ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233
гр. Благоевград, 17.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно наказателно дело
№ 20251200600169 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. В. Г., подадена в качеството му
повереник на В. Б. Б., ЕГН ********** – частен тъжител по н.ч.х.д. №
582/2024 г. на Районен съд С.. С нея се обжалва Oпределение № 5 от
09.01.2025 г. по н.ч.х.д. № 582/2024 г. на РС С., постановено в закрито съдебно
заседание, с което на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 и вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2 от НПК, съдът е прекратил производството по делото.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Изразява се несъгласие със заключението на районният
съд, че тъжбата е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 81, ал.
3 НПК. Счита, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, тъй като
намира, че в нея надлежно е описан подателя, лицето срещу което е подадена и
всички обстоятелства относно престъплението. Поддържа, че непредставянето
на документ за заплатена държавна такса не е порок, който да касае
обстоятелствената част на обвинението. Сочи, че първоначалната тъжба е
подадена в срока по чл. 81, ал. 3 НПК. Счита, че тъжителят не следва да търпи
вреди от това, че съдът е дал указания за поправянето на нередовности в
тъжбата след срока по чл. 81, ал. 3 НПК, с което е обезсмислил тяхното
изпълнение.
Посочва, че в обжалваното определение съдът е посочил като основание
и принципа ne bis in idem в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Оспорва този извод на
съда и счита, че в случая не са налице хипотезите по тази разпоредба.
Поддържа, че предходното наказателно дело между страните е било
прекратено поради неотстраняване на нередовности на тъжбата. Поддържа, че
според т. 28 Решение на СЕС (четвърти състав) от 5 юни 2014 г. по дело С-
398/12 за да се определи дали наказателното производство за дадено лице
1
окончателно е приключило, следва актът да е приет след преценка на делото
по същество. Моли да се отмени обжалваното производство и да се върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Окръжен съд Благоевград, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за
установено следното:
В Районен съд С. е била подадена тъжба от В. Б. Б. срещу Д. А. Д.. В
тъжбата са изложени фактически твърдения относно осъществяването на
престъпление от частен характер. Твърди се, че на 21.05.2024 г. около 11:00 ч.
тъжителката е вървяла с нейната майка С. Б. по главната пешеходна улица на
гр. С. – ул. „М.” в района на бившия градски универсален магазин и
закусвалнята „Ч.”. Вървейки по улицата чула, че някой я вика по име и тя се
обърнала да види кой е. Тогава видяла Д. Д., с която се познавали отпреди.
Когато се обърнала, Д. й казала „В., ***. Тя изрекла тези думи многократно и
на висок тон. Слушали го много хора, които по това време били на главната
улица в гр. С. – ул. „М.”. Тъжителката твърди, че след това Д. е започнала да
кълне нея и децата й. Казала й, че всяка вечер ги проклинала. Майката на Б. се
разплакала. Двете започнали да вървят по улицата. Д. продължила да върви
след тях и да крещи обидни думи, докато не стигнала до магазина, в който
работи.
Изразява се становище, че Д. осъществила състава на чл. 148, ал. 1, т. 1
НК. В тъжбата е посочено, че поведението, което пострадалата счита, че е
унизило честта и достойнството й: повишаване на тон, обиди и проклятия,
както и казването на следните думи: „***
Отправено е и искане да бъде приет за съвместно разглеждане
граждански иск за присъждането на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
Шестмесечният срок по чл. 81, ал. 3 НПК е изтекъл на 21.11.2024 г.
С Разпореждане № 554 от 29.11.2024 г. по делото съдът е разпоредил да
не се дава ход на тъжбата, като е указал на В. Б., че следва в седемдневен срок
от получаване на препис от разпореждането да отстрани нередовностите в
тъжбата съгласно обстоятелствената му част. В мотивите на
разпореждането съдът е посочил, че към тъжбата не е представен документ за
платена държавна такса в размер на 12 лв. Посочено е и че в тъжбата не са
изложени по ясен и недвусмислен начин обстоятелствата на твърдяното
престъпление. Според районният съд в тъжбата е пресъздадено като
преразказ случилото се на 21.05.2024 г., но не е налице ясно и недвусмислено
посочване на казаните думи и извършени действия, към кого са били насочени
и от кого са били възприети. Приел е, че не е посочено кои конкретно са
инкриминираните реплики от преразказаните в тъжбата думи. Счел е, че
тъжителят следва да посочи конкретно кои отправени към него реплики,
твърди да са засегнали честта и достойнството му, или пък твърди, че всички
отправени към него реплики осъществяват състава на престъплението обида.
В изпълнение на указанията тъжителят е подал молба с вх. №
11167/20.12.2024 г., към която е бил представен и документ за заплатена
държавна такса. В молбата е заявени думите на Д., който според тъжителя са
конкретните реплики, които са засегнали нейните чест и достойнство: „***
С обжалваното определение е прекратено производството по делото. В
мотивите си районният съд е посочил, че след отстраняването на
2
нередовностите, той счита, че тъжбата не отговаря на изискванията, понеже те
не са били отстранение в шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК. Сочи, че
нередовностите са отстранени на 20.12.2024 г., почти месец след изтичането
на срока. Посочил е, че според Тълкувателно решение № 34 от 03.08.1990 г. по
н. д. № 29/1990 г., ОСНК на ВС и практиката на ВКС указания за
отстраняване на нередовности в тъжба могат да се дават и същите могат да
бъдат отстранявани само до изтичане на шестмесечния преклузивен срок –
решение № 29 от 13.02.2017 г. по н. д. № 1325/2016 г., Н. К., І н. о. на ВКС,
решение № 93 от 23.03.2010 г. по н. д. № 751/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС.
Съдебният състав е посочил, че му е служебно известно, че между същите
страни по повод същото обвинение (дата, място, обективна и субективна
страна и правна квалификация) на 04.07.2024 г. е било образувано н.ч.х.д. №
330/2024 г. по описа на РС С., като с определение № 332/07.08.2024 г. съдът е
прекратил производството по делото, тъй като тъжителят и неговият
повереник не са отстранили в срок нередовностите на частната тъжба. С оглед
на това съдът е счел, че тъжбата е недопустима и че производството следва да
се прекрати и на основание принципа nе bis in idem. Посочил е, че забраната за
водене на повторно производство по отношение на същите факти срещу едно
и също лице е закрепена в нормата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от НПК. Посочил е, че
фактите по настоящето делото и тези по н.ч.х.д. № 330/2024 г. на РС С. са
напълно идентични.
За да подлежи определението на обжалване по реда на глава двадесет и
втора е необходимо да е налице изрична правна норма, която да го предвижда
(в този смисъл определение № 28 от 09.03.2021 г. по ч. н. д. № 112/2021 г., Н.
К., ІІІ н. о. на ВКС, определение № 2435 от 18.08.2014 г. по ч. н. д. №
3521/2014 г. на СГС). Съгласно чл. 250, ал. 4, изр. 2 НПК разпореждането за
прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, подлежи на обжалване по реда на глава
двадесет и втора.
С подадената жалба се обжалва съдебен акт, с които се прекратява
наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия. Атакуваният акт на съда, макар и наименуван определение, има
всички характеристики на разпореждане, тъй като е постановен от съдия-
докладчик, еднолично и в закрито съдебно заседание, поради и което
приложима се явява именно разпоредбата на чл. 250, ал. 4 изр. 2 НПК, за
разглеждане на производството по реда на глава 22 НПК, тъй като се касае за
прекратяване на наказателно производство за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия (определение № 766 от 13.03.2024 г. по ч.
н. д. № 1281/2024 г. на Софийски градски съд).
Жалбата е постъпила в срока по чл. 345, ал. 1 НПК от легитимирано лице
с правен интерес и е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване на
осн. чл. 250, ал. 4, изр. 2 НПК. Затова тя е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Предпоставка за правилността на определението за прекратяване на
делото, поради неизпълнение на указания в срок, е правилността на дадените
указания. Неизпълнението на неправилни указания не влече след себе си
неблагоприятни последици, включително не може да е основание за
прекратяване на делото. Това налага да се провери правилността на
указанията, които районният съд е дал и ако са били правилни – дали са били
изпълнени в срок.
3
В тъжбата е посочено поведението, което пострадалата счита, че е
унизило честта и достойнството й (л.2, абзац 1 от н.ч.х.д. № 582/2024 г. на РС
С.). Посоченото в молба с вх. № 11167/20.12.2024 г. е идентично.
Следователно чрез изпълнението на указанията не са навеждат нови
фактически обстоятелства след изтичането на шестмесечния срок, нито
допълнително се конкретизират конкретните реплики, които са засегнали
честта и достойнството на тъжителката, понеже те са били вече ясно и
надлежно посочени още в самата тъжба.
Според решение № 29 от 13.02.2017 г. по н. д. № 1325/2016 г., Н. К., І н. о.
на ВКС попълването на непълнотите в тъжбата следва да стане в законовия
срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Но в случая непълноти в тъжбата не са били
попълвани. Абсолютно всички обстоятелства, заявени с вх. №
11167/20.12.2024 г. вече са били изложени и в самата тъжба, при това с
изричното указание, че именно те са засегнали честта и достойнството на
тъжителката.
Следователно изначално подадената тъжба е отговаряла на изискванията
на НПК, с изключение на това, че към нея не е бил приложен документ за
заплатена държавна такса.
Тълкувателно решение № 34 от 03.08.1990 г. по н. д. № 29/1990 г., ОСНК
на ВС не е относимо по делото, понеже то не съдържа разяснения относно
поправянето на нередовност на тъжба. Същото касае отстраняването на
фактически и технически грешки относно посочването на датата на
извършването на престъплението/на научаването за него от тъжителя.
При липсата на друго основание за прекратяване на делото,
неправилността на съдебният акт, с който са дадени указанията, обуславя
неправилност на определението, с което производството е прекратено поради
тяхното неизпълнение в срок. Затова следва да се прецени дали друго
основание за прекратяване е налице.
Относно принципа ne bis in idem Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК на ВКС посочва, че според
практиката на ЕСПЧ преценката за наличието на bis-елемента не се
ограничава до механична констатация относно броя на процедурите,
проведени срещу едно и също лице по повод едно и също деяние.
Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от
тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с
влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява
паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също
лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено
окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на
влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване,
когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите
(Corigliano v. Italy, § 34.), възниква състояние на нарушение на правилото. По
делото Zolotukhin v. Russia Голямата камара приема формулировката на
Обяснителния доклад към Протокол № 7, който следва разбирането на
Европейската конвенция за международна валидност на наказателни присъди.
Този акт определя решението за окончателно, когато е придобило силата на
res judicata. Първото производство се счита за приключило, когато с влязъл в
законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е разрешен правен
спор относно конкретно деяние (административно нарушение или
престъпление). За този извод са без значение видът на акта (наказателно
4
постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или определение за
прекратяване на наказателно производство), характерът на акта (осъдителен,
оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК и др.).
Съдът трябва да е разгледал делото по същество (виж § 97-98 на Решение
от 08.07.2019 г. по дело Mihalache V. Romania, жалба № 54012/10).
За да се приложи принципът ne bis in idem по смисъла на чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ практиката на ЕСПЧ изисква съдът да е разгледал
делото по същество и да е постановил влязъл в сила акт, имащ res judicata. В
случая такъв акт не е налице, понеже предходното н.ч.х.д. е било прекратено с
определение, без съдът да се е произнесъл по същество. Следователно по
настоящото дело не е налице нарушение на принципа ne bis in idem, така както
е разбиран в светлината на разпоредбата на чл. 4, пар. 1 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ и на практиката на ЕСПЧ.
Принципът е уреден по различен начин в националното ни
законодателство. Според разпоредбата на чл. 21 от отменения НПК не се
образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато частният
тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно
заседание без уважителни причини. Последната алинея на чл. 21 НПК (отм.) е
предвиждала, че в този случай пострадалия може да подаде нова тъжба, ако не
изтекъл шестмесечния срок от деня, когато той е узнал за извършване на
престъплението.
Уредбата е различна по настоящия НПК. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК
не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото. Разпоредбите на
чл. 24 НПК не предвиждат изрична възможност за пострадалия да подаде нова
тъжба в шестмесечния срок.
Според решение № 228 от 04.05.2010 г. по н. д. № 112/2010 г., Н. К., І н. о.
на ВКС отмененият НПК, в разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от НПК e визирал
възможност за пострадалия да подаде нова тъжба, при определени
предпоставки, но сега действащият НПК не предвижда такава хипотеза.
Тази възможност е била изрично предвидена, като изключение от принципа
"non bis Іn Іdem". Тълкуването на отменения текст, предвид систематичното
му място в чл. 21 от НПК (отм.), както и тълкуването в исторически аспект на
двете норми - действащата разпоредба на чл. 24 от НПК и чл. 21 от НПК
(отм.), визиращи, основанията за прекратяване на наказателното
производство, не сочат наличието на правна възможност към настоящият
момент за образуване и разглеждане на повторна тъжба, при вече прекратено
производство. Затова в това решение ВКС е намерил за неоснователни
аргументите, релевирани от частната тъжителка в подкрепа на твърденията й,
че е допустимо подаването на нова тъжба, обосновани с разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НПК.
В този смисъл е и решение № 575 от 03.01.2013 г. по н. д. № 2064/2012 г.,
Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, в което се посочва, че обстоятелството, че частната
тъжба по второто производство е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, е
без правно значение. Според това решение на ВКС нормата на чл. 24 от НПК
5
не съдържа изключения нито относно характера на производството /от общ
или от частен характер/, нито относно основанието, послужило за
прекратяване на производството. За разлика от аналогичната норма на
отменения НПК - чл. 21, в която се е съдържала ал. 6, позволяваща подаването
на нова тъжба в шестмесечния срок, ако предходното производство е било
прекратено на основание неявяване на тъжителя или неговия повереник,
настоящия НПК не предвижда такава възможност. Принципът, възприет в чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК, е всеобщ и непозволяващ изключения. Следователно,
макар и при наличие на неизтекъл срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, частният
тъжител няма процесуална възможност за подаване на нова тъжба срещу
същия подсъдим за същото престъпление, ако производството по предходно
производство е било прекратено независимо на кое основание по чл. 24 от
НПК.
По тези съображения определението за прекратяването на наказателното
производство по предходната тъжба би представлявало основание за
прекратяване по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, ако е било постановено спрямо същото
лице и за същото престъпление.
Производството по н.ч.х.д. № 330/2024 г. не беше служебно известно на
въззивния съд. Затова с определение № 212 от 05.03.2025 г. по в.ч.н.д. №
169/2025 г. на ОС Благоевград беше насрочено о.с.з. и изискано н.ч.х.д. №
330/2024 г. по описа на Районен съд С., III. наказателен състав. Видно от
съдържанието на частната тъжба, въз основа на която то е било образувано, в
действителност предмет на частното обвинение по предходното н.ч.х.д. №
330/2024 г. на РС С. е било същото деяние, което е описано и в настоящата
частна тъжба.
С определение № 184 от 07.08.2024 г. е било прекратено производството
по н.ч.х.д. № 330/2024 г. и е била върната тъжбата. Това определение не е било
обжалвано в срок и е влязло в сила, като неговата правилност не може да бъде
проверявана в настоящото производство. Следователно спрямо същото лице
Д. А. Д. за същото деяние е налице влязло в сила определение за прекратяване
на делото, поради което е налице основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за
прекратяване на настоящото производство.
Наличието на основание за прекратяване на делото обуславя правилност
на обжалваното прекратително определение, поради което същото следва да
се потвърди.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5 от 09.01.2025 г. по н.ч.х.д. №
582/2024 г. по описа на Районен съд С., III. наказателен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7