
доказателства досежно правния си интерес от обжалване
на процесното разрешение и с какво то го засяга неблагоприятно. Въпреки
нееднократните и изричните указания на съда К.Л. нито е заявил, нито е представи доказателства във
връзка с дадените му указания. Видно от приложените по делото нотариални актове,
собственици на имота са П. и С. Л. и
съгласно чл.149, ал.2, т.1 това са заинтересованите лица по ал.1 на чл.149 от ЗУТ. С оглед изложеното, жалбата на К.Л. следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото по отношение на него прекратено.
Относно
жалбата на С.К.Л., съдът намира че жалбата е допустима. Подадена е в
законоустановения срок, срещу административен акт, за който е предвидена
възможност за съдебен контрол, от лице, чиито права и интереси са засегнати
непосредствено от акта на административния орган.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, установи следната фактическа обстановка.
Жалбоподателката С.Л. се
легитимира като собственик на апартамент със застроена площ от 156 кв.м.,
представляващ първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена в северозападната
част на парцел VІІ-199 в кв.18 по плана на гр.Приморско (л.213).
Заинтересованата
страна П.Л. е собственик 712 ид.части от дворно място
в гр.Приморско, уригулирано в парцел VІІ-199 в кв.18,
ведно с целия гаражен етаж, като му е учредено право на надстрояване и
пристрояване (нотариален акт на л.212 от делото).
Между П.
и С. Л. и „А1 България“ ЕАД е сключен договор за наем (л.215-л.222), по силата
на който Л. са предоставили на „А1 България“ ЕАД правото да полза осем кв.м. от
северозападната тераса на шести етаж и покривното пространство на сграда –хотел
„Лехтери“, със застроена площ 156 кв.м., находяща се в УПИ VІІ-199 в кв.18 по плана на гр.Приморско,
с административен адрес: гр.Приморско, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №19 за монтиране и използване на
телекомуникационни съоръжения, описани в чл.19, ал.1 от договора. Правото да
инсталира и ползва необходимото за функционирането на съоръжението оборудване е
посочено в чл.19, ал.2 от договора.
По
делото не се спори, че за нуждите на мобилния оператор „А1 България“ е
необходимо да се изгради приемо-предавателна станция
BGS 0565.В000- Lefteri
с честотен обхват 900-2100МНz върху сграда с идентификатор №58356.506.156.2“, находяща се в УПИ VІІ кв.18 с идентификатор №58356.506.156
по КККР на гр. Приморско, като ще се инсталира технологично оборудване и
монтират секторни и преносни антени. Антенната мачта ще се разположи върху
покрива на сградата, а оборудването ще се монтира на терасата на петия етаж на сградата.
Във връзка с издаването на разрешението за
строеж е поискано и представено становище от „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД, становище с изх.№ ПД-2940(1)13.11.2019г. на РИОСВ
Бургас, здравно заключение на РЗИ Бургас, с изх.№ РД-1870-177/09.12.2019г.,
експертна оценка на МЗ, с изх.№ 2308/22.11.2019г., становище на ГД „ПБЗН“, с
рег.№ 359/25.11.2019г., комплексен доклад.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Оспореното
разрешение е издадено в предвидената в
закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Разрешението е мотивирано, като мотиви се съдържат и в посочените в
разрешението документи. Посочени са както фактическите, така и правните
основания за издаването му.
Разрешението
за строеж съответства на целта на
закона, формулирана в чл. 1 от ЗУТ, тъй
като е свързано с регулирането на обществени отношения във връзка с устройство
на територията, по-конкретно изграждане на съоръжение, за което законът изисква
наличие на изрично разрешение за строеж.
Разрешението
за строеж е издадена от компетентен орган. При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата незаконосъобразност.
Оспореното
разрешение не нарушава приложимото материално право. От данните по преписката
не може да се направи извод и за наличието на съществени административнопроцесуални
нарушения, които да обусловят изначалната невъзможност за възникване на
правните последици на акта.
С
определението за насрочване съдът е указал
на жалбоподателите, че на основание чл.171, ал.4 от АПК тяхна е доказателствената тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, от които черпят благоприятни правни последици, както и твърдяната
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, включително чрез ангажиране на
съдебна експертиза. Независимо от указанията на съда, по делото не са
ангажирани доказателства относно незаконосъобразност на оспорения акт.
В
предявената до съда жалба срещу издаденото разрешение за строеж е изложено едно
единствено възражение, свързано с това, че с изграждането на съоръжение, в
непосредствена близост до имота на Л.,
това би оказало негативно влияние върху здравето й. Това възражение не се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Съгласно приложеното по делото здравно заключение за
оценка на инвестиционен проект с изх.№РД-1870-177/09.12.2019г., издадено от
директора на РЗИ Бургас (л.54) инвестиционният проект съответства на здравните норми
съгласно изискванията на Закона за здравето, Закона за устройство на
територията, Наредба №9 от 1991г. за пределно допустимите нива на
електромагнитни полета в населени места и определяне на хигиенно-защитни зони
около излъчващи обекти и свързаните с вида на обекта нормативни и поднормативни
актове. Съгласно приложената към преписката експертна оценка, изготвена от Министерство на
здравеопазването –Национален център по обществено здраве и анализи, експертната
оценка е издадена на основание чл.23, ал.1, т.6, чл.31 от Закона за здравето и
чл.1,чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба №9/1991г. за пределно допустими нива на
електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни
зони около излъчващи обекти (л.55-58). Съгласно експертната оценка-
техническият проект на приемо-предавателна станция BGS
0565.В000- Lefteri не противоречи на чл.5 от Наредба
№9/1991г. на МЗ и МОСВ, съгласно който излъчвателите на енергия на ЕМП (радио и
телевизионни предаватели и ретранслатори, радиолокаторни
и навигационни станции и др.) се разполагат така, че напрегнатостта и
плътността на мощност на ЕМП в района на населените територии да не превишават
пределно допустимите нива, посочени в приложението. Административните органи, които са
компетентни да уреждат нормативно отношенията, свързани със защита на
населението от вредното въздействие на електромагнитни полета в честотния
обхват от 30 kHz до 30 GHz,
са Министърът на здравеопазването и Министърът на околната среда и водите. В
случая министерството на здравеопазването е дало положително становище, а
именно, че приемо-предавателна станция BGS
0565.В000- Lefteri не противоречи на изискванията на Наредба
№9/1991г. С оглед изложеното съдът
счита, че не е налице нарушение на здравословните условия.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
в настоящото производство разрешение за строеж е издадено при съобразяване с материално -правните
разпоредби на закона. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В съдебно заседания юрисконсулт З. е направил
искане за присъждане на направените по делото разноски. Като съобрази нормата
на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че
в полза на „А1 България“ ЕАД следва да се присъди сумата
от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016
г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. №
5/2009 г. на ВАС.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр.
последно от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Л. ***, против Разрешение за строеж №ПР6/03.02.2020г.,
издадено от Главния архитект на Община Приморско, с което на „А1 България“ ЕАД се разрешава строеж за
обект „Приемо-предавателна станция BGS
0565.В000- Lefteri с честотен обхват 900-2100МНz
върху сграда с идентификатор №58356.506.156.2“, находящ се в УПИ VІІ кв.18 с
идентификатор №58356.506.156 по КККР на гр. Приморско.
ОСЪЖДА С.К.Л. ***
да заплати на „А1 България“
ЕАД, ЕИК ********* юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на К.И.Л. ***, против Разрешение за
строеж №ПР6/03.02.2020г., издадено от Главния архитект на Община Приморско, с
което на „А1 България“ ЕАД се разрешава строеж за
обект „Приемо-предавателна станция BGS
0565.В000- Lefteri с честотен обхват 900-2100МНz върху
сграда с идентификатор №58356.506.156.2“, находящ се в УПИ VІІ кв.18 с
идентификатор №58356.506.156 по КККР на гр. Приморско.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 2377/2020г. по описа на
Административен съд –Бургас, в тази му част.
Решението
в частта, която има характер на определение, подлежи на обжалване с частна
жалба в седемдневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на
Република България, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: