РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 03.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
7641 по описа за 2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
от „С.“ ЕООД срещу Народното събрание на РБ с правно основание чл. 2в, ал. 1,
т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл.4, § 3 ДЕС за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер
на сумата от 281 132.07 лв., представляваща сбора от възникналата по всяка
месечна фактура, издавана от „С.“ ЕООД към „Е.П.П.“ АД разлика в цената за
произведена и отдадена електроенергия от възобновяеми източници за периода м.
август 2015 г. - м. май 2020 г., между първоначално определената съгласно
действащата уреда цена от 567,41 лв. за МВтч и цена от 100,41 лв. за МВтч,
определена от Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от
2015 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба,
както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в общ размер на
72 254,10 лв. по всяка от издаваните месечни фактури (58 бр.) от датата на
погасяването им до 23.07.2020 г.
При условията на евентуалност, се
претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в
общ размер на сумата от 171 986, 39 лв., представляваща разликата между
цената на изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по § 18
ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г. и цената по действащото решение на КЕВР за
определяна на преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в
експлоатация, при отчитане на съотносимата част за изграждане на ФЕЦ публично
подпомагане по договора с ДФЗ, за периода м. август 2015 г. – м. май 2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, както и на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер 44 716,61 лв.,
представляваща сбора на изтеклата мораторна лихва върху разликата, възникваща
всеки месец.
В исковата молба се поддържа, че на
30.09.2011 г. „С.“ ЕООД сключва договор за отпускане на финансова помощ по
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд
„Земеделие“, след проведена конкурсна процедура. Поддържа се, че при изготвяне на проектното
предложение за финансиране по мярка 312
са взети предвид действащите разпоредби на българското законодателство в
материята на производство на електроенергия от възобновяеми източници. По
договора се предоставят 72 % от допустимите за финансиране средства за
изграждане на фотоволтаична електрическа централа в землището на с. Боряна,
общ. Дългопол, като останалите средства са собствени. Към този момент,
приложимата правна уредба за производство на електроенергия от възобновяеми
източници предвижда задължително присъединяване на производителите й към
електрическата мрежа, изкупуване на електрическата енергия от обществения
доставчик, съответно крайния снабдител по дългосрочни договори със срок на
действие 25 години и определяне на преференциална цена за изкупуване на
енергията. След изграждане на ФЕЦ със собствени средства и привлечени такива,
на „С.“ ЕООД са възстановени 72 % от средствата.
На 05.09.2012 г. е сключен договор за изкупуване
на електрическа енергия с „Е.-П.“ АД,
дружество краен снабдител, за срок от 20 г., на преференциална цена (567,41 лв. за МВтч),
която не се изменя. В периода на изпълнение на договора за отпускане на
финансова помощ е приет и влязъл в сила нов специален закон – Закон за
енергията от възобновяеми източници.
Отношенията между двете дружества се
развиват нормално и в съответствие с
договора, до м. август 2015 г., когато вследствие на изменение в Закона
за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ,
обн. ДВ бр. 56/2015 г., дружеството краен снабдител отказва да заплаща
предвидената в договора цена, позовавайки се на новото законово положение.
Така за периода от м. август 2015 г. до
м. май 2020 г. ищецът не е получил плащания в общ размер на 281 132,07
лв., които би получил за произведеното и отдадено количество електроенергия при
първоначално определената цена.
В исковата молба са развити подробни
съображения за противоречие на изменението на цената на произведената и
доставена електроенергия, произтичащо от § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с редица
елементи на правото на ЕС, и в частност на правото на свободна стопанска
инициатива, на правото на собственост и на правото на равенство пред закона,
както и общите принципи на правната сигурност и защита на оправдани правни
очаквания.
Ответникът НС оспорва исковете по
основание и размер, по подробни съображения в отговора по чл. 131 ГПК. Счита,
че националната уредба не предвижда възможност за ангажиране на отговорността
на Народното събрание във връзка с осъществяване на законодателната му дейност,
предвид особения характер на органа и извършваната от него дейност. Поддържа,
че КС вече се е произнесъл по идентичен въпрос с решение № 5 от 11.05.2017 г. Сочи,
че не е налице твърдяното противоречие с чл. 16 от ХОПЕС, който закриля
свободата на стопанска инициатива. Счита, че участието на производители на
електрическа енергия от възобновяеми източници на електроенергийния пазар е
насърчавано от държавата и затова са приети преференциални цени, но това не
следва да води до свръхкомпенсация на направените от тях разходи. Поддържа, че
не е налице нарушение на чл. 17 ХОПЕС, защото доходът не е придобит към момента
на законодателната промяна и не е обект на сигурно вземане. Сочи, че оспорената
разпоредба на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ актуализира режима на компенсиране на
производителите на енергия и промените се основават на обективни, прозрачни и
недискриминационни критерии. Изменението, освен това защитава значим обществен
интерес, продиктуван от необходимостта по целесъобразност да бъде разпределена
високата финансова тежест, поемана от крайния потребител, заради поставянето на
определена категория производители на енергия от възобновяеми източници в
положение на икономическо предимство пред други производители на пазара. Релевира
възражение за изтекла давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за претендираните лихва и за главницата по
главния и евентуалния иск във връзка с
периодичността на плащанията. Сочи, че с
решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к.
д. № 12/2016 г., е отхвърлено
искането за обявяване на противоконституционност и за установяване на
несъответствие с чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.).
Прокуратурата на РБ оспорва исковете, като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено
следното:
Настоящият състав приема, че доколкото НС е органа приел измененията в
закона, в качеството на процесуален субституент на държавата в производството
за вреди, е пасивно процесуално легитимиран като ответник в настоящето
производство, като в този смисъл следва да бъде тълкувана и разпоредбата на чл.
7 ЗОДОВ. (в този смисъл решение № 72 по гр.д. №
2377/2019 г. на ВКС, IV Г.О.)
Видно от договор № 03/312/01303 от 30.09.2011 г., за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“,
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и „С.“
ЕООД, фондът е предоставил на дружеството, безвъзмездна финансова помощ,
представляваща 72% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с проект
за инсталиране на централа за производство на енергия от възобновяеми енергийни
източници с мощност 93 000 WpB в с. Боряна.
Видно от предварителен договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия от
05.01.2010 г., „Е.ОН България мрежи“ АД се задължава да присъедини към
собствената си електроразпределителна мрежа фотофолтаичната електрическата
централа, собственост на „С.“ ЕООД.
По силата на договор за изкупуване на електрическа енергия от
възобновяем енергиен източник, сключен на 05.09.2012 г. между „Е.ОН България
Продажби“ АД, в качеството на купувач и „С.“ ЕООД, в качеството на
производител, купувачът се задължава да изкупува електрическата енергия,
произведена от фотофолтаичната централа в с. Боряна по определена от ДКЕВР
преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ.
В чл. 16, ал. 3 от договора е предвидено, че цената, по която
производителят ще продава на купувача електрическа енергия по чл. 1, ал. 3 от
договора е определено с ешение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011 г. и е 567,41 лв./Mwh без ДДС.
От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че общата цена за произведената и отдадена електрическа енергия от
„С.“ ЕООД по договора за изкупуване на електрическа енергия с „Е.П.П.“ АД (който е със срок 20 г.), за периода м. август 2015 г. до м.
май 2020 г., при ставка от 567,41 лв./Мвтч, е 341 639,25 лв. Разликата
между тази цена и платената от „Е.П.П.“ АД цена на електроенергията е
261 003,39 лв.
В исковата молба се поддържат доводи, че е налице нарушение на правото
на свободна стопанска инициатива по чл. 16 от ХОПЕС, на правото на собственост
по чл. 17 от ХОПЕС, на изискванията за равенство пред закона и забрана за
дискриминация по чл. 20 от ХОПЕС , на принципа за правна сигурност и оправдани
правни очаквания.
Съгласно § 18, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015
г., в сила от 24.07.2015 г., за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез
енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска
схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са
постъпили до влизането в сила на Закона
за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с
решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в
сила на този закон. Производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат
договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с
обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с
изискванията на ал. 1. След изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик
или съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по
цените, предвидени в ал. 1. За производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми
източници. След изтичане
на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми
източници
преференциални цени не се предоставят. § 18, ал. 2, 3 и 5 от ЗИД на ЗЕ).
С решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к.
д. № 12/2016 г., е отхвърлено
искането за обявяване на противоконституционност и за установяване на
несъответствие с чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.).
В мотивите
на решението е прието, че като взема
предвид очертаното развитие на европейската и националната правна рамка в
сектор енергия от възобновяеми източници Конституционният съд счита, че
промените в същата са предприемани от българския законодател последователно,
основават се на системни анализи от компетентните институции на национално
ниво, с са в съответствие с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен
пазар и трайно очертаваща се тенденция в регулаторната уредба на ЕС за свеждане
до минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите на
енергия от ВИ на конкурентния пазар.
Прието е, че очакванията на правните
субекти да не се променя законодателството не са конституционно защитени,
особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на
ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Във
всеки случай промените, въведени с § 18
ПЗР ЗИДЗЕ, преследват легитимната цел да
предотвратят неадекватно високата финансова тежест, която се поема от
потребителите на електроенергия.
Съгласно чл.
2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди от нарушение на правото
на Европейския съюз. Фактическия състав на отговорността на държавата за вреди
от нарушения на общностното право, съгласно чл. чл.4, §3, ал. 2 от ДЕ и
принципите, установени в практиката на СЕС (решение по съединени дела С- 6/90 и
С-9/90; решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93 и др.), предполага
установяване на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, в резултат на
което ищецът търпи вреди.
Основният спорен по делото въпрос е дали
с приемането на § 18, ал. 1 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015
г., с който се променя цената на изкупуване на електрическа енергия от
възобновяеми източници, представлява достатъчно нарушение на правото на ЕС.
Настоящият състав приема, че
неоснователността на твърденията на ищеца произтича от мотивите на решение № 5
/11.05.2017 г. на КС, с което съдът е длъжен да се съобрази, съгласно нормата
на чл. 14, ал. 6 от ЗКС. Нещо повече, съдът на ЕС се е произнасял по
преюдициални запитвания относно тълкуването на чл. 3 от Директива 2009/28/ЕО на
ЕП и на Съвета от 24.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници. Така в решение от 15.04.2021 г. по съединени дела
С-798/18 и С-799/18, решение от 11.11.2019 г. по съединени дела С -180/18, С-
286/18 и С-287/18 съдът е приел е допустима национална правна уредба, която
предвижда намаляване или отлагане плащането за енергия, произведена от слънчеви
фотоволтаични инсталации, предоставени по рано.
По
изложените съображения, нормата на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не представлява
нарушение на правото на ЕС, което обуславя отхвърляне на главния иск, както за
главница, така и акцесорната претенция за лихва за забава. По същите
съображения, доколкото не е налице увреждащо и противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в приемане на оспорената разпоредба, неоснователен е и евентуалния иск.
На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, в
полза на ответника НС на РБ, при този изход на спора, следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на НЗПП, в размер на 500 лв.
В полза на съда, на основание чл. 10, ал. 2, вр. чл. 9а от ЗОДОВ следва да бъде
присъдена сумата от 800 лв., разноски за депозит за експертиза.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ ЕООД, ***, представлявано от адв. Х.Х.,***, срещу Народното
събрание на РБ, гр. София 1169, пл. „******, представлявано от главен
юрисконсулт М.Г.,***, пл. „******, иск с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл.4, § 3 ДЕС за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи в общ размер на сумата от 281 132.07 лв., представляваща сбора от
възникналата по всяка месечна фактура, издавана от „С.“ ЕООД към „Е.П.П.“ АД
разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия от възобновяеми
източници за периода м. август 2015 г. - м. май 2020 г., между първоначално
определената съгласно действащата уреда цена от 567,41 лв. за МВтч и цена от
100,41 лв. за МВтч, определена от Народното събрание с приемане на § 18
ПЗРЗИДЗЕ, обн. „ДВ“ бр. 56 от 2015 г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 27.07.2020 г., както и на основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД да заплати мораторна лихва в общ размер на 72 254,10 лв. по всяка
от издаваните месечни фактури (58 бр.) от датата на погасяването им до 23.07.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „С.“ ЕООД, ***, представлявано от
адв. Х.Х.,***, срещу Народното събрание на РБ, гр. София 1169, пл. „******,
представлявано от главен юрисконсулт М.Г.,***, пл. „******, при условията на евентуалност, иск с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл.4, § 3 ДЕС за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи в общ размер на сумата от 171 986, 39 лв., представляваща разликата
между цената на изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по
§ 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. „ДВ“ бр. 56 от 2015 г. и цената по действащото решение на
КЕВР за определяна на преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в
експлоатация, при отчитане на съотносимата част за изграждане на ФЕЦ публично
подпомагане по договора с ДФЗ, за периода м. август 2015 г. – м. май 2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 27.07.2020
г.,, както и да заплати на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва в общ
размер 44 716,61 лв., представляваща сбора на изтеклата мораторна лихва
върху разликата, възникваща всеки месец.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ***, представлявано от адв. Х.Х.,***,
да заплати на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ на Народното събрание на РБ, гр.
София 1169, пл. „******, представлявано от главен юрисконсулт М.Г.,***, пл. „******, сума в размер на 500 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ***, представлявано от адв. Х.Х.,***,
да заплати на основание чл. 10, ал. 2, вр. чл. 9а от ЗОДОВ по сметка на СГС
сума в размер на 800 лв., представляваща възнаграждение за експертиза,
заплатена от бюджета на съда.
Решението е
постановено при участие на Прокуратурата на РБ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: