№ 158
гр. Харманли, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20255630200459 по описа за 2025 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Жалбоподателят Х. Д. К., EГН:********** от гр.София, .... обжалва Електронен фиш
за налагане на глоба сер. К № 10901973 на ОД на МВР - Хасково. Моли да се отмени ЕФ,
тъй като временният знак не се виждал и бил поставен неподходящо. Заявява, че при
навлизане в ремонтирания участък намалил скоростта до 90 км/ч на магистрала, знакът с
ограничение от 70 км/ч бил поставен неподходящо и не се виждал от достатъчно разстояние.
Моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш и да присъди разноските по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Депозира
писмено становище чрез пълномощника си, с което поддържа жалбата по подробно
изложени съображения и моли за уважаването й.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.06.2025г., в 11:22ч. е било извършено засичане на скоростта и заснемане с
автоматизирано техническо средство №120cd43, на преминало по, в посока на заснемане от
гр.Хасково към гр.Любимец Автомагистрала №А-4 /автомагистрала „Марица“/, на 68.2 км,
1
при въведено временно ограничение на скоростта от 70 км/ч с пътен знак В26, МПС – лек
автомобил марка „Хюндай Туксон“ с рег.№ СВ .... ХН. Техническото средство отчело, че
автомобилът се движи със скорост от 82 км/ч. при разрешена максимална скорост от 90
км/ч., т.е. с 20 км/ч превишена стойност на скоростта. Установено е, че автомобилът е
регистриран като собственост на жалбоподателя, за което по делото е представена справка за
собствеността на превозното средство, както и че нарушението е отразено като извършено
повторно в 1-годишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №10269083 на 20.02.2025г.
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен фиш за
налагане на глоба сер.К № 10901973, с който на жалбоподателя на основание чл.189 ал.4, вр.
чл.182 ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 100 лв.
Приложен е протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол №089-СГ-
ИСИС от 20.06.2024г., както и снимки към процесния ЕФ, снимки на използваното
автоматизирано техническото средство и снимка на пътния знак.
Наличен по делото е и протокол за използване на АТСС №ARH-CAM-S1, номер
20cd43, с рег.№271р-14421/05.06.2025г. с посочени начало и край на работа – 10.30 ч – 19.00
ч, режим на измерване – стационарен, посока на задействане – приближаващ,
местоположение – Автомагистрала „Марица“, на 68.200 км, посока на движение на
контролираното МПС – Хасково - Любимец, общо ограничение на скоростта – 70 км/ч, пътен
знак за ограничение – да - 70 км/ч, разстояние от пътния знак с въведено ограничение до
АТСС – 700 м, дата на използване – 04.06.2025г., номер на служебен автомобил при мобилно
АТСС- не е посочен, номер на първо статично изображение и съответно на последно такова
–164, брой установени от АТСС нарушения – 164.
Налична по делото е и Заповед №8121з-172 от 29.02.2016г. за утвърждаване на образци
на ел.фишове, както и справка за нарушител/водач, в която са отразени и други нарушения
на жалбоподателя по ЗДвП, както и посочения за влязъл в сила ЕФ Серия К 10269083,
издаден за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгл. разпоредбите на ЗАНН с електронен фиш могат да се налагат наказания за
нарушения по ЗДвП, установени и заснети с техническо средство, така както такива могат да
се налагат с наказателно постановление. Няма изискване електронният фиш да има
реквизитите на наказателно постановление по чл. 57 от ЗАНН, макар влезлият в сила
електронен фиш да се смята за влязло в сила НП съгл. чл.189 ал.11 от ЗДвП. Реквизитите на
електронния фиш са уредени в специалния закон – ЗДвП – в разпоредбата на чл.189 ал.4 от
Закона за движение по пътищата. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – в случая е посочена – ОД-МВР-
Хасково, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението – в случая са посочени,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е
2
регистрирано превозното средство, описано е нарушението, като са посочени и нарушените
разпоредби, размера на налаганата глоба, както и срокът, сметката, начините за
доброволното й заплащане, т.е. налице са нужните реквизити на ЕФ.
В Параграф 6, т.65 от Допълните разпоредби на Закона за движение по пътищата е
регламентирано, че : „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата са уредени с Наредба № 8121з-
532 от 12.V.2015г., издадена на основание чл. 165 ал.3 от Закона за движение по пътищата от
Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.V. 2015г.). В разпоредбата на чл.2 от
Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от
същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Т.е. електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на
от Закона за движение по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.V.2015г. на МВР. С
оглед на гореизложеното следва да се изследва и въпросът дали в процеса по установяване и
заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на цитираната наредба, съдържаща
правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.
Приложен по административно-наказателната преписка и приет по делото като
писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС
Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з- 532 от 12.V.2015г. на МВР протокол за
използване на АТСС №ARH-CAM-S1, номер 20cd43, с рег.№271р-14421/05.06.2025г.
Последният е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на
това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и др.
изисквания по наредбата. Представеният в случая протокол е попълнен изцяло и надлежно
според съда, като посочването на начало и край на участъка в конкретния случай не е
необходимо, тъй като това изискване съгл. чл.10 ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.V.2015г.
на МВР важи при режим на измерване – „в движение”, при какъвто не попада настоящата
хипотеза. Попълнени са и двете графи за ограничение с пътен знак и общо ограничение на
скоростта, което според съда не съставлява съществен порок, доколкото в ЕФ правилно е
било отразено ограничението на скоростта в конкретния пътен участък, видно и от
наличните други доказателства по делото, вкл. снимка на пътния знак В26, въвеждащ
ограничението от 70 км/ч. Неточност е налице и при посочване на № на първо и последно
3
статично изображение и брой установени нарушения, но тази неяснота съдът също счита за
несъществена и съответно неопорочаваща АНП, доколкото всички останали данни
кореспондират с данните в ЕФ и доказателствата по делото. Съдът не установи други
пропуски при попълването му.
Съгласно чл.10 ал.3 пр.2 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда,
каквато снимка е налична по делото.
Използваното в конкретния случай техническото средство съответства на одобрения
тип, видно от представения протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол
№089-СГ-ИСИС от 20.06.2024г., в който изрично е посочено, че АТСС е преминало проверка
и съответства на одобрения тип.
Безспорно е установено от приобщените по делото доказателства, че нарушението е
заснето с преносима система за контрол на скоростта, която по правило е предназначена за
автоматично фиксиране на допуснатите нарушения на правилата за движение, при
предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архивиране за последващо
използване на съпътстващата информация от измерването. Измерването и регистрирането на
скоростта, и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично
от системата, като по този начин всяко едно нарушение на правилата за движение
автоматично се записва и съхранява като отделен файл, а за целите на съдебните
производства по обжалване на издадените ЕФ се разпечатва на хартия във формата на
снимка. При това, при установяване на нарушенията не участват контролните полицейски
органи, те нито спират, нито проверяват водача на автомобила, нарушението се установява
единствено въз основа на записа от съответната система. Затова и разпоредбата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП постановява, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Не се споделят възраженията на
жалбоподателя, че представените снимки са неясни, доколкото от същите се вижда рег.номер
на превозното средство, т.е. същото може да бъде индивидуализирано. На приложените
снимки няма други заснети МПС-та, поради което съдът приема, че установената скорост на
движение е именно на процесното МПС - лек автомобил марка „Хюндай Туксон“ с рег.№ СВ
.... ХН. Недоказани останаха също така и твърденията на жалбоподателя за това, че според
него пътният знак, въвеждащ ограничението на скоростта на движение, е бил поставен
преди АТСС, измерващо скоростта на движение, тъй като от наличния по делото снимков
материал се установява точно обратното, а именно знакът В26 е поставен на разстояние
преди табелите, показващи стесняването на пътния участък, поради ремонт (л.20), а АТСС е
разположено след тях (л.21), т.е. след пътния знак В26.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
4
превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч,
които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч., извън
населено място – 90 км/ч., по автомагистрала – 140 км/ч., а според ал.2 когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
В случая е посочено, че нарушението е извършено на Автомагистрала №А-4
/автомагистрала „Марица“/, на 68.2 км, като в атакувания електронен фиш и в протокола за
използване на АТСС е отразено, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В26
- 70 км/ч, т.е. действително приложима е нормата на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Следователно жалбоподателят правилно е санкциониран за нарушение по чл.21 ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП, т.е. правилно е приложен материалния закон чрез съответна на фактическите
констатации правна квалификация на процесното нарушение.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя като собственик на превозното средство, с което е
извършено заснетото нарушение. В процесния случай липсват доказателства, а и твърдения
жалбоподателят да е представил декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да
обоснове отпадане на отговорността си.
Но съдът констатира, че неправилно е приложена санкционната норма на чл.182 ал.4,
вр. ал.2, т.2 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.), предвиждаща наказание в твърд размер –
двоен размер на предвиденото в съответната предходна алинея наказание при повторно
нарушение, или в случая глоба от 100 лв. при установено превишаване на скоростта на
движение от 11 до 20 км/ч., доколкото е установено превишаване на разрешената скорост на
движение с 20 км/ч. Това е така, тъй като по делото липсват доказателства, че настоящото
нарушение е повторно. Съгласно т.33, парагр.6 от ДР на ЗДвП, "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. За да бъде доказано това
обстоятелство от страна на АНО следваше да се ангажират доказателства в тази насока, а
именно следваше да се представи сочения ЕФ серия К 10269083 и надлежни доказателства
кога е влязъл в сила, за да може да се провери дали действително процесното нарушение е
извършено в 1-годишния срок от влизането в сила на предходния издаден за такова
нарушение ЕФ и действително ли се касае за същото по вид нарушение. Наличната по
делото справка за нарушител/водач не може да се приеме за доказателство в тази насока, тъй
като тази справка представлява разпечатка от компютър – неподписана и без посочен
издател, като освен това в същата не е посочена датата на влизане в сила на предходния ЕФ
и не е ясно дали правилно са отразени в нея сочените обстоятелства, т.е. дали действително
се касае за същото по вид нарушение. Поради това съдът не намира за доказано извършване
на нарушението в условията на повторност, което пък означава, че неправилно
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4, вр. ал.2, т.2 от
ЗДвП.
Следва обаче да се вземе предвид предвиденото съгласно т.1 от Тълкувателно
5
решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС, а именно че в производството по реда
на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая е налице порок при описанието на санкционната разпоредба, като
административнонаказващият орган е наказал жалбоподателя по санкционната разпоредба
на чл. 182, ал.4 от ЗДвП за нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед
постановките на тълкувателното решение, няма пречка дори и при неправилното описание
на санкционната норма, съдът да приеме, че квалифициращият признак "повторност" не е
бил осъществен, и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира
деянието на жалбоподателя по основния състав на извършеното нарушение, за което му е
било надлежно предявено обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
в размер на 50 лева. По този начин не се нарушават правата на жалбоподателя, който се е
защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение за превишаване на
допустимата скорост с 20 км/ч при максимално позволената в процесния участък – 70 км/ч.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш следва да бъде изменен в частта
му за наказанието, като наложеното на жалбоподателя наказание "глоба" се намали до
размер от 50 лева на основание чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП и съответно да се потвърди ЕФ в
останалата част.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 10901973 на ОД на МВР –
Хасково, с който за нарушение на чл. 21 ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189
ал.4, вр. чл.182 ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, на Х. Д. К., EГН:********** от гр.София, жк
„Овча Купел“ №33г, ет.5, ап.13 е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лева, в санкционната част, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл. 189,
ал. 4, вр. чл.182 ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, в такова по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и НАМАЛЯ
размера на наложената глоба от 100.00 лева на 50.00 лева, и ПОТВЪРЖДАВА ЕФ в
останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6